Решение по дело №3157/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 22
Дата: 10 март 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Ваня Тенева
Дело: 20205530103157
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Стара Загора , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ваня Тенева
при участието на секретаря Тонка Т. Кирева
като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №
20205530103157 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 143 и чл. 149 от СК.

Образувано е по предявени искове от Р. В. В. и Е. В. В., действащи чрез майка им С.
Т. С. и представлявани от адв. К.А. против В. Е. В..
Ответникът е баща на родените от съжителството им деца Е. и Р.. С бащата - В. са
живели заедно от 2004г. в негово жилище, като от 26.05.2020г. с майката С.С. във
фактическа раздяла. От тогава майката живее с децата в жилище на родителите като се
грижи за тях и ги издържа, тъй като В. бил международен шофьор и рядко бил в държавата.
Ответникът не живеел при тях и не полагал никакви грижи за децата им. Предвид възрастта
на децата и невъзможността да ги издържа, тъй като покрай епидемиологичната обстановка
на държавата и кризата, възникнала с нея била в отпуска. Дъщерите им Е. и Р. ходели на
уроци по английски. Р. ходела на балет, като заплащали 80лв. месечно и освен това се
налагало да купува палци, туфли, и костюми, а Е. ходела на народни танци, като се налагало
да и купува носии. Освен това двете им деца, учели в НУМСИ „Христина Морфова“, за
което са били необходими средства за учебници и учебни материали. За двете им деца
били необходими повече средства. Към момента за нея бил налице правен интерес да заведа
настоящия иск за издръжка. Искането е следното:

1 .Да се осъди ответника да заплаща на дъщеря им Е. В. В. ЕГН ********** действаща като
1
непълнолетна със съгласието на майка си С. Т. С. издръжка в размер на 350 лв. (триста и
петдесет лева), считано от 26.05.2020г. ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
2. Да се осъди ответника да заплаща на мен С. Т. С. като майка и законна
представителка за малолетната им дъщеря Р. В. В.. ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 350 лв. (триста и петдесет лева), считано от 26.05.2020г. на исковата молба в съда,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване.
Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете по размер.
По същество исковата молба била допустима и искът основателен, но размерът на
претендираната сума за издръжка от по 350 лева на дете бил завишен.
Даването на издръжка от 350 лева на дете представлявало трудност за бащата. Не му
било възможно да заплаща такава издръжка. Към настоящия момент неговите възможности
реално били да изплаща сумата от по 250 лева на дете. Основателността на исковата
претенция по чл.143 СК се обуславяла от кумулативното наличие на предвидените в
разпоредбата предпоставки, а именно: съобразно възможностите и материално състояние.
Присъждането на издръжка от 350 лева на дете или общо 700 лева би го поставило в
невъзможност да задоволява елементарните си нужди и текущи разходи, тъй като получавал
трудово възнаграждение приблизително-средно от по 550 лева месечно
Не бил съгласен издръжката да бъде присъдена от датата на фактическата раздялата,
тъй като е предоставил на съпругата си дебитна карта да тегли пари относно нуждите на
децата през този период, което и тя е правила. Като доказателство прилага извадка на тези
тегления.
Предвид на това изразява желание да се споразумее с ищцата в съдебно заседание за
сумата от по 250 лева на дете.
В последното по делото съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че
никога не е давал съгласие за издръжка от по 250 лева на месец на дете и дори тя му е
непосилна.

След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото
доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, че децата Е.В. (на 15 години) и Р.В. (на 13 години към
2
момента на подаване на исковата молба) са с баща ответника В. Е. В.. Представени са и два
броя удостоверения за раждане на децата.
Родителите са живеели на семейни начала, като са във фактическа раздяла от
26.05.2020г., от която дата децата живеят при майката. Тези факти не се оспорват по делото.

И двете деца учат в НУМСИ „Христина Морфова“ Стара Загора в специалност
съответно „български народни танци“ и „класически танци“. Представен е и касов бон за
160 лева от 22.06.2020 г. за платен езиков курс. Майката е съуправител и съсобственик в
„Инспирейшън график енд уеб“ ООД с предмет на дейност – реклама. Представени са
удостоверения за брутен доход в това дружество около минималната работна заплата за
страната. Майката разполага и със собствен автомобил „БМВ“ и не декларира собствено
жилище, а живее в това на родителите си и не заплаща наем за същото (по данни от
социалния доклад).
Бащата е представил удостоверение за доходи в размер на около минималната
работна заплата за страната за периода от 09.2019г. до 08.2020г. Същият не отрича, че
доскоро е работил като международен шофьор. Към края на съдебното дирене представя
Заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, считано от
19.01.2021г. Твърди, че ще си търси друга работа и вече не иска да работи като
международен шофьор. Няма представена декларация за семейно и имуществено състояние,
но по искане на процесуалния представител на ищеца беше извършена справка в Служба по
вписванията и в КАТ за притежаваните имоти и автомобили от бащата. Същият разполага с
апартамент в гр. Стара Загора и право на строеж на ателие в общински имот. На името на
бащата е регистриран автомобил „Ауди А 5“ с първоначална регистрация 2010г.
По делото бяха представени и документи, че майката е едноличен собственик и
управител на още едно дружество „Бизнесакаунт БГ“ ЕООД с предмет реклама, като не се
представиха доказателства за реализирана печалба или месечно възнаграждение в това
дружество. По делото беше разпитан и един свидетел, чиито показания съдът кредитира, а
именно че от края на 2020г. С.Т. припечелва пари и като извършва фризьорски услуги в
студио под наем в града.
Бащата твърди, че за периода от раздялата им е предоставил дебитна карта на
майката, за да разполага с парични средства за децата. Представя банково извлечение за
тегления от тази карта в периода от март до септември 2020г. Майката чрез пълномощника
си оспорва да е теглила пари от посочената карта за посочения период.
По реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето бяха изслушани и двете деца, които
споделиха, че не посещават извънкласни учебни дейности, за които да се заплаща
допълнително. Бащата им дава дребни суми, но основно майката закупува повечето неща, за
да задоволи потребностите им.
3
От изготвения по делото социален доклад е видно, че страните са в конфликтни
отношения за децата и за дължимата издръжка, като спорове за семейния бюджет и приноса
в него от страна на ответника е бил един и от поводите за раздялата между страните.
При присъждане на издръжка на ненавършили пълнолетие деца родителите винаги
дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Размерът на издръжката се определя от нуждите на лицата, които имат
право на издръжка (и които са винаги конкретни) и от възможностите на лицата, които
дължат издръжка (които пък се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация). Издръжка следва да е съобразена с обикновените условия за живот за
децата, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите условия, които са от
значение за случая.
В настоящия случай на децата не е била определяна издръжка до момента.
Претендирана е такава за минал период – от 26.05.2020г. до 20.08.2020г. и от датата на
исковата молба занапред. И двете деца са на приблизително еднаква възраст – имат година и
половина разлика. И двете учат в училище по изкуства, което предполага закупване на
допълнителни материали, облекла и пособия. Освен това общоизвестен е фактът, че в
гимназиалния курс на обучение всички учебници и учебни помагала се заплащат от
учащите. Следва да бъде взета предвид и възрастта на децата – Р. вече е на 14 години (след
последното по делото съдебно заседание), а Е. на 15 години. В тази възраст децата имат
както нужда от честа смяна и закупуване на дрехи предвид интензивния им растеж, а от
друга нарастват и потребностите им от повече самостоятелност и социални контакти т.е.
следва да разполагат с повече джобни пари. Не се събраха доказателства за потребности
извън обикновените за тази възраст – децата нямат заболявания със специфични
потребности за лечение, не посещават извънкласни занимания, за които да се заплащат
такси. Представеният касов бон за сумата от 160 лева не доказва посещавани курсове за
никое от децата, още по-малко колко е месечната такса или продължителността на курса.
Ето защо съдът намира, че месечната издръжка в тази възраст на дете е около 500 - 550 лева.
И двамата родители са изравнени като финансови възможности. Майката развива частен
рекламен бизнес и отделно извършва фризьорски услуги, живее в жилището на родителите
си и разполага със собствен автомобил. От друга страна бащата също разполага със
собствено жилище и лек автомобил, като доскоро е работил като международен шофьор и
макар да декларира, че получава около 600 лева месечна брутна работна заплата за този
период, то общоизвестен факт е, че реално възнаграждението на международните шофьори
на товарни автомобили не е в размер на минималната работна заплата. Следва да се вземе
предвид и че трудовото правоотношение на бащата с доскорошния му работодател е
прекратено по взаимно съгласие т.е. той сам се е поставил в положение да се лиши от
доходи, за да издържа себе си и децата си. В подобни случаи ОС Стара Загора е изложил
мотиви, че следва да се вземе предвид здравния статус на бащата, а именно фактът, че
същият е в работоспособна възраст и в добро здравословно състояние, макар и без доказани
месечни доходи е достатъчен да обоснове издръжка в размер на 250 лева месечно за дете в
4
гимназиален курс на обучение и за покриване на обикновените му нужди – Решение от
07.08.2020г. по в.гр.д. 1237/2020г. на ОС Стара Загора. В настоящия случай бащата нито
твърди, нито представя доказателства да е в лошо здравословно състояние, което да му
пречи да работи или да си намери работа. Представеният амбулаторен лист за камък в
уретерата, въз основа на който беше веднъж отложено делото, съдът приема за инцидентен
случай, който освен това не е проверен и по надлежния ред в спорното производство.
Предвид възрастта на децата съдът намира, че с оглед правилното им израстване и
предвид икономическата обстановка в страната за издръжката на всяко от децата бащата
следва да заплаща по 250 лева месечно, а майката да осигурява останалите средства, както и
грижи в натура. В останалата част до 350 лева исковете следва да се отхвърлят, доколкото
не се доказа децата да имат някакви скъпи извънредни потребности или действително да се
нуждаят от средства за посещавани извънкласни дейности. Майката има няколко източници
на доход, а бащата не води твърдяния от майката висок стандарт на живот - не се доказаха
високи трудови доходи или значимо скъпо движимо или недвижимо имущество. Макар и да
се представиха доказателства за факта, че бащата е безработен към настоящия момент и не
разполага с регулярен месечен доход, то следва да се отбележи, че дължимата издръжка на
непълнолетни деца е винаги безусловна, което означава, че родителите я дължат независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В случая, бащата е в
трудоспособна възраст, здрав и работоспособен и може да получава сравнително високи за
страната доходи. На следващо място, определената издръжка от 250 лв. е близо до средната
за дете на тази възраст – съответно 13 и 15 години, която се присъжда обикновено от ОС
Стара Загора за осигуряване на необходимите средства за отглеждане на дете съобразно
обикновените условия на живот в този период от развитието му. Предлаганата от ответника
издръжка в размера на 180 – 190 лв. (твърдения в последното по делото съдебно заседание)
за дете към настоящия момент не би могла да задоволи ежемесечни потребности на Е. и Р..
По отношение на издръжката за миналия период от време, а именно от май до август
2020г. съдът намира, че не се представиха доказателства, които да потвърдят, че за този
период бащата е заплащал издръжка на децата си. Същевременно и предвид близостта на
периода до подаване на исковата молба и изследваната по-горе фактическа обстановка и
правни доводи, съдът намира, че за този период също следва да се определи по 250 лева
издръжка месечно.
С оглед на тези съображения съдът намира, че предявените искове са частично
основателни.
По разноските.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати дължимата държавна
такса общо в размер на 720 лева по двата иска за издръжка. Съразмерно на уважената част
от иска следва да се заплатят разноски на ищците, действащи чрез своята майка и законен
представител в размер на 215 лева. По отношение на разноските за адвокат на бащата –
5
съгласно списък по чл. 80 ГПК са 300 лева и съразмерно на отхвърлената част от исковете
следва майката да заплати 85 лева.
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Е. В. с ЕГН **********, г*** да заплаща на детето си Р. В. В. с ЕГН
********** с адрес *** чрез неговата майка и законна представителка С. Т. С. с ЕГН
**********, ежемесечна издръжка в размер на сумата от 250 лева месечно занапред от
датата на исковата молба – 20.08.2020 г. до навършване на пълнолетие на детето или
настъпване на други обстоятелства, които водят до прекратяването или изменението на
издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск в останалата му част – над присъдените 250 лева до
претендираните 350 лв. месечно, както и ОСЪЖДА В. Е. В. с ЕГН **********, г*** да
заплати на детето си Р. В. В. с ЕГН ********** с адрес *** чрез неговата майка и законна
представителка С. Т. С. с ЕГН ********** издръжка за минал период от време по 250
лева месечно, считано от 26.05.2020 г. до датата на исковата молба -20.08.2020г. , като за
същия период отхвърля иска за сумата над 250 лева месечно до претендираните 350 лева
месечно.
ОСЪЖДА В. Е. В. с ЕГН **********, г*** да заплаща на детето си Е. В. В. ЕГН
********** с адрес *** чрез неговата майка и законна представителка С. Т. С. с ЕГН
**********, ежемесечна издръжка в размер на сумата от 250 лева месечно занапред от
датата на исковата молба – 20.08.2020 г. до навършване на пълнолетие на детето или
настъпване на други обстоятелства, които водят до прекратяването или изменението на
издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск в останалата му част – над присъдените 250 лева до
претендираните 350 лв. месечно, както и ОСЪЖДА В. Е. В. с ЕГН **********, г*** да
заплати на детето си Р. В. В. с ЕГН ********** с адрес *** чрез неговата майка и законна
представителка С. Т. С. с ЕГН ********** издръжка за минал период от време по 250
лева месечно, считано от 26.05.2020 г. до датата на исковата молба -20.08.2020г. , като за
същия период отхвърля иска за сумата над 250 лева месечно до претендираните 350 лева
месечно.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Е. В. с ЕГН **********, г*** да
заплати на Р. В. В. с ЕГН ********** и Е. В. В. ЕГН **********, чрез тяхната майка и
законна представителка С. Т. С. с ЕГН **********, сумата от 215 лв., представляваща
направените по делото деловодни разноски за възнаграждение за един адвокат съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК В. Е. В. с ЕГН **********, г*** да
заплати на държавата, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
6
Стара Загора сумата от 720 лв., представляваща дължимата държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С. Т. С. с ЕГН ********** с адрес ***, в
качеството й на майка и законна представителка да заплати на В. Е. В. с ЕГН **********,
г*** сумата от 85 лв., представляваща направените по делото деловодни разноски за
възнаграждение за един адвокат съразмерно с отхвърлената част от иска.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
така постановеното решение.
Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от съобщението за връчването му.

Районен съдия:
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7