Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
16.08.2018г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСИ СЪД, ГО, 7 състав
На деветнадесети юни година 2018
в открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова-Коюмджиева
секретар: Ирена Апостолова
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 6276 по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск
с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.538 ТЗ.
Образувано
е по искова молба на С.А.Г. ЕГН ********** против Л.В.С. ЕГН **********, иск с
правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр.
чл.538 ТЗ за признаване за установено, че Л.В.С. дължи на С.А.Г. сумата в
размер на 50 000 евро главница, дължима по запис на заповед издаден на
26.11.2009г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д
.№9311/ 2010год. по описа на СРС, ГО, 47 състав, както и за разноските в
заповедното производство - 1955.83лв. държавна такса и 2 405.83 лв. – адвокатско
възнаграждение. Претендира присъждане на разноските в исковия процес.
В исковата молба се твърди, че по силата на запис на заповед
от 26.11.2009 г. ответникът Л.С., се задължил да заплати на ищеца С.Г. сумата
от 50 000 евро, с падеж - 15.02.2010 год.,
но на конкретната дата, сумата не била платена.
Заявява, че въз основа на подадено заявление по чл. 417 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 15.04.2010 г., по
ч.гр.д. № 931 1/2010г. по описа на CPC, I ГО, 47 състав, по силата на която
длъжникът Л.С. е осъден да заплати на С.Г. 50 000 евро главница дължима по
запис на заповед от 26.11.2009г., 1 955.83
лв. - разноски по делото и 2 405.83 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
В исковата молба се навеждат твърдения, че въз основа на
издадените документи е образувано изпълнително производство, по което на
длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение, заповед за изпълнение и
образец на възражение, като в законоустановения срок
длъжникът е упражнил правата си по реда на чл.414, ал.1 ГПК.
Ответникът – Л.С. в законоустановеният срок по чл.131, ал.1 ГПК е представил
писмен отговор, като оспорва предявения
иск, като неоснователен, тъй като не
дължи претендираната сума. Заявява в отговора, че не е
подписвал запис на заповед. Оспорва
истинността на записа на заповед, като твърди, че подписът в ценната книга не е
положен от него и е подправен. При евентуалност поддържа, че вземането по
записа на заповед от 26.11.2009г. е погасено по давност за сумите по него -
главници, лихви и разноски. Претендира присъждане на направените разноски по
делото.
В съдебно заседание ищецът чрез адв.
А. поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът чрез адв. П.и адв. П.оспорва
предявените искове.
Софийски градски съд, като съобрази доводите
и възраженията на страните, събраните доказателства по делото съобразно
разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, намери за установено
следното от фактическа
страна:
По делото е представен в оригинал запис на заповед
от 26.11.2009г., от който е видно, че ответникът Л.В.С. като издател на метиелничния документ се е задължил неотменимо, безусловно
и без никакви възражения, без разноски и протест и без такси и/или удръжки да
заплати на 15.02.2010г. сумата от 50 000 евро на поемателя
С.А.Г.. В записа на заповед е отразено, че същият е предявен на ответника Л.С. за
плащане на 15.02.2010г. /л.127 от делото /.
По делото е
представено удостоверение от 19.04.2017г. на ЧСИ Н.М.с рег. № 841, от което се
установява, че по молба на взискателя С.Г. и въз
основа на Изпълнителен лист, издаден на 15.04.2010г. по частно гражданско дело
№ 9311/2010г. на Районен съд София, гражданска колегия, 47 състав, е образувано
изпълнително дело № 20108410401457/2010 г. по описа на ЧСИ Н.М., per. № 841, с длъжник Л.С., за следните суми: 50 000 евро -
главница, дължима се по запис на заповед, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.03.2010г. до окончателното изплащане на задължението,
4 361.66 лева-присъдени разноски. Посочено е още, че по изпълнителното дело покана
за доброволно изпълнение с изх. № 50864/30.07.2010г. е връчена лично на
длъжника на 01.08.2010 г., като към нея са приложени копие от изпълнителния
лист и заповедта за изпълнение. С Постановление от 19.05.2015 г. изпълнително
дело № 20108410401457/2010 г. е прекратено, като след прекратяването на взискателя е предаден изпълнителния лист в оригинал, тъй
като същият е поискал връщането му.
В
удостоверението ЧСИ допълва, че по молба на С.Г. и въз основа на изпълнителния лист,
издаден на 15.04.2010г. по ч.гр.д. № 9311/2010г. на Районен съд София, ГО, 47
състав, е образувано ново изпълнително дело № 20158410405350/2015 г. срещу
длъжника Л.С., за сумите: 50 000 евро - главница, дължима се по запис на
заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2010г. до
окончателното изплащане на задължението, както и за разноските по изпълнението.
Отбелязано е
още, че към 19.04.2017г. по изп. дело № 1457/2010г. е
преведена сума в размер на 11 963.60 лева, а по изп. дело №
5350/2015г. – 2 241.84 лева. /л.55
от делото /
От приложеното ч.гр.д. №9311/2010
на СРС, ГО, 47-ми състав, е видно, че въз основа на заявление от 26.02.2010г. подадено по реда на чл.417 ГПК в полза на ищеца С.А.Г. и срещу ответника Л.В.С.,
на 15.04.2010г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, съгласно която длъжникът Л.С. е осъден за
сумата от 50 000 евро - главница, сумата
от 1 955.38 лева, представляваща направените разноски в заповедното
производство и сумата от 2 405.83 лева – адвокатско възнаграждение.
На 25.06.2015г.
длъжникът Л.С. депозирал възражение по чл.414,
ал.1 ГПК, в което заявил, че не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение.
По делото
са представени копия на изп. дело № 20158410405350 и изп. дело № 20108410401457 по описа на ЧСИ Н.М.с рег. №
841.
От заключението
на приетата съдебно – почеркова експертиза, изготвена от вещо лице С.Х. – експерт
– специалист по криминалистическо изследване на
документи, се установява, че подписите
положени в местата „Издател“ и за „Предявяване“ в запис на заповед от
26.11.2009г. и на плащане 15.02.2010г. за сумата от 50 000 евро с издател Л.С.,
вероятно са положени от Л.С.. В съдебно – почеркова
експертиза е обоснован извод, че при извършеното сравнително графическо
изследване на подписите обекти на експертизата положени в процесната
ценна книга и наличните като сравнителен материал подписи на ответника Л.В.С. констатираните
съвпадение и сходство са характерни и преобладават.
В о.с.з. на 26.09.2017г., при
изслушване на заключението вещото лице Х.
пояснява, че при изготвяне на заключението е работила върху оригинала на записа
на заповед, който й е бил предоставен от ищеца Вещото лице допълва още, че видимо
е със сродно пишещо средство, не е химикална паста, а
е тънкописец „ролер“, състава на който, на пишещото
вещество е на водна основа и е различаващо се от химикална
паста. За да се установи аналогичност, вещото лице
посочва, че е необходимо техническо изследване, но видимо е аналогично.
Заявява, че и двата подписа са положени от едно и също лице.
Така установеното от фактическа страна сочи на следните изводи от правна страна:
Предявените
искове чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.538 ТЗ, са допустими /предявен в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК/ и има
за предмет установяване дължимостта на посочените
суми в издадената по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение на парични
задължения, в случая установяване съществуването на задължение за заплащане на
суми по запис на заповед.
Съгласно
т.17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС предметът на
делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното
твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на
изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417,
т. 9 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна
страна менителничен ефект. В исковата молба не са
наведени твърдения за каузално правоотношение от страна на ищеца, като
ответника в отговора по чл.131 ГПК, също не е въвел твърдения, за конкретно
каузално правоотношение, а се брани с абсолютни възражения срещу формата на менителничен ефект и автентичността му.
В процесния
случай е налице редовен от външна страна менителничен
ефект. Процесният запис на заповед съдържа всички
задължителни реквизити,установени в чл. 535 ТЗ, представляващи условие за
действителност на менителничното волеизявление.
Падежът му е определен на 15.02.2010 г., от която дата започва да тече
предвиденият в чл. 531, ал.1 ТЗ специален тригодишен давностен
срок за упражняване на правата по ценната книга.
По делото е представен документ,
озаглавен "запис на заповед”, в чийто текст също фигурира израза
"настоящия запис на заповед”. В него е посочено, че се издава на 26.11.2009г.
в гр. София за сумата от 50 000 евро, като ответникът Л.С. се е задължил да
заплати на поемателя – ищец Г. на 15.02.2010г.
Документът съдържа подпис от името на ответника Л.В.С..
3аписът на заповед е ценна книга,
материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на
заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън
съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен
ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да
сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него
като поемател и длъжника -издател по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или
възражения от поемателя или от издателя за наличието
на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният
запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството
по чл.
422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед /Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. п от.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
В настоящото производство ищецът
не е направил твърдения в исковата молба във връзка с каузалното
правоотношение, като обезпечение на което е издаден процесния
запис на заповед. С оглед изложеното по-горе, в тежест на поемателя
по записа на заповед е да установи спазване формата на записа на заповед, която
е условие за неговата действителност, настъпването на изискуемостта на
задължението, а в тежест на ответника -издател е доказването на правоизключващите или правопогасяващите
му възражения.
За да е възникнало валидно
вземането по записа на заповед следва да е спазена формата на същия, за която,
предвид императивния характер на нормата на чл. 535 ТЗ, съдът следи и
служебно.
Записът на заповед е строго
формална сделка, при която наличието на определени реквизити, посочени в чл.
535 ТЗ, съставляващи елементи на неговата форма, е условие за
неговата действителност. Само по отношение някои от тези реквизити законът
позволява тяхната липса да бъде заместена от законовите презумпции по чл. 536, ал. 2, ал. 3 и, ал. 4 ТЗ -
при липсата на посочен падеж, място на издаване и мястото на плащане.
В настоящия случай падежът по
записа на заповед е на определен ден –15.02.2010г., който е сред допустимите
съгласно чл. 486, ал. 1 ТЗ начини за определяне на падежа.
По отношение съдържанието на
реквизитите "място на издаване” - съгласно решение № 21 от 04.07.2014 г. по т.д.
№ 1348/2013 г., І т.о. на ВКС, законодателят не е дал определение за
"място на плащане” и " място на издаване ", но очевидно
приравнява съдържание, обозначаващо " място на издаването, респ. плащането",
със съдържанието, обозначаващо " местожителство " на лицето -
издател, а "местожителство", съгласно чл. 7 (отм.) от ЗЛС и чл. 19, ал. 1 от Наредба за
гражданското състояние ( отм.) е населеното място, където
лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено и е записано в
регистрите на населението на същото населено място. Приравняването на мястото
на издаването и мястото на плащането с местожителството на издателя на записа
на заповед, ясно сочи, че законодателят е имал предвид населеното място, без да
са въведени допълнителни изисквания за индивидуализация на точния адрес в
рамките на съответното селище.
В представения запис на заповед е
посочено наименованието на документа - "запис на заповед", което е
поставено и в самия текст на документа в съответната логическа и граматическа
връзка с другите изрази. Индивидуализирано е лицето, което е поело задължението
да плати – ответникът по делото, с посочване на всички правно индивидуализиращи
данни. Обективирано е и изявлението му, като издател,
че се задължава безусловно за заплати определена сума, а именно сумата от 50
000 евро, на падеж на определен ден. Индивидуализиран е и поемателят,
комуто следва да се плати – ищецът по делото, с пълно посочване на
индивидуализиращите го белези. Налице е и подпис на соченото като издател лице.
Посочена е дата на издаване – 26.11.2009г. Място на издаване - гр. София, ж.к.**********,
което е достатъчно с оглед изложените съображения. Налице е посочване на
мястото на плащане чрез посочване на населено място и точен адрес.
Изложеното мотивира настоящия
състав да приеме, че процесния запис на заповед е
валиден менителничен ефект.
Ответникът е направил изрично
възражение за неавтентичността на записа на заповед. Посоченото възражение е
сред подлежащите на разглеждане в настоящото производство с оглед вече
изложените съображения. Съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК ответникът
следваше да докаже наведеното от него възражение за неавтентичност на
изявлението по записа на заповед, на което е придаден вид да изхожда от него. От приетата по делото съдебно-почеркова
експертиза се установи, че подписите положени в местата за „Издател“ и за
„предявяване“ в записа на заповед от 26.11.2009г. и на плащане 15.02.2010г., за
сумата от 50 000 евро, с издател Л.С., са положени от ответника. Предвид това, не е оборена формалната доказателствена
сила на документа в частта относно поемане на задължението по записа на заповед
от страна на издателя. Предвид това, възражението за неавтентичност на записа
на заповед се явява неоснователно.
По отношение възражението на ответника, че искът за предявяване на вземането по
записа на заповед е погасен по давност:
Относно установителния
иск по чл. 422 от ГПК за вземане срещу издателя по запис на заповед, с оглед
препращащата норма на чл. 537 от ТЗ, се прилага специалната тригодишна давност
по чл. 531, ал. 1 от ТЗ, която започва
да тече от датата на падежа (Решение № 150 от 30.11.2016 г. по т. д. №
1552/2015 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС; Решение № 102/23.07.2014 по дело №
2680/2013 г. ТК, I Т.О. на ВКС).
Съдът намира това възражение за
неоснователно. Съгласно чл. 531, ал.1 от ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с изтичане на
тригодишна давност от падежа. Видно от процесния
запис на заповед падежът е определен - 15.02.2010 г., поради което давностният срок изтича на 15.02.2013г. От приложеното по
делото копие на ч.гр.д. № 9311/2010 г. на СГС, 47 състав, се установява, че
заявлението по чл. 417 от ГПК от С.А.Г. срещу ответника за издаване на заповед
по чл. 417 от ГПК за вземанията по процесния запис на
запис на заповед е подадено на 26.02.2010г., преди да изтече давностният срок. Съгласно чл. 422, ал.1 от ГПК, искът за съществуване на вземането, се счита
предявен от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, в случая 26.02.2010
г. Предприето от страна на ищеца действие по предявяване на иск има за последица прекъсване на давността, съгласно чл. 116, б."б"
от ЗЗД. Установи се, че в процесния
случай заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение от кредитора С.Г.
е подадено на 26.02.2010г. в рамките на
тригодишния давностен срок и менителничния ефект не е прескрибиран.
Предвид изложеното предявеният иск с правно
основание чл. 422 ГПК се явява основателен, предвид факта, че е налице редовен
запис на заповед, който удостоверява подлежащо на изпълнение задължение в
предявения размер. Същият следва да бъде уважен в предявения размер.
Съгласно
задължителните указания по т.9 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК, факта на удовлетворяване на вземането
чрез принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение, не може да бъде взето предвид в
производството по чл.422 ГПК.
По разноските:
При посочения изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 977.91 лв. разноски в исковото производство за платена
държавна такса, на основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважените искове.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО при условията на чл.422 от ГПК, че Л.В.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на С.А.Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 50 000 евро представляваща вземане по запис на
заповед, издаден в гр.София, на 26.11.2009г., с падеж 15.02.2010г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т.9 ГПК от 15.04.2010 г. по ч.гр.д. № 9311/2010 г. по
описа на СРС, 47 състав.
ОСЪЖДА Л.В.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.А.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 977.91 лева, разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: