Решение по дело №162/2019 на Районен съд - Враца
Номер на акта: | 94 |
Дата: | 12 март 2019 г. (в сила от 28 март 2019 г.) |
Съдия: | Вероника Антонова Бозова |
Дело: | 20191420200162 |
Тип на делото: | Административно наказателно дело |
Дата на образуване: | 18 февруари 2019 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
М О Т И В И
по н.а.х.д. №162/2019 г. по описа на ВрРС, НО, 1–ви
нак. състав
Производството
е по реда на чл.375–379 НПК, вр. чл.78а НК.
Образувано
е въз основа на постановление на ВрРП, с което се прави предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на обвиняемия П.Г.П., за извършено престъпление по чл.191, ал.1 НК, а
именно за това, че през м. Април 2018 г., в с. Л., обл. В., като пълнолетно
лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 16-годишна възраст – Ц.К.М., с. Л..
В
съдебно заседание представител Врачанска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител.
Защитникът
на обвиняемия – адв. В. И.- ВрАК пледира за налагането на минимално наказание.
Обвиняемият
П. се придържа към тезата на защитника си без да я доразвива и в последната и
дума моли да му бъде определено минимално наказание.
Като
взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение, съдът намира за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият
П.Г.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, като общ работник по програма за временна заетост,
неосъждан, ЕГН:**********.
През 2017 г.
обвиняемият П.Г.П. *** се запознал със св. Ц.К.М. от същото село, родена на ***
г. Отношенията между двамата постепенно се задълбочили и през м. Април 2018 г.
те решили да заживеят заедно. В изпълнение на това, през същия месец
обвиняемият и свидетелката се нанесли и фактически заживели в самостоятелно
жилище - къща, находяща се в с. Л.. По време на съвместното им съжителство те
имали общи разходи и общо домакинство, а на 06.10.2018 г. им се родило и дете,
което продължават да отглеждат и към момента, като до момента не са сключили
граждански брак.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, а именно: показанията на св.М. М., Ц. М., П. П., Г. Г.,
Л. М., К. К., удостоверение за раждане на св. Цв. М., удостоверение за раждане
на Хр. Г., характеристични данни, справка съдимост и другите приложени по
делото писмени доказателства.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че през м.
Април 2018 г. обвиняемия П. и св. Цв. М.
заживеят заедно в самостоятелно жилище - къща, находяща се в с. Л., имали общи
разходи и общо домакинство, а на 06.10.2018 г. им се родило и дете, което
продължават да отглеждат и към момента. Установява се и това, че двамата не са
сключили граждански брак. Съдът кредитира коментираните доказателства, като
намира същите за логични, кореспондиращи си и незаинтересовани.
От
показанията на свидетелите, а и от удостоверение за раждане на св. Цв. М. и
удостоверение за раждане на Хр. Г. се констатира, че към момента, в който
обвиняемия е заживял фактически със св. Цв. М., същата е била на 14 години,
като същата година от съвместно им съжителство на съпружески начала се е родило
и дете – Хр. Г.. Съдът кредитира гласната и писмена доказателствена маса. Кредитира
и необсъдените по-горе, но приобщени по делото доказателства, като приема
същите за кореспондиращи си в възприетата в обвинението теза. Доколкото, обаче,
доказателствената маса е еднозначна по отношение на релевантните за доказване
факти, съдът намира по-прецизното й обсъждане за ненужно.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената от доказателствения материал по делото фактическа обстановка
съдът прие, че с деянието си обвиняемият П. е осъществил състава на
престъплението по чл.191, ал.1 НК както от обективна, така и от субективна
страна.
От обективна страна, от
доказателствата се установява, че през м. Април 2018 г., в с. Л., обл. В., като
пълнолетно лице, без да е сключил брак, обвиняемият заживял съпружески с лице
от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – Ц.К.М., с. Л.. С това от обективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.191, ал.1 Нк, съгласно която норма „Пълнолетно лице, което, без да е сключило брак, заживее
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с
лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено
порицание.“
От
субективна страна обвиняемият е извършил престъплението при форма на
вина пряк умисъл. Същият съзнавал, че лицето, с което живее на съпружески
начала няма навършени 16 години, както и съзнавал, че с това нарушава
обществените отношения, свързани с младежта /обществената опасност на деянието/.
Предвиждал е и общественоопасните последици на деянието и е искал тяхното
настъпване, което е безспорно изводимо от установеното му поведение.
Предвид горното, приемайки
доказаност на обективната и субективна съставомерност на деятелността, предмет
на обвинението, съдът призна обвиняемия П. за виновен в извършването на
престъпление по чл.191, ал.1 НК.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
Съдът намира, че са налице
предпоставките за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК. На първо място са
налице всички от изброените в чл.78а, ал.1 НК предпоставки - за извършеното от
обвиняемия престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от част V на НК, от деянието
няма настъпили съставомерни имуществени вреди.
При определяне размера на глобата, първоинстанционният съд
отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство младата възраст на
обвиняемия и прецизното му процесуално поведение. Отчете се и фактът, че същият
е неработещ. Не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства. При това
съдът прие, че размерът на глобата следва да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и счете, че справедливо и способстващо
за постигането на целите на кумулативно предвидените в закона генерална и лична
превенция, е определянето на глоба в минимално предвидения от законодателя
размер, а именно в размер на 1000,00 лв, платима в полза на Държавата.
По
делото няма данни за извършени разноски, поради което такива не бяха присъдени.
По
изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: