№ 114
гр. София , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001000154 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Производството е образувано по повод постъпила жалба от Агенция по
вписванията против решение № 260 047 от 29.12.2020 г., постановено по т.д. № 207/20 г. по
описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 1 състав, с което е отменен отказ
№20201214134250-2/18.12.2020г. на АВ-ТРРЮЛНЦ, за вписване на промени по партидата
на „БОЧКО-ДИ” ООД с ЕИК *********, касаещи прехвърляне на дружествени дялове
между съдружници, вписване на едноличен собственик на капитала на дружеството и
вписване заличаването на С. К. Г. като съдружник и е указано на Агенцията по вписванията
да извърши поисканото със заявление с вх. №20201214134250/14.12.2020г., вписване на
промени по партидата на „БОЧКО-ДИ” ООД с ЕИК *********.
В жалбата се твърди, че не са доволни от постановеното решение, поради
което го обжалват като неправилно и незаконосъобразно. Инвокират се доводи, че с
промените на ЗТРРЮЛНЦ са предвидени промени в режима на обжалване на постановените
актове, като е превдидена възможност Агенцията да подаде отговор на жалбата. В тази
връзка се твърди, че съдът не е предоставил такава възможност на, въпреки изричната молба
в тази насока. С това е нарушен принципа на осигуряване на равенството на страните в
процеса. Цитира практика на ВКС, съобразно която когато съдът е обсъдил
правоизключващо или правопогасяващо възражение без да е дал възможност на противната
страна да вземе становище по него е налице съществено нарушение на процесуалните
правила. Релевира доводи по отношение на изводите на съда по приложението на
разпоредбата на чл.129 от ТЗ, като твърди, че предвидената нотариална форма е относима
само при прехвърлянето на дялове на трето лице, но изискването за представяне на
декларация от управителя е приложима и в двете хипотези на прехвърляне на дялове. С
оглед на това смята изводите на съда за неправилни и незаконосъобразни. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо
него постанови ново, с което да потвърди отказа, като правилен и законосъобразен.
1
Претендира и разноски за юристконсулт.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от атакуваното решение № 260 047 от
29.12.2020 г., постановено по т.д. № 207/20 г. по описа на Софийски окръжен съд,
Търговско отделение, 1 състав, че съдът е отменил отказ №20201214134250-2/18.12.2020г.
на АВ-ТРРЮЛНЦ, за вписване на промени по партидата на „БОЧКО-ДИ” ООД с ЕИК
*********, касаещи прехвърляне на дружествени дялове между съдружници, вписване на
едноличен собственик на капитала на дружеството и вписване заличаването на С. К. Г. като
съдружник и е указал на Агенцията по вписванията да извърши поисканото със заявление с
вх. №20201214134250/14.12.2020г., вписване на промени по партидата на „БОЧКО-ДИ”
ООД с ЕИК *********.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ отказът подлежи на
обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен
търговец в 7-дневен срок от връчването му. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-
дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд. В настоящият случай,
видно от доказателствата по делото жалбата срещу постановеното решение е подадена в
установените срокове и от упълномощено лице, поради което същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Видно от обстоятелствената част на подадената жалба са инвокирани
твърдения за незаконосъобразност, свързани с непредоставянето на възможност на
Агенцията по вписванията да подаде отговор, както и такива по отношение на изискванията
за вписване на прехвърлянето на дялове между съдружници в дружество с ограничена
отговорност.
По отношение на наведените твърдения за допуснати процесуални нарушения
от съда, свързани с непредоставянето на възможност на Агенцията по вписванията да подаде
отговор на подадената жалба, съдът в настоящия си състав намира същите за неоснователни.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, /доп. ДВ, бр. 105 от 2020 г./ остава непраменена
по отношение на реда за подаване на жалби срещу отказите на Агенцията по вписванията да
впише по партидата на дружествата исканите промени. Жалбата се подава чрез агенцията.
Агенцията изпраща незабавно на съда подадената жалба заедно с приложенията към нея,
постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за
връчването му. Агенцията може да подаде отговор по жалбата с писмени доказателства към
нея. Логическото и граматическото тълкуване на така предвидените от законодателя правила
налага извод, че в кръга на задълженията на Агенцията по вписванията са включени
действия по администриране на жалбата и конкретни такива по отношение на необходимия
минимум от доказателства, които следва да се изпратят на съда, разглеждащ жалбата. С
2
изменението е предоставена възможност на агенцията, да подаде отговор по жалбата, в
случаите когато самата агенция прецени за необходимо. Цитираната норма не вменява в
задължение на съда да предоставя срок за отговор по вече постъпила жалба в съда.
Тълкуването на нормата на чл.25, ал.2, издр.3 от ЗТРРЮЛНЦ предпоставя, че в случаите
когато агенцията реши да упражни правото си на отговор по жалбата, то същата следва да
извърши това едновременно с изпращането й в съда. С оглед на изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение поради допуснати процесуални нарушения е неоснователен, а цитираната в
жалбата практика е неотносима.
По отношение на втората група доводи за незаконосъобразност, свързани в
предпоставките за вписване на прехвърлянето на дялове между съдружници в дружество с
ограничена отговорност, настоящия съдебен състав намира, че същите са неоснователни. С
оглед предоставената възможност на съда в правораздавателната си дейност да тълкува
закона, настоящият съдът намира, че при тълкуването на чл. 129, ал. 1 ТЗ може да се направи
категоричен извод, че въведеното с изменението на разпоредбата изискване предпоставка за
вписване на прехвърлянето на дружествен дял да е липсата на неизплатени изискуеми
трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на
работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите
правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения
дял, е приложимо само в случаите, в които разпоредителната сделка с дружествени дялове
има за предмет транслиране на дяловете в полза на трето лице, което до момента не е имало
качеството на съдружник в търговско дружество. Липсва основание да се приеме, че същата
намира приложение при разпореждания с дялове между самите съдружници в дружеството с
ограничена отговорност, тъй като персоналният субстрат на дружеството се запазва. С
цитираните изменения на правилата относно прехвърляне на дружествени дялове целта на
законодателя е да изолира случаите, в които се извършва прехвърляне на дружествени
дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност, респективно ЕООД, от
настоящите собственици към нови, външни за търговското дружество правни субекти, които
поемат правата върху тези дружествени дялове, а оттам и правата, свързани с управлението
на търговското дружество в хипотезите, когато даденото дружество в качеството му на
работодател е неизправно спрямо своите работници и служители във връзка с изплащането
на изискуемите към тях възнаграждения, респективно обезщетения.
Този извод се налага и от граматическото тълкуване на текста на разпоредбата, в
която обсъжданото изискване е отнесено към случаите, в които дружественият дял се
прехвърля на трето лице, а законодателното разрешение, че прехвърлянето на дялове от
един съдружник на друг се извършва свободно не е засегнато от изменената редакция на
разпоредбата. В този смисъл тълкуването на закона се подкрепя и от изменението на ТЗ,
публикувано в ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г. С него се извърши промяна на
разпоредбите уреждащи прехвърлянето на търговското предприятие. Нормата на ал. 4, на
чл. 15 ТЗ предвижда, че предприятие, в което има наети работници или служители, може да
се прехвърли, след като отчуждителят изплати дължимите, но неизплатени трудови
възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работниците и
3
служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения, с
които са прекратени до три години преди прехвърлянето на предприятието, т.е.
законодателят въвежда по тежки правила с оглед защитата на работниците и служителите,
наети по трудов договор, като създава пречки за прехвърлянето на търговско предприятие в
тези случаи, при които може да се осъществи промяна в състава на волеобразуващия орган
на съответния търговец, която да направи невъзможно удовлетворяването на трудовоправни,
респ. осигурителни вземания. Логиката при прехвърлянето на дружествени дялове е същата.
Ако съставът на волеформиращия орган се стеснява с оглед извършеното прехвърляне на
дружествени дялове в полза на друг съдружник, то това само по себе си не рефлектира
върху изпълнението на трудови и осигурителни задължения.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че крайният извод
на съда по отношение на законосъобразността на извършения отказ следва да бъде
споделен, а атакуваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора разноски на жалбодателя не се дължат.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 047 от 29.12.2020 г., постановено по т.д. №
207/20 г. по описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 1 състав, като правилно
и законосъобразно.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.25, ал.4 от
ЗТРРЮЛНЦ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4