Р Е Ш Е Н И Е № ……
Гр.
София, 11.05.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV - Д въззивен състав, в публично
заседание на единадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Мария Малоселска
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова
в. гр. д. № 16272 по описа за 2019 год., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 211337
от 08.09.2019 г. на Софийски районен съд,
37 с - в, по гр. д. № 6101 по описа за 2017 г. е отхвърлен иска с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД - за
признаване за установено, че Р.И.Н. не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата 908, 60 лв., представляваща коригирана цена за потребена електрическа енергия за
имот, находящ се в гр. Перник, ул. „*****, клиентски № 300105447607 за периода
28.02.2014 г. – 28.05.2014 г. и последният е осъден да заплати в полза на ответника „Ч.Е.Б.“ АД разноски по чл.
78, ал. 3 ГПК.
Подадена е въззивна
жалба от ищеца Р.И.Н., чрез представителя
му, в която решението се оспорва като постановено в нарушение на процесуалния и
материален закон. Излагат се съображения, че неправилно СРС е приел, че ищецът
е бил предварително уведомен за процедурата по извършването на корекция и
преизчисляване на сметката, съгласно изискванията на чл. 98 а, ал. 2 т. 6 ЗЕ и
чл. 58, ал. 3 от ОУ. В ОУ на дружеството не е предвидено фингирано връчване на
съобщенията. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 98 а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ – да предвиди
в Общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента, че има основание
за корекции и при наличие на одобрени ПИКЕЕ. Действащите ОУ на ответното
дружество не предвиждат такъв ред в чл. 17, ал. 1 и ал. 2. Твърди се още, че
неоснователно СРС е приел, че е изпълнен фактическия състав пораждащ право на
ответника да извърши корекции. Според ищеца, последният не е провел доказване в
негова полза да е възникнало такова право. Целта на нормите на ЗЕ е
потребителят за узнае своевременно за извършването на проверката, да участва в
нея и да направи възражения, а не да бъде известяван само за крайния изход с
корекционната процедура. Ако потребителят е уведомяват само впоследствие за
едностранната корекция на сметката му, той бива лишен от статута на
равнопоставена страна в облигационната връзка. Според ищеца е неправилен и незаконосъобразен
извода на СРС, че отговорността на абоната е обективна и не изисква
установяване на виновно поведение от негова страна. Излагат се доводи, че
облигационните отношения между страните се уреждат както от ОУ на договора,
така и от общите принципи на ЗЗД и е несъстоятелно да се приеме, че ПИККЕ
изключва или променя характера на отговорността на потребителя или
равнопоставените отношения между страните по договора. ЗЕ не предвижда
възможност за ангажиране на обективна отговорност на потребителя, поради което
приложение ще намери общата норма на чл. 82 ЗЗД при договорно неизпълнение.
Поддържа се още, че в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ законодателят е делегирал н ДКЕВР
(КЕВР) да приеме правила за установяване на случаите на неточно и неправилно
измерена ел. енергия, а не му е дал възможност да създава правила за налагане
на санкции за потребителя през въвеждане на фикция за потребена енергия за
минал период, без да може да се установи действителната консумация паради
повредата на СТИ. Обективната отговорност е изключение от общото правило,
поради което, според ищеца, тя се въвежда само от закона, но не и от подзаконов
акт, издаден от ДКЕВР. Излага съображения, че СТИ не е собствено на
потребителя, поради което собственикът му следва да осигурява правилното и
коректно отчитане на ел. енергията. Ако се установи грешно или неправилно
отчитане, доставчикът следва да докаже дали то е в резултат на неправомерно
действие на потребителя. Правилата на ПИКЕЕ водят до прехвърляне на риска от
повреда на СТИ само върху потребителя. Корекционната процедура противоречи на
общите правила на гражданското законодателство, според които са дължи плащане
само на реално потребената ел. енергия, поради това не следва да се прилага. Моли решението да се отмени и искът за
недължимост на сумата да се уважи. Претендира разноски.
Въззиваемата страна -
ответникът „Ч.Е.Б.“ АД, чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор
по реда на чл. 263 ГПК. Според
ответника, в правилно приложение на материалния закон СРС е приел, че
извършената корекция на сметката на ищеца и издаването на процесната фактура е направено на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и чл. 48 -
чл. 51 от ПИКЕЕ. Поддържа, че възражението за неуведомяване на потребителя за
корекционната процедура се прави за първи път във въззивното производство, поради
което е преклудирано на основание чл. 266, ал. 1 ГПК и не следва се обсъжда.
Ищецът основава жалбата на нови обстоятелства, които не е въвел в
производството пред СРС. По същество се поддържа, че това възражение е
неоснователно. Според ответника, за законосъобразността на корекцията е
ирелевантно дали писмото, заедно с КП за проверката, са реално получени от
потребителя. В ЗЕ, ПИКЕЕ и ОУ на договора е предвидено само задължение за
изпращане на писмо до потребителя, но не и за получаването му, за да е спазена
процедурата. Неоснователно е възражението, че не е предвиден ред за уведомяване
на клиентите в ОУ на „Ч.Е.Б.“ АД, като такъв е съществувал в чл. 17, чл. 18 и
чл. 48, ал. 2 от ОУ. Според ответника е ирелевантно за спора обстоятелството, че
след приемане на ЗИД на ЗЕ от 2012 г. не са променени ОУ на дружеството, тъй
като клаузите им съответстват на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. В ПЗР на ЗИД на
ЗЕ от бр. 54 на ДВ от 2012 г. и няма изискване да бъдат изменени действащите
към момента ОУ на договорите и да бъдат приемани нови ОУ. Ответникът се позовава на многобройна практика на ВКС, СГС и др. съдилища
по въпроса. Изискването на ЗЕ е клиентът да бъде уведомен „при извършване на
корекцията“, а не в хода на проверката. В случая КП от извършената проверка е
изпратен на ищеца с обратна разписка, в съответствие с нормата на чл. 47, ал. 4
ПИКЕЕ. Според ответника става въпрос за нормативно предвидена обективна отговорност, при която не е необходимо да се установява
дали неточното или непълно отчитане на ел. енергията е по вина на клиента, а е
достатъчно да се установи обективното
състояние на неизмерване или непълно или неточно измерване на ел. енергия.
Налице е специална обективна отговорност, в отклонение от общите правила на
договорната отговорност. Формулировката на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ съдържа законова делегация за
приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ възможността на корекционна
процедура. Неоснователно е възражението на ищеца, че ДКЕВР не е имал законова
делегация за приемане на методика за извършването на корекции. Излагат се
доводи, че според ЗЕ, ДКЕВР е
оторизиран да приеме методиката за преизчисляване, която е задължителен елемент
от самата процедура по установяване случаите на неизменена, неправилно измерена
и/или неточно измерена ел. енергия и последиците свързани с това. При приемането на ПИКЕЕ ДКЕВР не е излязъл от
законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 98 а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ. Оспорва се твърдението на ищеца, че СТИ са собствени на ответника,
доколкото, съгласно чл. 120 ЗЕ, СТИ са собственост на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД. Поради това проверките се извършват от третото за спора лице -
оператор на електроразпределителната мрежа, а не от ответника. Поддържа, че ответното дружество получава информация за проверките едва
при констатирани манипулации на СТИ. Излага доводи, че СРС е приложил
правилно материалния и процесуален закон като е приел, че са налице нормативно
регламентираните предпоставки за извършване на корекция на сметката на клиента,
предвид установеното нерегламентирано въздействие върху СТИ и неотчитането на
преминаващата през него ел. енергия. Моли да се потвърди изцяло
решението. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските
на ищеца, като моли да не се присъжда адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв, тъй като не са налице обстоятелствата по този текст.
Софийски
градски съд, като въззивна инстанция, като обсъди събраните по делото
доказателства и във връзка с изтъкнатите от страните доводи, намира следното :
Първоинстанционният съд е сезиран и се е произнесъл по иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 908, 60 лв., представляваща коригирана цена за потребена електрическа
енергия за имот, находящ се в гр. Перник, ул. „*****, клиентски № 300105447607
за периода 28.02.2014 г. - 28.05.2014 г.
по КТ № 1010397 от 28.05.2014 г.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява валидността
на цялото решение, а за допустимостта и правилността следи само в оспорената
част и по релевираните оплаквания за незаконосъобразност. Съдът следи служебно
единствено за спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно постановено и допустимо.
Въззивният състав намира, че решението е постановено, при изяснена от СРС
фактическа обстановка.
По съществото на жалбата и във връзка с оплакванията на
ищеца срещу оспореното решение, въззивният съд намира следното :
От фактическа страна по делото не
е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е търговско дружество, което притежава
лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия
за търговия с електрическа енергия по ЗЕ. Пред СРС не е
било спорно и обстоятелството, че ищецът е потребител на ел. енергия за
периода. Следователно изводът,
до който е достигнал и СРС, че страните са се намирали в облигационни отношения
по силата на договор за продажба на електрическа енергия по чл. 98 а от ЗЕ, е
обоснован.
Не се е спорило и по факта, че преизчисляването на
консумираната електрическа енергия за посочения период е извършено след
съставяне на констативен протокол, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „А“ от
ПИКЕЕ, по цени на електрическата енергия утвърдени от ДКЕВР.
Пред СРС е не е било
спорно, че при проверка на обекта, находящ се в
гр. Перник, ул. „*****, клиентски № 300105447607 е съставен КТ № 1010397 от 28.05.2014 г. от служители на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, подписан от тях и от двама служители на ФП, както и от
представител на МВР. В него е констатирана нарушена пломба на клемния блок и поставен шунт - мост
между входящата и изходящата фазова клема. На място е установено че
електромерът измерва потребената електроенергия с грешка от - (минус) 93, 2 %,
т. е. не измерва по-голямата част от преминалото през електромера количество
енергия.
В тази насока е
и заключението на приетата пред СРС и
неоспорена съдебно - техническа експертиза, която
установява, че преизчисляването на сметката на абоната
съответства на одобрените цени на електрическата енергия от ДКЕВР.
Във връзка с извършването на проверката пред СРС е
разпитан свидетеля на ответника Р. Георгиев Денчев - служител на ЧЕЗ
„Разпределение България“ АД. Обстоятелствата,
отразени в констативния протокол, се потвърждават от свидетелските показания. Според
показанията на свидетеля Денчев, проверявания имот представлява къща с двор, а ищецът е потърсен на адреса като свидетелят
не помни дали са го викали през оградата на двора или е позвънено на звънеца на
къщата.
Спорът пренесен и в настоящото производство касае основно
въпроса дали е налице правно основание за начисляване на електрическа енергия,
определена по извършената корекция на сметката на ищеца.
Настоящият състав, за разлика от СРС
намира, че при
доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не
установява ищецът да му дължи исковата сума на основание ПИКЕЕ, приети по
силата на законовата делегация със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.
Относно наличието на ред за уведомяване на клиентите за
извършените корекции на сметките им в ОУ на доставчика въззивният състав намира
следното :
След измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, законът възложи на ДКЕВР правомощие
(чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен
акт - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Законовата делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98
а, ал. 2 ЗЕ, урежда задължителното съдържание на ОУ. Съгласно изменението на т.
6 от чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, в тях трябва изрично да се предвиди ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, в полза на крайния снабдител за потребена електрическа
енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства
по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
При така очертаната уредба следва, че по силата на
делегацията на ЗЕ е дадена възможност за приемане на правила за осъществяване
на процедура, чиято цел е да създаде право на продавача на електрическа енергия
да прави корекции на сметки за минал период. В този смисъл е уредено и
задължението на продавача да предвиди в Общите условия на договора за доставка
на ел. енергия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекции за
минал период, както и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по
чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена
процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за
едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо изпълнението и на двете предвидени в закона кумулативно
предпоставки - предвиждане на ред за уведомяване в ОУ и одобряване от ДКЕВР
на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Второто условие е реализирано, след влизането в сила на
ПИКЕЕ от 17.11.2013 г. (понастоящем
изцяло отменени с решение № 1500
от 06.02.2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в
сила от 14.02.2017 г.
и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС
- ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с което се отменят и чл. 48, 49, 50 и
51), но не
се установява да е реализирано първото условие.
Настоящият състав намира, че в ОУ на ответника липсва
предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстоящата корекция на сметки.
Относно необходимостта от едновременното наличие на посочените две предпоставки
ВКС се е произнесъл в решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І
ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и
др.
Неоснователно ответникът е възразил във въззивното
производство, че доводът за неуведомяване на потребителя за корекционната процедура се прави за
първи път във въззивното производство, поради което е преклудиран, на основание
чл. 266, ал. 1 ГПК и не следва се обсъжда. Ищецът е възразил още в исковата
молба, че не е уведомен за проверката и тя е извършена в негово отсъствие.
След като ответникът, чиято е тежестта в процеса, не е
доказал да е съобразил действащите си ОУ с изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6
ЗЕ, следва че той не е изпълнил вмененото му със закон задължение, а
предвидената в ЗЕ процедура не е завършена, от там - правото на ответника да
коригира сметките на клиентите не се е породило. Кумулативното реализиране на
двете условия е предвидено от законодателя като засилена гаранция за защита
правата на потребителя.
Допълнителен аргумент в тази посоча е обстоятелството, че
съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ са собствени на оператора на
електропреносната мрежа
(„ЧЕЗ Разпределение България“ АД) и по правило потребителят няма
достъп до монтираните от доставчика СТИ. Въззивният състав намира, че
доставчикът на електрическа енергия – лицензиант е длъжен да осигурява, освен
надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, също и
измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в
изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран
персонал за контрол и отчитане на измервателните средства; че при осъществяване
на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата
грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на
подадената електрическа енергия. Тъй като, съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на
електропреносната мрежа, последният има задължение да осигури правилното и
коректното му функциониране и да констатира своевременно грешката в измерването
или неизмерването на ел. енергията. Ако операторът не е изпълнил задълженията
по проверка годността на СТИ и поддръжката им, които са му възложени със
закона, това неизпълнение не би могло да се вмени във вина на потребителя и той
не може да носи отговорност за него.
В отговор на възраженията и на двете
страни в производството, според настоящият състав, действащите Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение №
ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат
клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която
може да приключи с корекция на сметката му при констатирани несъответствия в
СТИ при отчитането на ползваната ел. енергия.
Въззивният съд намира, че в чл. 17,
ал. 2 от действащите ОУ на ответника е предвидено единствено, че в случаите на
корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17 от ОУ, доставчикът изготвя справка на
дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за уведоми потребителя за сумите. В
чл. 18 от ОУ е предвидено почти същото като в предходната норма : че
потребителят се уведомява в 7 - дневен срок за дължимите от него суми при
извършена корекция на сметката поради грешка в отчитането на ел. енергията и
съставен констативен протокол.
Посочените норми не са съобразени с
измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ). Предвид големите правомощия, които законът предоставя на
доставчика във връзка с извършването на корекции на сметките на потребителите,
предвиждането на ред за уведомяването им за извършване на проверки за точното
измерване на ел. енергия, които могат да доведат до корекции на сметките им по
реда на ПИКЕЕ, е задължително условие. Идеята на законодателя е именно да се
гарантират в максимална степен правата на потребителите. Обстоятелството, че
проверките реално се осъществяват от разпределителното дружество - „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, а не от ответника, в какъвто смисъл са възраженията
на последния в отговора на въззивната жалба, не може да води след себе си
неблагоприятни последици за потребителя.
В отговор на възражението на ответника, че ЗЕ не го
задължава да изготвя нови ОУ, настоящият състав намира, че съобразяването на
процедурата по уведомяване на клиентите за предстоящите проверки, които могат
да доведат до корекции на сметките им не изисква приемане на изцяло нови ОУ.
Такова изменение би могло да се извърши и чрез допълване на действащите такива
и привеждането им в съответствие с изискванията на ЗЕ.
Освен изложеното въззивният състав споделя тезата, че с чл. 48 ПИКЕЕ се надхвърлят
рамките на определената от ЗЕ законова
делегация, като се въвеждат правила за създаване на корекции, чрез въвеждане на
фикция за потребена ел. енергия за минал период от време, без действителната
консумация да бъде установена. ЗЕ действително делегира правомощия на ДКЕВР да изработи правила, по които да се отчита и измерва неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, както сочи ответника, но не й делегира
правомощия да въвежда специална обективна отговорност
за потребителите за заплащането й. Такава обективна отговорност, според съда, може да бъде предвидена само по силата на закон или по
изрична законова делегация, но не и с подзаконов нормативен акт, какъвто безспорно се явява ПИКЕЕ.
В заключение въззивният състав намира, че корекцията
на сметката на абоната е извършена без да е налице нормативно основание за
това.
След като ответникът не е установил
пълно и главно, че е налице основание за ангажиране отговорността на
потребителя - ищец, незаконосъобразно СРС е направил извод, че отрицателния
установителен иск за недължимост на сумата по корекцията е неоснователен. Съдът
намира, че доколкото не се установява основание за корекция на сметката на
ищеца е без правно значение обсъждане на доказателствата, които касаят
конкретното начисляване на сумите по корекцията на сметката от страна на
ответника.
Като съобрази изложеното и доколкото крайните решаващи
изводи на двете инстанции не съвпадат, решението следва да се отмени и искът по
чл. 124 ГПК - да се уважи. Този извод се отнася и до решението, в частта, в
която ищецът е осъден за заплащане на разноски в полза на ответника.
Предвид промяната в изхода от спора в полза на ищеца следва
да се присъдят и разноски за СРС за държавна такса в размер на 50 лв. и 300 лв.
адвокатско възнаграждение.
По
разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора, право на разноски за настоящото
производство има ищеца. В негова полза, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва
да се присъдят разноски за държавна такса от 25 лв. за СГС, тъй като
доказателства за други реално направени разноски не са представени от ищеца до
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 211337 от 08.09.2019 г.
на Софийски районен съд, 37 с - в, по гр. д. № 6101 по описа за 2017 г.,
с което е отхвърлен
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че Р.И.Н. ЕГН **********, не дължи на „Ч.Е.Б."
АД, ЕИК *****, сумата от 908, 60 лв., представляваща
коригирана цена за потребена електрическа енергия за имот, находящ се в гр.
Перник, ул. „*****, клиентски № 300105447607 за периода 28.02.2014 г. –
28.05.2014 г. и последният е осъден да заплати в полза на ответника „Ч.Е.Б.“ АД разноски по чл.
78, ал. 3 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р.И.Н. ЕГН **********, с адрес ***, партер, чрез адв. С. не дължи на „Ч.Е.Б."
АД, ЕИК *****, с адрес ***, Бенч Марк Бизнес център, сумата
от 908, 60 лв., представляваща коригирана
цена за потребена електрическа енергия за имот, находящ се в гр. Перник, ул. „*****,
клиентски № 300105447607 за периода 28.02.2014 г. - 28.05.2014 г.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес център
да заплати на Р.И.Н. ЕГН **********, с адрес ***, партер, чрез адв. С., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, разноски както
следва : за СРС - държавна
такса в размер на 50 лв. и 300 лв. адвокатско възнаграждение, а за СГС държавна
такса от 25 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на
младши съдия Мария Малоселска,
член
на IV-Д
въззивен състав, по въззивно гр. дело № 16272 на СГС за 2019г.
Не съм съгласна със становището на
мнозинството от състава, че след като ответникът не е доказал да е променил,
съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия, следва да
се приеме, че е налице неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената
в закона процедура да се счита незавършена, от там - правото на ответника да
коригира сметките на клиентите - невъзникнало, предвид което при произнасяне на
решението и подписването му останах на особено мнение, като съображенията за
това са следните:
С приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98
от 12.11.2013 г. /изцяло отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по
административно дело № 3879 от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила
от 23.11.2018 г./, се установи възможност за коригиране на сметката на абонати
на ел.енергия за минал период при условие на стриктно спазване на предвидените
в правилата изисквания.
Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура
се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при
които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/;
при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата
за свързване /чл. 48, ал. 2/, при които е установена повреда или неточна работа
на тарифния превключвател /чл. 49/. Следователно с изменението на ЗЕ /обн. ДВ,
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / и приетите въз основа на законовата
делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г. в сила от 16.11.2013 г./., действали
към процесния период, за който ответното дружество е начислило чрез корекция
потребление на електрическа енергия, е предвидена възможност за оператора на
ел. разпределителната мрежа да коригира едностранно сметките на потребителите
във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия,
като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е
предвиден начин на извършване на корекцията.
В исковата молба ищецът, предявил
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
недължимост на сумите, претендирани от ответното дружество по процесната
фактура, се позовава на липса в общите условия, приложими към договора между
страните, на клауза, установяваща ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка при доказано неточно отчитане на потребена електрическа
енергия. Възприемането на посочените доводи за основателни от мнозинството на
състава обуслови и изхода от правния спор, поставен за решаване пред настоящата
инстанция.
Намирам, че липсата на клаузи за
уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършване на корекция
при неточно, според дружеството, отчитане на потребена електрическа енергия, не
съставлява пречка правният спор да се разгледа по същество, като събраните в
хода на производството доказателства бъдат анализирани и обсъдени самостоятелно
и в взаимовръзка, а делото бъде решено въз основа на същите. Разпоредбите на
чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ са действащи през исковия период. Както е посочено в
решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. ВКС, III ГО, дори да е налице непълнота в
посочените разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото
на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при
спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са
достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските
съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за
защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално
потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на
спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а
не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки,
предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са
последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона
за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред.
По въпросите, релевантни за настоящото
производство, е постановена и по-нова съдебна практика на Върховния касационен
съд – напр. Решение № 107 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2020 г., III
г. о., ГК, Решение № 160/31.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1174/2020 г., IV г.
о., ГК, Решение № 237/11.01.2021 г. по гр.д. № 1553/2020 г., IV г. о., ГК,
Решение № 8/04.02.2021 г. по гр.д. № 1358/2020 г., IV г. о., ГК и др./.
Ето защо съм на мнение, че правото на
потребителя, като страна по договора, да бъде информиран за корекционната
процедура, какъвто е смисълът на изискването общите условия да съдържат ред за
това уведомяване, не е накърнено. Както е посочено в решението по настоящото
дело, представените от ответника общи условия в чл. 17, ал. 2 от същите
предвиждат, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17,
доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за
уведоми потребителя за сумите. От приобщените по делото писмени доказателства е
видно, че ищецът е уведомен за извършената корекциия на сметката му за
ел.енергия, като същият е отнесъл въпроса за недължимостта на процесната сума с
предявяването на отрицателен установителен иск срещу ответника, т.е. осъществил
е правото си на защита срещу претенцията на ответника да са налице основания за
прилагане на корекция. С оглед последното намирам, че целта на закона,
съдържаща се в изискването на чл.98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е изпълнена, доколкото
потребителят е узнал за корекционната процедура и предвид несъгласието си с нея
е предявил иск за недължимост на сумата по издадената фактура.
По
изложените съображения считам, че на обсъждане следваше да се подложат
въпросите относно спазването на самата корекционна процедура, правилността на
начисляване на количеството електрическа енергия, респективно дали претендираната
от ответника с процесната фактура сума се дължи от ищеца.
Мл. съдия:
/М.
Малоселска/