Р Е
Ш Е Н И Е
Гр. Кюстендил 20.07.2021 г.
В
и м е т о н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в
публичното заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ
ГЕОРГИЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ мл.с.
При секретаря Вергиния Бараклийска и с участието на прокурора от
КнОП АНГЕЛ БАЙРАКТАРСКИ, като разгледа
докладваното от съдия Цекова ВНОХД № 46
по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия Е.И.И., ЕГН ********** *** подадена чрез защитника му
адв. А.П. срещу Присъда №
260025/10.12.2020 г. на ДнРС, постановена
по НОХД № 73/2019 г. по описа на съда, с която е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 129 ал. 1 във вр. с
ал. 2 предл.ІV алт.2 НК, наложено му е наказание“лишаване от свобода“ за
срок от 1 година, с приложение на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години
и е осъден да заплати на гражданския ищец Г.Б.Л. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от престъплението неимуществени вреди и разноските по делото.
Релевирани са бланкетни доводи за неправилност и незаконосъобразност на
присъдата. Моли се за цялостна отмяна на обжалваната присъда и признаване на
подсъдимия за невиновен. Доказателствени искания в жалбата не са направени.
В о.с.з.
жалбата се поддържа от подсъдимия и защитника му и се оспорва от частния
обвинител и повереника му адв.С.Т..
Становището на Окръжна прокуратура е за потвърждаване на обжалваната
присъда като правилна и законосъобразна поради безспорна доказаност от събрания
в пълен обем доказателствен материал, че подсъдимият е извършил деянието, в
което е обвинен. От СПЕ е установено, че подсъдимият не е действал при
неизбежна отбрана, нито при превишаване на пределите й в състояние на уплаха и
смущение, нито в състояние на афект.
Становището на повереника на частния обвинител и граждански ищец адв. С.Т.
в о.с.з. е за цялостно потвърждаване на осъдителната присъда поради безспорната
доказаност, че подсъдимият е извършил престъплението по чл.129 ал.1 НК от
обективна и субективна страна.
Защитникът на подсъдимия Е.И. - адв. А.П. изрази становище за уважаване на въззивната
жалба и за отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна, като се
приеме, че подсъдимият е действал при условията на чл.12 ал.1 или чл.12 ал.4 НК
и да се вземе предвид противоправното
поведение на пострадалия.
Подсъдимият изрази съгласие пледоарията на защитника му и заяви, че е
отишъл с добри намерения, но бил нападнат от г-н Л. с метален прът след
изказването на роднината му за парите и че може би е попрекалил с нанесените
удари, но много го боляло и се бил поуплашил. Като последна дума подсъдимият
изрази съжаление за случилото се.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след
обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по
чл. 313 и сл. НПК правомощия, намери жалбата за допустима като подадена в
законовия срок и от надлежна страна и прие от фактическа и правна страна следното:
С обжалваната присъда подсъдимия Е.И.И. - роден на ***г***, с постоянен адрес
на местоживеене ***, българин, с българско гражданство, женен, неосъждан с ЕГН **********,
е признат ЗА ВИНОВЕН в това че на
16.11.2017 г. в с. Мало село, общ. Бобов дол, на улицата пред дома на Г.Б.Л. ***
дол, му е причинил (като му е нанесъл
удари с метален прът, тип „кози крак“) средна телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главен мозък; контузия на белия дроб и травматичен шок, в резултат
на които е настъпило разстройство на здравето, временно опасно за живота и без
оказване на своевременна специализирана медицинска помощ е била налице реална
опасност от смъртен изход за Л. – престъпление
по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2, пр. 4, алт. 2 от НК, за което и при
условията на чл. 54 от НК му налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
1 (една) година, чието изтърпяване на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата не са наложени на подсъдимия възпитателни мерки по чл. 67,
ал. 1-4 от НК. Гражданският иск за причинените с деянието неимуществени
вреди/болки и страдания/ на частния обвинител
Г.Л. е уважен за сумата от 10 000
(десет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, като иска
за разликата над уважения размер до претендираните 25 000 лв. иска е
отхвърлен като неоснователен. Подсъдимия И. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Дупница
сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и
разноските по делото: по сметка на ОДМВР – Кюстендил сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева за
експертизи и разноските на гражданския ищец Г.Л. в размер на 800 лв.
Относно веществените доказателства с присъдата е постановено на
основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК да
се отнеме в полза на държавата вещественото доказателство по делото - 1
брой гумена палка тип „полицейска“, която се намира на съхранение в РС-Дупница,
вписана под № 41/2020г., предадена в РС-Дупница на 04.11.2020г. А вещественото
доказателство - 1 брой железен прът тип „кози крак“, което се намира на
съхранение в РС-Дупница, вписано под № 41/2020г., предадено в РС-Дупница на
04.11.2020г., е постановено след влизане на присъдата в сила да се върне на гражданския ищец Г.Б.Л..
Въззивният съд приема, че в по-голямата част фактическата обстановка е правилно
установена от ДнРС, но с едно съществено изключение – механизма на нанасяне на
ударите от подсъдимия на пострадалия. Затова, при усл.на чл. 316 НПК,
въззивният съд в тази част възприе нова фактическа обстановка.
Подсъдимият и гражданският ищец са съответно бивши зет и тъст. Към
17.11.2017 г. подсъдимият и съпругата му Р.И. живеели разделени.
На 16.11.2017 г. подсъдимият заедно с майка му - св. В.И.и леля му – св.В.П. тръгнали за
гр.Бобов дол с л.а.“Рено 19“ с ДК № 17 51 АН, собственост на М. Н. и
предоставен от нея за ползване на подсъдимия, за се разберат с Р.И.за начина на
прекратяване на брака им, а св.П. да си поиска от Р. дадените от нея в
предходен момент пари назаем.
На влизане в с.Мало село, където гр.ищец Г.Л. имал къща, видели колата му пред къщата.
Спрели пред къщата и подсъдимият влязъл в двора, а гр.ищец Л. ремонтирал нещо
по къщата. Подсъдимият попитал Л. къде е дъщеря му, на което Л. нищо не
отговорил и подсъдимият тогава си поискал електрожена, който преди време му
дал. Гр. ищец Л. отворил вратите на
гаража и казал на подсъдимия да си го вземе. Подсъдимият занесъл електрожена в
лекия автомобил. Сетил се, че електроженът има и други принадлежности и се
върнал до гаража. Л. подал принадлежностите на подсъдимия.
По това време от автомобила слязла св. П., която попитала Л. къде е
дъщеря му, понеже има да й връща 600 лв. Той казал на св.П., че той ще й върне
парите, ако има документ, но тя му казала, че няма. Това ядосало Л. и той се
развикал, почнал да ги гони и да псува подсъдимия. На това подсъдимият
отговорил, че майка му е в колата. Докато подсъдимият и гр.ищец се разправяли,
св.П. се върнала и влязла в колата, където седяла през цялото време майката на
подсъдимия, тъй като била трудноподвижна.
В един момент гр.ищец Л. взел от двора метален прът тип“ кози крак“ и се
насочил към подсъдимия. Подсъдимият помислил, че Л. ще удари с металния прът
колата му, но Л. го ударил с него през лицето, след което от лицето на
подсъдимия потекло кръв и изпитал силна болка. Тогава подсъдимият хванала
пострадалия за ръцете и успял ад издърпа“козия крак“, за да предотврати
последващи удари върху себе си и го хвърлил на улицата. След тоав подсъдимият
изтичал към колата, откъдето взел палка тип полицейска. Върнал се при входната
врата, която вече била затворена, и
започнал да рита вратата, при което отвътре вратата леко се отворила, подсъдимият
издърпал пострадалия на улицата пред вратата и започнал с палката да удря
пострадалия Л. по главата и тялото.
От ударите Л. паднал на земята целия в кръв,
като викал за помощ и молел подсъдимия да спре да го удря. Но подсъдимият отишъл
до колата си, където оставил полицейската палка и се върнал при пострадалия. Видял
козия крак на земята, взел го и го ударил и с него няколко пъти по главата и
тялото пострадалия Л..
Това се случвало на улицата, пред портата на входната врата, и нанесените
от подсъдимия на пострадалия удари са видяни от св. Р..А., която седяла в собствената
на нея и на съпруга й кола на малко разстояние от случващото се - на около 30 м, през една къща от къщата на Л..
В един момент до подсъдимия и лежащия граждански ищец спрял с автомобила
си св.Б., който веднага се обадил на 112. Към пострадалия се приближила и
св.Александрова, а подсъдимият се качил в автомобила си и си тръгнал, като св.П.
взела козия крак и го прибрала в колата.
Св.Александрова отишла до пострадалия, който лежал на земята и от
главата му течала кръв, и го попитала познава ли мъжа, който го е пребил
и Л. й казал, че това е зет му.
Пристигнала линейка, която закарала пострадалия до МБАЛ“Св.Иван Рилски
2003“ – гр. Дупница, където му била оказана медицинска помощ.
След като
потеглили с автомобила, на подсъдимия му прилошало и не могъл повече да шофира,
като бил сменен от св.П..Тя го закарала в болницата в гр.Кюстендил, а по-късно
му била извършена операция в болница“Европа“ – гр.София.
По-късно същия ден около 17,30 управляваният от подсъдимия лек автомобил
бил установен на паркинга на болницата в Кюстендил, и при условията на
неотложност било извършено претърсване и изземване от автомобила, за което е
съставен съответния протокол, надлежно одобрен по чл.161 НПК. В автомобила били
намерени - на пода между предна и задна седалка - железен прът тип“кози крак“, а на
задната седалка – палка тип“полицейска“, черна на цвят. Собственичката на
автомобила при извършваното действие казала, че намерените в колата вещи не са
нейни, а най-вероятно са на подсъдимия, на когото дала да ползва колата й.
От СМЕ на в.л.д-р Николчев е установен вида и механизма на получените от
гр.ищец Л. увреждания. При инцидента на 16.11.2017 г. гр.ищец Л. е получил
следните травматични увреждания: закрита черепно-мозъчна травма – контузии на
главен мозък в областта на тилния дял на
дясна голямомозъчна хемисфера; шест разкъсно-контузни рани в областта
на лицето и окосмената част на главата -
теменно и тилно/ за лечението на 5 от тях са налагани шевове/;гръдна травма –
многофрагментна фрактура на 9-то дясно ребро; контузия на десен бял дроб;
частичен хемопневмоторакс вдясно и ограничен подкожен емфизем вляво; контузни
рани по кожата на дясна половина на гръдния кош отзад;травматичен шок – развил
се в резултат на кръвозагуба и болково нервно дразнене от получените
травматични увреждания. Тези увреждания са причинени по механизъм на удари с
или върху твърд тъп предмет и възможно е да са получени по време и начин, за които
се съобщава от пострадалия и свидетелите – нанесени му удари с продълговат
предмет – възможно палка от твърд каучук, възможно и метален лост/“кози крак“/.
Уврежданията са получени от не по-малко от 6-7 удара , те не могат да се
получат от само един удар с палка и последващо падане на пострадалия на
тротоара.
Получените травматични увреждания – контузия
на мозъка, контузия на белия дроб и развилия се травматичен шок представляват
разстройство на здравето, временно опасно за живота и без оказване на своевременна специализирана
медицинска помощ водят до реална опасност от смъртен изход.
Останалите увреждания представляват разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и 129 НК.
За установяване уврежданията на подсъдимия е назначена комплексна СМЕ,
изпълнена от вещите лица д-р Н. и д-р К.
От нея е установено, че от инцидента на 16.11.2017 г. подсъдимият е получил
следните травматични увреждания: контузия на главата, изразяваща се в хематоми/кръвонасядания
по меките тъкани на носа и около дясното око; малки неразместени фрактури на
лицеви кости- на предна стена на синуса на горната челюст вдясно, на челния
израстък на горна челюст и на вътрешната
стена на лява орбита; кръвоизлив на синуса на горна челюст вдясно; мозъчно
сътресение със степенно разстройство на съзнанието. Установеното при второто
постъпване на подсъдимия в болница увреждане – девиация на носната преграда,
перфорация на хрущялната част на преградата/септума/ на носа – се дължи на
получените при инцидента травматични увреждания - в резултат на изместване на
медиалната стена на синуса в посока навътре от счупването й, водещо до стесняване
на десния носов ход. Фрактурите на лицевите кости с изместване на медиалната
стена на синуса в посока навътре от счупването й, както и последващата
перфорация на септума на носа са довели до практическо значимо нарушаване на
носното дишане, което не подлежи на самостоятелно възстановяване и от
съдебно-медицинска гледна точка тези увреждания се отнасят към медико-биологичния
признак „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Описаните
остри травматични увреждания са причинени
по механизма на удар върху тъп твърд предмет и е възможно да са получени по
време и начин, съобщени от подсъдимия – нанесени му един или два удара по
лицето с метален предмет/“кози крак“/.
Получените и от двамата участници в инцидента травматични увреждания не
ги лишават от възможността да извършват активни действия , т.е. да продължават
да си нанасят удари и след първоначалния удар по единия от двамата.
Подсъдимият не страда от душевно заболяване и няма данни за
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието по см.на чл.33 НК, се
установява от комплексната психиатрична и психологична експертиза на
подсъдимия. По време на инцидента подсъдимият не е действал в състояние на физиологичен
афект/силно раздразнение/ или в състояние на страх, уплаха, смущение, не е
действал и в състояние на патологичен афект.
ДнРС е установил правилно фактическата обстановка с изключение на
механизма на причиняване уврежданията на пострадалия. Относно този механизъм
ДнРС необосновано е приел, че ударите на
пострадалия са нанесени само с палка тип“полицейска“. Този извод е необоснован
и е в противоречие с показанията на самия пострадал Л. и на св.А.. Св.Л. е
потърпевш и в това му качество е и очевидец на побоя. Самият той е казал, че
подсъдимият първо го е удрял с палка и след това – с козия крак. Да се приеме
обратното означава да се пренебрегнат, без да има никаква причина за това,
показанията на пострадалия и на св.А., която пък е видяла, че го е удрял с
метален прът. И не на последно място, показанията на двамата свидетели напълно кореспондират с възприетия механизъм
на причиняване на уврежданията , описан в СМЕ. Там се приема, че ударите е
възможно да са нанесени и с двете оръдия
на престъплението – и с палка, и с „кози
крак“.
Въззивният съд споделя правните изводи на решаващия съд относно извършената
от този съд доказателствена преценка на показанията на свидетелите Л. и
Александров да при спазване на чл.305 ал.2 и 3 НПК, със следното допълнение: Не
се установи по делото подсъдимият да е носил пистолет на кръста, както е заявил
св.Л. и затова относно този факт показанията му не се кредитират. Свидетелката
А. не съобщава за нанесен удар от пострадалия на подсъдимия с палка. Но тя
добросъвестно е разказала за лично видяното и възприето от нея- че подсъдимият
е удрял пострадалия с “манивела“ и тя най-вероятно е била свидетел само на
разказаната от нея част от инцидента.
Показанията на свидетелките В.и П., съответно майка и леля на
подсъдимия, следва да се кредитират изцяло, тъй като се подкрепят от останалите
кредитирани доказателства. Тези свидетелки въпреки родствената си връзка с
подсъдимия изнасят неизгодни за него факти – че подсъдимият е нанесъл побой на
гр.ищец Л., но след като бил ударен от него през лицето с козия крак. Техните
показания следва да се приемат за обективни, както е приел и ДнРС, тъй като се
подкрепят и от заключението на СМЕ относно мястото и вида на причинените на
подсъдимия от гр.ищец увреждания, и от медицинските документи – епикризи на подсъдимия за извършените му оперативни
интервенции. Относно доказателствената стойност на показанията на св.Б. и на
св.К. Л. въззивният съд се солидаризира с изложеното в мотивите на проверяваната
присъда.
Както обосновано и законосъобразно е приел и ДнРС, обясненията на
подсъдимия в случая се кредитират като годно доказателствено средство, тъй като
изнесеното с тях се подкрепя изцяло както от кредитираните свидетелски
показания, така и от СМЕ и отразеното в медицинските документи относно
причинените както на Л., така и на подсъдимия увреждания.
Предвид установеното от фактическа страна по неоспорим и категоричен
начин за механизма на причиняване телесната повреда на пострадалия от
подсъдимия съдът намира за неоснователни възраженията
на защитата, че причинената от подсъдимия на пострадалия средна телесна
повреда е причинена в условията на чл.12 ал.1 НК или чл.12 ал.4 НК.
Чл.12 ал.1 НК урежда хипотезата на неизбежна отбрана, съгласно която не
е общественоопасно деянието, извършено при неизбежна отбрана- за да се защитят
от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси,
личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди
на нападателя в рамките на необходимите предели. Неизбежната отбрана е
доразвита в ППВС № 12/1973 г.
Неизбежната отбрана е упражняване право на защита, при която нападнатият
може да причини вреди на нападателя с цел защита и отблъскване на нападението.
Преценявайки конкретиката на процесното деяние, не може да не се посочи ППВС № 12/1973
г., чиито постановки имат задължителна сила за правоприлагащите органи.
Съгласно т.5 от ППВС № 12/1973 г.
„нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица,
когато нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил. Сочи се
още, че кратковременнтото прекъсване на нападението не означава прекъсване на
нападението. В настоящия случай обаче има прекъсване на нападението, защото:
Установи се безспорно, че след като пострадалият е ударил с козия крак през
лицето подсъдимия, между тях е последвало кратко сборичкване и подсъдимият е
успял да издърпа от ръцете на пострадалия козия крак и да го хвърли на улицата.
След това той се е насочил към колата, от чийто багажник е извадил палката
тип“полицейска“, започнал да рита по затворената врата на къщата. След
отварянето й от подсъдимия той го издърпал на улицата и започнал озверено да удря с палката
пострадалия по главата и тялото, и от ударите пострадалият паднал на земята.
Когато пострадалият започнал да моли да не
го удря повече, подсъдимият взел „козият
крак“ и с него също нанесъл няколко удара на пострадалия. Подсъдимият е
прекратил нападението над пострадалия едва
след като на мястото спира колата на св.Б. и е дошла и св.А.. Т.е. липсват
елементи от фактическия състав на неизбежната отбрана, защото има две
прекъсвания на нападението. Първото е, когато подсъдимият е отнел козия крак от
ръцете на пострадалия и го изхвърлил на земята, с което действие нападението на
пострадалия над подсъдимия фактически е преустановено. И едва след
преустановяване на нападението над себе си подсъдимият е нанесъл жестокия побой
на пострадалия-гр.ищец Л., което обстоятелство само по себе си е достатъчно да
изключи действия на подсъдимия при неизбежна отбрана. Т.е.подсъдимият е предприел ответното на
нападението на пострадалия отбранително за здравето му действие, след като нападението
спрямо него вече е било приключено – след като подсъдимият е отнел от
пострадалия предмета на престъплението метален прът „кози крак“. Защото
нападнатият може, но не е длъжен по закон, да се откаже от активна защита, да
бяга или да се укрива, да търси помощ от държавни органи и др.п.
А отделно от това причинените на пострадалия увреждания са далеч над „необходимите
предели“ по см.на чл.12 ал.1 НК. Защото причинените на пострадалия увреждания
са причинени със 7-8 удара, а спрямо подсъдимия от страна на пострадалия е
нанесен само един/или според вещото лице най-много 2 удара/. Но причинените на
пострадалия травми са животозастрашаващи и при ненавременна медицинска помощ от
тях е можело да последва летален изход. А уврежданията на подсъдимия са по-леки
по вид и не са животозастрашаващи.
Превишаване пределите на неизбежна
отбрана по см. на чл.12 ал.2 НК
има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността от
нападението, когато надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Било
е налице безспорно едно реално противоправно нападение срещу физическата
неприкосновеност на подсъдимия, което е застрашило реално неговото здраве. След
комплексна преценка на всички обстоятелства, отнасящи се както до
интензивността на нападението и защитата, характера на защитеното и увредено
благо, средствата, с които се напада и отбранява, обстановката, в която се
намират нападащият и отбраняващият се и
влиянието й върху поведението на подсъдимия, възрастта им, така и до умисъла, с
който е действал подсъдимият в момента на деянието въззивният съд приема, че
подсъдимият не е действал при превишаване пределите на неизбежна отбрана.
Защото превишаването пределите на неизбежната отбрана
се дължи на силна уплаха по см. на чл.12 ал.4 НК. Такава обаче у подсъдимия не е имало, което
безспорно се доказва от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и
психоложгична експертиза, назначена и изпълнена в досъдебното производство/на л. 134-141 от том 2 на ДП/ .Тя сочи,
че подсъдимият не е действал нито в състояние на физиологичен, нито в състояние
на патологичен афект.
Физиологичният афект е рязко
изразено емоционално колебание,съпроводено винаги с промяна във
възприятно-представната система, мисловния процес, мимическа и жестова
изразеност. Съзнанието остава ясно, но е стеснено. Т.е. съществуващата хипотеза
е за интензивно афективно преживяване със смесен и интерферентен пълнеж от
страх, опасения за живота, защита и възмездие.Страхът е определен като чувство
на безпокойство, изпитвано при наличие на опасност или мисълта за нея. Стресът
и психотравмите натоварват интензивно мозъчните функционални системи. На база
прегледа по субективни данни експертизата установява, че при подсъдимия не се
намира вегетативни дисфункции след връщане към преживяното или преходно
разстройство, което се развива в отговор на психичен стрес. В показанията на
подсъдимия непосредствено след случая не се наблюдава бурна краткотрайна
двигателна реакция на базата на
разразила се емоционалност няма обичайното описание на ясно изразена
вегетативна симптоматика, която съпровожда всяко силно раздразнено състояние-
изпотяване, зачервяване, сърцебиене, спомен за случилото се, което преминава
като на филмова лента, шум в ушите и бурна неконтролируема двигателна
реактивност. Споменът за събитието е пълен и ясен и подреден във времето, което
изключва характерното за физиологичния афект стеснение на съзнанието.
Патологичният афект е краткотрайно афектно отреагирване с особена
интензивност, която води до тежка дезинтеграция на психичното преживяване с
клиничните белези на помрачено съзнание и нарушена ориентировка. Задължително
съществуват 3 стадия – подготвителен, взрив и заключителен.В първия етап се
стеснява съзнанието и се нарушава отчетливостта, яснотата и обхвата на
възприемане на обстановката. В стадия на взрива цялата насъбрана енергия се освобождава
ексклузивно и се излива психомоторна възбуда с разрушително агресивен характер.
В заключителния стадий се наблюдават последиците на енергетичното
освобождаване, белези на рязко психично и телесно изтощение, което се проявява
с общо отпускане на мускулния тонус, внезапно заспиване, дълбок сън и пълна
прострация. Качественото разстройство на съзнанието – разпадане на интегритета
на преживяване, личност и възприемане на
актуалната ситуация е разграничаванетто на физиологичния от патологичния афект.У
подсъдимия липсва ограничен мозъчен терен,
който би допринесъл за по-бурно афективно отреагирване в такива случаи или за състояния,
считани като краткотрайно разстройство на съзнанието.
Предвид изложеното е безспорно, както е приел и І-инстанционинят съд, че
обвинението е доказано по несъмнен начин от обективната и субективната му
страна.
Законосъобразно е прието, че от обективна страна с деянието подсъдимият
е осъществил фактическия състав на чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 НК. Причинената
на пострадалия телесна повреда – контузия на главен мозък, контузия на белия
дроб и травматичен шок – представлява средна телесна повреда, в резултат на
която е настъпило разстройство на здравето, временно опасно за живота и че без
оказване на навременна специализирана медицинска помощ е била налице реална
опасност от летален изход за пострадалия. Изпълнителното деяние и според
въззивния съд е осъществено чрез действие, но за разлика от І-инстанционния съд
въззивният съд приема, че подсъдимият е нанесъл 7-8 удара на пострадалия
най-напред с палка тип“полицейска“, а след това – и с металния прът тип“кози
крак“.
От субективна страна е прието, че престъплението е извършено при форма
на вината пряк умисъл, което според въззивния съд означава, че подсъдимият,
като е удрял пострадалия з различни предмети – палка и метален прът-е съзнавал,
че уврежда здравето му,възприемал е виковете на пострадалия за помощ, но е
искал настъпването именно на тези противоправни последици.
При така установеното от фактическа и правна страна решаващият съд е
приел, че следва да определи наказанието на подсъдимия по чл.54 НК при баланс
на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства в размер на 1 година, „лишаване
от свобода“. Приел е още, че за постигане целите на индвидиуалната и генерална
превенции и предвид чистото съдебно минало на подсъдимия не се налага това наказание да се търпи
ефективно и изпълнението му е отложено на осн.чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок
от 3 години. Приел е висока степен на
обществена опасност на деянието ,отчел е смекчаващите обстоятелства – чисто
съдебно минало, трудова ангажираност на подсъдимия и че действията му са били
предизвикани от пострадалия, но е отчел и тежестта на престъплението.
Въззивният съд се съгласява с тези доводи, като на собствено основание
допълва, че не са налице условия за определяне на наказанието при усл.на чл.55 НК. Липсват както многобройни, така и изключителни смекчаващи вината
обстоятелства. Безспорно смекчаващи обстоятелства са чистото съдебно минало на
подсъдимия и поведението на пострадалия, който пръв е ударил в лицето
подсъдимия. Но тези обстоятелства не могат да се третират като многобройни, нито
като изключителни предвид поведението на подсъдимия по време на и след извършване
на деянието. Подсъдимият е нанесъл 7-8 изключително силни и в рискови места от
главата и тялото на пострадалия удари и
са засегнати жизнено важни органи, и то след като „го е обезвредил“,взел му
„козият крак“ и го хвърлил. От причинените на пострадалия увреждания е могло да
настъпи реално смъртен изход, ако е липсвала навременна медицинска помощ. Освен
това, след жестокия побой подсъдимият е казал на леля си да прибере козия крак
като веществено доказателство и си е тръгнал с колата от мястото на побоя, като
е оставил пострадалия да лежи в кръв на земята. А все пак са били в роднински,
макар и фактически нефункциониращи отношения като зет и тъст. По тези съображения
въззивният съд намира така наложеното на подсъдимия наказание ЛС за
законосъобразно определено и за справедливо.
Относно гражданския иск съдът е
приел, че са доказани елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане – противоправно и виновно извършено от подсъдимия деяние, от което на
пострадалия са причинени неимуществени вреди
- болки и страдания, при срок за пълното му възстановяване 3-4 месеца.
Съобразно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД съдът е приел, че справедливо
обезщетение за тях е сумата от 10 000 лв. Сумата е присъдена ведно със
законната лихва от деня на увреждането – 16.11.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата, като иска за разликата над тази сума до претендираните 25 000 лв.
е отхвърлен като неоснователен. В отхвърлителната гражданска част присъдата не
е обжалвана.
Така определеното обезщетение за неимуществени
вреди настоящият въззивен състав намери за законосъобразно определено при
спазване принципа за справедливо възмездяване на причинени от престъплението
неимуществени вреди, прогласен в чл.52 ЗЗД. Сумата от 10 000 лв.и според
настоящия състав в достатъчна степен ще репарира тези причинени на пострадалия
неимуществени вреди от престъплението. Към изложеното от районния съд въззивният
съд намира за необходимо да посочи, че присъдената сума е съобразена и с
известно съпричиняване от пострадалия, изразило се в неговото първо агресивно поведение към подсъдимия – удрянето му с кози
крак по лицето и потичане на кръв от удара, което е провокирало последващото
поведение на подсъдимия.
Предвид изложеното проверяваната присъда е
правилна и законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила
при водене на съдебното следствие и при постановяване и мотивиране на съдебния
акт. Констатираната неточност и
извършената с настоящото решение корекция във фактическата обстановка и
механизма на причиняване на увреждането на пострадалия не опорочават
постановения с нея правен резултат. При служебната й проверка не се откриха
други различни от сочените в жалбата основания за нейната отмяна или изменение.
В частта за разноските и веществените
доказателства също не са налага промяна на присъдата.
По изложените съображения и на основание
чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №
260025/10.12.2020 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 73/2019 г. по описа на съда
в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната й части.
В отхвърлителната гражданска част като необжалвана присъдата е влязла в
сила.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: