РЕШЕНИЕ
№ 538
гр. Сливен, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20232230102007 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по молба на М. И. Ц., с която е
предявен срещу „ЕОС - Матрикс” ЕООД иск с правно основание чл. 439 от
ГПК и иск по чл. 55 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е издадена Заповед за
изпълнение от 07.06.2011 година и Изпълнителен лист от 07.06.2011 година
по ч.гр.д. № 3724/2011 година по описа на Районен съд Сливен, по силата на
които е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк България" ЕАД сумата 1582,30
лева - главница по договор за издаване и ползване на национална кредитна
карта РайКАРТ от 13.10.2006 година, изменен и допълнен с Анекс № 1 от
30.10.2009 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от
06.06.2011 година до окончателното й изплащане, сумата 370,88 лева -
просрочена редовна лихва за периода от 10.11.2009 година до 03.04.2010
година, сумата 158,58 лева - просрочена наказателна лихва за периода от
10.12.2009 година до 05.06.2011 година и сумата 245,59 лева - разноски по
делото.
С издаденият Изпълнителен лист „Райфайзенбанк България" ЕАД
образува изпълнително дело № 430/2011 година по описа на ЧСИ Н. Г., рег. №
836, район на действие ОС Сливен, срещу ищцата поради изгубване на
правоспособността на ЧСИ Н. Г., архивът й е приет от ЧСИ Г. И., рег. № 765,
район на действие ОС Стара Загора и изпълнителното дело е заведено по нов
№ 3932/2017 година.
1
С договор за цесия от 25.04.2012 година „Райфайзенбанк България"
ЕАД прехвърля вземането срещу ищцата на „ЕОС Матрикс" ЕООД и
цесионерът се е конституирал като взискател по изпълнителното дело с молба
от 09.12.2013 година.
Изпълнително дело № 430/2011 година по описа на ЧСИ Н. Г. е
образувано на 27.06.2011 година. Следващото изпълнително действие е
удържана сума от запор на 21.12.2013 година. През този период няма нито
други поискани, нито предприети изпълнителни действия от ЧСИ.
Последното валидно изпълнително действие срещу ищцата е от 27.06.2011
година, с оглед на което изпълнителното дело се е прекратило по силата на
закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 27.06.2013 година.
Сочи се, че ЧСИ не е прекратил, а е продължил изпълнителното дело
срещу ищцата, на която незаконосъобразно са удържани суми от запор върху
трудовото възнаграждение. Новоконституираният взискател и настоящ
ответник е продължил да иска извършване на справки и предприемане на
принудителни действия, преди и след като изпълнителното дело е било
преобразувано под № 3932/2017 година по описа на ЧСИ Г. И.. Подадена е
молба на 03.07.2019 година за опис на движими вещи, като на 04.07.2019
година, ЧСИ е изходирал призовка за насрочване на опис на 12.08.2019
година, но такъв не е извършван, съответно няма как да прекъсне сроковете
на перемпцията и давността. Преди това, последната удръжка от ищцата е
била от 26.09.2017 година.
С оглед изложените твърдения ищецът обосновава извод, че всички
поискани и предприети изпълнителни действия след 27.06.2011 година, респ.
след 26.09.2017 година са невалидни и не прекъсват сроковете на перемпция и
давност, тъй като изпълнителното дело е било прекратено по силата на
закона.
Очертавайки факта, че последното поискано или предприето валидно
изпълнително действие срещу ищцата е от 27.06.2011 година, извежда извод,
че към датата на предявяване на настоящия иск, гореописаните вземания по
Изпълнителен лист от 07.06.2011 година, издаден по ч.гр.д. № 3724/2011
година по описа на Районен съд Сливен, се явяват погасени по давност. В
случая, давността е изтекла на 27.06.2016 година.
По двете изпълнителни дела, ИД № 430/2011 година по описа на ЧСИ Н.
Г. и ИД № 3932/2017 година по описа на ЧСИ Г. И., от ищцата е удържана и
преведена на ответника „ЕОС Матрикс" ЕООД сума в размер на 440,62 лева,
видно от Удостоверение с изх. № 101768/28.09.2022 година, издадено от ЧСИ
Г. И., рег. № 765. Сумата е удържана в периода 30.12.2013 година - 09.11.2020
година, след настъпването на перемпцията и е в резултат на
незаконосъобразно принудително изпълнение.
От съда се иска да постанови решение, с което да се признае за
установено, че ищцата М. И. Ц. не дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД, сумата
1582,30 лева, представляваща главница по договор за издаване и ползване на
2
национална кредитна карта РайКАРТ от 13.10.2006 година, изменен и
допълнен с Анекс № 1 от 30.10.2009 година, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 06.06.2011 година до окончателното й изплащане, сумата
370,88 лева, представляваща просрочена редовна лихва за периода от
10.11.2009 година до 03.04.2010 година, включително, сумата 158,58 лева,
представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 10.12.2009
година до 05.06.2011 година, включително и сумата 245,59 лева,
представляваща разноски по делото, по издаден Изпълнителен лист от
07.06.2011 година, въз основа на Заповед за изпълнение № 2798 от 07.06.2011
година, постановени по ч.гр.д. № 3724 по описа на Районен съд – Сливен за
2011 година.
Иска се осъждане на ответното дружество да заплати на М. И. Ц. сума в
размер на 440,62 лева, която сума е удържана от ищцата в резултат на
незаконосъобразно принудително изпълнение по ИД № 430/2011 година по
описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 836 на КЧСИ и ИД № 3932/2017 година по описа
на ЧСИ Г. И., рег. № 765 на КЧСИ.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с
който исковите претенции се оспорват като неоснователни и се иска
отхвърлянето им. Излагат се съображения, целящи опровергаване
твърденията на ищеца, че процесното задължение е погасено по давност.
В подкрепа на възраженията си сочи, че с преобразуване на
изпълнителното дело под № 3932/2017 година по описа на ЧСИ Г. И.
многократно са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давностните
срокове.
В съдебно заседание, редовно призованият ищец не се явява лично и не се
представлява. Депозирано е писмено становище, съгласно което исковите
претенции се поддържат и се иска уважаването им.
Ответното дружество, редовно призовано в съдебно заседание, не се
представлява от представител или пълномощник. Депозирано е писмено
становище, съгласно което исковите претенции се оспорват и се иска
отхвърлянето им.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа на Заповед за изпълнение № 2798 от 07.06.2011 година,
постановена по ч.гр.д. № 3724 по описа на Районен съд – Сливен за 2011
година е издаден Изпълнителен лист от 07.06.2011 година за осъждането М.
И. Ц. да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата 1582,30 лева,
представляваща главница по договор за издаване и ползване на национална
кредитна карта РайКАРТ от 13.10.2006 година, изменен и допълнен с Анекс
№ 1 от 30.10.2009 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от
06.06.2011 година до окончателното й изплащане, сумата 370,88 лева,
представляваща просрочена редовна лихва за периода от 10.11.2009 година
3
до 03.04.2010 година, включително, сумата 158,58 лева, представляваща
просрочена наказателна лихва за периода от 10.12.2009 година до 05.06.2011
година, включително и сумата 245,59 лева, представляваща разноски по
делото.
С молба, вх. № 02870/24.06.2011 година, ползвайки се от издадения
Изпълнителен лист „Райфайзенбанк България" ЕАД образува изпълнително
дело № 430/2011 година по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 836, район на действие
ОС-Сливен срещу ищцата.
След образуване на изпълнителното дело на 27.06.2011 година ЧСИ Н.
Г. изпраща ПДИ, уведомление по чл. 191 от ДОПК и предприема действия за
изготвяне на справки.
С договор за цесия от 25.04.2012 година „Райфайзенбанк България"
ЕАД прехвърля вземането срещу ищцата на „ЕОС Матрикс" ЕООД и
цесионерът се е конституирал като взискател по изпълнителното дело с молба
от 09.12.2013 година. Следващото изпълнително действие е удържана сума от
запор на 21.12.2013 година. От 27.06.2011 година до 27.06.2013 година няма
поискани и предприети изпълнителни действия от ЧСИ.
ЧСИ не е прекратил изпълнителното дело след 27.06.2013 година, а е
продължил до 27.06.2016 година да удържа суми от запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата.
ЧСИ Н. Г., преустановява дейността си като архивът й е приет от ЧСИ
Г. И., рег. № 765, район на действие ОС Стара Загора и изпълнителното дело
е заведено под нов № 3932/2017 година.
Новоконституираният взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД - ответник
по делото е продължил да иска извършване на справки и предприемане на
принудителни действия, преди и след като изпълнителното дело е било
преобразувано под № 3932/2017 година по описа на ЧСИ Г. И..
На 03.07.2019 година е подадена е молба за опис на движими вещи,
като на 04.07.2019 година, ЧСИ е извел с изходящ номер призовка за
насрочване на опис на 12.08.2019 година, но такъв не е извършван.
Последната удръжка от ищцата е била от 26.09.2017 година.
По двете изпълнителни дела, ИД № 430/2011 година по описа на ЧСИ Н.
Г. и ИД № 3932/2017 година по описа на ЧСИ Г. И., от ищцата е удържана и
преведена на ответника „ЕОС Матрикс" ЕООД сума в общ размер на 440,62
лева, видно от Удостоверение с изх. № 101768/28.09.2022 година, издадено от
ЧСИ Г. И., рег. № 765. Сумата е удържана в периода 30.12.2013 година -
09.11.2020 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени от
страните писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
4
Исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване
по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи изпълнение по
изпълнителното дело, образувано по Изпълнителен лист от 07.06.2011 година,
издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 2798 от 07.06.2011 година,
постановени по ч.гр.д. № 3724 по описа на Районен съд – Сливен за 2011
година е допустима и основателна. Такава е и осъдителната претенция с
правно основание чл. 55 от ЗЗД.
Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че
не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по
отрицателния установителен иск ще постигне прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Основанието за
прекратяване, предвидено в цитираната норма, предпоставя бездействие на
взискателя по образувано изпълнително дело за период от време, надвишаващ
две години. Прекратяването настъпва по силата на закона (ТР № 2 от
26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС), а с постановлението си
съдебният изпълнител само констатира настъпилото прекратяване.
В т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Прекратяването настъпва по силата на закона (ТР № 47/65г. на ОСГК на
ВС и цитираното по-горе ТР), а с постановлението си съдебният изпълнител
само констатира настъпилото прекратяване, като издаването му, сега
предвидено изрично в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е необходимо не
само с оглед прогласяване на това прекратяване, а и за да се приложат някои
от последиците му (чл. 433, ал. 3 ГПК). Настъпилото прекратяване на
изпълнителното производство има за последица недопустимост на следващи
изпълнителни действия. Изпълнителни действия, извършени след като
изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона, не
могат да имат за правна последица прекъсване на давността, тъй като е
недопустимо да се извършват изпълнителни действия по прекратено
изпълнително дело.
Изпълнителни действия, които са от естество да прекъснат давността,
не биха могли да прекъснат последната, когато се извършват по изпълнително
дело, прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Аргумент
в подкрепа на горното се черпи от разясненията, дадени с ТР № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС /т. 10/, според които във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
5
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права /напр. купувачите от публична продан/, както и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
В настоящия случай, като се има предвид приетото за установено от
фактическа страна, а именно, че от 27.06.2011 година до 27.06.2013 година
няма поискани и предприети изпълнителни действия от ЧСИ, както и че
последното валидно изпълнително действие срещу ищцата е от 27.06.2011
година, се обосновава извод, че изпълнителното дело следва да се счита за
прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на
27.06.2013 година.
Безспорно по делото е установено, че ЧСИ не е прекратил
изпълнителното дело след 27.06.2013 година, а е продължил до 27.06.2016
година да удържа суми от запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.
Новоконституираният взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД - ответник
по делото е продължил да иска извършване на справки и предприемане на
принудителни действия, преди и след като изпълнителното дело е било
преобразувано под № 3932/2017 година по описа на ЧСИ Г. И..
Прието за установено е, че на 03.07.2019 година е подадена е молба за
опис на движими вещи, като на 04.07.2019 година ЧСИ е извел с изходящ
номер призовка за насрочване на опис на 12.08.2019 година, но такъв не е
извършван. Последната удръжка от ищцата е била от 26.09.2017 година.
Следва извода, че всички поискани и предприети изпълнителни
действия след 27.06.2011 година, респ. след 26.09.2017 година не са валидни и
не прекъсват сроковете на перемпция и давност, тъй като изпълнителното
дело, както се посочи в изложението по-горе се счита за прекратено по силата
на закона.
Предвид факта, че последното поискано, респ. предприето валидно
изпълнително действие срещу ищцата е от 27.06.2011 година, с категоричност
налага извода, че към датата на предявяване на настоящия иск, гореописаните
вземания по Изпълнителен лист от 07.06.2011 година, издаден по ч.гр.д. №
3724/2011 година по описа на Районен съд Сливен, се явяват погасени по
давност на основание чл. 110 от ЗЗД, съгласно който, с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. В случая, давността е изтекла на 27.06.2016 година.
Безспорно по делото се прие за установено и доказано, че по двете
6
изпълнителни дела, ИД № 430/2011 година по описа на ЧСИ Н. Г. и ИД №
3932/2017 година по описа на ЧСИ Г. И., от ищцата е удържана в периода от
30.12.2013 година до 09.11.2020 година и преведена на ответника „ЕОС
Матрикс" ЕООД сума в общ размер на 440,62 лева. Тази сума е удържана в
резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение след настъпването
на перемпцията.
Съгласно чл. 55 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне, а
според Решение № 1483 от 1967г. на ВС, първо ГО, по гр.д. № 977/1967
година, принудително събрани парични суми не представляват добровлно
изпълнение по смисъла на чл. 118 от ЗЗД, когато са поискани от длъжника,
поради което може да се иска тяхното връщане.
По тези съображения и осъдителният иск по чл. 55 от ЗЗД се явява
основателен и следва да се уважи.
По правилата и с оглед изхода на процеса, съдът следва да присъди на
ищеца разноските по делото за внесена държавна такса, чиито сбор възлиза на
сумата 213.29 лева.
В приложеното по делото адвокатско пълномощно е посочено, че е
предоставена безплатна правна помощ. Правото на адвоката да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА, е
установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна
дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната
безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да
упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр.
2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е
близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, поради
което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение,
изчислено в размер на обща сума 1258,23 лева, определено по реда на чл. 8,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба №1/09.07.2014 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на база цената на всеки от обективно
съединените искови претенции и при съобразяване на разпоредбите на чл. 36,
ал. 2 от ЗК. Определяйки по този начин точното минимално възнаграждение
за пълномощника на ищеца се отговаря на направеното от ответника
бланкетно възражение за прекомерност, респ. същото се приема за
неоснователно.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. И. Ц. с ЕГН: ********** с адрес:
*** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков –Казанджията, № 4-6
сумата 1582,30 лева, представляваща главница по договор за издаване и
ползване на национална кредитна карта РайКАРТ от 13.10.2006 година,
изменен и допълнен с Анекс № 1 от 30.10.2009 година, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 06.06.2011 година до окончателното й
изплащане, сумата 370,88 лева, представляваща просрочена редовна лихва за
периода от 10.11.2009 година до 03.04.2010 година, включително, сумата
158,58 лева, представляваща просрочена наказателна лихва за периода от
10.12.2009 година до 05.06.2011 година, включително и сумата 245,59 лева,
представляваща разноски по делото, по издаден Изпълнителен лист от
07.06.2011 година, въз основа на Заповед за изпълнение № 2798 от 07.06.2011
година, постановени по ч.гр.д. № 3724 по описа на Районен съд – Сливен за
2011 година поради ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков-Казанджията, № 4-6 ДА
ЗАПЛАТИ на М. И. Ц. с ЕГН: ********** с адрес: *** на основание чл. 55
от ЗЗД общо сумата 440, 62 лева /четиристотин и четиридесет лева и
шестдесет и две стотинки/, удържана в резултат на незаконосъобразно
принудително изпълнение по ИД № 430/2011 година по описа на ЧСИ Н. Г.,
рег. № 836 на КЧСИ и ИД № 3932/2017 година по описа на ЧСИ Г. И., рег. №
765 на КЧСИ.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Рачо Петков-Казанджията, № 4-6 ДА
ЗАПЛАТИ на М. И. Ц. с ЕГН: ********** с постоянен адрес *** сумата
213.29 лева /двеста и тринадесет лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков-Казанджията, № 4-6 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Л. А. Г. от САК, ЕГН: **********, личен № ********,
със съдебен адрес: гр. *** адвокатско възнаграждение в размер на 1258.23
лева /хиляда двеста петдесет и осем лева и двадесет и три стотинки/ за
осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата
адвокатска защита и съдействие.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8