№ 17477
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110129117 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
30.09.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
осемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №29117 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл. III от ЗЗД и по чл.240, вр. чл.79 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила искова молба от Н. Д. К., чрез адв.Д. М. от АК-
1
гр......., срещу ......., ЕИК:......., седалище и адрес на управление в гр. ...., представлявано от
управителя ......., за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за кредит №.....г.,
регламентираща заплащането на такса за бързо разглеждане от 246,54 лв. Ищецът
твърди, че с ответника има сключен чрез интернет сайта ....., договор за заем, по силата на
който последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 490 лв. в полза на
ищеца и кредитополучател по кредита срещу задължението да я върне за 30 дни в срок до
22.12.2023г., при ГПР в размер на 49,7 %. Съгласно процесния договор кредитодателят
предоставил на потребителя допълнителна услуга по разглеждане на искането за отпускане
на заем срещу такса в размер на 246,54 лв., която ищецът намира по естеството си за
дейност по усвояване на кредита е следователно е нищожна като противоречаща на добрите
нрави. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава ОИМ, с който оспорва ИМ като
неоснователна и насрещна ИМ, чрез юрк......., за осъждане на ищеца да заплати сума от
1 100 лв. по горния договор за заем, приета за съвместно разглеждане. Посочва, че на
22.11.2023г. и втори път на същия ден ищцата е изтеглила заем и е сключила анекс за
увеличаване на размера му до сума от общо 1 100 лв., с дог. лихва от общо 37,06 лв. и такса
за бързо разглеждане от общо 246,54 лв. Посочва, че не е налице изпълнение от
кредитополучателя. Моли за отхвърляне на главния иск и претендира присъждане на
разноски.
В законен срок ищецът подава ОИ, с който оспорва НИМ като неоснователна.
С доклада е прието за ненуждаещо се от доказване, като безспорни между страните
следните обстоятелства:
- между страните по делото е сключен Договор за кредит №.....г. и Анекс от
22.11.2023г., по силата на който ответникът, в качеството си на кредитодател, е отпуснал
сумата от общо 1 100 лв. в полза на ищеца и кредитополучател по кредита срещу
задължението да я върне.
- ответникът е предоставил на потребителя допълнителна услуга по експресно
разглеждане на искането за отпускане на заем срещу такса в размер общо на 246,54 лв.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за основателни, поради следните съображения:
Приложено към ИМ е извлечение по име на ищцата, видно от което има начислена
главница от 1 100 лв., наказателна такса от 16,94 лв., такса за допълнителна услуга от 246,54
лв. и лихва от 37,06 лв.
Приложени към ОИМ са проц. договор за кредит, сключен онлайн на 22.11.2023г., на
два транша, както следва: първо за 490 лв., със срок от 30 дни, при ГПР от 49,7 % и на
същата дата по горния анекс- допълнително 610 лв., при ГПР от 49,6 %.
Представени са 2 бр. преводни нареждания за изплащане на 22.11.2023г. по посочена
банкова сметка от отв. кредитодател на ищцата на сумата от общо 1 100 лв., /стр.68 и 69/.
Правните изводи на съда са следните:
Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“
всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В
разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с
потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е
неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20
на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната
2
клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се
приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от
заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в 3- дневен срок от сключване на
договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция, такси за експресно разглеждане на
искане или др. подобни води до неравностойност на насрещните задължения по договора.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-
12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на
основание чл.23 от ЗПК. Налице е нарушение на добрите нрави при уговаряне на подобни
клаузи в договорите за кредит с потребители, което е трайна практика на отв. дружество.
Включването на начислените неустойки, допълнителни такси за разглеждане на искане и
прочее при изчисление на ГПР надвишава максималния законов праг на допустим ГПР по
потребителски договори. Санкцията за отв. кредитодател се изразява в това да получи
чистата стойност на главницата по кредита при наличието на трайна практика за включване
в сключваните договори на клаузи за заплащане на скрити неустойки. С оглед на това искът
за прогласяване нищожността на клаузата от сключения договор за кредит досежно
заплащането на такса за експресно разглеждане е основателен.
Предявен е насрещен осъдителен иск, приет за съвместно разглеждане, срещу ищеца за
заплащане на главницата по сключения от разстояние договор за кредит и анекс. Договорът
за заем е реален договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи срещу задължението за връщането им. Договорът за заем е сключен,
когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
последният се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за потребитлески кредит представлява разновидност на договора за заем за
потребление по чл.240 от ЗЗД. Дадени са указания на ищеца да установи изпълнение по
сключения договор за потребителски кредит, които не са изпълнени. Приема се, че със
заверяване на разплащателната сметка на кредитополучателя с цялата сума по кредита
отпуснатият кредит е усвоен, съотв. предоставен на разположение на кредитополучателя.
Видно от представените писмени доказателства кредитодателят е превел по банков път
размера на главницата по кредита и сключения допълнително анекс. Изпълнение от
кредитополучателя не се установява от доказат. съвкупност. С оглед приетите за безспорни
обстоятелства и разпределената доказателствена тежест между страните следва да се приеме,
че предявеният насрещен иск е изцяло основателен.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът е заплатил държ. такса по делото от 50 лв. и
претендира адвокатски хонорар от 360 лв., заплатен по банков път. Ответникът е заплатил
държ. такса от 50 лв. по насрещния иск и иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В случая разноските следва да останат както са извършени от страните, с
оглед разнопосочния изход на спора по главния и по насрещния иск.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ......., ЕИК:......., седалище и
адрес на управление: гр....., представлявано от управителя ......., по иск на Н. Д. К.,
ЕГН:**********, разпоредбата от сключен от разстояние между страните Договор за кредит
3
№.....г., ведно с Анекс за допълнителна сума от 22.11.2023г., регламентираща заплащането на
такса за бързо разглеждане, поради противоречие с добрите нрави по чл.26, ал.1, предл.III от
ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Д. К., ЕГН:**********, да заплати на ......., ЕИК:......., седалище и адрес
на управление: гр....., представлявано от управителя ......., сумата от общо 1 100 /хиляда и
сто/ лв., представляваща главница по сключен от разстояние между страните Договор за
кредит №.....г., ведно с Анекс за допълнителна сума от 22.11.2023г., ведно със законната
лихва, считано от датата на съдебно сезиране- 07.01.2025г. до окончателното изплащане на
вземането.
Присъдената сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка на кредитора:
BIC: ......, IBAN: BG......
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4