Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 610 02.11.2015 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Търговищкият районен съд единадесети състав
На осми октомври две хиляди и петнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:В.В.
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1598 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 51,ал.4 във вр. с
чл.59,ал.9 от СК и по чл. 127а, ал.2 от СК.
Ищецът твърди в исковата молба, че от фактическото му съжителство с ответницата, на 03.06.2010г. е родено детето Ф. и след като упражняването на родителските права върху детето било предоставено на ответницата по силата на одобрена от съда спогодба по гр.д.№ 475/2011г. по описа на ТРС, е настъпила промяна в обстоятелствата, а именно-детето вече е пораснало, поради което и с оглед необходимостта от правилното му развитие и възпитание, ищецът счита, че първоначалния режим на контакти следва да бъде разширен, като в случаите, в които ищецът не може лично да контактува с детето (с оглед преимущественото му пребиваване на територията на Швейцарската Конфедерация), този режим да се осъществява от родителите му, поради което счита, че за него е налице правен интерес да иска допускане на посочените промени, а именно-разширяване режима на контакти с детето, а именно-две съботи и недели в месеца, считано от 18часа в петък ; тридесет дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката и след предварително двуседмично писмено предизвестие и по един от двата празника-Коледа или Нова година и един от двата религиозни празника (Байрам) годишно. С оглед обстоятелството, че ищецът преимуществено пребивава на територията на Швейцарската Конфедерация, е направено и искане за даване на разрешение за пътувания на детето в посочената държава за един от изброените празници без съгласието на майката и издаване на задграничен паспорт на детето.В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца а..Д.П.-ТАК, който, след одобрената спогодба относно режима на контакти, пледира за уважаване на иска за разрешение на задгранични пътувания на детето без съгласието на майката.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от ответницата исковете се оспорват изцяло, като неоснователни, с доводи за неглижиране на поетите ангажименти от страна на ищеца, за липса на пълноценно общуване на същия с детето, осъществявано предимно от неговите родители, които постоянно водели детето на медицински прегледи, което го травмира, поради което иска отхвърлянето на посочените искове изцяло, като неоснователни.В съдебно заседание и в писмени бележки възраженията относно даване на разрешение за пътуванията на детето зад граница без съгласието на майката, се поддържат от а.. С.И.-ТАК, който поддържа, че е налице риск от отвличане на детето.
В съдебно заседание, проведено на 08.10.2015г.,
съдът е одобрил спогодба между страните относно режима на контакти на бащата с
детето, на осн. чл. 234, ал.1 вр. ал.4 от
ГПК, поради което производството по делото в частта по предявения иск с пр.осн. чл. 51,ал.4 във вр. с
чл.59,ал.9 от СК, е прекратено .
След преценка на събраните доказателства по делото, относими към иска с правно основание чл. 127а , ал.2 от СК, и като съобрази изявленията и възраженията на страните, съдът прие за установено следното:
Не се спори между страните за това, че са родители на малолетното дете Ф. Ф.Б. с ЕГН**********, родено от фактическото им съжителство. От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че отношенията на родителите след раздялата им през 2011г., са силно и трайно влошени, като и двете страни непрекъснато подават сигнали и жалби един срещу друг пред различни органи-ДСП, органите на полицията и прокуратурата, сезират и съда. От социалния доклад, представен по делото се установява още, че въпреки усилията, които са положени от социалните служби, изразяващи се в многократни срещи, предоставяне на социални услуги, консултации със специалисти-лекари и психолози, родителите непрекъснато продължават да подават противоречива информация относно състоянието на детето и сигнали против другия родител, при което тези им отношения влияят негативно на емоционалното състояние на детето. Становището на социалните работници е, че родителите въвличат детето в тежкия си конфликт, което не е в негов интерес, като въпреки това приемат, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет да се грижат за детето. По делото са събрани още писмени доказателства за този конфликт, а именно- от приложеното копие на ИД № 20117690400628 на ЧСИ Загорова се установява, че ответницата не е изпълнявала доброволно определения режим на контакти на бащата с детето, при което й е наложена глоба, видно и от решение № 131/08.2015г. по в.гр.д.№ 200/2015г. по описа на ТОС, с което е оставена без уважение жалбата й за отмяна на същата по реда на чл. 527,ал.3 от ГПК. От писмо изх.№ 199300-2417 от 14.07.2015г., изд. от РУ Търговище се установява, че по жалба на ищеца, лицата Н.Л.Т. и Д.М.А. са предупредени с протокол по чл. 65 от ЗМВР; същият подава и многократно сигнали до ДСП против ответницата (видно и от цитирането им в социалния доклад). Във връзка с установяване на релевантните факти по спора относно режима на контакти на бащата с детето и относно интереса на детето от разрешаване на пътувания му без съгласието на майката, съдът е назначил комбинирана съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психологическа експертиза, които да дадат заключение относно физическото, психиатричното и психологическото състояние на детето, като заключението по психологическата експертиза е оспорено от ищеца.Съдът приема, че заключенията по назначените експертизи са компетентни и изчерпателни и отговарят на поставените задачи, като не са налице основания за не приемането им, още повече, че е установено в съдебно заседание наличието на опит за въздействия върху едно от вещите лица от страна на ищеца, действие, което съдът приема за недопустимо.От заключението по комбинираната съдебно-медицинска експертиза и изложеното от вещите лица д.Н. Т.-психиатър и д.С. Д.-педиатър в съдебно заседание се установява, че детето е в нормално физическо и психическо състояние за възрастта си, без данни за психично разстройство или соматично състояние, а от заключението по съдебно-психологичната експертиза и изложеното от вещото лице Е.Б.-клиничен психолог (включена в списъка на вещи лица при ШОС) в съдебно заседание се установява, че между майката и детето съществува силна емоционално-доверителна връзка, каквато липсва между детето и бащата, най-вероятно поради обстоятелството, че контактите на бащата с детето са били кратки и по-редки, с оглед определения първоначален режим на контакти, както и с оглед обстоятелството, че бащата живее преимуществено в чужбина и контактите с детето са осъществявани често от неговите родители, но те не могат да заменят личния пример и контакт с бащата, които са важни с оглед възрастта на детето. Във връзка с проведена среща на психолога с детето и родителите му с оглед преценка за начина по който детето контактува с всеки от тях (осъществена по настояване на ищеца), вещото лице заключва, че детето чувства майка си по-близка и с нея се чувства спокойно, а в отношенията си с бащата е по-резервирано, като самият баща има поведение, сочещо на търсене на одобрение от детето.Вещото лице заключва също, че влошените отношения на родителите се отразяват негативно на детето, което на тази възраст не притежава способност пълноценно да изрази преживяванията си вербално, при което ги проявява чрез поведението и тялото си-става неспокоен, плах и несигурен, понякога вдига температура. Вещото лице обобщава, че във възрастта в която е детето, то се нуждае от устойчива среда, като всяко излизане от нея нарушава стереотипите му и води до преживяване на стрес, особено при негативно наситени срещи. Събраните по делото гласни доказателства са противоречиви относно предпочитанията на детето - от една страна св. В.К. и св. И.П. се установява, че ищецът е отговорен и грижовен баща, като първият свидетел твърди, че наскоро присъствал по времето, в което детето трябвало да се върне на майката и то споделило с дядо си, че не иска да се връща, а да остане още. За нежелание на детето да отиде при бащата в определените за контакти дни свидетелстват св.Н. Т. и св. Д. Д., които още твърдят, че наскоро, по повод изготвянето на експертизите на детето, в гр.Шумен, ищецът започнал да обижда свидетелката Т. и да заплашва, че ще изведе детето в чужбина и тя никога няма да го види. Дори да се предположи, че св.Т. е предубеден свидетел (предвид признанието й в съдебно заседание, че съществуват спорове по жалби, подадени от ищеца против нея ), то доколкото съдът приема св. Д. за незаинтересован от изхода от спора, счита, че следва да кредитира изцяло показанията му, като дадени от очевидец на инцидента между ищеца и св.Т., при който първият си е позволил да отправя заплахи по повод детето.Съдът кредитира и показанията на първите двама свидетели в частта относно родителските качества на ищеца, като по повод противоречивите показания на свидетелите относно предпочитанията на детето, съдът приема, че следва да се кредитират показанията на св. Т. и св.Д., които се подкрепят и от писмените доказателства по делото, а тези на св.К. в тази част, съдът приема за изолирани, неподкрепени от други доказателства, поради което не ги кредитира. Изслушан в съдебно заседание, ищецът излага желание страните и съдът да се ръководят преди всичко от интересите на детето, като посочва също, че за детето е важно да контактува с баща си и да го познава.Изслушана в съдебно заседание, ответницата е изложила твърдения, че се страхува от това детето да бъде изведено от страната, поради риск да не бъде върнато, а продадено от бащата в чужбина; изразила е и съмнения за произхода на детето от ищеца, поради обстоятелството, че детето е родено от бременност, настъпила след ин витро фертилизация.С оглед установяване на обстоятелствата относно материалното положение и жилищната обезпеченост на ищеца на територията на Конфедерация Швейцария, в отговор на въпроси по реда на чл. 176,ал.1 от ГПК, ищецът е отговорил, че живее в гр.Цюрих, в апартамент, собственост на съпругата му, с която е в брак от 2001г., като е напуснал работа през лятото на 2015г. и към момента е безработен, а докато е работел по трудово правоотношение, е реализирал среден доход за тамошните условията, отказва да посочи размер на получаваното от него възнаграждение, поради което съдът на осн. чл. 176,ал.3 от ГПК приема, че месечните му доходи от труд са били в размер на около 1000евро.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е за даване на разрешение за пътуване на детето с бащата до Конфедерация Швейцария, за един от националните празници в годината, съобразно определения режим на контакти на бащата с детето, без съгласието на майката и издаване на задграничен паспорт на детето. В допълнителна молба ищецът е уточнил, че иска детето да пътува през летния период в определеното време за контакти на бащата с детето и за срок от пет години, като в писмените бележки а..И. възразява относно липсата на становище от ищцовата страна кое точно искане поддържа. Посоченото възражение на а..И. съдът приема за неоснователно, доколкото е известно, че в производството по спорна съдебна администрация по чл. 127а, от СК съдът е задължен служебно да следи за интересите на детето (аргум. и от чл. 127а, ал. 3, изр. 3 и ал. 4 от СК), поради което той не е обвързан от исканията на страните, съответно и от уточненията и измененията на тези искания, направени в течение на производството по делото (в този см. Решение № 244 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 953/2014 г., IV г. о., пост. по реда на чл. 290 от ГПК и имащо задължителен характер за настоящата инстанция).
По съществото на спора: Съобразно трайно установената (вкл. и задължителна) съдебна практика, при спор между родителите, в производството на спорна съдебна администрация по чл. 127а , ал.2 от СК съдът може да даде разрешение за пътуване на детето за определен период в опредена държава или в държави, чиито кръг е определяем (например държавите - членки на Европейския съюз), а дали даването на такова разрешение е в интерес на детето, се определят за всеки конкретен случай с оглед установените по делото обстоятелства. Установяването на конкретния интерес изисква съдът да събере доказателства не само относно възрастта, физическото, психическо и емоционално състояние на детето и родителските качества на родителя, който претендира за издаване на разрешението, а също относно фактите, обуславящи необходимостта за пътуване, така и относно мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава (в този см. Решение № 126 от 30.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6871/2013 г., III г. о., ГК, пост. по реда на чл. 290 от ГПК и имащо задължителен характер за настоящата инстанция).В конкретния случай е безспорно установено по делото обстоятелството, че детето Ф. е на 5год. и 5мес., като до момента е контактувало с бащата съобразно ограничения режим, определен по одобрена от съда спогодба на родителите, а именно-всяка неделя от 08,00 до 18,00ч., като е установено също, че поради преимущественото пребиваване на бащата на територията на Конфедерация Швейцария, често не е осъществявал този режим на контакти лично, а чрез своите родители, обстоятелства, попречили да се изгради емоционално-доверителна връзка между бащата и детето, а такава и то особено силна, е налице между майката и детето. Безспорно установено е също, че между родителите на детето е налице трайно продължаващ особено тежък конфликт, в който е въвлечено и детето и който му се отразява подчертано неблагоприятно и в посока такава, че при нарушаване на стереотипите му (вкл. и при извеждане от устойчивата семейна среда), детето да изпитва стрес, на който то реагира съобразно възрастта си - като се затваря, става нерешително и плахо, нерядко дори вдига температура.При така създалата се ситуация, отговорност за която носят изцяло и двамата родители, демонстриращи абсолютна липса на желание за разумен компромис дори в името на детето, съдът приема, че категорично не е в интерес на детето да се променят стереотипите му на този етап, вкл. и чрез допускане на пътуване до друга държава, т.е. до непознато място, отдалечено от дома на майката, с която има най-силна връзка.В този смисъл, съдът приема, че е необходимо (и с оглед постигнатото споразумение по настоящото дело между страните), бащата и детето да контактуват пълноценно съобразно разширения режим на контакти (за което и майката следва да окаже нужното съдействие), с оглед създаването помежду им на отношения на по-голяма близост и доверие, подобно на тази, която детето има с майката и при отчитане нуждите на детето съобразно възрастта му именно от бащиния пример и присъствие в живота му, като едва след постигането на такова качество на контакт, би могло да се разреши на детето да пътува с бащата. А това не би могло да се случи при положение, че родителите на бащата го заместват в срещите с детето. По отношение на твърденията за риск от отвличане на детето ако се разреши пътуването му с бащата, съдът приема следното: При даване на разрешение за пътуване на дете, съдът задължително съобразява и такива данни, с оглед обстоятелството, че родителят би могъл да отведе детето в държави, с които България няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от европейската общност (както е в случая, доколкото Конфедерация Швейцария, макар и европейска държава с висок стандарт, не е член на ЕС и между нея и Република България няма сключен договор за правна помощ), при което Република България не може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставял на извеждането му зад граница. От изслушването на ответницата по делото се установява, че същата има такива опасения, но доказателства в тази насока не са ангажирани.Единствено показанията на св. Т. и св.Д. за това, че ищецът заплашил св.Т., че след като изведе детето в чужбина, тя повече няма да го види, не са достатъчни да обосноват извод за реална опасност от отвличане, а съдът ги приема по-скоро като проява на желание от страна на ищеца да засегне свидетелката, предвид лошите им отношения и обстоятелството, че същата помага на ответницата.На следващо място- при отчитане интереса на детето да пътува, съобразно изложените по-горе критерии, съдът приема, че доколкото е установено по делото обстоятелството, че бащата е безработен, считано от лятото на 2015г. и започването на работа на територията на Конфедерация Швейцария, с оглед реализирането на постоянни доходи, е едно бъдещо несигурно събитие (като независещо само от волята на бащата), то не може да се приеме, че същият би бил в състояние адекватно да осигури необходимите средства за престоя на детето. Обстоятелството, че бащата живее в жилището на съпругата си в гр.Цюрих, не променя този извод, тъй като единствено той е задължен да осигурява средства за нуждите на детето в чужбина.Следва също да се посочи, че по делото не е установена и нужда на детето да пътува в чужбина, такава не е посочена от ищеца, вън от желанието му да прекарва един от празниците в чужбина със сина си.При положение, че детето е травмирано от тежкия конфликт между родителите, както се посочи по-горе, не е изложена такава причина (от образователен, медицински, културен или друг характер ), която да обоснове интерес на детето да пътува, който да е по-голям от интереса му да расте в спокойна позната среда при максимално избягване на стресови фактори, какъвто безспорно би било пътуване на голямо разстояние в непозната среда само с бащата.С оглед на изложеното, съдът приема че не са налице предпоставките за даване на разрешение за пътуване на детето без съгласието на майката, като за неоснователни приема съдът доводите на а..П., изложени в пледоарията му относно нарушаване правата на детето при отказ да се разреши пътуване, тъй като отказът не ограничава правото на детето на свободно придвижване, включително да пътува в чужбина доколкото до навършване на пълнолетие, то не може да упражнява това право само, нито със съдействието само на единия родител, обстоятелства обуславящи неоснователност на иска(вкл. и за издаване на задграничен паспорт на детето, като последица от уважаването на такъв иск) и неговото отхвърляне, на осн. чл. 127а, ал.2 от СК. (в този см.Решение № 147 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 845/2010 г., III г. о., ГК,постановено по реда на чл. 290 от ГПК и имащо задължителен характер за настоящата инстанция).
По разноските: С оглед изхода от
спора и доколкото страните са направили искания за присъждане на разноски, съдът
приема следното: Ищецът е направил разноски в размер на 450лв. платено
адвокатско възнаграждение и общо 55лв. внесена държавна такса, като предвид
обстоятелството, че са предявени две отделни претенции, то адвокатското възнаграждение
следва да се приеме като уговорено и за двете, или по 225лв. на претенция,
както и 30лв. внесена държавна такса по иска по чл.59,ал.9 от СК и 25лв. по
иска по чл. 127а от СК, като с оглед постигнатата спогодба по първия иск,
разноските по него остават за ищеца така, както са направени, на осн. чл.
78,ал.9 от ГПК. Ответницата е направила разноски в размер на 300лв. платено
адвокатско възнаграждение, или по 150лв. за защита по всеки иск, както и 300лв.
разноски за вещи лице, които се разпределят за двата иска, или по 150лв. за
всеки иск, като разноските за защита по иска с пр.осн.
чл. 59,ал.9 от СК остават за нея така, както са направени, на осн. чл. 78,ал.9 от ГПК. С оглед
изхода от спора по втория иск с пр.осн. чл. 127а,ал.2
от СК, ищецът следва да заплати на ответницата разноски в размер на 150лв.
адвокатски хонорар и 150лв. депозит за вещи лица, или общо 300лв., определени
по съразмерност, на осн.
чл. 78,ал.3 от ГПК. Относно възнаграждението на вещото лице Е.Ж.Б.,
изготвило заключение по съдебно-психологическата експертиза: видно от
представената справка-декларация, възнаграждението възлиза на 157,32лв., като
са изплатени 100лв. от внесения депозит, при което съдът приема, че с оглед
сложността на случая, извършената от вещото лице работа и времето, нужно за
изготвяне на заключението, следва да се определи допълнително възнаграждение на
вещото лице в размер на 57,32лв., както и да му се заплатят направените
разходи, съобразно представените касови бонове за гориво в размер на 61,01лв.,
или общо 118,33лв., на осн. чл. 75 от ГПК.Поради това, съдът приема, че
страните са останали задължени за разноски, като с оглед изхода от спора по
всеки от двата иска, половината от сумата следва да се подели между
страните(пропорционално по иска с пр.осн.чл. 59,ал.9
от СК) или по 29,58лв. за всеки , а
останалата част от 59,17лв., с оглед изхода от спора по иска с пр. осн. чл. 127а,ал.2 от СК, следва да се възложи в тежест на
ищеца, или ищецът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ТРС сумата от общо 88,75лв., а ответницата следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС сумата от 29,58лв., на осн. чл. 77 във вр. с чл. 75 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ф.Ш.Б., с ЕГН **********,
съдебен адрес ***, а..Д.П.-ТАК, против
Д.М.А. с ЕГН ********** ***, иск за даване на разрешение за пътуване на детето Ф.
Ф.Б. с ЕГН********** с бащата до Конфедерация Швейцария, за един от
националните празници в годината, съобразно определения режим на контакти на
бащата с детето, без съгласието на майката и издаване на задграничен паспорт на
детето, като неоснователен, на осн. чл. 127а, ал.2 от СК.
ОСЪЖДА Ф.Ш.Б., с
ЕГН **********, съдебен адрес ***, а..Д.П.-ТАК, да
заплати на Д.М.А. с ЕГН ********** ***, разноските по делото в размер на 300лв.,
определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
Ф.Ш.Б., с ЕГН **********, съдебен
адрес ***, а..Д.П.-ТАК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ТРС сумата от общо 88,75лв., на
осн. чл. 77 във вр. с чл.
75 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.А. с ЕГН
********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ТРС сумата от 29,58лв., на осн. чл. 77 във вр. с чл. 75 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия: