Присъда по дело №1493/2022 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към присъда по НОХД № 1493 по описа за 2022 год.
на Варненския районен съд - ХХVІІ наказателен състав

По отношение на подсъдимия СТ. П. Н., роден на гр.Варна, живущ в гр.Варна,
българин, български гражданин, със средно образовани, разведен, неосъждан, не
работи, ЕГН: ********** от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение, за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, затова, че за периода от месец март 2015 година
до месец ноември 2019 година, включително, в гр. Варна, обл. Варна, след като е бил
осъден с Решение №909/24.02.2015 г. по гр. дело № 14609/2014г. на Районен съд -
Варна, влязло в законна сила на 24.02.2015г., да издържа свой низходящ - П.С.Н.,
роден на 31.10.2007 г., чрез неговата майка и законен представител С.Р.Н., съзнателно
не изпълнил задълженията си в размер на повече от две месечни вноски - 57 /петдесет
и седем/ месечни вноски, в размер на 120,00 лв. /сто и двадесет/ лева, с падеж пето
число на месеца, за който се дължи, общо в размер на 6 840.00 /шест хиляди
осемстотин и четиридесет/ лева.
Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на
подсъдимия за разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27 от НПК ,
на основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на
разпоредително заседание.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК,
като по искане на подсъдимия бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при
условията на чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът намери, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, поради което и обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще
ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетеля, дадени на досъдебното
производство, както и експертното заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, без да извършва разпит на подсъдимия , свидетеля и вещото лице.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното срещу
подсъдимия обвинение. Счита, че на подс. следва да бъде наложено наказание при
съобразяване на обстоятелството, че същият е заплатил сериозна част от сумата, която
дължи за издръжка.
Защитникът на подсъдимия - адв.М. счита, че обвинението е доказано.Моли , при
определяне на наказанието съдът да съобрази, че подсъдимият работи в чужбина и при
налагане на наказание „пробация“, същият няма да може да полага труд там.
Подсъдимият С.Н. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съжаление, като сочи
причините поради които не е заплащала издръжка-влошени отношения с майката на
детето. В последната си дума моли за наказание, което да му позволи да работи в
1

чужбина.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:

През 2007г. подс. С.Н. сключил брак със св. С.Н.. По време на брака им се родил
синът им - детето П.С.Н. - родено на 31.10.2007 г.
Междувременно отношенията между подс. Н. и св. Н.а се влошили. Поради това
двамата се разделили и в края на 2014 г. подали молба пред РС-Варна за прекратяване
на брака им.
С решение № 909/24.02.2015 г. по гр.д. № 14609/2014 г. по описа на PC- Варна
гражданският брак между подс. Н. и св. Н.а бил прекратен. Съдът предоставил
упражняването на родителските права по отношение на детето П. на майката - св. Н.а
и определил местоживеенето му при нея в гр. Варна, на ул. „Народни будители“ № 55,
ап.19. Със съдебният акт бил определен и режим на лични отношения на бащата с
детето. С него подс. бил осъден да заплаща в полза на детето П.Н. , чрез неговата майка
законен представител - св.Сияна Н.а, месечна издръжка в размер на по 120 лева
месечно, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно с лихва за всяка
закъсняла месечна вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение
или прекратяване на основание чл.143, ал.2 от СК.
Съдебното решение влязло в законна сила на 24.02.2015 г. Самата издръжка била
дължима в гр.Варна, където било местоживеенето на издържаното лице при законния
му представител. Подсъдимият бил уведомен за решението на съда.
След прекратяване на брака, детето П.Н. останало да живее при майка си С.Р.Н. в гр.
Варна, като тя полагала изключително грижи по неговото отглеждане и възпитание.
След развода подс. Н. се дезинтересирал от детето си. Въпреки, че работил по
трудови договори, получавал и парично обезщетение за безработица, от м.11 до м.12.
2015 г. и от м.07 до м.08.2017г., притежавал недвижими имоти, след влизане в сила на
съдебното решение подс.Н. не е заплатил нито една месечна вноска за издръжка на
детето си. Така на практика, подс. Н. не изпълнил задължението си по влязлото в сила
решение на съда за времето от месец март 2015 година до месец ноември 2019 година
включително, като не заплатил общо 57 вноски за издръжка с общ размер, възлизащ на
6 840.00 лв.
Тъй като подсъдимият не заплащал дължимата от него издръжка, през месец
септември 2018г. св.Н.а подала молба до ЧСИ П.И. за образуване на изпълнително
дело, а в началото на 2019г. сезирала с жалба и РП-Варна. Въз основа на последната
били образувано ДП.
На 03.12.2018г. по изпълнителното дело, образувано в кантората на ЧСИ И.
постъпила сумата от 120 лв., преведена от работодателя на Н. въз основа на изпратено
запорно съобщение. Тази сума покрила задълженията на подс.Н. по образуване на
изпълнителното дело и не била преведена в полза на кредитора по изпълнителното
дело -св.Н..
От приложените по делото копие от удостоверение за раждане /л.45 от ДП/ е видно,
че подс.Н. е родител на П.С.Н. - роден на 31.10.2007 г.
От изготвената и приложена по делото справка от Служба по вписванията Варна към
2

АВ при МП София /л.63-64 от ДП/ подс.Н. притежава в съсобственост недвижим
имот в гр.Варна.
От приложената справка от НАП-Варна /л.48-50 от ДП/ е видно, че в периода от
23.01.2015г. до 15.02.2019г. подсъдимият е бил в ТПО с работодатели.
Отделно от това от изискана и приложена по ДП справка от ТП НОИ – Варна /л.52-
56от ДП/ и Агенция по заетостта , дирекция „Бюро по труда“-гр.Варна/л.58 от ДП/ е
видно, че за периода м.11 до м.12. 2015 г. и от м.07 до м.08.2017г. на подсъдимия е
отпуснато обезщетение за безработица.
Видно от приложената по делото справка от Сектор ПП-Варна /л.69 от ДП/ подс. не
притежава МПС.
По досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза /л.114-117 от ДП/, от заключението на която е установено , по метода на
математическото изчисление, че за периода от 03.2015г. до 09.2019г. подс.Н. дължи 6
600,00 лева, като периода за който е изготвена експертизата е с два месеца по- кратък
от инкриминирания. В експертизтата е направен анализ на писмените доказателства по
делото и вещото лице е достигнало до извод, че подс.Н. има реална възможност да
заплати дължимите месечни издръжки.
В хода на разпоредителното заседание подс.Н. представи две операционни бележки
за заплатени суми по изпълнителното дело образувано в кантората на ЧСИ П.И. за
сума в общ размер на 3 300 лв.
Видно от приложената по делото справка съдимост /л.14 от СД/ подсъдимият е бил
осъждан за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, извършено през 1995г., като към
07.07.1998г. е реабилитиран на основание чл.86, ал.1, т.1 и т.3 от НК. До настоящия
момент той не е освобождаван от наказателна отговорност.
Съдът напълно кредитира показанията на св.С.Н. дадени в хода на досъдебното
производство, тъй като същите са непротиворечиви, последователни и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът напълно кредитира заключението по приложената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, макар да счита, че назначаването на такава експертиза е
напълно излишно, доколкото установяването на общия размер на дължимите месечни
вноски за издръжка не изисква специални знания, а обикновени аритметични
пресмятания. Останалите констатации в експертизата, са обосновани от писмените
материали по делото- справките от различни институции / ТД на НАП, НОИ ,
Агенцията по заетостта, Агенция по вписванията, сектор ПП-Варна/, като техният
анализ също не изисква специални знания.
Съдът кредитира и обясненията на подс.Н. дадени в хода на съдебното
производство, тъй като същите са кореспондират с останалите гласни и писмени
доказателства.
Съдът кредитира всички писмени материали, приобщени към доказателствата по
делото , тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената
фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин и категоричен
начин от показанията на св. Н.а, обясненията на подсъдимия, съдебно-счетоводна
експертиза, препис от решение № 909/24.02.2015 г. по гр.д. № 14609/2014 г. , справки
от ТД на НАП, НОИ, справка от Агенцията по вписванията- Варна, Агенция по
вписванията, сектор ПП-Варна, справка за съдимост, както и от другите писмени
3

материали по делото, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, не оспорени от
страните, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
Както беше отбелязано по-горе, съдебното следствие протече по реда на
диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият доброволно,
съзнателно и при яснота за последиците от това, призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
От коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод за
подкрепеност на направените признания от валидно събрани доказателства в хода на
досъдебното производство. Следва да се отбележи, че поради характера на
проведената диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на доказателствената
съвкупност, в обем който би бил изискуем при мотивиране на съдебния акт ако делото
се разглежда по общите правила, а само положителна констатация за подкрепеност на
самопризнанието от събраните на досъдебното производство доказателства. В този
смисъл е и практиката на ВКС – Решение 359/14.01.2016 г. по н.д. № 1214/2015 на
Трето н.о., решение № 9/01.04.2016 г. по н.д.№ 1593/2015 г на Първо н.о. и др.
При разглеждане на делото по реда на тази диференцирана процедура, е необходимо
и достатъчно по делото да са надлежно събрани доказателства, които, заедно с
направеното самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и
напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени факти (ТР № 1 /
2009 год.на ОСНК на ВКС, т. 4). В случая, такива доказателства се извеждат от
показанията на свидетеля по делото Сияна Н.а, от решение № 909/24.02.2015 г. по гр.д.
№ 14609/2014 г. , справки от ТД на НАП, НОИ, справка от Агенцията по вписванията-
Варна, Агенция по вписванията, сектор ПП-Варна. Всички факти, съдържащи се в
гласните доказателствени източници са преки доказателства, според отношението им
към главния факт на процеса и първични, според източника им. Оценени по
действителното им съдържание, те не пораждат съмнения за достоверността им.

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на
чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :

Подсъдимият СТ. П. Н., роден на гр.Варна, живущ в гр.Варна, българин,
български гражданин, със средно образовани, разведен, неосъждан, не работи, ЕГН:
********** с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като за периода от месец март 2015 година
до месец ноември 2019 година, включително, в гр. Варна, обл. Варна, след като е бил
осъден с Решение №909/24.02.2015 г. по гр. дело № 14609/2014г. на Районен съд -
Варна, влязло в законна сила на 24.02.2015г., да издържа свой низходящ - П.С.Н.,
роден на 31.10.2007 г., чрез неговата майка и законен представител С.РН., съзнателно
не изпълнил задълженията си в размер на повече от две месечни вноски - 57 /петдесет
и седем/ месечни вноски, в размер на 120,00 лв. /сто и двадесет/ лева, с падеж пето
число на месеца, за който се дължи, общо в размер на 6 840.00 /шест хиляди
осемстотин и четиридесет/ лева.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е насочено срещу обществените отношения
в семейството (с което се цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са
4

неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да
им се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето
й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно) и намира
обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение
за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски, без законодателят
да е посочил изискването те да са „последователни”.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез
бездействие, изразяващо се в съзнателно неизплащане на определената с влязъл в сила
съдебен акт месечна сума за издръжка на низходящия му, в размер на повече от две
месечни вноски – 57 последователни месечни вноски. В настоящия случай от влизане
в сила на съдебното решение -24.02.2015г. до м.ноември 2019г.вкл. подс. не е
заплатил нито една месечна издръжка за детето П.Н..

Обстоятелството, че подсъдимият в с.з. представи доказателства за заплатени суми в
общ размер на 3 300 лв. по изпълнителното дело съответно 2 300 лв. на 18.05.2022г. и
1 000 лв. на 25.05.2022г. е ирелевантно в случая, тъй като тези суми са преведени по
изпълнителното дело и следва да покрият задължения на подсъдимия за минал период,
съответно и разходите по воденото изпълнително дело. Престъплението не би било
извършено, само ако се установи, че лицето е изплатило цялото си задължение / в този
случай би се приложила разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК/, или неизпълнението е под
две месечни вноски, или пък то бъде погасено (напр. поради навършване на
пълнолетие на низходящия, който не продължава образованието си, или го
продължава, но за което следва да има влязло в сила ново решение, че дължащият
издръжка може да му я осигури; при смърт на издържаното лице;/. Такива
доказателства в случая не са налични.

От субективна страна престъплението е извършено умишлено. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и ги е искал. Видно от събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства подсъдимият е бил запозната със съдебното решение
постановено за определяне на издръжката, което не се отрича и от самия него. Той е
получавал доходи от трудова дейност в инкриминирания период, видно от
приложените писмени доказателства. В периода , в който е останал без работа, пък е
получавал обезщетение за безработица. Същият притежава и недвижимо имущество.
Ето защо съдът намира, че поради нежелание, съответно неполагане на достатъчно
усилия в тази насока подс. не е осъществила дължимото според закона поведение. В
тази връзка следва да се съобразява и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от СК, според
която родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите
(по аргумент за противното от чл. 143, ал. 2 от СК). Безспорно доказателства за
постоянна трудова заетост на подсъдимия по делото в част от инкриминирания период
/ от м.11 до м.12. 2015 г. и от м.07 до м.08.2017г./ не са налице, но той е бил в
работоспособна възраст, получавал е обезщетение за безработица, като няма данни да
страда от здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността му да
упражнява общественополезен труд съответно да водят до обективна невъзможност за
изпълнение на задължението за издръжка. Съдът намира още, че подс. не е бил в
5

обективна невъзможност да си намери работа, респ. да заплаща издръжка, тъй като не
е изчерпал всички възможни законови механизми за справяне с житейстата ситуацията,
в която се е намирал. В горната насока е и налице достатъчно константна съдебна
практика на ВКС – Решение № 126/20.03.2015год. на ВКС по н.д. № 205/2015год. І н.о.;
Решение № 111/04.07.2016год. на ВКС по н.д. №434/2016год. ІІІ н.о., Решение № 116 /
11.07.2017 г. на ВКС по н. д. № 416/2017 г., III н. о., и ред други.
Влошеното отношение с майката на детето - законният представител чрез който се
дължи издръжката, както и настъпилото в последствие родителско отчуждение между
бащата и настоящ подсъдим и детето, също не изключват субективният елемент на
деянието. По делото няма данни подсъдимият да е предприел действия по изпълнение
на съдебното решение по отношение на родителските права. Няма и доказателства,
освен неговите твърдения, че Н.а е отказвала да му предоставя детето съобразно
съдебното решение. Горното е и без значение доколкото задължението на родителя да
издържа децата си е обективно и в принципен план не е обвързано от срещите и
контактите с тях. А и за липсата на тези срещи и контакти, както и за настъпилото
родителско отчуждение безспорно не е без значение пасивното поведение на
подсъдимия, който дори не знае къде учи детето му.
С оглед горното и като прецени, че обвинението против подсъдимата е доказано по
несъмнен начин по смисъла на чл.301, ал.2 от НПК, със събраните в производството
доказателства, съдът призна СТ. П. Н. за виновен по предявеното му обвинение по
чл.183, ал.1 от НК.
При индивидуализация на наложеното наказание на подс. Н. за престъплението по
чл. 183, ал.1 от НК, съдът съобрази обуславящите отговорността обстоятелства и
обществената опасност на деянието и дееца.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема чистото
съдебно минало на подсъдимия / доколкото същият е реабилитиран по право/ и
обстоятелството, че същият е превел почти половината от дължимата издръжка
съгласно обвинението. Но съдът съобрази и че това е сторено от подсъдимия едва след
образуване на настоящото производство и повече от две години след приключване на
инкриминирания в ОА период.
Самопризнанието в съдебното производство, предвид процедурата, по която протече
съдебното производство, не би могло да се приеме за смекчаващо отговорността
обстоятелство както предлага прокуратурата, тъй като това би било в разрез със
задължителната съдебна практика по приложение на института на съкратеното съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК - т.7 от Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. по
т.д.№1/2008г., ОСНК на ВКС. Съгласно цитираната точка от ТР, при определяне на
наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2
НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Съдът не намери опора в доказателствата по делото да приеме, че подс. е оказал
съдействие в хода на ДП.
Като отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът приема фактът, че
подсъдимият не е изпълнявал задължението си в един значителен период от време,
близо 5 години, като е натрупал задължения за 57 месечни вноски, както и че не е
положил достатъчно грижа за преодоляване на родителското си отчуждение от детето.
Наличието на посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства обаче
6

не води до извод за многобройност и изключителност, така щото и най- лекото
предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко и да е налице
необходимост от налагане на наказание под законоустановения минимум.
Предвид горното и съобразявайки изложените по – горе обуславящи отговорността
обстоятелства, при баланс на смекчаващите и отегчаващи такива, настоящата
инстанция счита, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание за
престъплението по чл.183, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.54,
ал.1 от НК. За това престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ или
„пробация“. Съобразно баланса на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, както и предвид разпоредбата на чл. 183 ал.1 от НК, предвиждаща две
алтернативни санкции /лишаване от свобода и пробация/, съдът счита, че целите на
наказанието съгласно чл.36, ал.1 от НК ще се постигнат, ако на подсъдимия Н. бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” Съдът счита, че целите на наказанието
съгласно чл.36, ал.1 от НК ще се постигнат ако на подс. бъде определено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Наказанието е съобразено
със степента на обществена опасност на деянието и с личността на дееца, с баланса на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, поради което съдът намира, че
наказание именно към средния размер би постигнало целите както на специалната, така
и на генералната превенция и би било съответно на извършеното, и на личността на
извършителя. Това наказание според настоящия състав, ще удовлетвори на първо
място целта на индивидуалната превенция на наказателната отговорност. Наложеното
наказание лишаване от свобода ще отнеме възможността на подсъдимия да върши
други престъпления и ще го предупреди за сериозността и последиците на санкцията.
Не на последно място, наложеното наказание ще въздейства предупредително и върху
останалите членове на обществото, като ще ги провокира от въздържане към подобно
престъпно поведение. Съдът намери, че наказание „лишаване от свобода“ за по-дълъг
срок, би имало по-скоро негативно въздействие спрямо подс. Н., а алтернативно
предвиденото наказание „пробация“ на практика би го лишило от възможност да
полага труд в чужбина, да реализира доходи и да заплаща издръжка.
Предвид горното, след като определи наказанието на подсъдимия „Лишаване от
свобода” за срок от шест месеца, на основание чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така
определеното наказание с една трета / с два месеца/ и му наложи наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Предвид факта, че както до датата на извършване на деянието, предмет на
настоящото производство подс. не е осъждан /реабилитиране е и реабилитацията е
заличила последиците от неговото осъждане/, постоянната му трудова ангажираност,
като съобрази и че се касае за деяние извършено от подсъдимия преди повече от две
години /инкриминирания период приключва през м.11.2019г, а делото е внесено в съда
едва на 19.04.22г./, намери, че той не следва да бъде изолиран от обществото, като
наложеното му наказание следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, който е минимално предвидения от закона.
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните разноски на подсъдимия,
като го осъди да заплати в полза на ОД на МВР-Варна сумата от 100, 80 лв.,
представляваща разноски по назначената и изготвена съдебно-счетоводна експертиза.

По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

7

СЪДИЯ ПРИ ВРС:

8

Номер на акта:	122
Дата:	7 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20223110201493
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 април 2022 г.

Присъда по дело №1493/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите