№ 4
гр. Асеновград, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20215310200529 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №21-0239-000814/04.06.2021г. издадено от Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на КР. П. С. с ЕГН**********, от гр.
Асеновград, ул. „Садовска “ №3 на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,ал.3,пр.1 от
ЗДвП и чл. 183, ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП, са наложени административни наказания:
„ГЛОБА” в размер на 200 /двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за
шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и „ГЛОБА” в размер на 10 лева, за
нарушение по чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539/
17.12.2012г. на МВР са му били отнети и 10 контролни точки.
Жалбоподателят не се явява се явява лично по делото. Чрез писмената си жалба
и отразеното в нея, счита по същество, че обжалваното НП следва да се отмени, като
неправилно и незаконосъобразно, както и издадено в нарушение на материалния и
процесуален закон.
Сходно становище изразява и упълномощения повереник от страна нарушителя.
Според адв.Р.Т. от АК Хасково обжалваното НП следва да се отмени поради
допуснати нарушения в хода на административно наказателното производство.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Чрез
отразеното в представеното писмено становище става ясно, че според АНО
1
подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се потвърди
изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, молят за намаляване на присъдените
разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски
съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Свидетелят Г. Д. Б. работи, като полицейски служител в РУ Асеновград и е
назначен на длъжността мл.автоконтрольор. На 05.05.2021г., св. Б. бил на работа
дневна смяна. Около 15.45 часа св. Б. се намирал на ул. „ Васил Левски“ срещу №3 в
гр. Асеновград, където по същото време спрял за проверка водач на лек автомобил
„Тойота Авенсис“ с ДК№ РСВ 0449 МХ. При извършената проверка на документи на
водача се установило, че автомобила се управлява от КР. П. С., който не представил
контролен талон. Посредством носения служебен таблет, Св. Б. извършил проверка и
на самия автомобил, при което се установило, че в информационните масиви няма
данни за МПС с такава регистрация. Това наложило св.Б. да проведе разговор с
дежурния, като по историята на автомобила се установило, че същият е със сменена
собственост, но тъй като в едномесечен срок новия собственик не е регистрирал същия
в службата за регистрация съгласно чл.145, ал.2 от ЗДвП, то регистрацията на
автомобила, към онзи момент вече е била служебно прекратена. Въз основа на
резултатите от извършената проверка, св. Б. съставил спрямо КР. П. С. АУАН №
789635/05.05.2021г. Със съставения АУАН на водача С. били вменени
административни нарушения по чл. 140, ал.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1,т.1 от ЗДвП.
Екземпляр от съставеният АУАН бил връчен на нарушителя С. срещу подпис, като
последният отбелязал, че няма възражения. Във връзка със съставения АУАН, било
издадено и обжалваното НП.
Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява изцяло от
свидетелските показания на актосъставителя- Г. Д. Б., както и приложените по делото
писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество,ведно с
направените възражения в хода на съдебното следствие, за неоснователна.
При проверката на законосъобразността на наказателното постановление по
отношение на правните основания, въз основа на които са наложени
административните наказания за двете нарушения, съдът констатира, че са спазени
изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити.
По отношение на описаните в НП две нарушения, съдът намира, че
извършването им е надлежно установено, като от събраните доказателства по несъмнен
начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. На първо място
горните обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена сила на
2
АУАН въведена по изключение с разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП. В конкретния
случай, фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а напротив - подкрепят
се и от събраните гласни доказателства - показанията на актосъставителя Г.Б. и от
приложените по делото писмени доказателства. Направените възражения от страна на
защитата, че при извършване на проверката и съставянето на АУАН, водачът не е
знаел, че регистрацията е прекратена, на практика нямат отношение към
съставомерността на деянието по чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като същият е бил длъжен
да следи сроковете за регистрация и да знае закона.
Нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП въвежда правилото, че по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани. Съгласно нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията
на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В
случая видно от представената справка от АИС на 11.02.2021 г. е регистрирана
прехвърлителна сделка по отношение на процесния лек автомобил. При това, освен
имената на собственика, то като ползвател на автомобила е бил вписан именно КР. П.
С. /справка лист 15 от съд.дело/. Следователно същия е бил наясно и за
прехвърлителната сделка. Собственикът не е изпълнил задължението си чл. 145. ал.2 от
ЗДвП в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата
за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика. Съответно е последвало и прекратяването на
регистрацията по чл. 143, ал.15 от ЗДвП, което обстоятелство е отбелязано в АИС от
15.04.2021 г. /справка лист 14 от съд.дело/ След този момент превозното средство е с
юридически статут на нерегистрирано пътно превозно средство. Жалбоподателят КР.
П. С., като водач на автомобила е следвало да се съобрази с неговия статут /а той е бил
и бил длъжен да го знае, тъй като е бил вписан за негов ползвател/ по отношение на
надлежната му регистрация, и в конкретния случай съгласно нормата на чл. 140 ал.1 от
ЗДвП е нямал право да го управлява по пътищата отворени за обществено ползване.
Като е сторил това на 05.05.2021 г., т.е. около 20 дена след прекратяване на
регистрацията същият безспорно е реализирал състава на нарушението. В случая,
прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона,
а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС
води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за
служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на
липсата на регистрация на същия. В този смисъл е и Решение № 620/29.03.2021г. по
3
КНАХД № 3366/20г. на Административен съд Пловдив. Направените възражения от
защитата във връзка с вмененото нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП се явяват
неоснователни и следва да се оставят без уважение.
Относно наложените административни наказания, за извършеното нарушение по
чл.140,ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че при определянето на техния размер, АНО се е
съобразил изцяло разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, като е отчел в достатъчна
степен наличието на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства –
обстоятелствата при които е извършено нарушението и неговата тежест, мотивите на
нарушителя да извърши нарушението и поведението му по време на проверката.
Видно от НП, за извършеното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
нарушителят С. са били наложени административни наказания глоба в размер на 200
лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС, като те са били определени в
минимален размер. В НП е посочено, че те са били определени на основание чл.175,
ал.3,пр.1 от ЗДвП, който предвижда да се накаже с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Като взе предвид
всички обстоятелства по делото, както и това, че нарушителя е бил установен да
управлява МПС, което не е било надлежно регистрирано, , като отчете и факта, че той
шофьор от 1989г. което означава, че следва добре да познава закона, като отчете и
предходните регистрация за извършени нарушения по ЗДвП, то съдът намира,че
определения размер на двете административни нарушения се явява справедлив, като
няма и възможност те да се коригират.
Безспорно по делото се установи, че при извършената проверка на С., като водач
на МПС, той не е представил и Контролен талон към СУМПС. С това той е
осъществила съставите на второто му от двете му вменени нарушения, а именно това
визирано в текста на чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП.
По отношение на определянето и налагането на административно наказание –
глоба в размер на 10лв., за нарушенията по чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП очевидно е, че
АНО се съобразил изцяло с разпоредбите на чл.183, ал.1,т.1 пр.2 от ЗДвП. Същия текст
предвижда да се наложи глоба в размер на 10лв. на водач, който не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство.
Отнемането на десетте контролни точки е извършено на основание чл.157, ал.3
от ЗДвП вр. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., на МВР. Съгласно чл.157, ал.3 от
ЗДвП „Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от
4
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение”. Отнемането на контролните точки за
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е извършено на основание чл.6, ал.1,т.5 от тази
наредба който предвижда, че за управление на моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер на водачът следва да се отнемат-10 контролни точки.
При служебната проверка на атакуваното НП, не се установи наличието на
съществени процесуални нарушения при издаването му, водещи до неговата отмяна.
Предвид решението на съда, то следва да се остави без уважение искането на
защитата за присъждане направените по делото разноски представляващи платен
адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №21-0239-000814/04.06.2021г. издадено от Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на КР. П. С. с ЕГН**********, от гр.
Асеновград, ул. „Садовска “ №3 на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,ал.3,пр.1 от
ЗДвП и чл. 183, ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП, са наложени административни наказания:
„ГЛОБА” в размер на 200 /двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за
шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и „ГЛОБА” в размер на 10 лева, за
нарушение по чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539/
17.12.2012г. на МВР са му били отнети и 10 контролни точки.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5