№ 384
гр. В., 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Вероника В. Станкова
при участието на секретаря Мила Ц. Петрова
като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело №
20221320102273 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес парк
София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., против Б. Г. Н., ЕГН: ********** от гр. В., обл. В.,
ул. „Р.“ № 10 са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.
415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В последствие на 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс – Клон България“ КЧТ, ЕИК ********* по реда на чл.
15 от Търговския закон /обявено за вписване с вх. № 20230531142217 по партидите на
„Юробанк България“ АД и на „БНП Париба Пърсънъл Файненс – Клон България“ КЧТ в
Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ като вписването има само оповестителен
характер за третите лица/.
Твърди се от ищеца, че на 03.06.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и
ответника Б. Г. Н. е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-17070123,
посредством който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на
кредитополучателя заем в общ размер на 1385.00 лева за срок от 21 месеца, обхващащ
периода от подписване на договора до 20.03.2021 г., съгласно погасителен план, включващ
падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата
главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 21 броя равни месечни
вноски, всяка в размер на 105.23 лева, като в договора е посочена и общата стойност на
плащанията по кредита.
1
Сочи се, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен
годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу
което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от
ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в
поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита е
фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на
подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е
високосна и договорът е валиден за цЕ.я срок като страните изпълняват точно задълженията
си по него.
Излага се, че сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на
ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.
Поддържа се, че на основание на чл. 3, във връзка с чл. 4 от договора за ответника
възниква задължението да погаси заема на 21 месечни вноски, всяка по 105.23 лева, като в
чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата.
Твърди се, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и кредитополучателят е
сключено споразумение за отсрочване на погасителни вноски по горепосочения договор за
потребителски кредит. Посочва се, че споразумението било постигнато предвид подадено от
кредитополучателя заявление до кредитора, съдържащо данни за съществуващи временни
обективни затруднения, настъпили като пряка последица от извънредното положение,
въведено на 13 март 2020 г. с Решение на Народното събрание на Република България, във
връзка с обявената от Световната здравна организация пандемия, причинена от вируса
COVID - 19.
Сочи се, че страните по договора за кредит са постигнали съгласие заплащането на
посочените в т. 1 от споразумението месечни погасителни вноски да се отложи. Вследствие
на отлагането по т. 1 размерът на месечната погасителна вноска и срокът на кредита се
изменят съобразно погасителния план, обективиран в споразумението и съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски.
Излага се, че годишният процент на разходите по договора за кредит остава
непроменен, като лихвата, начислена съгласно договора за кредит и останала непогасена по
време на гратисния период, е добавена на равни части във вноските, посочени в
погасителния план на споразумението. Предоговореният брой на погасителните вноски е 10,
като новият размер на месечната погасителна вноска съответно е 105.23 лева.
Поддържа се, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската
народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 %.
Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото
2
полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за
второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й
размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в
предходното изречение.
Твърди се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS-
17070123 на 20.08.2020 г., като към тази дата са погасени 10 месечни вноски.
Сочи се, че на основание чл. 5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в
настоящия случай е 20.09.2020 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в
цЕ.я му размер, за което кредиторът сочи, че е изпратил изрично уведомление до длъжника.
Твърди се, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - В. за следните дължими суми по
договор за потребителски паричен кредит № PLUS-17070123 както следва:
699.55 лева - главница,
132.56 – възнаградителна лихва за периода от 20.08.2020 г. до 20.03.2021 г.
94.23 лева - мораторна лихва за периода от 20.09.2020 г. до 16.01.2022 г.
законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на
заповед за парично задължение по чл. 410 ТПК до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът излага, че било образувано ч.гр.д. № 123/2022 г. по описа на Районен съд – В.,
по което била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която била връчена на
длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 699.55 лева - главница по договора за кредит,
132.56 лева - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.08.2020
до 20.03.2021, 94.23 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
20.09.2020 г. до 16.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
При УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ , в случай, че предявените
установителни искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, за исковите суми са предявени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен
представител на ответника, с който исковете се оспорват по основание и размер,
3
включително и предявените в условията на евентуалност осъдителни искове. Посочено е, че
в подписания между страните договор от 03.06.2019 г., в частта относно отпускане на
револвиращ кредит и издаване на кредитна карта, а именно клаузите от т. 12 до т. 21 вкл.
липсва конкретно посочване на елементите от същественото съдържание на този вид
договори. В него не е посочен общия размер на отпуснатия кредит, лихвения процент на
кредита, ГПР по кредита, дължимите такси, размер на минимална месечна вноска и т.н.,
каквото е изискването на чл. 10, ал. 1, т. 9, 10, 11 ЗПК. Съгласно чл. 18 от договора, тези
детайли се съдържат в приложението по т. 21 от договора. В чл. 21 от договора е
предвидено: „Кредитната карта ще бъде доставена от Кредитора на Кредитополучателя. С
кредитната карта ще бъде доставен документ – приложение, неразделна част от този
договор, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за
активиране на картата. Задълженията за Кредитополучателя за плащания по картата ще
възникнат след активирането и използването и в съответствие с този договор и
приложенията към него.“ В настоящия случай се сочи, че не е ясно дали въобще кредитната
карта е доставена Кредитополучателя, както и документа – Приложение по чл. 21 от
договора, представляващ неразделна част от същия, поради което не може да се направи
извод дали задълженията за плащанията по картата от страна на Кредитополучателя са
възникнали. Освен това договорката по чл. 21 от договора е нищожна, доколкото в
нарушение на закона позволява само и единствено на кредитора едностранно да предостави
услуга, която не е поискана изрично от потребителя, като опредЕ. евентуално параметри на
договора по свое собствено усмотрение еднолично. Наведени са възражения за
неравноправни клаузи относно ГПР. Направено е възражение за ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Посочено е, че в представената като доказателство по
делото товарителница се съдържа подпис на получателя, който видимо се различава от
подписа на ответника в останалите документи, приложени по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. № 123/2022 г. по описа на Районен съд – В..
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното:
В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано
ч.гр.д. № 123/2022 г. по описа на Районен съд - В., по което на 26.01.2022 г., срещу
ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
58/26.01.2022 г. за сумите от: 520.63 лева - главница, представляваща неизпълнено
задължение по Договор за револвиращ потребителски кредит издаване и ползване на
кредитна карта с номер CARD-16463716 от 18.10.2018 г., сключен между страните, 138.07
лева – възнаградителна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 13.04.2021 г. и 41.38 лева -
мораторна лихва за забава за периода от 06.04.2021 г. до 16.01.2022 г. и законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението в съда - 24.01.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумите 25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за
4
юрисконсултско възнаграждение.
От представения в заповедното производство по ч.гр.д. № 123/2022 г. договор
между страните е видно, че същите са сключили Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-16463716, усвояване
CREX-16463668 от 18.10.2018 г. с първоначален кредитен лимит в размер на 2500.00 лева.
Посочено е в заявлението, че на 11.09.2019 г. длъжникът е активирал предоставената му
карта за усвояване на револвиращ потребителски кредит № CARD-16463716. След
усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя е възникнало задължение за
заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива вЕ.чина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Посочено е, че към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК непогасеното задължение по револвиращия
кредит, отпуснат на ответника е в общ размер от 700.08 лева, като на 01.07.2020 г.
кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта
е блокирана.
От представения в исковото производство Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-17070123 от 03.06.2019 г. е видно, че на 03.06.2019 г. между страните е сключен
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17070123. Договорът е сключен с
потребителски цЕ. с размер на кредита от 1250.00 лева и включена застраховка „Защита на
плащанията“ от 135.00 лева. Общият размер на кредита е 1385.00 лева и такса ангажимент в
размер на 43.75 лева. Кредитополучателят е следвало да направи 18 броя погасителни
вноски от 98.58 лева, като падежът на първата вноска е на 20.07.2019 г., а падежът на
последната е на 20.12.2020 г. Общата стойност на плащанията е 1774.44 лева. Усвояването
на отпуснатия паричен кредит е станало с направен превод с платежно нареждане от
03.06.2019 г. в размер на 1206.25 лева /1250.00 лева – 43.75 лева/ от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ при „Експрес банк“ АД по сметка на Б. Г. Н. с основание на плащането „съгл.
Договор PLUS-17070123“. Съгласно чл. 1 и чл. 2 от условията по сключения договор
ответникът е следвало да погасява в срок, като прави „задължителна месечна погасителна
вноска“, която се формира от сбора на дължимата за месеца главница по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на паричния
кредит и определена добавка, представляваща печалба на Кредитора. Годишният процент
на разходите е фиксиран на 41.48 %, а лихвеният процент е фиксиран за срока на договора
на 30.96 %. На 08.05.2020 г. е подписано Споразумение за отсрочване на погасителни
вноски по сключения Договор за потребителски кредит, въз основа на подадено от
Кредитополучателя заявление, съгласно което погасителни вноски с № 9, 10 и 11 се отлагат
за срок от 3 месеца. Вследствие на това отлагане размерът на погасителните вноски се
променя съгласно погасителния план, както следва: от 20.07.2019 г. до 20.02.2020 г. за 8
броя вноски по 98.58 лева в размер на 788.64 лева и от 20.06.2020 г. до 20.03.2021 г. за 10
бр. вноски по 105.23 лева в размер на 1052.30 лева. Общо дължимата сума от ответника по
5
договора е в размер на 1840.94 лева.
Вещото лице е посочило, че ответникът е направил общо 10 броя погасителни
вноски с общ размер от 1008.84 лева, като след 31.08.2020 г. е преустановено плащането по
кредита. От заключението на вещото лице се установява също, че дължимата се главница е
в размер на 699.55 лева, възнаградителната лихва е в размер на 132.56 лева за периода от
20.08.2020 г. до 20.03.2021 г., а мораторна лихва е в размер на 94.23 лева за периода от
20.09.2020 г. до 16.01.2022 г. Вещото лице е посочило, че предсрочната изискуемост на
вземането по кредита е обявена, считано от 20.09.2020 г.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е
обективно, компетентно изготвено, поради което е прието от съда.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение, с която кредиторът е обявил
вземането за предсрочно изискуемо, като е посочил, че ответникът е преустановил
плащането на вноските по договора на 20.08.2020 г. и по тази причина вземането е обявено
за предсрочно изискуемо, тъй като са просрочени две или повече месечни вноски. Видно от
приложената обратна разписка поканата е получена от ответника на 14.10.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Видно от представения в заповедното производство по ч.гр.д. № 123/2022 г. договор
между страните е, че в заповедното производство са претендирани вземания по Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-16463716, усвояване CREX-16463668 от 18.10.2018 г. с първоначален кредитен лимит
в размер на 1500.00 лева.
Видно от представения в исковото производство Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-17070123 от 03.06.2019 г. е че в исковото производство се претендират вземания
по договор, различен от договора, на който се основават вземанията по заповедното
производство, а именно: Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17070123
от 03.06.2019 г., сключен между страните.
Предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение, издадена за парична сума, за заместима вещ или за предаване на
вещ – чл. 410, ал. 1 от ГПК. Вземането на кредитора следва да съответства на задължението,
което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта, съгласно чл. 412, т. 6 от ГПК.
Недопустимо е в специалното исково производство, насочено да установи съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение да има предмет, различен от този на
заповедното производство. Съгласно т. 11б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от
ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 от ГПК – за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което
6
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увЕ.чение на размера
на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение може да се заяви чрез предявяване
на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при
условията на чл. 210, ал. 1 от ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявените установителни искове чл.
422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 699.55 лева - главница по договора за кредит, 132.56 лева - възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 20.08.2020 до 20.03.2021, 94.23 лева – мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода от 20.09.2020 г. до 16.01.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането са недопустими, поради което следва да бъдат оставени без разглеждане и
производството по делото да бъде прекратено.
Заповед за изпълнение № 58 от 26.01.2022 г. по ч.гр.д. № 123/2022 г. следва да бъде
обезсилена изцяло поради непредявен установителен иск в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
В хипотезата, когато се установи, че исковете са недопустими, произнасянето на
съда е с определение, а когато недопустимостта е установено след даване ход по същество,
съдът следва с решението да постанови прекратяване на производството поради
недопустимост, като в тази част произнасянето има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
При УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, в случай, че предявените установителни
искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането
по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за
исковите суми са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 240 от ЗЗД, във
връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Евентуално е обективното съединяване на искове, когато единият иск има спрямо
другия положението на главен, като разглеждането на евентуалния иск се обуславя от
изхода на делото по главния иск. Когато ищецът прибягва до евентуално обективно
съединяване на искове, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на
главния иск. Евентуално съединения иск се счита предявен под условие. Това е допустимо,
защото условието е вътрешнопроцесуално – изходът на делото по главния иск. Но макар и
да е предявен евентуално, искът се смята висящ и по него съдът дължи да извърши всички
процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество. Не се ли сбъдне обаче
условието, под което евентуалният иск е предявен, съдът не може да се произнесе по него в
решението. Евентуално предявеният иск се смята като да не е бил предявяван и всички
негови последици и извършени по него процесуални действия се обезсилват с обратна сила,
ако делото приключи с влязло в сила решение и условието, под което евентуалният иск е
7
предявен, не се сбъдне.
Условието под което са предявени евентуалните осъдителни искове по чл. 240 от
ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД е в случай, че предявените установителни
искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането
по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В
случая главните искове по чл. чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД се оставят без разглеждане като
недопустими, от което е видно, че условието под което са предявени евентуалните искове не
се е сбъднало, поради което съдът не дължи произнасяне по евентуалните искове в
решението.
По разноските.
С оглед изхода на делото разноски на ищеца не се дължат нито по исковото, нито
по заповедното производство по ч.гр.д. № 123/2022 г. по описа на Районен съд - В..
Ответникът е представляван от особен представител в процеса, не е сторил разноски, поради
което такива не му се дължат.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „Юробанк България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ № 260, адрес за кореспонденция: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
парк София, сгр. 14 срещу Б. Г. Н., ЕГН: ********** от гр. В., обл. В., ул. „Р.“ № 10,
установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1
от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 699.55 лева - главница по
договора за кредит, 132.56 лева - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 20.08.2020 до 20.03.2021, 94.23 лева – мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.09.2020 г. до 16.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК – 24.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като недопустими
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 58 от 26.01.2022 г. по ч.гр.д. № 123/2022 г.
за сумите от: 520.63 лева - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за
револвиращ потребителски кредит издаване и ползване на кредитна карта с номер CARD-
16463716 от 18.10.2018 г., сключен между страните, 138.07 лева – възнаградителна лихва за
периода от 01.07.2020 г. до 13.04.2021 г. и 41.38 лева - мораторна лихва за забава за периода
от 06.04.2021 г. до 16.01.2022 г. и законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда - 24.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумите 25.00 лева за
8
платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, поради непредявен
установителен иск.
Решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба
пред Окръжен съд – В. в едноседмичен срок от връчването му на страните, като след
влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 123/2022 г. по описа на Районен съд
- В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9