Р Е Ш Е Н И
Е
гр.
София, 09.02.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І -9 състав, в закрито
съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 8907 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 247 ГПК, чл. 250 ГПК и чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 09.12.2022 г.
на Ц.В.Т. и А.С.Т. – ответници по гр. дело №8907/2020год. по описа на СГС, ГО,
в която се съдържа искане за допълване на решението с произнасяне с
отхвърлителен диспозитив по отношение на пълния размер на главницата, т.е. за
разликата над 34293,48 евро до предявения размер от 36036,19 евро, както и по
отношение на претендираната договорна лихва за просрочен кредит в размер на
627,36 евро.
Образувано е и по молба по чл. 248 ГПК от
09.12.2022 г. на ответниците Ц.В.Т. и А.С.Т.,
в която се съдържа искане съдът да измени постановеното решение в частта
му за разноските. Ответниците са изложили оплаквания по отношение на
присъдените в полза на ищеца разноски. Поддържат, че по изпълнителоното производство,
образувано въз основа на издадения изпълнителен лист и заповед за незабавно
изпълнение, били изплатени всички претендирани от ищеца суми, вкл. и сумите за разноските
в заповедното произвидство. Считат, че повторното присъждане на тези разноски в
полза на ищеца не се дължи в исковото производство. Също така ответниците поддържат,
че тъй като съдът е приел за неравноправни клаузи от Договора за кредит, не
следва да се присъждат разноски в полза на ищеца. В случая искът не бил уважен
в пълния размер, поради което в полза на ищеца следва да се присъди само
съответна част от разноските, а на ответниците да се присъдят разноски
съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В дадения от съда срок ищецът „Ю.Б.“ АД
изразява становище за неоснователно на молбите на ответниците. Позовава се на
ТР 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което
факта на принудително събиране на сумите не следва да се взема предвид от съда
и да води до отхвърляне на исковата претенция. Счита, че му се дължат разноски
в пълния заявен размер, тъй като исковете били уважени изцяло. В тази връзка на
ответниците не се дължат разноски, тъй като не бил постановен отхвърлителен
диспозитив.
Молбите са допустими.
Разгледана по същество, молбата на
ответниците по чл. 247 ГПК се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Очевидна
фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на
съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.
СГС е изложил мотиви за основателност
на претенцията за главница, дължима по договор за потребителски кредит до
размер на 34293,48 евро, ведно със законната лихва от 10.05.2019 г. до
окончателното й плащане. Настощият състав констатира, че
първоинстанционното решение съдържа единствено
произнасяне с диспозитив по частично уважения установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК до
размер на 34293,48 евро. В диспозитива на решението обаче не е обективирана
действително формираната правосъдна воля на съда за неоснователност на
претенцията в останалата част до пълния предявен размер от 36036,19 евро. Ето
защо е налице очевидна фактическа грешка, която следва да
бъде отстранена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.
В диспозитива на решението на СРС съдът е посочил
такъв размер на договорната лихва, който напълно съответства на този, за който
в мотивите на съдебния акт е формирана воля, че следва да бъде присъден. Т.е.
волята на съда е намерила израз в диспозитива на решението по отношение на
договорната лихва, поради което между мотиви и диспозитив е налице пълно
съответствие и не е налице очевидна фактическа грешка, нито е налице пропуск на
съда да се произнесе по тази претенция, който да налага допълване на решението
по реда на чл. 250 ГПК.
Искането на молителите касае формиране на нова - различна от изразената и
обективирана в решението на съда воля по посочените от него въпроси. В
случая дали правилно е определен размера на договорната лихва е въпрос, който е
извън преценката, която съдът дължи в настоящото производство. Твърдяната от
молителите грешка подлежи на разглеждане при проверка правилността на
решението, срещу която пътят за защита е друг – чрез въззивното му обжалване
/каквото в случая ответниците са упражнили/. Ето защо молбата за поправка по
реда на чл. 247 ГПК, респ. за допълване на решението е неоснователна в
посочената част и следва да бъде оставена без уважение.
Разгледана по същество, молбата по
чл. 248 ГПК се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
С Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС - т. 9, е формирана задължителна съдебна практика по противоречиво
разрешения от съдилищата въпрос към кой момент се установява съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение в производството по чл. 422 ГПК
и намира ли приложение в това производство нормата на чл. 235, ал.
3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Според задължителните
указания на ОСГТК на ВКС, съществуването на вземането се установява към момента
на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като нормата на чл. 235, ал.
3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение
на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране
на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение. Предвид изричното разпореждане в нормата на чл. 422, ал.
3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на
иска, то съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. При зачитане на горецитираната задължителна за настоящия състав съдебна
практика получените от взискателя суми по изпълнителното дело не следва да
бъдат взети предвид от настоящият състав на съда във връзка с разпоредбата на чл. 235, ал.
3 ГПК, а изложените от ответниците в молбата по чл. 248 ГПК
оплаквания в обратен смисъл са неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски, съразмерно на уважената част от исковете /а не в пълния заявен размер, който е присъден с решението/. За исковото
производство разноските за държавна такса
и възнаграждение за вещо лице възлизат в размер съответно на 1573,33 лв., и на 383,39 лв. За
заповедното производство разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение
възлизат в размер съответно на 1573,33 лв. и на 2025,26 лв.
С оглед
отхвърлената част от исковете ответниците също имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответниците са претендирали сумата от 3400,00 лв. разноски, от които 3000,00
лв. за адвокатско възнаграждение, и 400,00 лв. за възнаграждение за вещо лице. С оглед изхода на спора, според
който е отхвърлена частично предявената против тях претенция за главница, на ответниците следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на
141,23 лв.
В останалата част молбата по чл. 248 ГПК на ответниците следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА
ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка
на основание чл. 247, ал. 1 ГПК на решението от 23.11.2022
г., постановено по гр. д. №8907/2020г. на СГС, ГО, I-9
с-в, в следния смисъл: след диспозитива на решението, съгласно който е признато
за установено, че А.С.Т. и Ц.В.Т. дължат солидарно на „Ю.Б.“ АД сумата от
34293,48 евро- главница към 10.05.2019 г., ведно със законната лихва от
10.05.2019 г. до окончателното й плащане, да се чете отхвърлителен
диспозитив в следния смисъл: „като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до
пълния му предявен размер от 36036,19 евро.
ИЗМЕНЯ
решението
от 23.11.2022 г., постановено по гр. д. №8907/2020г. на СГС, ГО, I-9 с-в,
в частта му по отношение на разноските, в следния смисъл:
ОСЪЖДА А.С.Т., ЕГН **********
и Ц.В.Т., ЕГН ********** да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******, направените
разноски за исковото производство в размер на 1573,33 лв. за държавна такса и в размер на 383,39 лв. за възнаграждение за вещо лице, и
направените разноски в заповедното производство в размер на 1573,33
лв. за държавна такса и 2025,26 лв. за адвокатско възнаграждение /вместо присъдените с решението разноски за исковото производство в
размер на 1641,51 лв. за държавна такса и 400,00 лв. за възнаграждение за вещо
лице и присъдените разноски в заповедното производство в размер на 1641,51 лв.
за държавна такса и 2113,03 лв. за адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******, да заплати на А.С.Т.,
ЕГН ********** и на Ц.В.Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените
разноски в исковото производство, в общ размер на 141,23 лв. /сто четиридесет и
един лев и двадесет и три ст./, за възнаграждение за един адвокат и за
възнаграждение на вещо лице.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбите по чл. 250 ГПК, чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК, на А.С.Т. и Ц.В.Т. в останалите им
части.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от датата на връчването му.
СЪДИЯ: