№ 92
гр. Варна, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20233001000046 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 264880/11.08.2022г. на Д. А. Д. от гр. Варна, представляван от
адв. Б Ж. от ВАК, и въззивна жалба вх. № 265151/31.08.2022г. на С. И. Р. от
гр. Варна, подадена чрез адв. Д. Т. от ВАК, срещу решение №
260060/22.07.2022г., постановено по т.д. № 787/2019г. по описа на Варненски
окръжен съд.
С въззивна жалба вх. № 264880/11.08.2022г. се атакува решението на
ВОС в частта, с която са отхвърлени предявени от Д. А. Д. установителни
искове с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 и т. 2 ТЗ срещу С. И. Р. и
„Агробулс“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, при задължителното
участие на синдика Л. Б., за приемане за установено несъществуването на
приети вземания на кредитора С. И. Р., включени под № 3 в Списъка на
приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТР под
№ 20200917142110, в размер на сумата от 131 202.16лв. от общо 408 500лв.,
представляваща неплатен остатък от дивидент по Протокол от ОСС на
„Агробулс“ ООД (н.) от 27.10.2014г. и в размер на сумата от 28 215.10лв. от
общо 50 040.89 лева, представляваща лихви за забава върху главницата за
1
периода 31.01.2016г.-19.10.2018г. Релевирани са оплаквания за неправилност
на решението в тази част поради необоснованост и постановяването му в
нарушение на материалния закон. Искането към въззивния съд е за отмяна на
решението в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на исковете
изцяло.
Въззивна жалба вх. № 265151/31.08.2022г., подадена от ответника в
първоинстанционното производство- С. И. Р., е насочена срещу решението в
цялост. Твърди се недопустимост на решението поради постановяването му
след влизане в сила на прекратително определение. В евентуалност се твърди
неправилност в частта, с която са уважени установителни искове с правно
основание чл. 694, ал. 3, т. 1 и т. 2 ТЗ, за установяване несъществуването на
приети вземания на жалбоподателя, включени под № 3 в Списъка на приетите
вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ, обявен в ТР под №
20200917142110, в размер на разликата над 131 202.16лв. до приетия размер
408 500лв.- главница по Протокол от ОСС на „Агробулс“ООД (н.) от
27.10.2014г. и за разликата над 28 215.10лв. до 50 040.89лв.- лихва за забава
върху главницата за общ период 31.01.2016г.- 19.10.2018г. Конкретните
оплаквания срещу правилността на решението отново са за нарушение на
материалния закон и необоснованост. Искането към въззивния съд е за
обезсилване на решението изцяло и прекратяване на производството по
исковете, или евентуално, за отмяна на решението в частта, с която исковете
са уважени, и постановяване на друго за отхвърлянето им като
неоснователни. Претендира се и присъждане на съдебно – деловодни
разноски.
Длъжникът „Агробулс“ ООД( н.) и синдикът Л. Б. не представят
отговори и не изразяват становище.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
С влязло в сила определение № 99/03.02.2023г. производството по
въззивна жалба вх. № 265151/31.08.2022г. на С. И. Р. е прекратено поради
липса на правен интерес в частта, с която се атакува първоинстанционното
решение, с което искът срещу него е отхвърлен и решението е изгодно за
него. Допустимостта на решението в тази част е предмет на въззивна проверка
2
по жалбата на насрещната страна.
Като съобрази оплакванията в жалбата на въззивника- ответник в
първоинстанционното производство за недопустимост на решението поради
постановяването му след влизане в сила на определение, с което на основание
чл. 129, ал. 3 вр. ал. 4 ГПК е прекратено производството по исковата молба,
по която е образувано т.д. № 787/2019г. по описа на ВОС, и в съответствие с
правомощията си по чл. 269, ал. 1 от ГПК, за служебно произнасяне по
допустимостта на първоинстанционното решение, което в случая е предмет
на инстанционна проверка в цялост, съдебният състав намира следното:
С решение № 665/21.09.2018 г., постановено по т. д. № 1742/2017 г. на
ВОС, е обявена неплатежоспособността на „Агробулс“ ООД (н.) с начална
дата 31.12.2016г. и е открито производство по несъстоятелност на длъжника.
Въз основа на подадена от кредитора С. И. Р. молба за предявяване на
вземане № 30368/19.10.2018г., временният синдик е включил в списъка с
приетите вземания под № 3 вземането на кредитора за сумата от 356 057.87
лв., от които 313 500,00 лв. – главница, заявена като неплатена сума за
дивидент и дружествен дял, съгласно Протокол от извънредно ОСС на
„Агробулс“ ООД от 27.10.2014г., Анекс № 1/11.08.2015г. към Протокола, с
нотариална заверка рег. № 4115/11.08.2015г. на нотариус рег. № 465 в НК,
Договор за особен залог 27.10.2014г. и Анекс № 1/11.08.2015г. към договора
за особен залог и 42 557.87 лв. – лихви. В списъка на неприетите от синдика,
предявени от С. И. Р. в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ вземания под № 2 е
включено вземане от 118 739.88 лв., предявено на същото правно основание.
Срещу приемането на вземанията в общ размер на 356 057.87 лв. са
подадени възражение № 34526/26.11.2018г. от „Агробулс“ ООД,
представлявано от управителя З. Д. Ж., и възражение № 34553/26.11.2018г. от
друг кредитор- Д. А. Д., които са разгледани и оставени без уважение в общ
съдебен акт по чл. 692, ал. 4 ТЗ- определение № 1621/25.04.2019г. по т.д. №
1742/2017 г. на ВОС.
По възражение вх. № 34485/23.11.2018г. подадено от кредитора С. И. Р.,
относно неприемането на част от предявеното вземане, с определение №
278/23.01.2019 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ,
съдът по несъстоятелността е включил в списъка на приетите вземания тези
на кредитора, подал възражението, в размер 102 483.11 лв., от която
3
95 000лв.-главница и 7483.11лв.- лихви.
С определение № 1635/25.04.2019г. списъкът на приетите вземания по
чл. 685, ал.1 от ТЗ, обявен в ТР на 16.11.2018г., е одобрен с изменения
съобразно произнасянето на съда по несъстоятелността по възраженията, в
резултат на които приетите вземания на ответника С. И. Р. са в общ размер на
458 540.98лв., от които 408 500лв.– главница, и 50 040.89лв.- лихви.
Производството по т.д. № 787/2019г. по описа на ВОС, по което е
постановено обжалваното решение, е образувано по искова молба вх. №
14773/15.05.2019г. на „Агробулс“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********,
представлявано от управителя З. Д. Ж., подадена в рамките на срока по чл.
694, ал. 6 ТЗ, с която е предявен иск с правно основание чл. 694, ал. 1 и т. 2 ТЗ
срещу С. И. Р., за установяване несъществуването на приети вземания на
ответника в общ размер на 458 540.98лв., от които 408 500лв.– главница, и
50 040.89лв.- лихви.
На същата дата- 15.05.2019г., на която е входирана исковата молба на
длъжника „Агробулс“ ООД, е подадена искова молба и от възразилия
кредитор Д. А. Д., с която е бил предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 и т. 2 ТЗ, срещу С. И. Р., за установяване
несъществуването на същите приети вземания на ответника. Исковите суми
съставляват сбор от вземанията, предявени от С. И. Р. в срока по чл. 685, ал. 1
ТЗ, една част от които е включена в списъка на приетите от синдика вземания,
но възражението на кредитора-ищец не е уважено, а друга част са включени в
списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, въз основа
на прието за основателно възражението на кредитора- ответник С. И. Р.
срещу списъка на неприетите вземания. Ищецът заявява несъществуване на
приетите вземания чрез оспорване законосъобразността на многостранна
сделка на орган на длъжника „Агробулс“ ООД /н./ – решение на общо
събрание на длъжника от 27.10.2014г. за вътрешни отношения между
съдружниците /за дивидент/, с каквито възражения кредиторите не
разполагат, тъй като не се касае за волеизявления на несъстоятелния длъжник,
а за упражняване на лични членствени права на съдружниците по чл. 71 и чл.
74 ТЗ. По тази искова молба е образувано т.д. № 783/2019г. по описа на ВОС,
което е било прекратено с определение от 29.05.2019г., необжалвано от
ищеца, на основание чл. 694, ал. 5 ТЗ поради заведен от длъжника „Агробулс“
4
ООД иск за несъществуване на същите вземания за главница и лихви.
Към момента на постановяване на прекратителното определение по т.д.
№ 783/2019г. по описа на ВОС не е приключила проверката относно
редовността на исковата молба и допустимостта на иска, предявен от
длъжника „Агробулс“ ООД, представляван от един от органните си
представители, т.е. исковата молба не била приета от съда по смисъла на чл.
131, ал.1 ГПК, а е била оставена без движение с определение №
1927/23.05.2019г.
След подаване на молба вх. № 170/05.06.2019г., с която са представени
преписи от исковата молба и приложенията за връчване на синдика,
длъжникът „Агробулс“ ООД е проявил процесуална пасивност- не е
предприето изпълнение на указанията, дадени с второ разпореждане №
12332/06.12.2019г., на основание чл. 129, ал. 1 ГПК, за изправяне
нередовности на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК,
съставляваща липса на изложение на обстоятелствата, на които се основава
искът. С определение № 260395/14.08.202г. по т.д. № 260395/14.08.2020г.
съдът е приел, че предявената от длъжника „Агробулс“ ООД /н./ искова молба
не е в съС.ие да ангажира валидно правораздавателната компетентност на
съда. По тези съображения, на основание чл. 129, ал. 3 вр. ал. 4 ГПК е
прекратено производството по предявения с тази искова молба отрицателен
установителен с правно основание чл. 694 ТЗ от „Агробулс“ООД (н.) срещу
С. И. Р. от гр. Варна за признаване на установено по отношение на
кредиторите и синдика на ищцовото дружество, че вземането на ответника в
размер на 458 540.98лв., от които 408 500 лв.- главница и 50 040.98лв.- лихви,
не съществува. Срещу определението не подадена частна жалба и същото е
влязло в сила.
Преди постановяване на прекратителното определение, с молба вх. №
17826/11.06.2019г., подадена по т.д. № 787/2019г. по описа на ВОС,
възразилият кредитор Д. А. Д. е поискал да бъде конституиран като съищец
по исковата молба, подадена от длъжника „Агробулс“ ООД. С определение №
2806/30.07.2019г. молителят Д. А. Д. е конституиран като съищец по иска,
предявен от длъжника „Агробулс“ ООД /н./. След връчването на преписи от
отговора на ответника с вх. № 20347/03.07.2019г., на двамата ищци, е
подадена допълнителна искова молба от новоконституирания ищец Д. А. Д., с
5
която, според изявленията в нея, се правя уточнения и допълнения към
предявения от длъжника установителния иск, към който той се е
присъединил.
След влизане в сила на прекратителното определение №
260395/14.08.202г. съдът е приел, че е останал надлежно сезиран само с
молбата на присъединения ищец. Същата е третирана като самостоятелна
допустима искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 694,
ал. 3, т. 1 и т. 2 ТЗ от кредитора Д. А. Д. срещу кредитора С. И. Р.. С
определение № 260950/04.12.2020г. са отменени чл. 253 ГПК, определение №
5940/06.06.2019г., определение № 2804/30.07.2019г. и определение №
3252/13.09.2019г., на основание чл. 253 ГПК, като на страните е указано, че
пслед прекратяване на производството по исковата му молбаостъпилите в
хода на извършената с тях размяна на книжа във връзка исковата молба на
длъжника, производството по която е прекратено, няма да бъде съобразявана.
По иска на кредитора Д. А. Д., за който е прието, че е предявен с молбата за
конституиране му като съищец, и че нередовностите на неговата искова
молба са надлежно отстранени с уточнителна молба вх. № 27054/02.12.2020г.,
е извършена нова размяна на книжа между съищеца и синдика, без участието
на първоначалния ищец, който е конституиран като ответник впоследствие, с
определение № 260287/11.03.2021г.
С обжалваното решение № 260060/22.07.2022г. е разгледан и частично
уважен иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ, за който е прието, че е предявен с молбата за
встъпване на възразилия кредитор като съищец.
Въз основа на посоченото съставът на въззивния съд прави следните
изводи по допустимостта на спора, разрешен с обжалваното решение:
Производството по т.д. № 783/2019г. по описа на ВОС, образувано по
подадена в срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ исковата молба на възразилия кредитор
Д. А. Д. срещу друг кредитор- С. И. Р., е било прекратено преди да е
приключила проверката относно редовността на исковата молба на длъжника
„Агробулс“ ООД и допустимостта на предявения чрез органния му
представител отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ.
Към момента на постановяване на прекратителното определение не са били
налице предпоставките на чл. 694, ал. 3 ТЗ, тъй като преди да се поправят
пороците на исковата молба не възниква надлежно процесуално
6
правоотношение между ищеца и съда, а изрично предвидената от закона
процесуална пречка за предявяване на същия иск от друг кредитор възниква
само при наличие на надлежно процесуално правоотношение по предявен от
длъжника иск по ал. 1 на чл. 694 ТЗ или по предявен от друг кредитор иск по
ал. 3 на чл. 694 ТЗ.
С влизане в сила на необжалвано определение от 29.05.2019г. по т.д. №
783/2019г. по описа на ВОС, образувано по исковата молба на възразилия
кредитор Д. А. Д. срещу С. И. Р., с което производството е прекратено, на
основание чл. 694, ал. 5 ТЗ поради заведен от длъжника „Агробулс“ ООД иск
за несъществуване на същото вземане, висящността на иска, предявен с
исковата молба на възразилия кредитор срещу друг кредитор, е
преустановена. Нормата на чл. 694, ал.5 от ТЗ не задължава, а предоставя
възможност на кредитора да встъпи като съищец в производството,
образувано по иск на длъжника или на друг легитимиран кредитор. Исковата
молба по чл. 694, ал. 3 от ТЗ, по която е било образувано вече прекратеното
производство, не може да бъде приета като основаваща присъединяване на нейния
предмет, т. е. на предявения с нея иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ към делото, образувано
по иск на длъжника с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ.
След прекратяване на производството по исковата молба на кредитора
Д. А. Д., по която е било образувано т.д. № 783/2019г. по описа на ВОС,
надлежно процесуално правоотношение между него и съда по повод
оспорените от него вземания на друг кредитор- С. И. Р., би могло да възникне
само в качеството му на съищец, но по вече предявения иск с исковата молба
на длъжника, която трябва да е допустима и редовна. Възразилият кредитор
не би могъл валидно да встъпи във висящ процес в качеството на съищец без
да е възникнало надлежно процесуално правоотношение между
първоначалния ищец и съда.
Преди да се поправят пороците на исковата молба не възниква
надлежно процесуално правоотношение между ищеца и съда, а само при
наличие на такова съдът е длъжен и може да се произнася по искания,
несвързани с процедурата по чл. 129 ГПК. Респ. по нередовна искова молба
/още повече, когато вече е била оставена без движение, както е в настоящата
хипотеза/, не се дължи произнасяне по искания, свързани с бъдещото
развитие на производството и конституиране на страни, по аргумент от
7
нормата на чл. 129, ал. 5 ГПК, придаваща обратно действие на поправката, в
това число и по искания на трети лица за встъпване като съищци или трети
лица- помагачи.
Основата на процеса, в който кредиторът Д. А. Д. е поискал да встъпи
като съищец, на основание чл. 694, ал. 5 ТЗ, е първоначалната искова молба и
предявения с нея иск. Молбата за конституиране като съищец в процеса не
съставлява самостоятелно основание, едновременно с исковата молба на
длъжника, за валидно сезиране на съда за произнасяне по иск по чл. 694 ТЗ.
Ако се третира като отделна искова молба, с която се предявява за съвместно
разглеждане иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ от възразил кредитор срещу друг
кредитор, предявеният с нея иск е недопустим, тъй като молбата е подадена
след срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ.
Процесуалният проблем по делото не е резултат само от бездействието
на длъжника относно изправяне нередовностите на подадената от него
исковата молба, с която е предявен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, но и от
неправилното становище от съда, че молбата за присъединяване на съищец е
отделна искова молба, с която е предявен нов, самостоятелен иск, подлежащ
на правна квалификация по чл. 694, ал. 3 ТЗ, при което съищецът може да
изправи нередовностите само на своята искова молба /молбата за встъпване/,
но не и на първоначалната искова молба. Целта на встъпването на възразилия
кредитор като съищец с правния статут на главна страна- необходим другар
на първоначалния ищец, е именно да подпомага последния в производството
по неговия иск, включително и да се зачитат извършените от встъпилия ищец
действия и като такива, извършени от бездействащия необходим другар, на
основание чл. 216, ал. 2 ГПК. Съищецът би могъл да продължи да поддържа
иска, по който е встъпил, дори при отказ или оттеглянето му от
първоначалния ищец, тъй като при необходимо другарство десезиращите
изявления не могат да произведат целеното правно действие без да са заявени
от всички другари- чл. 216, ал. 2, изр. 2 ГПК.
По изложените съображения, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1- во от
ГПК, тъй като производството по предявения по делото иск от длъжника
„Агробулс“ ООД /н./ с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ е прекратено с
влязло в сила определение, а първоинстанционният съд не е бил валидно
сезиран с допустим иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ, предявен от възразилия кредитор
8
Д. А. Д. (какъвто е разгледан по същество и е частично уважен), обжалваното
решение № 260060/22.07.2022г. следва да се обезсили, а производството по
недопустимия иск- да се прекрати.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, III- ти състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260060/22.07.2022г., постановено по т.д. №
787/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, и
ПРЕКРАТЯВА производството по иск с правно основание чл. 694,
ал.3, т.1 и т.2 от ТЗ, предявен от Д. А. Д., ЕГН **********, срещу С. И. Р.,
ЕГН ********** и „АГРОБУЛС“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********,
при задължителното участие на синдика Л. Б., за установяване
несъществуването на приети вземания на ответника С. И. Р., в общ размер на
458 540.98лв., от които 408 500лв.– главница, и 50 040.89лв.- лихви,
включени под № 3 в Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.
685, ал. 1 от ТЗ, одобрен с определение на съда по несъстоятелността №
1635/25.04.2019г. по т.д. № 1742/2017г., в производството по несъстоятелност
на „Агробулс“ ООД /н./, обявен в ТР под № 20200917142110, поради
недопустимост на иска.
Въззивното решение подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9