Определение по дело №2262/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 3 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по повод на жалба от А.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Г.Д. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0819.001159/18.09.2023 г. по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), издадена от К.Д. - младши автоконтрольор сектор в „Пътна полиция“, ОД на МВР – гр. Варна, с която спрямо оспорващият е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца“.

В петитума на жалбата е направено особено искане за спиране на предварителното изпълнение на издадената ЗППАМ по чл. 166, ал. 1 АПК.

Предмет на настоящото произнасяне на съда е особено искане на жалбоподателя.

Съдът, като се запозна с доказателствата по административната преписка, прие за установено следното:

Съдът като взе предвид изложеното от жалбоподателя, намира, че се касае до искане за спиране предварително изпълнение на атакувания административен акт по смисъла на чл. 166 АПК. Искането е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна – адресат на наложената принудителна административна мярка, чиято законосъобразност е оспорена по съдебен ред.

Разгледано по съществото същото е неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от същия кодекс. В конкретния случай спрямо А.М.Г. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП обжалването на административните актове не спира изпълнението на наложената административна мярка.

По силата на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, условията при които може да бъде спряно допуснатото от закона предварително изпълнение на мярката са следните: – то да причинява на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съгласно чл. 171 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. С оглед на това, предпоставка за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение, е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 АПК. В тежест на оспорващия в административния процес, особено в случаите на допуснато предварително изпълнение по силата на закона, е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед е основателно.

В конкретния случай от страна на Г. се твърди, че СРМПС и табели с регистрационен номер В 2573 ВТ са му необходими т. к. ползва автомобила си упражняване на дейност като „таксиметров шофьор“, т. е. ще е лишен от доходи за преживяване. На следващо място са наведени доводи, че оспорващият е регистриран като земеделски производител и ще изпадне в невъзможност да се грижи за притежаваните и отглежданите от него 70 броя пчелни семейства. По делото са представени удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, пътна книжка, договор за извършване на таксиметрова услуга, регистрационна карта на земеделски стопанин, извадка от регистър на пчелните семейства.

По делото не е доказано по несъмнен начин както наличието на нови обстоятелства, така и настъпването на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Не са предоставени доказателства, че основният доход на оспорващия е в резултат на извършваната дейност като таксиметров шофьор, респ. от дейността си по отглеждане на пчелни семейства.

Принудителните административни мерки са вид административна принуда. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. Принудителната административна мярка се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Обстоятелството, че със заповедта оспорващият е лишен от правото да ползва лекия си автомобил, не обосновава настъпването на значителни или трудно поправими вреди във връзка с допуснатото предварително изпълнение на акта. Временната невъзможност на адресата на акта да управлява превозното средство, чиято регистрация е прекратена като ПАМ, всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Самият законодател е преценил, че конкретната ПАМ е съизмерима с високата обществена опасност на конкретното административно нарушение.

Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди и то - само от предварителното изпълнение на заповедта. Лишаване от обичайното ползване на лекия автомобил, чиято регистрация е временно прекратена, не обосновава значителност и трудна поправимост на вредите за оспорващия.

Законосъобразността на оспорения административен акт се преценява към момента на неговото издаване, а новите обстоятелства, сочещи на търпени вреди, следва да бъдат пряка последица не от акта, а от неговото предварително изпълнение.

По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 6 ЗДвП, АдмС-Варна, XIV състав

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.М.Г., ЕГН ********** за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № 23-0819.001159/18.09.2023 г. издадена от К. Д. - младши автоконтрольор сектор в „Пътна полиция“, ОД на МВР – гр. Варна

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните

	Съдия: