№ 16826
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110165012 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.422 от
ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК и чл.86 от ЗЗД – за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми,
представляващи незаплатени суми по договор за кредит за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит
от разстояние № ... от ...г. Поддържа, че информация за сключването на процесния
договор, както и приложимите към него Общи условия, са достъпни на уеб адреса
на ищеца: ..., като съгласно същите ответникът е попълнил въпросника от сайта на
ищеца, отбелязал е, че е съгласен и приема общите условия и съответно след
преценка от ищеца последният го е одобрил и му е изпратил по лична ел. поща
договор и общи условия. Поддържа, че в изпълнение на задълженията си по
договора ищецът превел по банкова сметка на ответника сумата в размер на 1 000
лв., като съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора същата следвало да бъде погасена
на 20 вноски в размер на 50,00 лв. за периода от 02.11.2019г. до 25.05.2021г.
Излага се, че ответникът дължи и фиксирана лихва на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 в
размер на 40,15%. Сочи, че до входиране на заявлението за издаване на заповед за
1
изпълнение, както и до депозиране на исковата молба, не са постъпили плащания,
а кредитът бил изцяло падежирал. Излага доводи, че е предприемал опити за
уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, но ответникът нее
пожелал да погаси задълженията си. С оглед на гореизложеното ищецът иска от
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи исковите суми.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
чрез назначения му особен представител, с който оспорва изцяло предявения иск
и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Оспорва да му е била предоставена
сумата по договора за кредит. Прави възражение за нищожност на клаузите от
договора за кредит, касаещи договорната лихва поради прекомерност.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, срещу ответника в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за негови задължения по договор за паричен заем.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на ...г.
между страните е сключен договор за кредит от разстояние № ... по силата на
който ищецът се задължил да предостави по банкова сметка на ответника сумата в
размер на 1 000 лв. срещу задължение за връщането й на 20 вноски в размер на
50,00 лв. за периода от 02.11.2019г. до 25.05.2021г. /чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора/.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора, ответникът е приел да плаща фиксирана
лихва в размер на 40,15%.
От заключението на приетата по делото ССчЕ, което съдът не намира
основание да не цени, се установява, че сумата е била преведена по банкова
сметка на ответника, като няма извършени плащания от страна на последния за
погакяване на кредита.
От заключението на приетото по делото съдебно – техническа експертиза,
което съдът не намира основание да не цени, се установява, начина на сключване
на договора от разстояние.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Основателната на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР
вр. чл. 99 ЗЗД е обусловена от установяването при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца на следните правопораждащи факти: 1) наличие на
валидно сключен между страните по делото договор за потребителски кредит по
2
реда на чл.6 ЗПФУР; 2) усвояване на сумата от страна на ответника; 3)
изискуемост на вземането и размер на същото, които в настоящия случай са
налице.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г.) - чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане,
с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена -
чл. 10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин;
в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора (дефиниция на
понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки
носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време,
съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).
ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде
сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва
да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно
приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на
потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването
на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на
преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в
случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация
или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно
кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством
формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски
кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са
регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на
3
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова
услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване
на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно
пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и
предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" -
в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1/
изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/ получил съгласието на потребителя за
сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.
За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния
документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях -
чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона –
за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.
13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП).
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл.
4
180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1,
изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис,
заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и
на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание (виж Решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК).
В частност от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява, че доставчикът е спазил изискванията на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР. С оглед
на горното следва да се приеме за доказано сключването на договор за кредит от
разстояние. Договорът е сключен в електронна форма – обективиран в електронен
документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Същият е
представен по делото възпроизведен на хартиен носител като препис заверен от
страната. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на
договора са счита за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявление. Следователно, следва да се приеме за доказано
сключването между страните на договор за кредит с посоченото в представения
електронен документ съдържание, а доводите в противната насока, поддържани от
ответника се явяват лишени от основание.
Поради това и от събраните по делото доказателства /писмени, съдебно-
техническа и съдебносчетоводна експертиза/, съдът прие за безспорно установено
по делото, че ответникът е сключил процесния договор за кредит. Ищецът е
изпълнил задълженията си за предоставяне на договорената парична сума.
Съгласно заключението на ВЛ по приетата ССчЕ сумата е преведена по сметка на
кредитополучателя – ответник, при което за последния е възникнало задължение
за връщането й, ведно с дължимите лихви по договора, доказателства за каквото
изпълнение от страна на ответника не бяха представени. Доводите, поддържани от
ответника за липсата на договор между страните и неизпълнение на задълженията
на ищеца по него, съдът отхвърля като неоснователни.
В тази връзка, неоснователни са и доводите, поддържани от процесуалния
представител на ответника за нищожност на клаузите, регламентиращи размера
на възнаградителната лихва по договора. В случая е спазено изискването на чл. 19
ЗПК - като изрично е посочен ГПР, който е в рамките на предвиденото с
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Страните са договорили ГПР в
размер на 48.3 %, с което не се нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй
5
като не надхвърля максималния за този период ГПР от 50 %. В случая се касае за
необезпечен потребителски кредит, който по правило е с по-висок риск, поради
което е допустимо да бъде уговорен и по-голям размер на възнаградителната
лихва, което само по себе си не противоречи на общите разбирания за честно и
добросъвестно сключване и изпълнение на договорите. В случая законодателят е
регламентирал възможността за оскъпяване на кредита - до сумата от пет пъти
законната лихва, която към момента на сключването на договора е била около 10
%, поради което уговореният размер на възнаградителната лихва е в рамките на
закона Договорната лихва е договорена индивидуално между страните и като
такива на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е изключена от понятието
неравноправни клаузи по чл. 143 от ЗЗП.
Поради това съдът прие, че исковите претенции се явяват основателни. В
случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по
сключен договор за паричен заем, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи
извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени
такива, каквито не бяха ангажирани от ответника. Предявените искове с правна
квалифкация чл.422 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК са
основателни и доказани в пълните им предявени размери. Ответникът дължи и
лихва за забава за периода от падежа на главното задължение до подаване на
заявлението в съда в претендирания размер, изчислен с оглед разпоредбата на
чл.162 от ГПК, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, което е постановено с
издадената заповед за изпълнение.
При този изход на делото в тежест на ответника следва да се възложат
сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производства при
юрисконсултско възнаграждение в минималните размери по чл.25 и чл.26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и заплатените от бюджета на
съда възнаграждения за вещо лице по допуснатата ССчЕ. Сумите са платими по
сметка на СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че П. В. П.
ЕГН: ********** ..., дължи на ... ЕИК: ... ..., сумата от 1 000,00 лева - главница по
договор за предоставяне на кредит от разстояние № ... от ... г., ведно със законна
лихва от 29.07.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва за периода от
...г. до 25.05.2021 г. в размер на 346,50 лева, както и лихва за забава за периода от
25.05.2021г. до 23.07.2021 г. в размер на 16,67 лева, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 44823/2021. на СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА П. В. П. ЕГН: ********** ..., да заплати на ... ЕИК: ... ...,
сумата от 80.25 лева – разноски в заповедното и 1 550 лева – разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА П. В. П. ЕГН: ********** ..., да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 300 лева – заплатено от бюджета на съда
възнаграждение за ВЛ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7