Р Е Ш Е Н И
Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
София,
……………
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-2 състав, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляД.и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЖЕЛИНА Х.
в присъствието на секретаря В.Х., като разгледа
докладваното от съдия Х. гр. дело №7394
по описа на СГС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.95, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.6
ЗАПСП.
Ищецът Н.З. твърди,
че е автор и носител на авторското право
върху произведение по смисъла на чл.3, ал.1, т.5 ЗАПСП- дизайн на електронно валутно табло модел *********
NMB. Дизайнът е създаден на 28.06.2010г.
по конкретно запитване на клиент М.Н. от Т.. С електронно
писмо от 01.07.2010г. от страна на „Г.Т.М.” ЕООД до клиента са изпратени три
изображения на електронни валутни табла, вкл. процесното. След получено одобрение от клиента е изпратена поръчка №10092392К от търговския
до производствения отдел на „Г.Т.М.” ЕООД за изработка на процесното табло в срок до 30.08.2010г.
Произведените табла са изпратени на клиента на 30.08.2010г. с въздушна
товарителница. Ищецът е автор на различни
дизайни на електронни табла, като авторството
му на процесното табло се установява от поставената върху него търговска марка
MEGATEX, рег.№00073036, собственост на Н.З.- идентифициращ знак с оглед
презумпцията на чл.6, ал.1 ЗАПСП. На
07.03.2013г. е получено Уведомление от митница Аерогара София за задържани 5
броя информационни табла с LED диоД.за обмен на валута с изпращач ответното
дружество „А.Д.Е.2.” ЕООД и получател М.Н., Т.. Задържаните
валутни табла нарушават изключителните права на „М.” ЕАД, както и авторските
права на Н.З.. От страна на ответника е извършено нарушение по смисъла на
чл.18, ал.2, т.1, т.2 и т.11 вр. с §2,
т.3 и т.4 ЗАПСП - без знанието и съгласието на ищеца като автор се използва неговото
произведение чрез възпроизвеждане, разпространение /предложение за продажба и
продажба/ и износ на процесните 5 броя валутни табла. Бившият едноличен
собственик на капитала на ответното дружество
и съпруг на настоящия собственик на капитала и управител – И. М. и
вторият управител Д.Д. са бивши служители на дружества от групата на М.,
директно свързани с продажбата на процесното електронно табло на клиента М.Н., Т..
Предвид изложеното ищецът претендира установяване на
нарушението; постановяване преустановяване на нарушението чрез забрана на
износа на екземпляри на произведението; изземване и унищожаване на неправомерно
възпроизведените екземпляри, задържани на Митница Аерогара София и разгласяване
за сметка на ответника диспозитива на решението. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът „А.Д.Е.2.”
ЕООД оспорва исковете, като неоснователни.
Оспорва авторството на ищеца по
отношение на процесния промишлен дизайн, както и датата на авторството,
посочена в исковата молба. Твърди, че автор на процесния дизайн е Д. М.а, като същият е заявен за
регистрация в ПВ на 08.03.2013г. от „А.Д. Е.2.” ЕООД /с
едноличен собственик на капитала и управител Д. М.а/. Този промишлен дизайн
представлява незначителна преработка на
дизайн на същия автор, заявен за регистрация в ПВ на 23.01.2013г. И двата
дизайна са регистрирани под №№7867 и
7799 на ПВ и притежават защита. Оспорва и извършването на описаните от ищеца
нарушения по смисъла на ЗАПСП. Претендира присъждане на разноските по делото.
Съдът, след като обсъД.доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С електронно писмо от 01.07.2010г. от Г.Т.Н.
до М. относно „Отговор относно табло за 8 валути от NMB” са изпратени приложени файлове, като са посочени и цена
за табло с 8 валути TD 392 K, и време за доставка. Ищецът твърди, че един от приложените файлове
е изображението на процесното табло ********* NMB /стр.21 по делото/. Видно от
изображението на таблото същото е предвидено за 6 валути, като има и полета за
дата и време. В долния десен ъгъл е изписана търговската марка MEGATEX. Видно
от свидетелство за регистрация на марка №73036/25.01.2010г. комбинираната търговска марка MEGATEX е с притежател Н.З. и срок на защита от 20.11.2007г. до
20.11.2017г. Цялата последваща кореспонденция между Г.Т.Н. до М.Н., Т. се отнася за „Отговор за табло с 8 валути от NMB”, като на клиента са изпратени проформа фактура от
22.07.2010г. и въздушна товарителница от 20.09.2010г. за доставено 1 брой табло за обменни курсове.
Изработката на 1 брой табло TD392K е по
заявка вх.№1188 по поръчка №10092292К от 27.07.2010г. от Търговски отдел на „Г.Т.Н.”
ЕООД до Производствен отдел. Срокът за изработка и износ е до 30.08.2010г., като изработката е
съгласно техническата характеристика и визуалния проект, съгласуван с клиента.
Заявката е попълнена съгласно въведените правила по системата ISO 9001:2008, както и приложената план сметка на стойност
312.42 лева. Към заявката е приложено изображението на процесното валутно табло
/стр.25 по делото/, като върху същото
няма отбелязване да е изготвено по системата ISO 9001:2008.
От заключението на съдебно-икономическата
експертиза на в.л. доц. Д-р И.С. се
установява, че през 2010г. системата за управление на качеството на „Г.Т.Н.”
ЕООД съответства на изискванията на стандарт ISO 9001:2008, има обхват „Производство, продажби и
следпродажбено обслужване на системи и изделия за визуализация на информация” и
е надлежно сертифицирана. В периода 01.01.2010г.-30.09.2010г. документацията и
записите в дружеството относно производството и продажбата, са водени в съответствие
с изискванията на системата за управление на качеството според международния
стандарт ISO 9001:2008. Процесната заявка вх.№1188/27.07.2010г.
е изготвена съгласно изискванията на ISO 9001:2008,
по формуляр, който е част от системата за управление на качеството, при
спазване на определения хронологичен ред в Инструкцията за маркетинг и
продажби. Заявката е изготвена на
27.07.2010г. и на този ден е регистрирана в Дневник на заявките, след което е
приета за изпълнение от производствения директор. След изготвяне на план-сметка
от ФИО на 28.07.2010г. заявката е регистрирана в Дневник на заявките под
изх.№600/29.07.2010г. и е изпратена в Механичен цех. Записите относно
продажбата на таблото- предмет на процесната заявка, включват кореспонденция
между партньорите чрез електронни писма, издадените проформа- фактура,
експортна фактура, въздушна товарителница и фактура за международен въздушен
транспорт през периода 01.07.2010г.-02.09.2010г., водена в хронологичен ред,
предвиден от системата за качеството. В о.с.з. на 19.12.2014г. вещото лице
заявява, че към заявката има приложени чертежи с технически данни и визуален
проект, като му било обяснено от
служителите в „Г.Т.Н.” ЕООД, че г-н З. е изготвил този визуален
проект. Изделието било стандартно, със
стандартни технически параметри, чертежите
били същите, само надписът NMB бил нов и затова бил изготвен този визуален
проект. Видно от приложените към експертното заключение технически проекти-
чертежи, същите са изготвени през м.юни 2001г.
От показанията на св.Н.П. се установява,
че от 16 години живее на съпружески начала с ищеца Н.З. и имат дъщеря. От
1992г. работи първоначално като юрисконсулт, а след това и като адвокат на М. и
дружествата от групата. Основният предмет на дейност на М. е създаването на
системи за визуализация на информация- табла, ЛСД екрани. По отношение на
развойната дейност и създаването на продуктите освен Н.З., който е двигател и
управител на тази дейност, има отделна фирма от групата на М.- Институт за
специална електроника, който се занимава с изработката на всички средства за
визуализация- рисунки, изображения, хардуер, софтуер.Всичко произведено от М. е
продукт на собственика и управителя на тези дружества Н.З.. Процесният дизайн
на табло е създаден от ищеца за нов клиент от Т.. Н.З. създава това изображение
вкъщи лятото на 2010г., където обикновено протича творческият му процес чрез изготвяне на
рисунки. Ищецът създава и други промишлени дизайни, първо ги рисува на хартия,
след това рисунката се снима с фотоапарат и се обработва се в фотошоп на
компютър. Тази обработка понякога я извършва З., а в други случаи- специалисти
от фирмата.
От показанията на св.А. се установява,
че е работил в „Г.Т.Н.” ЕООД от 2007г.
до 2013г. Групата фирми на М. създава информационни системи за визуализация –
от създаването на проектите до производството и експедицията. При постъпване на
поръчка за ново изделие на оперативка се обсъжда новият продукт- чертежите на
изделието, необходимите материали за производство, срокове и т.н. Изображението
на процесното валутно табло е предявено на свидетеля, който заявява, че това
табло е произвеждано от „Г.Т.Н.” ЕООД през 2010г. за клиент от Т.. Не знае кой
е направил картинката на изделието, предоставена на конструктора.
Няма спор и от вписванията в ТР, както и
от Наръчника по качество, приложен към СИЕ, се установява, че „Г.Т.Н.” ЕООД е с едноличен собственик на капитала „М.” ЕООД
със собственик Н.З., част от групата М., в която дейността по „Проектиране и разработване” се
извършва от „Институт за специална
електроника” /ИСЕ/ ЕООД.
Няма спор и от доказателствата по делото
/писмо от Митница Аерогара София изх.№6601-0349/05.03.2013г.; писмо
изх.№6601-0349/13/14.03.2014г. с приложени копия на ЕАД, фактура,
товарителница, опаковъчен лист, декларация за произход, протокол за извършена
митническа проверка и др./ се установява, че на 03.03.2013г. на Митница
Аерогара София са задържани 5 броя информационни табла с LED диоД.– 6 реда и 4
колони за обмен на валута, с изпращач
ответното дружество „А.Д. Е.2.” ЕООД и получател М.Н., Т.. Задържането на стоките е по искане на „М.” ЕАД
на основание Закона за промишления дизайн.
От заключението на СТЕ с в.л.В.П. е
видно, че задържаните на Митница
Аерогара София 5 броя валутни табла, чиито снимки са приложени към ИМ
/стр.55-58 от делото/, както и към писмото от Митница Аерогара С. /стр.125-126/,
са идентични с изображението на процесния дизайн.
Установява се, че документите,
придружаващи стоките /вкл. декларация
за произход, инвойс фактура, опаковъчен лист/, са
подписани от Д.Д.- Търговски директор в „А.Д.Е. ****” ООД.
Установя се, че Д.Д. е бил в трудово
правоотношение с „М. К.” ЕООД, представлявано от Н.З., до 10.09.2012г., като чрез
електронна кореспонденция в периода юни-юли 2012г. е водил и преговорите с М.Н. за продажба на
10 табла за банка NBM, в качеството си на мениджър „Продажби”
в Г.Т.Н./ М..
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
По иск с правно основание чл.95, ал.1, т.1 ЗАПСП.
В тежест на ищеца е да докаже чрез пълно
и главно доказване няколко
правнорелевантни факта: авторското си
право върху процесната творба, датата на създаване на творбата, описаните в
исковата молба нарушения на това авторско право и извършването им от ответника.
Обект на авторско
право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е
резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, вкл. произведения
на дизайна /чл.3, ал.1, т.5 ЗАПСП/. Процесното изображение на валутно табло
безспорно е произведение по смисъла на
чл.3, ал.1, т.5 от закона, резултат от
творческа дейност.
Съдържанието на
авторското право включва неимуществени и имуществени права, подробно регламентирани
в чл.15 и чл.18 ЗАПСП, вкл.
изключителното право да използва произведението и да разрешава
използването му от други лица, освен в случаите, за които законът разпорежда
друго /чл.18, ал.1 ЗАПСП/. Използването
на произведението включва различни действия, вкл. възпроизвеждането му /чл.18, ал.2, т.1 ЗАПСП/
; разпространението сред неограничен
брой лица на оригинала или екземпляри от
произведението /чл.18, ал.2, т.2/;
износа /чл.18, , ал.2, т.11//. Възпроизвеждане на произведение е прякото или
непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на
част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма /§2, т.3 от
закона/. Разпространение е продажбата,
замяната, дарението, даването под наем, както и съхраняването в търговски
количества, а също и предложението за продажба или даване под наЕ.на оригинали
и екземпляри от произведението /§2, т.4/.
Основният спорен въпрос по делото е дали
ищецът е автор на процесното произведение по смисъла на чл.6,
ал.1 ЗАПСП, респ. дали е носител на
авторското право, защитено от закона.
В настоящата
хипотеза се установява по безспорен начин, че върху
изображението на процесния промишлен дизайн е поставена търговската марка М.,
собственост на ищеца З.. С разпоредбата на чл.6, ал.1 ЗАПСП е създадена оборима
презумпция, че за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг
идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на
произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки. В случая
ищецът се позовава на обстоятелството, че върху копието на изображението
на валутното табло TD392K е поставена
притежавана от него търговска
марка, т.е. налице е идентифициращ знак. За да е налице обаче такъв знак, следва същият в достатъчна степен да
идентифицира автора- физическо лице, в резултат на чиято творческа дейност е
създадено произведението, т.е. да не създава у третите лица друго възприятие
или различно тълкуване. Търговската марка е знак, който е способен да отличава
стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде
представен графично /чл.9, ал.1 ЗМГО/. Основна характеристика на търговската
марка е нейната отличителност, т.е. способността да идентифицира производителя на стоките, върху
които е поставена. Предвид изложеното и като съобрази, че дружествата от
групата на М. създават, произвеждат, експедират стоки- основно системи за
визуализация на информация- табла и екрани, съдът счита, че търговската марка М., поставена
върху тези стоки, ги отличава от произведените от други лица. В случая
търговската марка е идентифициращ знак за производителя, вкл. и на процесното
валутно табло, но не и за физическото лице, в резултат от чиято творческа
дейност, е създаден дизайнът.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че върху процесното изображение
няма идентифициращ знак по смисъла на чл.6, ал.1 ЗАПСП, т.е. не може да се
приложи презумпцията за авторство.
В
тежест на ищеца е пълното и главно доказване на факта, че е автор на процесното
произведение, т.е. че създаването му е резултат от неговата творческа дейност. Единственото
доказателство за авторството на ищеца върху процесния дизайн на валутно табло са свидетелските показания
на св.Н.П..
Свидетелските показания следва да се преценяват при хипотезата на чл.172 ГПК,
тъй като се установява, че свидетелката
от
16 години живее на съпружески начала с ищеца Н.З. и имат дъщеря, а
от
1992г. работи първоначално като юрисконсулт, а след това и като адвокат на М. и
дружествата от групата. Преценявайки показанията в съвкупност с всички други
доказателства, съдът намира същите за неубедителни. На първо място свидетелката
заявява, че ищецът твори вкъщи,
правейки рисунка на хартия с молив, пастел, с най-различни средства. Заявява
също така, че последващата компютърна
обработка се прави от ищеца или други специалисти от фирмата, като в конкретния
случА.не помни кой е правил компютърната обработка, но нямало разлика между
рисунката и компютърното изображение.
Видно
от изображението на процесния дизайн, на него има над 10 цвята, множество различни надписи,
вкл. 6 знамена на различни държави. Създаването на този дизайн не може да се
обясни с рисунка на хартия с молив, като няма никакви доказателства, че именно
ищецът е извършил компютърната обработка, с чиято помощ е формирана значителна
част от дизайна.
На
следващо място не може да се приемат за убедителни и непротиворечащи на
останалите доказателства по делото и твърденията на св.Петровска, че именно
процесният дизайн на валутно табло за 6 валути е създаден от ищеца по поръчка на специален клиент от Т., тъй
като видно от разменената кореспонденция по електронна поща между „Г.Т.Н.”
ЕООД и М.Н., Т. всички писма се отнасят за „Отговор за табло с 8 валути от NMB”. Няма
доказателства, че в хода на преговорите е поръчано табло с 6 валути. Няма
доказателство, че именно процесното изображение на валутно табло е изпратено на
М.Н.,
Т. и е одобрено от
него, доколкото става въпрос за приложен файл, който не носи нито дата, нито
адрес. И в документацията, проверена от
в.л.С. /СИЕ/ в „Г.Т.Н.” ЕООД, т.нар.
визуален проект е приложение към заявката вх.№1188/27.07.2010г., изготвена
съгласно изискванията на ISO 9001:2008. Няма спор, че заявката е по формуляр,
който е част от системата за управление на качеството, и
е изготвена
на 27.07.2010г. при спазване
на определения хронологичен ред в Инструкцията за маркетинг и продажби , но визуалният
проект не носи нито входящ номер, нито дата или нечий подпис. В самата заявка продуктът, чието производство
е заявено, е описан само като 1 бр. TD 392K, а техническите
проекти са изготвени и подписани от посочените в тях лица през 2001г. В о.с.з. вещото лице С.
допълва заключението, като уточнява, че видно от документите по процесната
заявка става въпрос за стандартен продукт, със стандартни параметри, в който
единственото ново бил надписът NMB.
Предвид изложеното и
с оглед изричните оспорвания от страна на ответника, съдът счита, че не са
ангажирани убедителни и непротиворечиви доказателства, от които да се установи авторството на ищеца
върху процесния дизайн, поради което и предявените искове за защита на авторско
право са неоснователни.
Неоснователността на
иска с правно основание чл.95, ал.1, т.1 ЗАПСП обуславя неоснователността и на
останалите предявени претенции по чл.95, ал.1, т.2, 3 и 6 ЗАПСП.
По отговорността на страните за
разноски:
При този изход на спора и на основание
чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да плати на ответника
разноските по делото в размер на 300.00
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Н.П.З., ЕГН **********,*** срещу „А.Д. Е.2.”
ЕООД, *** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.95, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.6 ЗАПСП
за установяване на нарушение на авторското му право върху промишлен
дизайн на електронно валутно табло модел ********* NMB.; постановяване
преустановяване на нарушението чрез забрана на износа на екземпляри на
произведението; изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените
екземпляри, задържани на Митница Аерогара С. и разгласяване за сметка на ответника диспозитива на
решението, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.П.З., ЕГН **********,*** да
плати на „А.Д.Е. *.” ЕООД, *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 300.00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ :