№ 37302
гр. София, 08.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110114113 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. С. Б.
срещу „Сити кеш“ ООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна и допустима,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между ищеца и ответника „Сити Кеш“ ООД е сключен
договор за потребителски кредит № ********* от 13.07.2023 г. Излагат се
съображения, че съгласно сключен между страните по делото договор за
потребителски кредит № ********* от 13.07.2023 г., съгласно които
кредитодателят „Сити Кеш“ ООД е предоставил сума в заем на
кредитополучателя в размер на 1200 лв., при фиксиран лихвен процент от
40%, при ГПР от 47,78%, срещу задължението на кредитополучателя И. Б. да
върне за срок от 13 месечни вноски сума в общ размер на 1586,88 лв.
Твърди се, че в чл. 5, ал. 1 от договора за потребителски кредит е
1
предвидено в срок до 3 дни от сключването на договора за заем,
кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора поне едно от
следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана
в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване
на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е
в размер на не по-малко от 7 (седем) пъти размера на минималната работна
заплата за страната; при двама поръчители, размерът на осигурителния доход
на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 (четири) пъти
минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по други
договори за кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са кредитополучател/и по
договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице
неизпълнение.; да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ,
удостоверяващ размера на получавания от тях доход. В чл. 11, ал. 1 от
договора е предвидено, че в случай на непредоставяне на обезпеченията в
посочения срок, кредитополучателя ще дължи на кредитора неустойка в
размер на 1026,12 лв. Твърди, че доколкото ищецът не е могъл да предостави
посоченото обезпечение му е начислена посочената неустойка, при което
общата дължима сума от длъжника е 2613 лв. Твърди, че към момента на
предявяване на исковата молба ищецът е погасил общо 5 вноски по 201 лв.
или общо 1005 лв. Излага подробни съображения, че клаузата за начисляване
на неустойка за непредоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като не
изпълнява обезщетителна функция, не зависи от вредите от неизпълнение на
посоченото задължение, а се явява добавка към погасителните вноски, тъй
като би се дължала и при редовно изпълнение на основните задължения по
кредита. Посочва, че кредиторът не търпи вреди от неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение, които да са различни от
неизпълнението на задълженията на длъжника по договора за кредит, предвид
което оспорва неустойката да има и обезщетителна функция и поддържа, че
2
същата се явява допълнителна печалба за кредитора по договора за кредит, но
без да се включва при изчисляване на ГПР. Оспорва посочената договорна
клауза като неравноправна на основание чл. 143 ал. 2, т. 3 и 5 ЗЗП, тъй като с
нея се прехвърля риска от неизпълнение изцяло върху длъжника. Излага
съображения, че е невъзможно в посочения 3-дневен срок да се осигури
уговореното обезпечение, поради което посочената клауза противоречи на
добросъвестността и равнопоставеността на страните. Поддържа също така, че
клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение заобикаля
максималния императивен размер на чл. 33, ал. 1 ЗПК и с нея се уговоря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнение на задължението, което е
недопустимо, а също така излага, че посочената клауза противоречи на
добрите нрави.
На следващо място, посочва, че в чл. 6, ал. 2 от договора за заем
кредиторът е включил клауза, съгласно която в случай на забава или
неизпълнение на задълженията по договора, кредиторът може да предприеме
действия за извънсъдебно събиране на вземанията към кредитополучателя,
при което длъжникът по договора е длъжен да заплаща такса съгласно
тарифата за допълнителни услуги на „Сити кеш“ ООД в максимален размер от
25% от главницата. Поддържа, че посочената такса е свързана с неизпълнение
на договора и поради това има характера на неустойка, с което се заобикаля
разпоредбата на чл. 33 ЗПК за определяне на императивния максимален
размер на обезщетението при неизпълнение. Посочва, че тази неустойка няма
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и наказателна
функции, тя е просто средство за обогатяване на кредитора и определено води
до скрито оскъпяване на кредита. Заедно с това посочва, че таксата не е точно
определена по размер в договора за кредит, което противоречи на чл. 10а, ал. 4
ЗПК, а за определяне на размера се препраща към Тарифа, качена на уебсайта
на кредитора, която може да бъде променена във всеки един момент от
кредитора. Сочи, че действията за които се начислява посочената такса –
изпращане на напомнителни писма,покани и провеждане на телефонни
разговори, не са допълнителни услуги, а действия по управление на кредита,
за които е забранено начисляването на такси с разпоредбата на чл. 10а, ал.2
ЗПК. Въз основа на посоченото, поддържа, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от
договора за кредит поради противоречие на добрите нрави и като
неравноправна клауза в потребителски договор и клаузата на чл. 6, ал. 2 от
3
договора за заем е нищожна на основание чл. 10а, ал. 1, чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК и
се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗЗПотр. Претендира
разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „Сити Кеш“ ООД е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Поддържа, че Договор за потребителски кредит № *********
е действителен и е в съответствие с изискванията на Закона за потребителския
кредит. Посочва, че в процесния договор за кредит размерът на ГПР е
правилно посочен и отговаря на действително приложения между страните.
Поддържа, че неустойката не следва да се включва при изчисляване на ГПР,
защото в ГПР не се включват разходи, свързани с неизпълнение на
задълженията на длъжника. Оспорва, че клаузите на чл.11, ал.1 и чл.6, ал.2 от
договора за кредит са неравноправни клаузи в потребителски договор, както и
че посочените клаузи са недействителни. Моли съдът да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в
това число и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
В срока по чл. 131 ГПК, вр. с чл. 211 ГПК „Сити Кеш“ ООД подава
насрещен иск срещу И. С. Б. за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер от 195 лв. като частичен от общо 1200 лв. , представляваща
незаплатена главница по процесния договор за паричен заем № ********* от
13.07.2023 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на насрещната
искова молба – 04.12.2024 г. до окончателно погасяване на задължението.
Твърди, че по процесния договор за кредит е предоставил сума в общ размер
на 1200 лв., а длъжникът е погасил чрез извършени плащания сумата от 1005
лв. за погасяване на задължението по процесния договор за кредит. Посочва,
че сумата се претендира на евентуално заявени основания: главния иск е на
основание сключения договор за заем, а евентуалния – на основание чл. 23
ЗПК, в случай, че съдът намери договора за кредит за недействителен. Моли
съдът да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. С. Б. подава отговор на
насрещната исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Излага подробни съображения, че договорът за кредит е
недействителен, доколкото посочените в договора размер на ГПР не отговарят
4
на действителните такива. Посочва, че действителния размер на ГПР е по-
висок от посочения в договора за кредит. Поддържа, че неустойката за
непредоставяне на обезпечение следва да се включи към ГПР. Въз основа на
посоченото моли съдът да отхвърли иска за главница на договорно основание.
Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Прави искане в случай
на уважаване на първоначалния иск и насрещния иск за прихващане на
разноските на двете страни до размер на по-малкото вземане.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно и субективно съединени искове:
Първоначално предявени искове от И. С. Б. срещу „Сити Кеш“
ООД
1. Установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 4. вр. с ал.1, предл.
3 от ЗЗД и чл. 146, ал. 2, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 за установяване спрямо
ответника „Сити Кеш“ ООД, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за
потребителски кредит № ********* от 13.07.2023 г., предвиждаща
неустойка в размер на 1026,12 лв., е нищожна поради противоречие на
добрите нрави и като неравноправна клауза в потребителски договор.
2. Установителен иск с правно основание по чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 10а, ал.
1, чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 6,
ал. 2 от процесния договор за потребителски кредит № ********* от
13.07.2023 г., предвиждаща заплащане на разходи за извънсъдебно
събиране на вземанията.
Насрещни евентуални осъдителни искове от „Сити Кеш“ ООД срещу
И. С. Б. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 195 лв. като
частичен от 1200 лв., представляваща неплатен остатък от главница по
договор за потребителски кредит № ********* от 13.07.2023 г. с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК,
евентуално, в случай, че договорът за кредит е нищожен – на осн. чл. 23 ЗПК.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
По предявеният иск за нищожност на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор
за кредит:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
5
пълно и главно: сключване на договор за кредит, като едната страна по
договора е търговец, предоставящ кредит в рамките на своята професионална
и търговска дейност, а кредитополучателят е потребител, действащ извън
рамките на своята професионална и търговска дейност, в договора е включена
процесната клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и че
посочената клауза е неравноправна – противоречи на изискванията за
добросъвестност и нарушава равновесието на права и задължения между
кредитора и длъжника, респективно – противоречи на добрите нрави.
Ответникът следва да докаже, че посочената клауза за неустойка за
непредоставяне на обезпечение е действителна.
По предявеният първоначални иск за нищожност на клаузата на чл. 6, ал.
3 от договор за кредит:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор за кредит, като едната страна по
договора е търговец, предоставящ кредит в рамките на своята професионална
и търговска дейност, а кредитополучателя е потребител, действащ извън
рамките на своята професионална и търговска дейност, в договора е включена
процесната клауза за начисляване в тежест на потребителя на разходи за
извънсъдебно събиране на вземания, както и че посочената клауза е
недействителна като противоречаща на посочените императивни разпоредби
на чл. 10а, ал. 1, чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК и че посочената клауза е неравноправна –
противоречи на изискванията за добросъвестност и нарушава равновесието на
права и задължения между кредитора и длъжника.
Ответникът следва да докаже, че посочената клауза за неустойка за
непредоставяне на обезпечение е действителна.
По предявения насрещен иск за заплащане на главница и евентуално –
сума по чл. 23 ЗПК:
В тежест на ищеца е да докаже сключване на валиден договор за кредит
№ ********* от 13.07.2023 г., предоставяне на заемната сума на
кредитополучателя и настъпване на падежната дата за изискуемост на
задължението на кредитополучателя да върне главница, в това число и
настъпване на предпоставки за предсрочна изискуемост ако се твърди
настъпване на такава (наличие на основание, предвидено в закона или в
договора между страните и изпращане на покана, достигнала до
6
кредитополучателя за обявяване на кредита за предсрочно изискуем) или в
случай на недействителност на договора за кредит – размер на предоставената
в заем сума.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на процесните суми.
С оглед твърденията на ищеца и на ответника и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните по делото, следните
обстоятелства: 1/ на 13.07.2023 г. между ищеца и ответника „Сити Кеш“
ООД е сключен договор за потребителски кредит № ********* със
следните параметри: главница в размер на 1200 лв., при фиксиран
лихвен процент от 40%, при ГПР от 47,78%, срок на кредита от 13 месеца,
общо дължима сума в размер на 1586,88 лв.; 2/ кредитодателят е
предоставил на кредитополучателя процесната сума в размер на 1200 лв.;
3/ в договора за кредит е включено задължение за предоставяне на
обезпечение – поръчителство или безусловна банкова гаранция в 3-
дневен срок от сключване на договора и при неизпълнение на
задължението за предоставяне на гаранция е предвидено заплащане на
неустойка в размер на 1026,12 лв. и поради непредоставяне на обещаното
обезпечение посочената сума е начислена в тежест на
кредитополучателя; 4/ „Сити кеш“ ООД е отпуснал заеманата сума на
кредитополучателя И. С. Б. в размер на 1200 лв.; 5/ кредитополучателя И.
С. Б. е погасила суми в общ размер на 1005 лв.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
7
по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.10.2025 г., от 10,00 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8