Присъда по дело №61/2021 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 260011
Дата: 24 март 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Ива Тодорова Гогова
Дело: 20215630200061
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

            П Р И С Ъ Д А

 

                               24.03.2021 година                  град Харманли

 

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Харманлийският районен съд                                                            наказателен състав

на двадесет и четвърти март                             две хиляди двадесет и първа година

в публичното заседание в следния състав :

 

                                                                                             Председател: Ива Гогова

                                                                Съдебни заседатели: М.К.

                                                                                                                  А.С.

Секретар: Антония Тенева

Прокурор: Петър Петров

като разгледа докладваното от съдията И.Гогова

НОХД61 по описа на РС-Харманли за 2021 година

 

П Р И С Ъ Д И :

 

    ПРИЗНАВА, на основание чл.303 от НПК, подсъдимия Г.К.З., с ЕГН: **********, роден на ***г***, общ.Харманли, ром, български гражданин, неженен, осъждан, без образование, безработен ЗА ВИНОВЕН в това, че неустановен ден в периода от 08.05.2020г. до 10.05.2020г. в с.Браница, общ. Харманли, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот /изкривяване на ламарина на брава на входна врата/, отнел чужди движими вещи: пари - сумата от 100,00 лева от владението на В.И.Г. *** без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление чл.195 ал.1 т.3, вр. чл. 194 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3, вр. чл. 194 ал.1 от НК, вр. чл.55 ал.1, т.1, вр. чл.58а ал.4 от НК му НАЛАГА наказание Лишаване от свобода за срок от 6 (шест) месеца.

 

              ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три) години.             

 

               Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Хасковски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

                                                             Председател:

                                             

                                                 Съдебни заседатели:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда 260011 от 24.03.2021г.  по НОХД №61/2021 година по описа на РС-Харманли

 

                                               05.04.2021г.,   гр.Харманли

 

         Срещу подсъдимия Г.К.З., с ЕГН: **********, роден на ***г***, общ.Харманли, ром, български гражданин, неженен, осъждан, без образование, безработен e повдигнато обвинение за това, че на неустановен ден в периода от 08.05.2020г. до 10.05.2020г. в с.Браница, общ. Харманли, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /изкривяване на ламарина на брава на входна врата/, отнел чужди движими вещи: пари - сумата от 100,00 лева от владението на В.И.Г. *** без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление чл.195 ал.1 т.3, вр. чл. 194 ал.1 от от НК.

             В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Харманли поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия, като сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинение срещу него. Моли съда да го признае за виновен за извършеното престъпление, като му се наложи наказание лишаванеот свобода за срок от 5 месеца при условие на чл.55 от НК.                

           Защитникът на подс.З. – адв.К. моли да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на 4 месеца, като се приложи редукцията по чл.58 от НК.

            Подсъдимият З. в съдебно заседание се признава за виновен и изразява съжаление за стореното.

            В съдебно заседание преди даване ход на съдебното следствие е направено искане от защитника на подсъдимия адв.К. за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК. Съдът е уважил направеното искане и е разпоредил да се проведе предварително изслушване на страните. Предвид направените признания от подсъдимия, съдът, след като установи, че същите се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл.371, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.  

             От направените самопризнания на подсъдимия, както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят изцяло, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:  

              Подс.З. ***, като съжителствал на семейни начала с И. Х., с която имали пет деца, както и с брат си - свид.Ц. З.в и майка си.

Свид. В.И.Г. ***, като същата се познававала с подс.З., като на 07.05.2020 година свид.Г. получила пенсията си в размер на 425 лева.

На 08.05.2020 година в дома на свид.Г. *** дошла нейната дъщеря- свид.Николина Влаева. Същият ден свид.Г. дала на дъщеря си сумата в размер на 300 лева от получената пенсия, за да й я пази, като за нея си оставила сумата в размер на 125 лева, след което си тръгнала към населеното място в което живеела- село Главан. Част от остатъка от пенсията в размер на 100 лева свид.Г. сложила в калъфче, в което се намирала и личната й карта, след което калъфчето с намиращата се в него парична сума и лична карта прибрала в бюфет в стаята, в която живеела. Другата останала част от пенсията й в размер на 25 лева свид.Г. държала в себе си.

На 08.05.2020 година, в ранния следобяд, покрай къщата на свид. Г. минал подс.З.. В това време свид.Г. била на двора си. Подс.З. предложил на свид.Г. да й нареже и нацепи дървата, като за услугата поискал сума от 100 лева, но тя му отказала. След като получил отказ от свид.Г. да и нареже дървата, обв.З. поискал от същата да влезе в дома и за да гледа телевизия. Свид.Г. отказала на обв. З., след което последният си тръгнал.

Подс.З. решил да влезе в дома на свид.Г., за да открадне пари и други ценности, тъй като имал нужда от парични средства. Така на неустановен ден в периода от 08.05.2020 година до 10.05.2020 година подс.З. минал покрай къщата на свид.Г. и установил, че същата не е в дома си. Подс. З. влезнал в двора на свид.Г. и се насочил към входната врата на дома й. Същият изкривил ламарината, използвайки теглото си и телесната си сила, намираща се на бравата на входна врата, след което отворил входната врата на къщата и влезнал във вътрешността й. Подс.З. намерил стаята, в която живеела свид.Г. и видял бюфета, в който свид.Г. държала парите си. Същият отворил чекмеджето на бюфета и видял оставеното от свид.Г. калъфче, след което го отворил и констатирал наличие на парична сума от 100 лева, състояща се от 5 банкноти от по 20 лева. Подс. З. взел намерената от него парична сума и по обратния път, по който бил влезнал в къщата излезнал от същата и се прибрал в дома си.

След като се прибрал в дома си, подс.З. споделил на брат си- свид. Цветелин З., че откраднал сума от 100 лева от свид.Г..

На следващия ден подс.З. потребил откраднатата от него сума, като я похарчил в магазин в град Харманли, закупувайки храна за семейството си.

На 10.05.2020 година свид. Г. отишла до мястото, където била оставила парите си, за да вземе част от тях, но установила, че в калъфчето където оставила парите, същите липсвали.

На 11.05.2020 година свид.Влаева- дъщеря на свид.Г. *** при майка си. На същия ден свид.Г. споделила на дъщеря си, че й липсва паричната сума в размер на 100 лева. На 11.05.2020 година свид.Г. сигнализирала органите на РУ-Харманли за извършената кражба.

           Съгласно справката за съдимост на Бюро за съдимост при РС-гр.Харманли, подсъдимият З. е осъждан. 

           От съдържащата се в ДП характеристична справка на подсъдимия се установява, че същият има криминални регистрации, както и нарушения на обществения ред.      

           Съгласно приложената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подс.З. не реализира никакви доходи и не притежава никакво имущество.

           Така установената фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните на съдебното и на досъдебното производство доказателства: стоково-оценъчна и оценителна експертизи, заключенията по които се възприемат от съда като обективно и компетентно изготвени, писмените доказателства – протокол за разпознаване, протокол за оглед справка за съдимост, характеристика, ДСМПИС и др., които са събрани съгласно изискванията и по реда на НПК и които са изцяло в синхрон със събраните на ДП гласни доказателства – свидетелите В.Г., Н.В., М.. Ц.З.. Доказателствата, събрани в хода на ДП са приобщени в съдебна фаза по реда на НПК, като същите са изцяло в синхрон с направените от подсъдимия З. признания на вината и на фактите, изложени в обвинителния акт, поради което съдът изгражда изводите си въз основа на тях.

             От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

              РС-Харманли намира за доказано по несъмнен и категоричен начин извършването на престъплението, за което е предаден на съд подс.Г.З..

   От обективна страна се доказа, че подсъдимият З. на неустановен ден в периода от 08.05.2020г. до 10.05.2020г. в с.Браница, общ.Харманли чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /изкривяване на ламарина на брава на входна врата/, отнел чужди движими вещи: пари - сумата от 100,00 лева от владението на В.И.Г. *** без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление чл.195 ал.1 т.3, вр. чл. 194 ал.1 от от НК.

          Подс.З. осъществил изпълнителното деяние на кражбата, като отнел чужди движими вещи, а именно сумата от 100,00 лева от владението на В.И.Г. *** без нейно знание и съгласие. Следователно същият е отнел владението на процесните вещи и съответно е установил своя фактическа власт върху тях чрез отдалечаване от мястото, на което са били същите, и укриването им в дома му. Така подсъдимият е участвал както в прекъсване на фактическата власт на владелеца, така и в последвалото установяване на своя фактическа власт върху така отнетото.

Настоящият случай касае извършване на квалифицирана кражба – по т.3 на чл.195 НК, поради което следва да се установи и докаже и наличието на квалифициращото обстоятелство, а именно разрушаването на прегради, здраво направени за защита на имот. Тези елементи от престъпния състав също са налице, доколкото се доказа по делото, че подс.З., за да проникне в къщата на пострадалата и да отнеме вещите й, е изкривил ламарина на бравата на входната врата, което се установи от признанията на подсъдимия, дадени по реда на чл.371, т.2 от НПК, и от събраните по делото гласни доказателства, както и съгласно приложения протокол за оглед. Предвид това за несъмнено доказано съдът намира извършването на влозмна кражба чрез осъществяване на изпълнителното деяние посредством разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, посредством което подсъдимият е отнел владението върху предмета на престъпнението.

          Намерението на подсъдимия З. за противозаконно присвояване на отнетите вещи, като допълнителен субективен елемент от състава на престъплението кражба, се доказа по делото, доколкото се установи, че подсъдимият се е разпоредил с тях като със свой собствени, видно и от последващите му действия, изразяеащи се в последвалото изхарчване на парите чрез закупуване на продукти от магазина в селото.  

            Престъплението кражба е резултатно престъпление, поради което за довършването му е нужно още настъпване на определен престъпен резултат, а именно прекъсване на фактическата власт върху предмета на престъплението от страна на този, в чието владение се намира тя, и установяване на своя фактическа власт върху отнетото. Настъпването на престъпния резултат се доказа в настоящия случай, доколкото се установи, че подсъдимият е избягал с откраднатите пари, които впоследствие похарчил, с което всъщност отнел фактическата власт на владелеца и установил свое държане върху вещите, довършвайки по този начин престъпното деяние на кражбата.                    

             От субективна страна подсъдимият З. е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че отнема вещи, чужда собственост, с намерението да ги присвои чрез последващо се разпореждане с тях.

            Така извършеното съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин, до които изводи достигна, изхождайки от самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от всички събрани на досъдебното производство писмени доказателства (протоколи за оглед и разпознаване) и непротиворечивите, логични и вътрешно убедителни гласни доказателства (свидетелите В.Г., Н.В., М.. Ц.З.), които подкрепят така направените признания на вината и на всички факти от обвинителния акт. Съдът се позовава на признанията на подсъдимия и на доказателствата от ДП, приобщени по реда на чл.283 от НПК, съгл. разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК.

           Предвид на така изложените съображения, съдът призна подсъдимият Г.З. за виновен в извършването на процесното претсъпление.        

          По наказанието:                                                          

          Съдът, на основание чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.55 ал.1, т.1, вр. чл.58а ал.4 от НК, определи на подсъдимия З. наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, доколкото приложението на чл.55 от НК в случая се явява по-благоприятно за дееца в сравнение с приложението на чл.58а ал.1 от НК и предвидената в него редукция на наказанието с 1/3.  

           Съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 от НК, доколкото по делото са налице данни за наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко в настоящия случай, отчитайки тежестта на извършеното и личността на дееца. Съдът отчете като такива многобройни смекчаващи вината обстоятелства направените от подсъдимия самопризнания, чистото му съдебно минало към датата на деянието (доколкото по първото осъждане е реабилитиран, а второто осъждане е влязло в сила след процесното деяние), влошеното му материално състояние, положителното му процесуално поведение, изразеното желание за възстановяване на отнетото, младата му възраст, ниската стойност на отнетото, причините за извършване на деянието (закупуване на хранителни продукти за семейството си), както и изразеното в съдебно заседние съжаление за стореното. Направените признания от страна на подсъдимия се вземат предвид от съда като смекчаващо вината обстоятелство, доколкото, съгл. т.7 от ТР №1/06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС, при определяне на наказанието съобразно правилата на чл.373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, само когато същото съставлява елемент на цялостно обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител, което в случая е налице с оглед частично направените признания още на ДП.

           Като оттекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид единствено лошите му характеристични данни. Имайки предвид гореизложеното съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 от НК, определяйки наказанието под най-ниския предвиден в закона предел.

          Съдът приложи института на условното осъждане, тъй като наложи наказане под три години „Лишаване от свобода” и тъй като подс.З. към момента на извършване на престъплението не е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Видно от справката му за съдимост, подс. З. е осъден за престъпление от общ характер на накзание „лишаване от свобода след извършване на настоящото деяние, а именно с влязъл в сила на 21.10.2020г. съдебен акт по НОХД 372/2020г. по описа на РС-Харманли, поради което е приложима разпоредбата на чл.66 от НК. Освен това съдът счита, че и според обстоятелствата по делото за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието ефектвино. Изпитателният срок от три години съдът намира за подходящ с оглед личността на дееца, предвид и достатъчен за превъзпитаване на същия.

 

            Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и счита, че чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, а именно да се превъзпита и поправи дееца да спазва законите в страната, да се въздейства върху него и останалите членове на обществото предупредително и превъзпитателно, както и да му се отнеме възможността да извърши други престъпления.

         По делото не са направени разноски, поради което съдът не присъди такива.

         Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: