25.03.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и пети февруари две хиляди и
двадесет
и втора година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
И.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№604 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.215
от Закон за устройство на територията и е образувано по жалба от М.Н.В.
и В.Н.В. *** против Заповед №660/21.04.2021г., издадена на Кмет на Община Хасково.
В жалбата се твърди, че била постановена при нарушения на процесуалния и
материалния закон. Констатациите в Констативен акт №5/27.01.2021г. не били
верни. Действително за сградата нямало разрешение за строеж, но тя не била
както е определена от административния орган пета категория. В разпоредбите на
чл.137, ал.1, т.5, б.А от ЗУТ и чл.10, ал.1 от Наредба №1 от 30.07.2003г. на
МРРБ били регламентирани жилищни сгради и сгради за обществено ползване, но не
и селскостопански сгради. Така сградата била шеста категория. Процесната сграда
била „Обслужваща сграда за селскостопанска дейност“ и се състояла от две стаи,
като едната служебна за инвентар, необходим за отглеждане на животни, а другата
– за битови нужди на лицата, отглеждащи животните, а не за жилищни нужди. За
тази сграда не се изисквало разрешение за строеж. Сочи се, че сградата се
намирала след пътен знак Д 11 /Начало на населено място/, т.е. била в
урбанизирана територия. Това било в края на селото, защото предназначението на
сградата било за отглеждане на животни и тя попадала в обхвата на чл.1, т.1-3
от ППЗСПЗЗ. Сградата била построена през 1998-1999г., когато Община Хасково не
била собственик на имота, т.е. придобивната давност била изтекла в периода от
2008-2009г.. Общината станала собственик през 2015г., а това се установявало от
АОЧС №7393/14.05.2015г., посочен в Заповед №660/21.04.2021г. Освен това
заповедта била издадена в нарушение на принципа на съразмерност, доколкото се
засягали права на оспорващите в по-голяма степен от необходимото за целта, за
която се издавал актът. В същата землище имало много други жилищни и нежилищни
сгради, построени върху имоти, които общината впоследствие актувала като частна
общинска собственост. Вместо да се изготви нов ПУП на селото се предприемали
действия в нарушение на принципа на чл.6 от АПК. Довод в тази насока било и че
в процесния имот имало друга сграда – стопанска сграда-обор, и двете сгради
били една до друга. Срещу другата сграда имало заповед за премахването ѝ
и постановено решение на АС Хасково за отмяна на заповедта. Това навеждало на
тенденционно отношение към жалбоподателите. Иска се съдът да отмени Заповед №660/21.04.2021г., издадена на Кмет на
Община Хасково, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски.
Ответната страна – Кмет на Община
Хасково, счита оспорването
за неоснователно, както и претендира направените по делото разноски.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давност №29, том I, рег.№1576, д.№29/2019г. М.Н.В., Р.К.В.,
В.Н.В. и Е.Н.В.са признати за собственици по давност на недвижим имот,
представляващ Обслужваща сграда за селскостопанска дейност с идентификатор
15429.20.24.1, с площ от 58кв.м., в имот с идентификатор 15429.20.24,
собственост на община Хасково, землището на с.Г., Хасковска област. Няма спор,
че съсобствениците са съпрузи.
Видно от сигнал рег.инд.С-7/18.02.2019г., от
10.04.2019г., 23.05.2019г. и 08.05.2020г. до Община Хасково има сезиране от
гражданин за незаконно построена сграда в с.Долно Г. от М.Н.В., имот
№15429.20.24.
При извършена проверка от служители на Дирекция АГСИ
при Община Хасково е съставен Констативен протокол от 12.03.2019г. относно сграда
от 58кв.м., собствена на жалбоподателите, и построена в имот с идентификатор 15429.20.24,
землище с.Г., собствен на Община Хасково.
След кореспонденция между РДНСК Хасково и Община
Хасково /писма от 11.04.2019г. и от 21.06.2019г. – л.82-83 от делото/ е
съставен Констативен акт №5 по чл.225а, ал.2 от ЗУТ от 27.01.2021г., в който е посочено,
че комисия от служители в Община Хасково, Отдел Контрол по ЗУТ, е извършила
проверка на строеж Сграда за селскостопански нужди в имот с идентификатор 15429.20.24,
землище с.Г., собствен на общината съгласно АЧОС №7393/14.05.2015г., като била
установена собствеността на сградата и участниците в строителството, които били
настоящите жалбоподатели. Не са представени строителни книжа и документи.
Сградата била масивна, изпълнена с ограждащи тухлени стени 25 см., дървена
покривна конструкция, покрита с керемиди, едноетажна и застроена площ 58 кв.м.
Пред проверяващите била представена нотариално заверена декларация
рег.№3149/18.04.2019г. – л.74, от В.Н.В. съгласно която сградата била построена
през 1998г.-1999г. от декларатора и неговата съпруга Е.В.и от брат му М.В. и съпругата
му Р. В.. Строежът бил определен като пета категория съгласно чл.137 от ЗУТ и
Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.
Съставена била окомерна скица, а като установено нарушение било посочено,
че строежът е изпълнен без разрешение за
строеж, издадено от Община Хасково, което било нарушаване на разпоредбата на
чл.148, ал.1 от ЗУТ.
КА №5/27.01.2021г. е връчен на жалбоподателите на
16.02.2021г./л.34-37/. Съгласно КП от 04.03.2021г. – л.31, срещу КА №5/27.01.2021г.
не е постъпило възражение.
Със Заповед №660/21.04.2021г., издадена от Кмет на
Община Хасково, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1, т.8
от ЗУТ и въз основа на констатациите от КА №5/27.01.2021г. строежът, който е
определен като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено да
бъде премахнат. В мотивите на заповедта е посочено и че по отношение на строежа
е издаден Мотивиран отказ №35/25.04.2019г. – по искане за издаване на
Удостоверение за търпимост. Същият е приложен по делото – л.61, като страните
не спорят, че е влязъл в законна сила.
За пълното изясняване на спора от фактическа страна по
искане на страните е назначена и изслушана съдебнотехническа експертиза,
заключението, по която, съдът възприема като изготвено компетентно и
безпристрастно. Вещото лице при посещение на място установява, че сградата е
полумасивна, а не както е определена като масивна в КП №5. Конкретизацията на
основанието да бъде определен строежът като пета категория било в процесната
заповед – чл.137, т.5, б.А от ЗУТ, но предвид определянето на сградата като
такава за селскостопански нужди, посочената правна квалификация се явявала
необоснована. Като сграда със селскостопанско предназначение същата била
допустима съгласно чл.44, ал.1 , а като категория строежът се отнасял към шеста
категория съгласно чл.137, т.6 от ЗУТ. Процесният случай, според вещото лице,
попадал в полето на приложимост на чл.147, ал.1, т.1 във вр. с чл.137, ал.1,
т.6 от ЗУТ, а за обектите по чл.44, ал.1 във вр. с чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ не
се изисквало разрешение за строеж. Сградата нямала характеристики на жилищна
сграда или такава със смесено предназначение, нито била вилна сграда или сграда
и съоръжение с обслужващо предназначение – РЗП до 1000 кв.м. или капацитет до
100 места. Предназначението на сградата било за складиране на селскостопански
инвентар и временно съхраняване на посадъчен материал, на селскостопанска
продукция; в нея нямало помещение за обитаване и санитарни помещения, присъщи
на сградите по чл.137, ал.1, т.5, б.А от ЗУТ. Относно годината на построяване
вещото лице сочи, че сградата била стояла на това място повече от 20 години.
Строежът отговарял на строителните правила и норми, действащи към настоящия
момент при принципната възможност за застрояване в земеделски земи в
съответствие с Наредба №19/2019г., както изисквала разпоредбата на пар.127 ПЗР
на ЗИД на ЗУТ от 2012г. така имало условия да се издаде удостоверение за
търпимост – сградата била построена до 31.03.2001г. и била допустима по
действащите разпоредби. Кадастралният и регулационен план на с.Г. бил
приет/одобрен със Заповед №703/1960г. , като на самото место вещото лице
установява, че до процесната сграда има и други сгради, които не били отразени
в официалните планови документи.
По искане на жалбоподателя е разпитан свидетеля Х.С.,
който дава показания, че къщата била построена през 1998г., а той бил съсед и
помагал при построяването. В обора там преди гледали животни, а в къщата нямало
нищо, използвали я за да слагат там инструменти и за ярма за животните. Като
гледали животните преди, вътре сядали да почиват и вечер си отивали. Сградата
на свидетеля била построена на общинска земя, живеел в нея, но нямал документи.
М. и В. спрели да живеят там, защото запалили обора им, а така нямало как да
гледат животни и вече не използвали сградата.
С писмо с рег.индекс С-23#6/20.05.2021г. оспорената заповед е
изпратена до адресати, като е получена от жалбоподателите на 27.05.2021г.
Жалбата е подадена на 31.05.2021г. - чрез Община
Хасково.
При така
установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването и от лица, имащи правен интерес от
оспорването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваната заповед, с която е разпоредено
премахването като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж пета
категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен
орган - Кмет на Община Хасково, съобразно законово регламентираните му
правомощия по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ. Въз основа на
събраните доказателства, съдът приема, че процесната сграда е строеж по смисъла
на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ, за което между страните няма спор. Действително
разпореденият за премахване строеж е от шеста категория, в каквато насока са
изложените от вещото лице доводи, и представлява селскостопанска постройка като
допълващо застрояване, а не както е посочено в заповедта, че е от пета
категория съгласно чл.137, т.5, б.А от ЗУТ, но това обстоятелство определя единствено
компетентността на административния орган. В случая независимо от неправилното
определяне на постройката като такава от пета категория , а не шеста, то
компетентен се явява Кмета на Община Хасково.
Оспореният административен акт е издаден в
предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. В същият са посочени
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправните предпоставки за
разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Местоположението на
строежа е определено чрез посочването на кадастралния номер на сградата,
определен при нанасянето ѝ като нов обект в КККР, както е безспорно
установена и нейната площ – 58 кв.м. В мотивите на заповедта строежът е описан
при посочване параметрите на строителството, както и че същото е изпълнено без
издадено разрешение за строеж. Фактическите констатации, обосноваващи
възприетото административно решение са обективирани и могат да бъдат изведени и
от съставения Констативен акт №5//27.01.2021г., въз основа на който е издадена
обжалваната заповед. Изрично се посочва установения момент на извършване на
строителство съобразно представена от жалбоподателите декларация – 1998-1999г.,
както и в заповедта се разглежда търпимостта на строежа съгласно Мотивиран
отказ №35/25.04.2019г. за издаване на Удостоверение за търпимост от Главен
архитект на Община Хасково, тъй като не били налице предпоставките, предвидени
в пар.16 на ПР на ЗУТ и тези по пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради
което и е прието, че процесният строеж следва да бъде премахнат.
Оспорената заповед е издадена след
надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ
специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК.
Административното производство е образувано на основание Констативен акт №5/27.01.2021г.
и лицата, извършили проверката и съставили констативния акт, са служителите от
общинската администрация, натоварени с функциите по осъществяване на строителен
контрол. С констативния акт са установени и удостоверени релевантни факти и
обстоятелства относно материалноправното основание за издаване на заповедта за
премахване незаконен строеж. Констативният акт е съобщен на оспорващите, с
което са надлежно уведомени за започналата със съставянето на акта
административна процедура и за възможността да се упражнят правата, които имат
в качеството си на страна в административното производство по чл.225а от ЗУТ, включително правото да
се направят възражения във връзка с констатираните от длъжностните лица
обстоятелства и направените фактически и правни изводи. Видно КП от
04.03.2021г. възражения не са подадени и административният орган е пристъпил
към издаване на оспорения акт при изпълнено задължение по чл.36 от АПК за служебно
събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за
спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени
доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали
органа да издаде заповедта. Поради това съдът приема, че при издаването на
обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и съответно не е налице отменителното
основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на административния акт обхваща преценката налице ли са
установените от административния орган релевантни юридически факти, изложени
като мотиви в акта, и доколко същите се подвеждат в посочената като правно
основание за неговото издаване норма. Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Относно определянето
на постройката като строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР към ЗУТ и относно годината на
построяването ѝ няма спор по делото. Няма спор и относно предназначението
ѝ, доколкото тя е описана в нотариалния акт и в оспорената заповед като
сграда за селскостопански нужди, а и не са представени каквито и да било
строителни книжа във връзка със законността на строежа. В оспорената заповед строежът
е определен като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - без одобрени
строителни книжа и/или издадено разрешение за строеж. Съгласно чл.142, ал.1 от ЗУТ инвестиционните проекти
подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение
за строеж. Разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че
строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред
разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл.151 от ЗУТ - за някои видове
строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо,
като в чл.147, ал.1 от ЗУТ са определени видовете
строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава
разрешение за строеж. В относимата редакция към момента на изграждане на
процесния обект, представляващ сграда за стопанска дейност и извършен безспорно
в земеделска земя, собствена на общината, разпоредбата на чл.4 от Наредба №2 от 10.04.1998г. за застрояване
в земеделските земи предвижда, че застрояване в
земеделски земи с площ до 10 дка се извършва въз основа на скица с нанесено от
главния архитект на общината местоположение на постройката и местоположението
за двора за застрояване - за имоти над 10 дка, а застрояване в земеделски
земи с площ над 10 дка се извършва въз основа на застроителни решения,
съобразени с действащите устройствени планове, а когато липсват такива планове,
застроителните решения се придружават с обосновки за социално-икономическата,
технико-устройствената и екологическата допустимост на предлаганото
строителство. Освен проектното решение за разполагането на сградите,
постройките и съоръженията в двора за застрояване на отделен имот
застроителното решение трябва да съдържа и данни за наличните сгради и
съоръжения и в имотите, разположени в непосредствена близост. Неразделна част
на застроителното решение е обяснителната записка, като в нея се изясняват
видът на сградите и съоръженията и спазването на нормите и условията за
застрояване, посочени в чл.5 и 6. Определянето на допустимото застрояване по реда на чл.4, ал.2 съгласно чл.5 от
Наредбата включва установяване на частта от имота, в която може да се застроява
(двор за застрояване); определяне на застроената площ на всички сгради,
постройки и съоръжения; определяне на вида на разрешените строежи и
архитектурно-строителните, санитарно-хигиенните, екологическите и противопожарните
изисквания към тях, а допустимото застрояване се определя, като се съобразяват
съобразно посочените в т.1-7 на чл.6 от Наредбата обстоятелства и възможности,
включително желанията на собственика на земята и т.н. Като не са представени
доказателства за наличието на строителните книжа, изискуеми по Наредба №2 от 10.04.1998г.,
а и като се вземе предвид, че жалбоподателите не твърдят да са собственици на
имота, в който е построена сградата, както и да им е отстъпено право на строеж
от собственика, то съдът намира, че процесният строеж правилно е квалифициран
като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. С оглед на което
посоченото фактическо основание за издаване на процесната заповед за
разпореденото премахване като незаконен строеж на изградения строеж Сграда за
селскостопански нужди с идентификатор 15429.20.24.1, разположен в поземлен имот
с идентификатор 15429.20.24, с.Г., Община Хасково, се установява по категоричен
и безспорен начин.
Материалната законосъобразност на Заповед
№660/21.04.2021г., издадена на Кмет на Община Хасково е обусловена не само от
установяване и доказване наличието на изпълнен строеж без необходимите строителни
документи, но и от липсата на пречки за прилагане на правните последици, с
които законът свързва констатирането на незаконно строителство. Такива пречки
спрямо премахването на незаконни строежи установява института на търпимостта.
Строежът не може да се квалифицира като търпим и съответно не е налице
предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на
административното правомощие по чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за премахването на
изграден без строителни книжа строеж. Това е така, тъй като по отношение на
строежа има влязъл в сила административен акт – Мотивиран отказ
№35/25.04.2019г. за издаване на Удостоверение за търпимост от Гл.архитект на
Община Хасково, за който страните не спорят, че е породил своите правни
последици. В случая и във връзка с изложените от вещото лице съображения, че
строежът е търпим, то следва да се има предвид, че осъществяването на косвен
съдебен инцидентен контрол относно административни актове е институт, който
намира приложение само в гражданския процес /чл.17 от ГПК/. Аналогична
разпоредба не е налице в АПК, поради което не е допустимо в настоящото
производство такъв контрол по отношение на Мотивиран отказ №35/25.04.2019г.
По отношение на възражението на
жалбоподателите, че към момента на извършване на строителството Община Хасково
не била собственик на имота, а станала собственик през 2015г., което се
установявало от АЧОС №7393 от 14.05.2015г., следва да се има предвид, че актът е
официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в
закон, както и няма правопораждащо действие. В този смисъл от посочената дата
на съставяне на АЧОС не само, че не може да бъде направен извод за момент на
придобиване на собствеността, но и последното не касае правнозначимите факти в
настоящия спор относно липса на строителни книжа и преценката за търпимост.
Неоснователно е и другото възражение
относно неспазване на принципа за съразмерност. В ЗУТ не е предвидена преценка
на личното положение на адресата на заповедта по чл.215 от ЗУТ, още повече, че
сградата не е жилищна, а селскостопанска, а и от свидетелските показания се
установи, че не се ползва от жалбоподателите, тъй като дейността им била преустановена.
По изложените мотиви съдът приема, че не
са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената
заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на крайния извод за
неоснователност на оспорването, то на ответната страна са дължими направените в
производството разноски – общо 200,00 лева, представляващи
100,00 лева внесено възнаграждение за вещото лице и 100,00 лева юрк.възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.В.
и В.Н.В. *** против Заповед №660/21.04.2021г., издадена на Кмет на Община
Хасково, с която се нарежда да бъде премахнат незаконен строеж Сграда за селскостопански нужди с
идентификатор 15429.20.24.1 в имот с идентификатор 15429.20.24, землище с.Г.,
Община Хасково.
ОСЪЖДА М.Н.В., ЕГН **********,
и В.Н.В., ЕГН **********,***, да заплатят направените по делото разноски от
Община Хасково в размер на общо 200,00 лева.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия: