Р Е Ш Е Н И Е
№ 194 26.07.2021г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
пети юли две
хиляди двадесет и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 72 по описа на съда за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Раздел VII „Дисциплинарна отговорност“ от ЗДАНС.
Адв.А.Р. от САК като пълномощник на Т.Б.И.,
ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** обжалва заповед №З-361/17.02.2021г. на
председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/. Релевира основанията
за оспорване по чл.146, т.3-5 от АПК във вр. с чл.96 от ЗДАНС. Нарушението на
процедурата свързва с неизясняване на релевантните факти и обстоятелства по см.
на чл.35 и чл.36 от АПК. Противоречието с материалния закон се основава на
твърдение за липса на извършено дисциплинарно нарушение. Противоречието с целта
на закона е поради нарушаване принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Моли за
отмяна на заповедта. Претендира деловодни разноски.
В с.з. и писмена защита пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата. Твърди отсъствие на преценка от ДНО за вътрешно
съвместителство на длъжността директор на ТДНС – Кюстендил във връзка с наличие
на огромен брой задачи за съвместяване през процесния период; недоказване на
твърдението по неосъществен контрол по изпълнение на седмичните задачи, като
принципът за субординацията е давал възможност за разпореждане на отделни
действия към подчинените служители; отсъствие на възложени от дееца на други
служители ръководни функции на сектора през процесния период, като се касае за
възлагане на технически такива на формално, елементарно извършване по
приемане/събиране на планираните ежедневни задачи и отчет за тяхното
изпълнение.
В с.з. и писмени бележки пълномощникът
на ответния председател на ДАНС оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
юрисконсулско възнаграждение. Евентуално прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за жалбоподателя.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата, със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
С оспорената заповед №З-361/17.02.2021г.
председателят на ДАНС на основание чл.92, ал.1, изр.1 във вр. с чл.90, ал.1,
т.1 и чл.88, ал.2, т.1, пр.3 във вр. с т.2 от ЗДАНС във вр. с чл.110б, ал.1,
т.2 от ППЗДАНС е наложил дисциплинарно наказание „забележка“ за срок от 3 /три/
месеца на главен агент II степен Т.Б.И.,
началник на сектор „1“ в ТДНС – Кюстендил към ДАНС, считано от датата на връчване
на заповедта. Заповедта е връчена на 18.02.2021г.,
а жалбата срещу нея е подадена в съда на 04.03.2021г.
Фактическите обстоятелства по дисциплинарното нарушение органът
свързва с това, че през м.02 и м.03.2020г. И. като началник сектор „1“ в ТДНС –
Кюстендил е издал устно разпореждане, с което е вменил отговорност на
подчинените му служители В.А.,Н.Д. И Ю.И. като се редуват за срок от по 1
седмица да изпълняват формално функциите на началник сектор „1“. Лицата са
имали задължение да получават и докладват на И. планираните ежедневни и
седмични задачи и тяхното изпълнение или неизпълнение от служителите от
сектора. Органът е посочил, че съгласно т.15.3 на Раздел VI от „Вътрешни правила за планиране и отчитане в ДАНС и
свързаните с тях координация и контрол на дейностите“, с които И. е запознат на
25.09.20218г., председателят на ДАНС е разпоредил на началниците на сектори в
ТДНС пряко да ръководят изпълнението на планираните седмични задачи чрез
провеждането на ежедневни съвещания за определяне на персоналните задачи на
всеки служител за съответния работен ден и отчитане на изпълнението на тези от
предишния. Обвинението срещу дееца е за наличието на пропуски в прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност по чл.110б, ал.1, т.2 от
ППЗДАНС, изразяващо се в неизпълнение на задължението пряко да ръководи
изпълнението на планираните седмични задачи чрез провеждане на ежедневни
съвещания за определяне на персоналните задачи на всеки служител за съответния
работен ден и отчитане на изпълнението на тези от предишния, вменено със
заповедта на председателя на ДАНС от 23.07.2018г. Мястото на нарушението е
служебно помещение - стая 503, ет.5 на ТДНС – Кюстендил. Органът е приобщил
писмените сведения от четиримата служители от сектора с рег.№№КН 31-1753, КН
31-1754, КН 31-1755 и КН 31-1756 от 15.10.2020г. Възпроизвел е сведенията на
служителите за това, че през м.02 и м.03.2020г. лично И. /тогава и ИФ директор
на ТДНС – Кюстендил/ ги е определял за по една или две седмици да изпълняват
функции на формален началник на сектор „1“, като по негово устно разпореждане
всяка сутрин във времевия период от 08.30 часа до 09.00 часа са събирали
планираните ежедневни задачи от останалите служители от сектора, а всеки
понеделник са събирали и седмичните задачи, като служителите с месторабота в
гр.Кюстендил са съобщавали на формалния началник на сектора задачите устно или
са ги предавали написани на лист, а служителите с месторабота гр.Дупница са
предавали задачите по телефона и в 09.00 часа формалния началник на сектора е
докладвал събраните задачи на И. в кабинет №503, а в края на работния ден в
17.00 часа му е докладвал и изпълнението или неизпълнението на същите задачи.
Горните данни са потвърдени от обяснението на И. рег.№RB
303141-001-15/КН-6-3249/27.10.2020г., класирано в секретния том на делото,
съгласно което в рамките на около месец всяка седмица е възлагал на служител от
сектора сутрин да приема задачите за деня от останалите служители и да му ги
докладва /вж.стр.3 от процесната заповед/. По повод връчено писмо-покана
рег.№ЧР-449/10.02.2021г. от ДНО, И. е депозирал обяснение
рег.№Ц-29/11.02.2021г., прието на 17.02.2021г. от ДНО. В това обяснение И. сочи
за осъществявано пряко ръководство по изпълнение на планираните седмични задачи
от служителите на сектора и цялата дирекция като ИФ директор като не е възлагал
под никаква форма на четиримата служители изпълнението на функции на началник
сектор с ръководни, организационни, контролни и каквито и да било други такива,
свързани с дейността на сектора, като лицата не са имали достъп до документи
и/или информация, свързана с изпълняваните от другите служители специфични цели
и че целта била лицата да подпомогнат И. и да събират текущите задачи за деня,
подготвени от останалите служители от сектора, като било уточнено даването на
задачите във вид, който не позволява да се знаят конкретни факти, имена,
псевдоними и други относими данни за задачата, а да има само насочваща
информация. ДНО не е приел твърденията на И., т.к. същите не опровергават
информацията от извършената проверка. ДНО е посочил, че визираните Вътрешни
правила създават пряко задължение на началник сектора да осъществява ежедневни
съвещания за определяне и отчитане на персоналните задачи на всеки служител от
сектора и тези правила не допускат възможност за „опосредяване“ на прекия
контакт на началника чрез друг служител, като ирелевантно е обстоятелството
дали подпомагащите го служители са имали достъп до документи и информация за
изпълняваните от другите служители в сектора специфични задачи, т.к. преценката
за наличието или липсата на нерегламентиран достъп до служебна информация е
отделен вид нарушение. ДНО е отчел липсата на настъпили вредни последици от
нарушението. Приел е същото за виновно извършено поради продължилото около два
месеца неизпълнение от дееца на задължение по пряко ръководство на планираните
ежедневни и седмични задачи на служителите посредством провеждане на
ежедневните съвещания, с което съзнателно е нарушил заповедта на председателя
на ДАНС за утвърждаване на Вътрешните правила и по този начин е допуснал
пропуски в прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. При
определяне на вида и размера на наказанието органът е взел предвид и кадровата
служба на служителя, по време на която няма налагани дисциплинарни наказания,
като е награждаван три пъти през 2017г. и 2018г. Данните за дисциплинарното
нарушение са обективирани в протокол рег.№RB
202001-001-03/ИС-6-176/17.1.2020г. на назначената комисия за проверка на данните
от САД „Инспекторат“ към ДАНС.
Данните в процесната заповед относно
образуваното дисциплинарно производство, изготвения протокол от комисията за
служебна проверка, обясненията на нарушителя и сведенията на четиримата служители
от сектора са коректно отразени в процесната заповед, т.к съответстват на
обективиращите си писмени доказателствени източници на л.47-85, л.87-128 и
документите, класирани в секретния дом по делото. Видно от контролен лист на
л.87 от делото, на 25.09.2018г. жалбоподателят е запознат със заповед
№З-2192/23.07.2018г. на председателя на ДАНС, с която по т.1 са утвърдени коментираните
в процесната заповед Вътрешни правила.
Съгласно протоколите на л.129 и
л.130 от делото, на 11.03.2016г. и 13.05.2016г. жалбоподателят е запознат с
длъжностните характеристики за длъжностите „началник сектор „1“ към ТДНС –
Кюстендил и ИФ директор в ТДНС – Кюстендил. Последната длъжност е заемал по
вътрешно съвместителство през периода 26.09.2018г. – 24.03.2020г. Длъжностите
съдържат ръководни и организационни правомощия от различно естество.
По искане на жалбоподателя в
съдебното производство е прието негово писмо рег.№КН-31-2146/19.09.2019г.,
вх.№ПН-655/20.09.2019г. до директора на САД „ПНД“ в ДАНС по запитване във
връзка с прилагане на разпоредбите на Инструкция I-4-2/22.02.2010г.
за организацията на дейността по оперативния отчет в ДАНС при откриване на
определени дела и преписки за изучаване на лица за доброволни сътрудници и
отговор на това писмо, съдържащ се в писмо рег.№ПН-2222/30.09.2019г., съгласно
който служителите, заемащи длъжности по вътрешно съвместителство, следва да
изпълняват длъжностните задължения и за двете длъжности, като в случаите, в
които се предвижда даден документ да бъде подписан от служителя, заемащ
по-нисшата длъжност и от този, заемащ по-висшата, същите следва да се подписват
с означаване на по-висшата длъжност.
От показанията на св.С. е видно, че
същата е работила в ТДНС – Кюстендил от м.10.2019г. до м.11.2020г. по времето,
когато жалбоподателят е бил ИФ директор и началник сектор „1“. Двамата са от
гр.Дупница. Случвало се да пътуват заедно, като жалбоподателят отивал на работа
по-рано от началото на работния ден и много често оставал след работа. Същият
не ползвал почивки. Свидетелката сочи, че м.02, м.03 и м.04 били много тежък
период, защото всички документи минавали през регистратура и заради епидемията
в световен мащаб. Идвали непрекъснато заповеди, кореспонденция с всички
ведомства от гр.София и гр.Кюстендил и трябвало да се предприемат действия по
организация на работата във връзка с ползването на отпуски, незастъпването на
служители и др. Това се отразило много върху натовареността на жалбоподателя.
Трябвало всеки документ да се прочете и се вземат решения. И. по това време
изготвял и планове за обучение на служителите, като голяма част от обучението
на свидетелката било проведено от него.
Показанията на свидетелката съдът
намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични и без противоречия с
писмените доказателства по делото.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе писмени и гласни доказателствени
средства.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник
на надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с
чл.96 от ЗДАНС, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по
чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК
съдът установява, че заповедта е издадена от оправомощен орган в пределите на
неговата законова компетентност. Нормите на чл.92, ал.1, изр.1 от ЗДАНС и
чл.112, ал.1 от ППЗДАНС еднозначно определят в компетентност на председателя на
ДАНС налагането на дисциплинарните наказания на държавните служители от
агенцията, какъвто е жалбоподателя по делото. Съдържанието на заповедта, означението
на длъжността и положения подпис на лицето съдържат данни, че издателят на акта
заема длъжността „председател“ на ДАНС, за което страните не спорят.
По формата на акта:
Заповедта е издадена при спазване на установената за нея
писмена мотивирана форма по чл.92, ал.1 от ЗДАНС и чл.122, ал.1 от ППЗДАНС. Заповедта
съдържа задължителните реквизити относно имената на извършителя, мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата,
въз основа на които същото е установено, правното основание, наказанието, което
се налага, неговия срок и реда на оспорване. Правната квалификация на
дисциплинарното нарушение съответства на неговото фактическо описание. Мотивите
отговарят на съдържанието по чл.122, ал.2 от ППЗДАНС, т.к. съдържат описание на
фактическата обстановка относно деятелността на дееца, нарушените разпоредби и
задължения и преценката за отсъствие на настъпили от деянието вредни последици.
По процедурата:
По правилото на чл.115, ал.1 от ППЗДАНС дисциплинарното производство
е започнало по инициатива на ДНО, като е назначена проверка по реда на
чл.116,ал.1 от ППЗДАНС от комисия в състав служители от ДАНС, които са извършили
съответните процесуални действия по разследване на дисциплинарното нарушение.
По делото липсват доказателства за заинтересованост на проверяващите служители.
В рамките на своите правомощия комисията е предприела множество действия по
разследване на спорните обстоятелства посредством събиране на относимите
писмени доказателства /обяснения от нарушителя, заповеди, сведения и писма/ и е
дала преценка на релевантните за отговорността факти. Резултатите от проверката
са обективирани в съответния протокол, който заедно с материалите от проверката
е изпратен на ДНО, който след запознаване с данните е издал оспорената заповед.
Спазена е процедурата по чл.93, ал.1 от ЗДАНС и чл.120, ал.1
от ППЗДАНС. ДНО е приел писмените обяснения на служителя. Смисълът на нормата е
да осигури възможност на служителя да даде обяснение по фактите, да направи
възражения и евентуално да представи доказателства в подкрепа на своята теза. В
случая тези изисквания са изпълнени. И. е дал писмени обяснения до ДНО, които
са приети от органа преди налагане на наказанието.
Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл.89,
ал.1 от ЗДАНС и чл.113, ал.1 и чл.114, т.2 от ППЗДАНС. Спазен е преклузивния
2-месечен срок от откриване на нарушението. Нарушението следва да се счита за
открито към момента, когато на ДНО са известни достатъчно данни относно
извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, което време при извършена
проверка от САД „Инспекторат“ се свързва от датата на утвърждаване на протокола
от проверката. В случая по делото, този протокол е утвърден от ДНО на
21.12.2020г., поради което процесната заповед, като издадена на 17.02.2021г. се
помещава в посочения 2-месечен срок. Спазен е и 1-годишния срок от извършване
на нарушението, което е осъществено през м.02. и 03.2020г.
При издаване на заповедта органът е изпълнил и изискването
на чл.94, ал.1 от ЗДАНС и чл.121 от ППЗДАНС, като при определяне вида и размера
на наказанието е взел предвид тежестта на нарушението, липсата на настъпили от
него вредни последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на
вината на дееца и цялостното поведение по време на служба. За посочените данни
ДНО е формирал подробни и ясни мотиви.
Изложеното налага извод за спазване и на общите правила по
чл.35 и чл.36 от АПК, противно на твърдението на оспорващия.
По материалния закон:
Правилна е преценката на ДНО, че поведението на И. нарушава
заповед №З-2192/23.07.2018г. на председателя на ДАНС. Жалбоподателя е запознат
със заповедта преди процесното нарушение. С т.1 от заповедта са утвърдени
„Вътрешни правила за планиране и отчитане в ДАНС и свързаните с тях координация
и контрол на дейностите“. Раздел V от
правилата съдържа разпоредби за планиране на оперативно-издирвателната и
оперативно-техническата дейност в ДАНС, а раздел VI
– отчитане на дейността, като по т.15.3 от раздела е въведено задължение на
началниците на сектори пряко да ръководят изпълнението на планираните седмични
задачи чрез провеждане на ежедневни съвещания за определяне на персоналните
задачи на всеки служител за съответния работен ден и отчитане на изпълнението
на тези от предишния. По начин на регламентация, задължението е за пряко
ръководство от началника на сектора, осъществявано чрез провеждане на ежедневни
съвещания със служителите. Тези съвещания създават задължение за присъствие на
началника и лично определяне и отчитане на поставените персонални задачи. Този
начин на разписано поведение изключва опосреденото изпълнение на задължението
по т.15.3 от Вътрешните правила от други подчинени служители. От
доказателствата по делото безспорно се установи, че през процесните м.02. и
м.03.2020г. И. е заемал длъжността началник сектор в ТДНС – Кюстендил, като при
присъствено осъществяване на дейността си същият не е провел ежедневни съвещания
със служителите от сектора за определяне и отчитане на персоналните задачи.
Дължимите съвещания не са провеждани, поради което е нарушен предвидения в
т.15.3 от Вътрешните правила ред за осъществяване на прякото ръководство за
изпълнение на планираните седмични задачи. Вътрешните правила не определят друг
заместващ ред, респ. други възможни лица. В този смисъл заместването на
ежедневните съвещания с възлагане на определени служители да получават и
докадват на И. изпълнението на планираните седмични задачи не води до спазване
на разпоредбата по т.15.3 от Вътрешните правила. Дали служителите са имали само
технически функции /на т.нар. приносители на документи/ е без правно значение,
поради нарушения ред за пряко ръководство. Независимо от това, сведенията на
служителите, сочат за обратното. Същите са имали достъп до задачите по начина
на възложените от жалбоподателя дейности.
Нарушението на т.15.3 от Вътрешните правила е дисциплинарно
нарушение по дефиницията на чл.88, ал.2, т.1, пр.3 и т.2 от ЗДАНС –
неизпълнение на заповед на председателя на ДАНС и неизпълнение на вменени с
тази заповед служебни задължения. ДНО правилно е наложил наказанието по
чл.110б, ал.1 т.2 от ППЗДАНС „забележка“, т.к. т.15.3 от Вътрешните правила
представлява разпоредба, регламентираща служебната дейност на жалбоподателя, а
нейното неизпълнение - пропуск в прилагането на тази разпоредба. Касае се за
разпоредба от акт по см. на чл.18, ал.1 във вр. с чл.5 от ЗДАНС.
Наложеното наказание е минималното такова при превес на
смегчаващите вината обстоятелства поради липсата на настъпили вредни последици
и сравнително краткия срок на продължителност на нарушението и като такова е
законосъобразно. Вината на дееца е доказана предвид запознаването му с
правилата и знанието за заеманата длъжност.
Обстоятелството, че през периода на нарушението деецът е
заемал и друга длъжност по силата на вътрешно съвместителство по реда на чл.65
от ЗДАНС /ИФ директор на ТДНС – Кюстендил/ не оневинява същия, респ. не санира
нарушението. Задължението за провеждане на ежедневни съвещания, в което се
изразява прякото ръководство по изпълнение на планираните седмични задачи е
специфично и касае само една от двете длъжности без възможност за заместването
му посредством изпълнение на задължение от другата длъжност, респ. поглъщането
му от нея. Обявената епидемия и възникналата като нейно следствие по-голяма
натовареност на жалбоподателя не са извинителни обстоятелства, предвид
възможността по вътрешнослужебен ред деецът да иска уточняване или указване от
по-горестоящ орган на начина за изпълнение на задължението по т.15.3 от
Вътрешните правила, подобно на изпратеното по друг повод писмо до директора на
САД „ПНД“ от 19.09.2019г. /вж. л.157/.
Заповедта изпълнява изискванията за съразмерност по чл.6 от
АП. Съобразена е с правата и законните интереси на жалбоподателя и спазва принципа
за истинност по чл.7 от АПК. Липсва твърдяното от И. превратно упражняване на
власт от ДНО.
На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК съдът ще
отхвърли оспорването.
Поради изхода от спора
жалбоподателят няма право на деловодни разноски.
На основание чл.143, ал.3 от АПК във
вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ
жалбоподателят дължи на ДАНС юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на адв.Р. като пълномощник на Т.Б.И. /с посочени лични
данни/ срещу заповед №З-361/17.02.2021г. на председателя на Държавна агенция
„Национална сигурност“, с която на основание чл.92, ал.1, изр.1 във вр. с
чл.90, ал.1, т.1 и чл.88, ал.2, т.1, пр.3 във вр. с т.2 от ЗДАНС във вр. с
чл.110б, ал.1, т.2 от ППЗДАНС е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за
срок от 3 /три/ месеца на И. - главен агент II
степен, началник на сектор „1“ в ТДНС – Кюстендил към ДАНС, считано от датата
на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Т.Б.И.
да заплати на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“ деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
/сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: