№ 16787
гр. София, 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110112214 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу Е. И. З. (съгласно уточнителна молба от 30.11.2023г. – л.47 от делото) за сумата
110,77 лева - цена на доставена топлинна енергия за период от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. до имот
на адрес: гр. София, ул. „Х**, аб.№ 398027, ведно със законната лихва от 26.08.2022г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата
от 21,28 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода 15.09.2020г. - 11.08.2022г., за сумата от 31,90 лева - цена на услуга за дялово разпределение
за периода 01.07.2019г. - 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.08.2022г. (дата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата 6,50 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
31.08.2019г. - 11.08.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 46323 по описа за 2022г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена от него топлинна енергия за
посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период
от „Бруната“ ООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени
по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на
измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на доставената в
имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена услуга дялово
разпределение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Отрича в процесния гараж да има топлоснабдяване, вкл. и топла вода, нито отопление. В
сградата, в която се намирал процесният гараж, ответницата нямала жилище. Отрича да има
качеството на клиент за битови нужди, като в процесния гараж нито минавали тръби на ищеца,
нито имало техническа възможност за монтиране на уреди за дялово разпределение.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД, не е взело становище по
предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот № 68, том II,
рег. № 4002 дело № 203/2006г. се установява, че процесният имот е придобит от ответницата на
18.05.2006г. Няма данни и доказателства след посочената сделка ответницата да се е разпореждала
с вещни права върху имота или на друго основание да е губила придобитите права върху имота,
поради което съдът приема, че през процесния период ответницата е собственик на процесния
имот, поради което има качеството на клиент на топлинна енергия – чл.153, ал.1 ЗЕ. При това
между страните валидно е налице възникнало облигационно правоотношение по договор за
продажба на ТЕ за битови нужди, която се извършва при публично известни Общи условия на
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ,
като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
От изслушаното заключение по съдебно – техническата експертиза (основно и допълнително),
което се кредитира от съда, се установява, че по проект в процесния гараж е предвидена доставка
на топлинна енергия само за подгряване на вода. В имота не е ползвана и не е начислявана
топлинна енергия за отопление на имот (няма монтирани радиатори), нито е начислявана и
ползвана топлинна енергия за ТЕ, отдадена от сградна инсталация. За процесния период въз основа
на изравнителна сметка, изготвена от третото лице – помагач, е начислено задължение само за
потребена топла вода в размер на 106,06 лева, определено въз основа на служебен отчет при
мобилно отчитане на водомера. В приетата като доказателство индивидуална справка за използвана
топлинна енергия за процесния имот и през процесния период – л.52 от делото, е посочено, че
водомерът за топла вода е неотчетен и количеството топлинна енергия за подгряване на вода е
служебно начислено. Съгласно допълнителното заключение, изготвено от вещото лице след
извършен оглед на процесния имот, вещото лице е констатирало, че в разпределителната кутия,
през която са прокарани щрангове за студена и топла вода, са монтирани два броя водомери,
надлежно пломбирани, съгласно изискванията на нормативната уредба. Показанията и на двата
водомера са почти занулени, като показанието на водомера за топла вода е 0,039 куб.м. На база така
направените констатации вещото лице е заключило, че в имота не е потребявана топла вода, като
задължението за потребена топла вода през процесния период следва да се счита 0 лева. Следва да
се има предвид че съгласно основното заключение монтираният водомер за топла вода е с мобилно
отчитане, от което следва, че неосигуряването на достъп за отчет не е основание за начисляване на
ТЕ за подгряване на вода при служебно определен разход по чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № Е-РД-04-
1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването – арг. от нормата на чл.70, ал.4, изр. посл. от Наредбата.
Предвид горното съдът приема за безспорно установено по делото, че в процесния гараж не е
потребявана топлинна енергия, поради което искът за цена за топлинна енергия следва да се
отхвърли. Неоснователен е и обусловеният от него иск по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за цена
за топлинна енергия. Неоснователен е и искът за услуга дялово разпределение, като същата се
2
формира като цена за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна
сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в
имота на купувача – чл.36 ОУ. При това след като не е налице консумация на ТЕ, недължима е и
цената за дялово разпределение. При това искът за последната главница следва да се отхвърли,
както и обусловеният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД върху последната главница.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ответницата, на която следва да се
присъдят такива в общ размер от 550 лева (450 лева – платено адвокатско възнаграждение предвид
представения договор за правна защита и съдействие, в който е обективирана и разписка за
платената сума и 100 лева – депозит за вещо лице).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК искове от “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, по чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, срещу Е. И. З., ЕГН **********, съдебен адрес : гр.
София, ул. „Бенковски“ № 35, ет.1 – адв. Г., за сумата 110,77 лева - цена на доставена топлинна
енергия за период от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. до имот на адрес: гр. София, ул. „Христо Ковачев“
№ 27, гараж 4, аб.№ 398027, ведно със законната лихва от 26.08.2022г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 21,28 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
15.09.2020г. - 11.08.2022г., за сумата от 31,90 лева - цена на услуга за дялово разпределение за
периода 01.07.2019г. - 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 26.08.2022г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата 6,50 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
31.08.2019г. - 11.08.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 46323 по описа за 2022г. на СРС, 64 – ти състав.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, да плати
на Е. И. З., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Бенковски“ № 35, ет.1 – адв. Г., на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 550 лева – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца -
„Бруната“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Братя
Бъкстон“ № 85.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3