Р Е Ш Е Н И Е
№………./…..08.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВE: ТОНИ КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при секретар Елена
Петрова
като разгледа докладваното от съдия Д. Жекова
въззивно търговско дело № 706 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба вх.№ 71799/03.10.2019г.,
подадена от „Комфорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. Осми приморски полк №50, срещу решение
№3784/03.09.2019г., допълнено с определение №15539/27.11.2019г., постановено по
гр.д. № 3331/2018г. на ВРС, с което е осъден въззивникът да заплати на „Кемобау интернационал” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Александър фон Хумболт” № 33 сумата от
7059,11лв. (седем хиляди петдесет и девет лева и единадесет стотинки),
представляваща остатък по фактура №**********/09.04.2014г., цялата за сумата
28059,11лв., съставляваща дължимо възнаграждение за положен шлайфан бетонов под
на обща стойност 48500,07лв. без ДДС /2834.61 кв. м./ по сключен между страните
договор за изпълнение на СМР от 13.01.2014г. на обект „Ареон фреш“ – Нова
производствена база за производство на ароматизатори, находящ се в УПИ III-1283
/идентификатор 10135.3514.59/, по плана на ЗПЗ-север, гр. Варна, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 26.09.2016г. до окончателното ѝ изплащане, на основание
чл.266, ал.1 ЗЗД, както и сторените по делото разноски.
В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно –
постановено в противоречие с материалния закон и съществено противоречие на
съдопроизводствените правила. Навежда се оплакване, че ВРС не е обсъдил
доводите и възраженията на ответника и неоснователно е приел, че не са налице
основания за прилагане на чл.265, ал.1 и чл.90 ЗЗД. Сочи се, че с отговора на
исковата молба ответникът е направил възражение, че СМР не са изпълнени реално.
Липсва акт №19 за процесната сума. Поддържа се, че ищецът не е доказал пълно и
главно вида, обема, количеството и стойността на извършените СМР. Обръща се
внимание, че на осн. чл.182 ГПК счетоводните вписвания следва да се преценяват
от съда и с оглед другите обстоятелства по делото. В тази връзка се сочи, че вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза е потвърдило, че процесната фактура
съдържа и друго плащане, което страната е признала, поради което е била длъжна
да осчетоводи фактурата. Счита се, че заключението на ВРС, че с акт
15/02.07.2014г. е прието изпълнението, е неправилно. Сочи се, че собственикът
ЕТ „Балев – 5 МД Д. Балев“ е имал интерес от отстраняване на дефектите за своя
сметка и приемане на работите, за да развива дейност, но това не е признание за
свършена работа. Излага се, че е имало многобройни доказателства, че е
направена рекламация към ищеца с искане за отстраняване на некачественото
изпълнение. Поддържа се, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила,
отказвайки да обсъди доводите на ответника, не е взел предвид заключение на вещото
лице относно причините за поява на пукнатините, защото вещото лице не е имало
такава задача, което въззивникът намира за неправилно. Сочи, че липсват мотиви
защо ВРС не кредитира заключението на в.л. Петранка Маринова, при условие че
констатира, че и трите вещи лица са дали заключение, че шлайфаната настилка е с
множество дефекти. Не е коментиран и фактът, че бетонът е със сертификат за
годност. Счита се, че извършените СМР-та са останали неконкретизирани от ищеца.
Счита се, че ВРС не е изпълнил задължението си да посочи на ищеца, че не сочи
доказателства относно извършените СМР. Излагат се доводи за необоснованост на
решението. Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се
разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание въззивникът поддържа
въззивната жалба.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба от въззиваемото дружество „Кемобау
интернационал” ООД, с който се изразява становище за неоснователност на
жалбата. Поддържа се, че правилно съдът не е приел като основателно
възражението на въззивника за реално изпълнение на СМР. Сочи се, че с три писма
въззвиникът е показал знание за наличието на дефекти още преди подписването на
Акт 15, като е признал, че работата е изпълнена в договорения количествен обем.
Поддържа се, че съгласно клаузата на т.1.01 от Раздел VI „Метод на отчитане“ на договора, служител на възложителя съставя отчетен
документ – платежен документ Акт образец 19, поради което се опитва да черпи
права от собственото си противоправно поведение. С оглед на наличието на
подписан акт №15 и осчетоводяване на фактурата, се счита че правилно
първоинстанционният съд е установил, че работата е приета, както и че
възражението за некачествено изпълнение е ирелевантно при приемане на работата
с конклудентни действия. Излага се, че при констатирани явни недостатъци,
правата на възложителя възникват при предаване на работата и той е длъжен да
направи възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата,
или в уговорения от страните срок, а работата в случая е приета без възражения.
Сочи се и че няма права по чл.163, ал.3 ЗУТ, предявени от въззивника. Поддържа
се, че напукването на бетона не е вследствие на лошо изпълнение от страна на
въззиваемия, което счита за установено от заключенията на вещите лица П.и О., а
бетоновата смес е доставена от въззивника. Излага се, че във връзка с
повторната СТЕ бил извършен оглед, при който ищецът осигурил присъствието на външен
консултант – г-н Х.С.. При този оглед ищецът узнал, че дефектите са отстранени
от трето лице ЕТ „Балев – 5 МД Д. Балев“, с което въззиваемата страна счита, че
се е погасило вземането на ответника по чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД. Посочва се и че
описаните пукнатини от вещото лице не съставляват дефекти, както
и че в частта по чл.265 ЗЗД отговорът е нередовен и се счита, че
същият следва на ответника да се дадат указания за отстраняване на
нередовностите. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на
чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и
допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по
останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено
от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
компетентност, поради което е валидно.
С уточняваща молба от 23.04.2018г. при
първоинстанционното разглеждане на делото са отстранени нередовностите на
исковата молба. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на
правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата
допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на
спора.
Производството пред РС – Варна е е
образувано по предявен от „Кемобау Интернационал” ООД, ЕИК *********, срещу
„Комфорт” ООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7059.11 лв., представляваща
остатък по фактура №**********/09.04.2014г., цялата за сумата 28059.11лв.,
съставляваща дължимо възнаграждение за положен шлайфан бетонов под на обща
стойност 48500.07 лв. без ДДС /2834.61 кв. м./ по сключен между страните
договор за изпълнение на СМР от 13.01.2014 г. на обект „АРЕОН ФРЕШ“ – Нова
производствена база за производство на ароматизатори, находящ се в УПИ III-1283 /идентификатор 10135.3514.59/, по плана на ЗПЗ-север, гр. В., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 26.09.2016 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба и уточняващата молба
към нея от 23.04.2018 г. ищецът „Кемобау Интернационал” ООД излага, че на
13.01.2014 г. с ответника „Комфорт“ ООД се сключили договор за изпълнение на
СМР, с предмет: изработване на 3670 кв. м. индустриална подова настилка с
дебелина 8 см., изпълнена като шлайфан бетонов под, уговорено в Приложение № 1
към договора, озаглавено „Оферта Архитектура“. С този договор е възложено
извършване на СМР на обект „АЕРОН ФРЕШ“ – Нова производствена база за
производство на ароматизатори, находящ се в УПИ III-1283 /идентификатор 10135.3514.59/, по плана на ЗПЗ-север, гр. Варна.
Твърди, че дружеството, като изпълнител, е изпълнило точно всички свои
задължения по договора, като ответникът приел без възражения всички извършени
СМР. Договорът бил изпълнен поетапно. През периода 13.01.2014 г. – 07.04.2017
г. бил положен 2834.61 кв. м. шлайфан бетонов под при единична цена 17.11 лв.
без ДДС/кв.м., на обща стойност 48500.07 лв. без ДДС, за която сума е издадена
процесната фактура № 409/09.04.2014 г. след прихващане на заплатения аванс в
размер на 25117.48 лв. Поддържа, че приемането на работата и извършено както
изрично – чрез подписване на Акт обр. 19, така и чрез конклудентни действия –
осчетоводяване на горепосочената фактура и ползване на данъчен кредит по
същата. Посочва, че акт обр. 19 бил подписан на 07.04.2014 г., като ответникът
обаче отказал да му предостави екземпляр от същия, с което счита, че последният
е извършил злоупотреба с материални права. Излага, че ответникът е направил 2
частични плащания, съответно на 30.04.2014 г. /15000 лв./ и на 17.12.2014 г.
/6000 лв./. Така неизплатеното възнаграждение възлиза на 7059.11 лв. По
изложените съображения моли исковата претенция да бъде уважена изцяло.
Претендира разноски.
Ответникът „Комфорт” ООД е депозирал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, както и становище от 17.05.2018 г. във връзка с
предоставената му от съда възможност в този смисъл. Поддържа становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството,
че между страните е сключен процесният договор за изпълнение на СМР от
13.01.2014 г. Твърди, че ищецът не е предоставил реално извършени СМР за сумата
7059.11 лв., доколкото няма данни същите да са изпълнени, предвид липсата на
акт № 19 за приета работа. Посочва, че с писма изх. № 57/09.05.2014 г., изх. №
60/10.05.2014 г. и изх. № 102/22.10.2014г., изпратени на електронната поща на
ищеца, е поканил последния в качеството му на изпълнител по договора да поправи
недостатъците – некачествено извършените по договора СМР в определен срок.
Въпреки тези покани, ищецът не е поправил недостатъците от своята работа в
указания му срок, за което бил съставен констативен протокол от 31.07.2015 г.
Поддържа, че некачествено извършените СМР се състоят в следното: пропаднала
настилка, пропаднали уплътнители на делатационните фуги на настилката с шлайфан
бетон, олющена и липсваща запечатка на шлайфания бетон, дълбоки пукнатини в
шлайфания бетон и др. Ето защо и на основание чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
заявява, че намалява размера на дължимите суми по извършените СМР със сумата
7059.11 лв., предвид недостатъците на изпълнената работа. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. В условията на евентуалност
прави възражение за неизпълнен договор, като на основание чл. 90 ЗЗД заявява,
че отказва да заплати сумата 7059.11 лв. докато ищецът не изпълни задължението
си да отстрани и поправи некачествено изпълнените от него СМР. Претендира
разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
С договор за изпълнение на СМР от 13.01.2014г., сключен между „Комфорт” ООД, в
качеството на възлoжител, и „Кемобау интернационал” ООД в качеството на
изпълнител, последният е приел да изпълни СМР – „шлайфан бетон 8 см“ на обект
„Ареон фреш“ – Нова производствена база за производство на ароматизатори,
находящ се в УПИ III-1283, иднетификатор 10135.3514.59, по плана на ЗПЗ –
север, гр. Варна. Изпълнителят се е задължил да осъществи всички СМР предмет на
договора, както и всички свързани с тях дейности, като за собствена сметка
осигури всички средства – материали, инвентар, машини и съоръжения, работна
сила, лицензи, разрешителни и др., с изкл. на електричество, вода и контейнери
за боклук.
Представена е фактура
№ 409/09.04.2014г., издадена от „Кемобау интернационал” ООД с получател
„Комфорт” ООД с основание – извършено СМР на обект Ареон Варна, Акт №
20/07.04.2019 г. на стойност от 23382,59 лв. без ДДС и 28059,11 лв. с ДДС,
получена след приспадане от сумата от 48500,17 лв. на платен аванс от 25117,48
лв.
Към доказателствата
по делото са приложени платежни нареждания за сумата от 15000,00 лв. от дата
30.04.2014 г. и 6000,00 лв. от 17.12.2014 г., с които „Комфорт” ООД е превел на
„Кемобау интернационал” ООД съответните суми по банков път, с вписани идентични
основания за извършените плащания - „ф. 409 09.04.2014 частично“.
Въззивникът е
представил констативен протокол от дата 31.07.2015 г. за обект „Нова
производствена сграда за произоводство на ароматизатори на „Ареон“ Варна“. В
същия е посочено, че е съставен на основание чл. 9.1 от договор за строителство
на посочения обект от комисия включваща представители на ЕТ „Балев-5МД-Д.
Балев“, „Мениджър проджект мениджмънт“ ЕООД и ответника „Комфорт“ ООД.
Комисията е извършила оглед на обекта и е констатирала некачествено извършени
работи в рамките на гаранционните срокове, сред които в позиция осем са посочени пропаднали
уплънители на дилатационните фуги на настилката от шлайфан бетон, а на позиция
девет – олющена епоксидна запечатка след ремонтиране на шлайфания бетон на
трети етаж.
Представени са писма,
изпратени по електронна поща, от „Комфорт“ ООД до „Кемобау интернационал” ООД с
изх. № № 57/09.05.2014 г., 60/10.05.2014 г. и 102/22.10.2014 г. относно обект
„Нова производствена сграда за произоводство на ароматизатораи на „Ареон“ Варна.
С първото писмо ищецът е уведомен, че ако в срок до 12.05.2014 г. не започне
отстраняване на констатираните забележки по изпълнената от него шлайфана
бетонова настила, по подходящ начин, удоволетворяващ изискванията на
възложителя, ответникът ще пристъпи към отстраняване на дефектите с помощта на
друг изпълнител като разходите ще бъдат удържани от дължимите към ищеца суми.
Във второто писмо
ищецът е уведомен от ответника за това, че във връзка с негово писмо изх. №
57/09.05.2014 г. последният е влязъл във връзка с доставчика на бетонните
разтвори и предстои извършване на проби и експертизи за установяване качеството
на бетонната смес, както и че очаква резултат от изпитанията на ищеца и в
случай, че се докаже нсъответствие в качествата на бетона, разходите за
репарирането му ще бъдат възстановени. С писмото ищецът е предупреден, че
изложеното не го освобождава от поетото задължение да завърши отстраняването на
констатираните недостатъци до 16.05.2014г., тъй като след тази дата предстои
монтаж на оборудване на възложителя.
От текста на третото
писмо е видно, че същото е относно констатирани дефекти по шлайфаната бетонна
настилка на процесния обект, като в него е посочено, че за пореден път са
констатирани декфекти по шлайфаната бетонна настилка, които следва да се
отстранят до 29.10.2014 г., а в противен случай ответникът ще пристъпи към
отстраняване на дефектите с помощта на друг изпълнител като разходите ще бъдат
удържани от дължимите към ищеца суми.
Като доказателство по
делото е приета извадка от централния професионален регистър на строителя,
видно от която за строеж „Ареон Фреш“ нова производствена база за производство
на арматизатори, находящ се в УПИ III-1283 по плана на ЗПЗ – север, гр. Варна,
с възложител ЕТ „Балев-5МД – Д. Балев“ и „Комфорт“ ООД е съставен Акт № 15 от
02.07.2014 г. и е издадено разрешение за ползване СТ-05/1410/10.10.2014 г.
По делото е приложен
и Констативен акт № 15 от 02.07.2014 г. за установяваване годността за приемане
на процесния обект, съгласно който комисия съставена от възложителя,
проектантите, строителя-ответник и строителният надзор е решила, че приема строежа
изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти. В част архитектура (л. 4 от
КА) е отразено, че подовите настилки в склада и цеха на производствената сграда
са шлайфан бетон, а в другите помещения на кота 0,00 са теракота.
По делото е приобщено
ч.гр.д. № 47016/2016 г. на СРС, видно от което в полза на ищеца е издадена
обезпечителна заповед по реда на чл. 389, ал.1 от ГПК за обезпечаване на
вземането му по настоящия иск, чрез запор върху сметките на ответника до сумата
от 7059,11 лв., при парична гаранция от 10 %.
Към доказателствата
по делото е приобщено заключението на вещото лице Даринка Павлова по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза от 28.06.2018г. и допълнението към
него от 21.09.2019 г. Експертът е заключил, че процесната фактура №
409/09.04.2014 г. (за извършено СМР на обект Ареон Варна Акт № 20/07.04.2014
г.) на стойност 28059,11 лв. с ДДС и данъчна основа 23382,59 лв., издадена от
ищеца, е осчетоводена и от двете дружества. В счетоводството на ищеца вещото
лице е установило, че във връзка с фактурата са налице отразявания за две
плащания по банков път – 15000,00 лв. на 30.04.2014 г. и 6000,00 лв. от 17.12.2014
г., с посочени основания „по ф/ра 409/09.04.2014 г.“. Експертизата сочи, че
счетоводството на ответника е водено редовно.
Съобразно заключението на
първоначалната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.
Петранка Маринова, при извършения оглед на място на 11.09.2018г. експертът е
установил, че са налице недостатъци по изпълнената подова настилка от шлайфан
бетон, изразяващи се в пукнатини на настилката, които на места
са изпълнени с епоксидна смола, олющена и липсваща запечатка на шлайфания
бетон, множество мрежести пукнатини по повърхностния слой. При посещението на
място вещото лице е констатирало и извършен частичен ремонт на повърхностния
слой и др. Експертът е изчислил, че появените дефекти на подовата настилка от
шлайфан бетон съставляват 13 % от изпълнените СМР на първия етаж, 19 % на
втория етаж и 10 % на третия или средно 14 %. Последното според вещото лице
обуславя и отбив от цената собразно установния процент дефектирала настилка с
равностойност от 6790,01 лв. При изслушването на вещото лице в о.с.з. същото е
посочило, че съгласно ЗУТ гаранционният срок за настилки е пет години, който в
случая изтича на 13.01.2019 г. Излага, че на втория етаж има извършен сериозен
ремонт както на повърхностния слой, така и на повърхностния втвърдител. Сочи,
че са налице много пукнатини в самия бетон, които минават през дебелината на
бетоновата плоча от 8,00 см. Заявава, че съобразно доказателствата по делото,
последващият ремонт е извършен от ЕТ „Балев-5 МД Д. Балев“.
Съобразно
заключението на повторната техническа експертиза, изготвена от вещото лице
Пламен Панайотов, не е установена пропаднала настилка или уплътнители на
дилатационните фуги на настилката с шлайфан бетон над определените норми съгл.
„Правилник за извършване и приемане на строителните и монтажни работи“.
Установени са олющвания на първи надземен етаж, които и след корекцията им са
със силно нарушена цялост на последния завършващ слой. Установени са и радиални
пукнатини с ширина от 1 до 3 мм по настилката. Вещото лице е посочило, че
вероятните причини за установените дефекти са вибрация на конструкцията или от
консистенцията на положените бетонови смеси на настилката, но причината би
могла да се установи категорично след вземане на проба от компрометираното
място. Експертът е установил, че дефектите биха могли да се отстранят чрез
китване с епоксидни смеси, при стойност на ремонтните СМР от 3429,16 лв.
Излага, че по делото не са налице доказателства, че са предприети действия от
т.нар. „грижа за бетона след полагането му“, както и че съгласно процесният
договор за изработка в цената не е включена доставката на бетонови смеси за
настилката. В
излушването си в о.с.з. от 18.02.2019 г. вещото лице Панайотов е уточнило, че
под преработени полета експертизата има предвид полетата с установени
пукнатини, върху които е направена промазка за запечатване, подобно на
шпакловка, от порядъка на милиметър – милиметър и половина с епоксидна смес.
Уточнява също, че величината коефициент на покритие измерва покритието на
олющените повърхности след извършения ремонт като коефициент 1 означава, че то
е 100% ремонтирано. Излага, че дефектите са на трите етажа на обекта, но
най-силно изразени са в първия партерен етаж. Сочи, че не е описвал извършените
от ищеца ремонтни дейности, а само тези от възложителя. В последващото
излушване от 01.04.2019 г. вещото лице е изложило, че страните по делото са го
информирали за това, че бетоните за настилката са доставени от „Комфорт“ ООД. Сочи,
че установените обрушвания по ръбовете на дилатационните фуги се дължи на
експлоатационни нарушения, за превенция от които е следвало в проекта да се
заложат метални Г-образни профили.
Съгласно заключението на техническата експертиза,
изгответна от вещото лице Танислав Онцов ответникът е доставил бетона за
процесната настилка. На следващо място експертът е посочил, че за да не се
виждат наличните пукнатини в шлайфания бетон, е необходимо да се обработят не
само забелязаните пукнатини, а да се извърши цялостна обработка на засегнатите
полета. Дадени са два начина за извършване на такъв тип ремонтни СМР – чрез
разбиване на бетона в засегнатите полета, след което да се изпълни наново или
фрезоване на участъците до здрав бетон – приблизително 1 см, след което да се
възстановяват с епоксиден грунд и структурен възстановяващ разтвор и последващо
импрегниране. Експертът сочи, че при действащо предприятие като процесното е
приложим вторият вариант. Дадена е закръглена стойност на ремонтните СМР за
репариане на частта от шлайфания бетон с новообразуваните пукнатини от 8413,00
лв. и 16402,00 лв. за репариране на всички полета от шлайфания бетон на обекта
с пукнатитни, включително и тези които са били отремонтирани. В изслушването си
в о.с.з. вещото лице Онцов разяснява, че пукнатините не могат да се дължат на
слягането на сградата и вибрациите. При една добре оразмерена ии добре армирана
настилка това не би трябвало да се получава. Сочи, че констатираните пукнатини
не възпрепятстват ползването на бетонния под, но с течение на времето те ще го
ограничават и тогава ще стане така, че някои от полетата ще бъдат деформирани
до такава степен, че ще започнат да влият на експлоатацията.
Ответникът
при първоинстанционното разглеждане на делото е ангажирал гласни доказателства,
чрез разпит на свидетеля Георги Върбанов Желев. В показанията си последният
сочи, че изпълнява при ответника длъжността „Ръководител проекти“ като е бил
ръководител на обект „Ареон Фреш“. Сочи, че две три – седмици след полагане на
настилката от „Кемобау Интернешънъл“ по нея се появили пукнатини, за което
ищецът бил уведомявани по всякакъв начин по телефон и имейл. В тази връзка
свидетелят лично разговарял с управителя на ищцовото дружество Х.С.. Ищецът бил
поканен да изправи недостатъците по телефон и с писмо, но те не били отстранени
в цялост.
При така установените факти по въведените
с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:
Не се спори между страните по делото, че
между тях е възникнала твърдяната в исковата молба облигационна връзка по договор
за изработка от 13.01.2014г.
Спори се по делото
приета ли е работата от страна на възложителя, респективно налице ли са били
недостатъци в изработеното, обуславящи ангажиране отговорността на изпълнителя
по реда на чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и надлежно ли е упражнил правото
да иска намаление на възнаграждението възложителят.
При така очертания
предмет на спора, въззивният съдебен състав съобразява следното: В решение
№187/13.01.2020г. по т.д. №3093/2018г. на ВКС, II т.о.,
е разяснено, че в практиката на Върховен касационен съд по приложението на чл.
264 - 266 ЗЗД, цитирана и обобщена в решение № 99 от 11.07.2017г. по т. д. №
2483/2016 г. на І т. о., безпротиворечиво се приема, че: Недостатъците на
престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за
него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД; Едно от основните
задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно договора работа,
като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци,
които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят
по-късно; Ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я
приеме и да упражни правото си по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора;
Отказът да се изплати дължимото възнаграждение, при вече установена фактическа
власт върху изработеното в изпълнение на договора, не съставлява упражняване на
това право; Упражняването на правото следва да се осъществи с изрично изявление
в този смисъл, което да достигне до изпълнителя; Ако констатираните недостатъци
не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора, възложителят
следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези недостатъци; В този
случай съгласно чл. 265, ал.1 ЗЗД, той може да иска поправяне на работата от
самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците,
когато това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на
възнаграждението; По отношение на формата, в която следва да се упражнят
правата на възложителя на чл. 265, ал. 1 ЗЗД не съществува ограничение – това
може да стане както чрез възражение за прихващане със спорни вземания в хода на
висящ исков процес по предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и при възражение
за неточно изпълнение, предявено в производството по иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД; В зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или
непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по
предназначение или съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на
намаляване на възнаграждението с необходимите за отстраняването на недостатъка
разходи или с обезценката на изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък. В същото
съдебно решение на ВКС е възприето и че правото по чл.265 ЗЗД може да бъде упражнено
и извънсъдебно.
В светлината на приложимите норми, цитираната
практика на ВКС и събраните по делото доказателства, съставът на въззивния съд
приема, че в процесния случай, въпреки липсата на изрично съставен и подписан
между страните по договора за изработка Акт обр.19, възложителят „Комфорт” ООД
е приел извършената работа. За да достигне до този извод, съдът съобразява
осчетоводяването на издадените от изпълнителя фактури, както и извършените
частични плащания на възнаграждението по договора, както и обстоятелството, че
обектът се ползва при наличната изпълнена бетонова настилка, като нито
извънсъдебно, нито съдебно възложителят е отправял изявление за разваляне на
договора. Поради това, неоснователно е възражението на ответника, че не е приел
работата.
Същевременно обаче, с оглед заявеното
извънсъдебно чрез три поредни, описани по-горе писма, които няма спор, че са
получени от изпълнителя, както и с оглед заявеното в отговора на исковата молба
възражение, че претендираното вземане, т. е. неплатената част от уговореното в
договора възнаграждение, е недължимо поради възникналите недостатъци при
полагането на бетоновата настилка, следва да се счете, че ответникът е упражнил
правото си по чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД да иска съответно намаление на
възнаграждението чрез възражение.
Всички проведени по делото технически
експертизи констатират при извършения оглед недостатъци по изпълнената бетонова
настилка, описани по-горе във фактическата обстановка, при което по делото по
категоричен начин е установено наличието на недостатъци по смисъла на чл.265 ЗЗД. От показанията на свидетеля Георги Желев, разпитан по искане на ответника,
които съдът кредитира изцяло като логични, безпротиворечиви, базирани изцяло на
непосредствени впечатления и неразколебани от насрещно доказване и съответни на
останалите събрани доказателства, се установява, че пукнатините по бетоновата
настилка са се появили известно време след полагането /2-3 седмици/, поради
нуждата настилката да стегне и добие якост, което твърдение кореспондира и на
опитните правила. Поради това, съдът намира, че недостатъците са се проявили в
твърдяния период от няколко седмици след приключване и приемане на работата,
т.е. същите не са били явни към момента на приемане на работата, а се касае за такива недостатъци, които не са
могли да се открият при обикновения начин на приемане. Процесната фактура
за окончателно плащане е издадена на 09.04.2014г., а първото писмо, с което
възложителят изрично и недвусмислено е отправил изявление към изпълнителя за
наличието на недостатъци и искане същите да бъдат отстранени, е изпратено и
получено на 09.05.2014г., като от показанията на разпитания свидетел се
установява и че междувременно са водени и множество разговори в тази връзка
между представителите на търговците. При тези факти, следва да се приеме, че възложителят
е уведомил изпълнителя за недостатците чрез изрично изявление и своевременно
при узнаването за тях по смисъла на чл.264 ЗЗД, както и е направил и
извънсъдебно и съдебно възражение по чл.265 ЗЗД. Липсват твърдения от ответника
и данни по делото той да е предприел действия по отстраняване на недостатъците
в отговор на искането на „Комфорт” ООД. В заключение, въззивният съд приема, че
възложителят надлежно е упражнил правото си по чл.265, ал.1, пр. 3 ЗЗД в
настоящия процес чрез възражение за неточно изпълнение при наличие на всички
изискуеми предпоставки за това.
Следва да се посочи, че съставянето на Акт
обр.15 в процесния случай не е обстоятелство, годно да изключи отговорността на
изпълнителя за недостатъци доколкото същият не е съставен в отношенията между
„Комфорт” ООД и „Кемобау интернационал” ООД, между които липсва акт за приемане
на работата без забележки. Също така, в съставения акт липсва изрична
констатация за състоянието на процесната бетонова настилка, като според вещото
лице Онцов, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
пукнатините не препятстват изцяло ползването на бетоновия под, но с течение на
времето някои от полетата ще бъдат деформирани до такава степен, че ще започнат да влияят на експлоатацията.
Т.е., към момента на съставянето на Акт обр. 15 конкретните недостатъци на
бетоновата настилка не са пречка за приемане по този ред на строежа.
Установеният по делото факт, че бетонът е
доставен от възложителя, не е също достатъчен да изключи отговорността на
изпълнителя на работата доколкото от заключението на вещото лице Танислав Онцов
се установява, че за този бетон са издадени необходимите декларации а
съответствие за бетонов клас. Възложителят при уведомяването на изпълнителя за
процесните дефекти е посочил и че ще предприеме действия по извършване на проби
за качеството на бетонната смес и при констатиране на несъответствие, ще
възстанови разходите по репарирането му на изпълнителя. Въпреки това, „Кемобау
интернационал” ООД не е оказал нужното съдействие и не е предприел каквито и да
е действия по направеното своевременно възражение за отстраняване на
недостатъците, при което е изпаднал в забава и се явява неизправна страна в
правоотношението.
Съставът на ВОС, кредитирайки изцяло
заключението на вещото лице Танислав Онцов като най-ясно, конкретно и пълно,
възприема както че процесните недостатъци не са се проявили в резултат на
слягане на сградата и вибрации, така и посочените от това вещо лице стойности
за ремонт на изпълнените СМР от 16402лв. с включване и на вече отремонтираните
полета, и 8413лв. за ремонт само на новообразуваните пукнатини. Видно е, че
дори при съобразяване на извършения вече от третото лице ЕТ „Балев - 5МД- Д.
Балев” ремонт, необходимата сума за отстраняване на недостатъците надвишава
сумата, предмет на предявения иск. Поради това, с оглед основателността и
доказването и по размер на възражението по чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД на ответника,
предявеният иск за заплащане на сумата от 7059.11лв. като остатък от възнаграждение
по процесния договор за изработка, следва да бъде изцяло отхвърлен.
Поради несъвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде изцяло отменено, като вместо него бъде постановено друго, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен.
По разноските в процеса:
Предвид изхода от спора, отправените искания и представените доказателства,
и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски в общ размер от 1991.19лв., от които 1310лв.
сторени разноски пред първата инстанция /610лв. депозити за експертизи и 700лв.
адвокатско възнаграждение/ и 681.19лв. сторени разноски пред въззивната
инстанция /141.19лв. заплатена държавна такса и 540лв. заплатено адвокатско
възнаграждение/. Съдът не възприема направеното в първата инстанция
възражение от ищеца за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение доколкото същото е в размер от 700лв., който е съвсем близък до
минималния еднократен такъв по Наредба 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на подаване на отговора на
исковата молба, възлизащ на 683 лв., като самата ищцова страна за същото
производство е претендирала адвокатско възнаграждение в по-висок размер, а
именно 883лв.
Водим от горното, съдебният състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №3784/03.09.2019г., допълнено с определение
№15539/27.11.2019г., постановено по гр.д. №3331/2018г. на РС - Варна, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кемобау
Интернационал” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър фон Хумболт” № 33, срещу „Комфорт” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Осми приморски полк №50, иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 7059.11лв.
/седем хиляди и петдесет и девет лева и единадесет стотинки/, представляваща
остатък по фактура №**********/ 09.04.2014г., цялата за сумата 28059.11лв.,
съставляваща дължимо възнаграждение за положен шлайфан бетонов под на обща
стойност 48500.07 лв. без ДДС /2834.61 кв. м./ по сключен между страните
договор за изпълнение на СМР от 13.01.2014 г. на обект „АРЕОН ФРЕШ“ – Нова
производствена база за производство на ароматизатори, находящ се в УПИ III-1283 /идентификатор 10135.3514.59/, по плана на ЗПЗ-север, гр. В., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 26.09.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Кемобау Интернационал” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Александър фон Хумболт” № 33, да заплати на „Комфорт” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Осми приморски
полк №50, сумата от 1991.19лв. /хиляда деветстотин
деветдесет и един лева и деветнадесет стотинки /, представляваща сторени в двете инстанции разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно
обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.