№ 6377
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110160110 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК.
Образувано е по предявени обективно и субективно съединени в
условията на евентуалност осъдителни искове от ************ ************
срещу ************ и срещу ************, представлявана от
************, в следната поредност: главен иск срещу ************ с
правно основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС, евентуален иск срещу ************,
представлявана от ************, с правно основание чл. 49 от ЗЗД и
евентуален иск срещу ************, представлявана от ************, с
правно основание чл. 59 от ЗЗД. Претендира сумата от 7 927,65 лева, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и законна лихва в размер на 2 413,96 лева
/изм. по реда на чл. 214 от ГПК в о.с.з/ за периода 29.12.2015 г. – 28.12.2018 г.
Ищецът ************ ************ твърди, че е собственик на
Фотоволтаична електрическа централа ************, намираща се в
************ В исковата молба се твърди, че на 12.08.2010 г. ищецът
сключил с ************ договор за присъединяване на електрическа
централа към електроразпределителната мрежа на последното. На 14.12.2010
г., дружеството-ищец сключило с „ЕВН България ************ (ЕВН),
договор за изкупуване на електрическа енергия № ************/14.12.2010 г.
В договора било посочено, че ЕВН се задължава да изкупува по
преференциални цени цялото количество произведена електрическа енергия
от продавача, заявено като произведено от възобновяеми енергийни
източници или алтернативни енергийни източници, с изключение на
1
енергията, произведена от ВЕЦ с инсталирана мощност над 10 MW, като
срокът на действие на договора бил 25 години. Между страните било
договорено, че произведената активна електрическа енергия се изкупува от
ЕВН по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща в
конкретния случай съобразно приложимото законодателство в съответствие с
вида на енергийния обект. Сочи се, че с т. 14 на Решение № Ц – 18 от
20.06.2011 г., ДКЕВР е определила преференциална такса за изкупуване на
произведената от продавача ел. енергия в размер на 567.4100 лева за MWh.
Посочено е, че с § 6, т. 2 и 3 от Заключителните разпоредби на Закона за
държавния бюджет на ************ за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 20 декември
2013 г.), са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал. 1,
2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми
източници, като посочените разпоредби въвеждали такса за производството
на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия в размер, определен по формула,
начин на удържане и внасяне и последици от неизпълнение на установените в
закона задължения. Твърди се, че ЕВН е удържало на дружеството-ищец
444,45 лева за м. януари 2014 г., 770,28 лева за м. февруари 2014 г., 1096,84
лева за м. март 2014 г., 1088,50 лева за м. април 2014 г., 1365,38 лева за м. май
2014 г., 1369,54 лева за м. юни 2014 г., 1442,68 лева за м. юли 2014 г. и 349,98
лева за м. август 2014 г., или общо била удържана сума в размер на 7 927,65
лева, която била внесена в държавния бюджет съгласно чл. 35б, ал. 4 от
ЗЕВИ. Посочва, че с РКС № 13 от 31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г., КС е
обявил за противоконституционни т. 2 и 3 от § 6, от Заключителните
разпоредби на Закона за държавния бюджетна РБ за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 20
декември 2013 г.), с който били създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2,
3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ, като решението било
обнародвано в ДВ, бр. 65 от 06.08.2014 г. Ищецът релевира доводи, че с акта
на НС, с който били създадени посочените разпоредби, му били причинени
вреди, като основава тяхното обезщетяване на правото на ЕС и на ЗЗД. Сочи,
че с приемането на цитираните разпоредби, НС е нарушило съществено чл. 17
от ХОПЕС, принципите на недискриминация, правна сигурност и на защита
на оправданите правни очаквания, установени в правото на ЕС, както и чл. 3,
пар. 3, б. „а“ на Директива 2009/28/ЕО на ЕП и на Съвета за насърчаване
използването на енергия от възобновяеми източници, като излага подробни
съображения в тази насока. Изтъква, че за периода 01.01.2014 г. – 10.08.2014
г., дружеството е пропуснало да получи цялата следваща се цена за
произведена ел. енергия предвид удържаните такси в размер на 7 927,65 лева,
съответно че ако посочените разпоредби не били приети от НС, то тази сума
би се получила от ищеца-продавач на ел. енергия. Във връзка с иска по чл. 49
от ЗЗД, посочва, че ************, в качеството си на възложител на работа на
НС носи отговорност за противоправното поведение на народните
представители, изразяващо се в приемане на противоконституционните
разпоредби. Относно иска за неоснователно обогатяване излага доводи, че
удържането на таксата, дължима съгласно обявените за
2
противоконституционни разпоредби е без основание, поради което се дължи
връщането ѝ.
Ответникът ************ на ************ е депозирал писмен отговор, с
който оспорва изцяло предявените искове. Сочи, че същите са недопустими,
тъй като са насочени спрямо нелегитимиран ответник, както и че
отношенията между НС и гражданскоправните субекти не подлежат на
съдебен контрол, като излага подробни съображения в тази насока. Излага
доводи, че правото на законодателна инициатива принадлежи на всеки
народен представител, а не и на НС като колективен орган. Твърди, че не
било ясно ответникът в какво качество е привлечен – като юридическо лице
или като държавен орган, в качеството му на процесуален субституент.
Счита, че искът по чл. 4, пар. 3 от ДЕС е неоснователен, доколкото
посочената разпоредба закрепвала общо задължение за държавите – членки,
чието съдържание било в зависимост от разпоредбите на Договорите, от
което следвало, че цитираната разпоредба не пораждала права за
частноправните субекти, на които те биха могли да се позовават пред съдебен
орган. Твърди, че не се сочат конкретни норми на правото на ЕС, относно
които се твърди съществено неизпълнение, както и че не е налице причинна
връзка между нарушението и вредата. Относно твърдяното от ищеца
нарушение на чл. 17, пар. 1 от ХОПЕС, се посочва, че в конкретния случай
била налице легитимна цел –„обществения интерес“, с оглед на което било
оправдано лишаването на частни субекти от една бъдеща полза. По повод
твърденията в исковата молба за нарушаване принципите на
недискриминация, правна сигурност и защита на оправданите правни
очаквания, ответникът посочва, че правната уредба досежно различните
производители е различна предвид фактическите разлики между тях, като в
ЗЕВИ са били посочени различните фактори, които се съобразявали при
определяне на преференциалните цени за всеки вид възобновяем източник на
енергия. Относно принципа на правна сигурност посочва, че същият не би
могъл да бъде идентифициран с абсолютно недопускане на промяна в
действащата законодателна рамка на дадена сфера на обществени отношения.
Във връзка с „правните очаквания“, ответникът сочи, че в договора за
изкупуване на ел. енергия е била предвидена промяна в договорните
отношения в случаи на промяна в приложимото законодателство. По повод на
твърдяното от ищеца нарушение на чл. 3 от Директива 2009/28/ЕО за
насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, се посочва,
че ************ е изпълнила задължението си да транспонира посочената
директива във вътрешния си правен ред, както и че националният законодател
е въвел достатъчно мерки и добра среда за производителите на енергия от
възобновяеми източници, съответно и гаранции за изпълнение на
предвидените в директивата цели. Поддържа, че липсва основна предпоставка
за ангажиране отговорността на ************, доколкото не била налице
норма, предоставяща права на ищеца. Цитира практика на СЕС (Решение на
Съда /първи състав/ 20 септември 2017 година по съединени дела С – 215/16,
3
С – 216/16 и С – 221/16, съгласно които Директива 2009/28/ЕО, чл. 2, ал. 2, б.
„к“ и чл. 13, пар. 1, ал. 2, б. „д“, следва да се тълкуват в смисъл, че се допуска
национална правна уредба като разглежданата в главните производства,
предвиждаща събирането на такса върху вятърните генератори,
предназначени за производство на ел. енергия. В подкрепа на твърденията си
излага подробни съображения относно целта, която се преследва с въведената
норма, въвеждаща задължение за такса – съобразени са множество пазарни и
непазарни условия, които с оглед крайната цел – премахване на
подпомагането в сектора и осигуряване на пазарни условия при
производството на ел. енергия от възобновяеми източници неминуемо
налагали промяна в регулирането на отношенията между участниците в
производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници. По
повод решението на КС, с което посочените от ЗЕВИ норми са обявени за
противоконституционни, ответникът поддържа, че решението има действие
занапред, съответно процесните норми, регламентиращи удържането на
таксата, до влизане в сила на решението, са произвели валидно правно
действие. По повод твърдението за нарушение, извършено от НС чрез
бездействие, във връзка с чл. 22, ал. 4 от ЗКС, се твърди, че посочената
разпоредба не е императивна, т.е. касае се за „правна възможност“, като в
конкретния случай не била налице необходимост за преуреждане на
правоотношенията във връзка с обявените за противоконституционни
разпоредби. По повод отговорността на ************ по чл. 49 във вр. чл. 45
от ЗЗД, ответникът поддържа, че не е налице „възлагане на работа“ на НС по
смисъла на чл. 49 от ЗЗД, доколкото този орган се избира пряко от народа.
Сочи, че не са налице и други елементи от фактическия състав на института
на непозволеното увреждане – вина, противоправно деяние. Оспорва да са
налице и предпоставките за ангажиране отговорност на осн. чл. 59 от ЗЗД с
твърдения, че до произнасяне на КС, удържаните такси не са били събирани
без основание. Оспорват се представените от ищеца доказателства, както и
акцесорният иск за лихва. Въведено е възражение за настъпила погасителна
давност. Моли съда да отхвърли исковете.
Ответникът ************, представлявана от ************, представя в
срока по чл. 131 от ГПК отговор с твърдения за недопустимост на иска по чл.
49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, насочен срещу ************, доколкото
последната не би могла да носи имуществена отговорност досежно
законодателната дейност на НС, съответно и за приетите разпоредби, обявени
по-късно за противоконституицонни, като излага подробни доводи.
Поддържа, че не е предвидена възможност гражданският съд да се произнася
относно последиците от противоконституционни законови разпоредби.
Оспорва да са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 49 във вр.
чл. 45 от ЗЗД, като мотивира подробни съждения. По повод твърденията на
ищеца за бездействие във вр. чл. 22, ал. 4 от ЗКС, обосновава, че дали да се
предприеме конкретно действие е въпрос от изключителната дискреция на
************, т.е. тази правна норма не е абсолютен императив. Отделно
4
сочи, че при обявяването на процесните разпоредби за
противоконституционни, не били възникнали никакви правни последици,
които да бъдат уредени. Оспорва се да е налице „възлагане“ на работа по
смисъла на чл. 49 от ЗЗД от страна на ************ спрямо ************,
тъй като последното се избирало и овластявало пряко от народа, както и да са
налице вина, съответно вреда и причинна връзка между твърдяното
увреждащо действие, респективно бездействие и твърдените вреди. По повод
на иска по чл. 59 от ЗЗД се посочва, че същият е недопустим, евентуално
неоснователен, тъй като таксите са били събирани въз основа на валидно
правно основание, тъй като решението на Конституционния съд действа само
занапред, цитира и посочва съдебна практика по сходни случаи. Оспорват се
представените с исковата молба доказателства и акцесорният иск за лихва,
прави се възражение за погасителна давност. Моли съда да отхвърли
исковете.В писмените бележки се релевират доводи за неподведомственост
на спора на гражданския съд, тъй като се касае за специфични държавно-
властнически отношения в сферата на публичното право, чиято
законосъобразност не подлежала на контрол от органите на съдебната власт.
Отново е посочена липса на отношение по възлагане на работа между
************ и ************, както и на виновни и противоправни действия.
Изложени са и съображения досежно неоснователността на иска по чл. 59 от
ЗЗД.
Софийският районен съд,като обсъди представените по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията
на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :
Видно от представен нотариален акт № 71/16.02.2009 г., том I, рег. №
593, нот. дело № 44/2009 г. на ************ – нотариус с район на действие
РС – ************, с рег. № 121 в регистъра на Нотариалната камара, ищецът
************ ************ е закупил два поземлени недвижими имота:
дворно място с площ 950 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот
(УПИ) VIII-312 в квартал 61 по плана на ************, и дворно място с
площ 1 015 кв.м., представляващо УПИ IX-312 в квартал 61 по плана на
************. Съгласно Заповед № 104/06.04.2009 г. на кмета на Община
************ двата УПИ с №№ VIII-312 и IX-312 са слети в един общ УПИ с
№ XIV-449 в кв. 61 по плана на ************, като новообразуваният УПИ е
отреден за изграждане на фотоволтаична система.
Съгласно Разрешение за ползване № ДК 07-СЗ-126/22.11.2010 г. на
началника на сектор „************“ при ************“ , на ************
************ е разрешено ползването на строеж „Захранване на главно
разпределително табло T1-60kVA 0,4 kV с дължина 114 м и фотоволтаична
система“, който се намира в УПИ № XIV-449 в кв. 61 по плана на
************.
Представен е по делото Договор за присъединяване на фотоволтаична
електрическа централа към електроразпределителната мрежа №
5
************/********* от 12.08.2010 г., съгласно който, на посочената дата
ищецът ************ ************ е присъединил упоменатата по-горе
фотоволтаична централа в село ************, общ. ************, с
електроразпределителната мрежа на ************.
Видно от приложен Договор № ************/14.12.2010 г. за
изкупуване на електрическа енергия от независим производител ищецът
************ ************ е продавал на ************ произведената от
фотоволтаичната централа в село ************, общ. ************,
електрическа енергия на преференциални цени, определени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (чл. 17 от договора). В чл. 3 от
договора са посочени сроковете в зависимост от вида производител на ел.
енергия.
Приложено е Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, в което са определени преференциални цени
за изкупуване на електрическа енергия от фотоволтаични централи.
Приложена е справка за внесените от ************ такси съгласно чл.
35а от ЗЕВИ (отм.), видно от която удържаната сума е в размер на 7 927,66
лева.
Съгласно приетата и изслушана по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за периода м.01.2014 г. – м.08.2014 г., ищецът
************ Е************ е издал фактури срещу ************, за
произведена и продадена ел. енергия на стойност 43 637 лева без ДДС. От
изготвената в експертизата таблица /колона 10/ се вижда, че размерът на
удържаната такса по чл. 35а от ЗЕВИ възлиза на 7 927,66 лева, като е
посочено, че общественият доставчик, съответно крайните снабдители са
превеждали по бюджетната сметка на КЕВР удържаната такса на 15.04.2014
г., 15.07.2014 г. и 15.10.2014 г. До 10.08.2014 г. са били удържани общо 7 599,
66 лева, като сумата от 328 лева е удържана на 31.08.2014 г. Размерът на
лихвата за забава върху удържаните от ************ такси е 3 658,35 лева. В
открито заседание, вещото лице е посочило, че размерът на лихвата за
периода 29.12.2015 г. – 28.12.2018 г. е 2 413,96 лева.
С решение № 13/31.07.2014 г. по конституционно дело № 1/2014 г. на
Конституционния съд, са обявени за противоконституционни разпоредбите на
§ 6, т. 2 и т. 3 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет
за 2014 г. (ДВ, бр. 109/2013 г), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл.
35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за
енергията от възобновяеми източници.
Решението на КС е обнародвано в ДВ, бр. 65/06.08.2014 г., съответно е
влязло в сила на 10.08.2014 г., съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗКС.
При така събраните доказателства съдът достигна до следните
правни изводи:
По подведомствеността на спора:
6
Възражението за неподведомственост на спора на гражданския съд е
неоснователно, тъй като съдът е сезиран с искове за вреди,евентуално за
неоснователно обогатяване,които подлежат на разглеждане от гражданския
съд. Отделно от това,по въпроса за разглеждането на тези искове от общите,а
не от административните съдилища е формирана константна съдебна
практика на Върховния касационен съд. Съгласно определение №
634/12.12.2017 г. по ч. т. д. № 2496/2017 г. на ВКС, I т. о. с обявяването на
противоконституционността на чл. 35а и следващи ЗЕВИ отпада характерът
на публично държавно вземане на платените от ищците такси, поради което
претенциите за връщането им от ************ обосновават извод,че тези
искове са подсъдни за разглеждане от гражданския съд.
По иска с правно основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС:
Искът се основава на обстоятелството, че ************ е приело
разпоредбите на чл. 35 а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3,
и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници,
които са в пряко нарушение на норми на правото на ЕС – чл. 3, пар. 3, б. „а“
на Директива 2009/28/ ЕО чл. 17, пар. 1 от ХОПЕС, като въз основа на
цитираните разпоредби в нарушение на общностното право на ищеца е
причинена вреда в размер на 7 927,65 лева, представляваща такса, начислена
съгласно обявената за противоконституционна разпоредба – чл. 35а ЗЕВИ и
преведена по държавния бюджет на ************.
Уважаването на иск по реда на чл. 4, § 3 от ДЕС, е обусловен от
доказване настъпването на вреди вследствие нарушаване на правила на
общностното право. Фактическият състав на тази отговорност включва
кумулативното наличие на следните предпоставки – да е нарушена общностна
норма, която предоставя права на частноправни субекти, нарушението на
общностната норма да е достатъчно съществено, за частноправния субект да
е възникнала вреда и тази вреда да е пряка и непосредствена последица от
допуснатото нарушение по начин,по който ако не би било извършено
нарушението,не би възникнала и вредата. Отговорността на ************ в
този случай е безвиновна и обективна и е без значение за реализиране на
отговорността дали е допусната умишлена или по небрежност вина на
длъжностно лице от определен държавен орган, от действията или
бездействията, на когото е възникнало нарушението. С оглед
обстоятелството,че Директива 2009/28/ЕО е транспонирана,съдът счита,че
искът не би могъл да бъде уважен въз основа на твърдения,че липсва
транспониране. Следва да се отбележи,че Директива 2009/28/ЕО е
транспонирана в българското законодателство чрез Закона за енергията от
възобновяеми източници и Закона за енергетиката. С решение на Съда /първи
състав/ 20 септември 2017 година по съединени дела C 215/16, C 216/16, C
220/16 и C 221/16/ е прието, че държавите – членки разполагат с право на
преценка относно мерките, които считат за подходящи за постигането на
задължителните общи национални цели, определени в член 3, пар. 2 от
директивата. Предвидената в чл. 3, параграф 3 от Директива 2009/28
7
възможност за държави – членки да приложат схеми за подпомагане с оглед
насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници не
съдържа забрана за облагане на предприятията, които разработват подобни
източници на енергия, поради което исковата претенция по главния иск като
недоказана по основание подлежи на отхвърляне. В конкретния случай
дружеството ищец основава претенцията си с твърдения, че с приемането на
разпоредбата на чл. 35а ЗЕВИ ************ като законодателен орган е
нарушил чл. 17, пар. 1 ХОПЕС, гарантиращ правото на собственост върху
имущество (включително върху сигурни бъдещи доходи); чл. 20 ХОПЕС,
гарантиращ забраната на дискриминация и принципите на правна сигурност и
на защита на оправданите правни очаквания; както и разпоредбата на чл. 3,
пар. 3, б. “а” от Директива 2009/28/ЕО. С определение на Съда на
Европейския съюз от 30.04.2020 г. по съединени дела C-818/19 и C-878/19 са
изложени съображения,че е допустима национална правна уредба, въвеждаща
такса за производството на енергия от възобновяеми източници. При това
положение съдът намира,че предявената като главна искова претенция
подлежи на отхвърляне. Съобразно направеното задължително тълкуване на
Съда, Директива 2009/28/ЕО не е приложима към национална правна уредба,
въвеждаща такса за производството на енергия от възобновяеми източници,
поради което иск,основан на твърдения за допуснато съществено нарушение
на правила от общностното право е недоказан по основание. Така
мотивиран,Софийският районен съд приема, че искът с правно основание чл.
4, § 3 ДЕС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Изводът на съда за
неоснователност на иска за главницата обосновава и извод за
неоснователност на иск за мораторна лихва предвид акцесорния характер на
този иск.
По евентуалния иск срещу ************, представлявана от
************, с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД:
Уважаването на иск с правно основание чл.49 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че ответната страна е възложител на работа,от настъпване на
вреди,доказване съществуването на причинно-следствена връзка между
вредите и работата,т.е. вредите да са настъпили при или по повод на
извършената работа,от доказване,че вредите са причинени от лице,на когото е
възложена работата. Тази отговорност е обективна по характер. Съгласно чл.7
от ************ на ************ е регламентиран принцип,че ************
отговаря за вреди,причинени от действия или бездействия на държавни
органи като извън изрично предвидените в ЗОДОВ хипотези на отговорност
на ************,в останалите случаи отговорността се реализира по реда на
чл.49 от ЗЗД. Когато от действията или бездействията на държавния орган
бъдат причинени вреди на трети лица, пасивно легитимирана да отговаря за
вредите е ************. От анализа на събраните в хода на производството
доказателства се установява,че дружеството ищец е производител на
електрическа енергия от възобновяеми източници,не е спорно и
обстоятелството,че това дружество е заплатило такси,в която насока
8
заключението по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза установява, че
в периода м. 01. 2014 г. - м. 08. 2014 г. размерът на събраната от ищеца като
производител на електрическа енергия от възобновяем източник такса
възлиза на 7 927,66 лева. По същество спорът е концентриран относно това
дали предвид обявяване противоконституционност на законовата
разпоредба,въз основа на която тези такси са заплащани към държавния
бюджет възниква вземане за ищеца. Софийският районен съд приема,че
исковата претенция е доказана по основание. В тази насока съдът съобразява
постановеното Тълкувателно решение от 20.04.2023 г. по тълк.дело № 1/2022
г. по описа на ОСГТК,съгласно което правното основание на иск за връщане
на парични суми,заплатени на основание правна норма,обявена за
противоконституционна и при неизпълнение на задължението на
************ по чл.22,ал.4 от Закона за Конституционния съд е непозволено
увреждане – чл.49 от ЗЗД. Действително съгласно чл. 151, ал. 2 от
************, актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от
деня на влизането на решението в сила. Същевременно обаче,решението на
Конституционния съд,съгласно което конкретната правна норма,приета в
закон е противоконституционна,означава,че още с приемането й тази правна
норма е противоречала на ************. Когато е приет закон,който
противоречи на ************,Софийският районен съд намира,че са налице
предпоставки да бъде ангажирана отговорността на ************. В
конкретния случай чрез заплащането на такси на основание на закон,който
впоследствие е обявен за противоконституционен,за дружеството ищец е
настъпила имуществена вреда,съизмерима с внесената такса,относно чието
възстановяване ************ отговаря. С оглед това,че е допуснато
неизпълнение на предвиденото задължение по чл.22,ал.4 от ЗКС да бъдат
уредени последиците предвид обявяване на законова норма за
противоконституционна,съдът счита,че ************ е пасивно
легитимирана да отговаря за обезвреда като тази отговорност се разпростира
и относно вреди,възникнали вследствие дейност на законодателния
орган,какъвто е ************. При това положение съдът намира,че исковата
претенция подлежи изцяло на уважаване за сумата от 7927,66
лева,представляваща удържаната такса за периода м.01.2014 г. до м.08.2014
г.,в която насока съдът кредитира заключението по съдебно-счетоводната
експертиза,както и отчита,че тази такса е начислена за периода до обявяване
на нормата за противоконституционна.Изводът на съда за основателност на
иска за главницата обосновава разбирането,че съдът следва да се произнесе
по своевременно формулираното в писмения отговор възражение за
погасителна давност. Приложимата погасителна давност за
вземания,произтичащи от непозволено увреждане е общата петгодишна
давност съгласно чл.110 от ЗЗД и при съобразяване на обстоятелството,че
дружеството ищец претендира паричната сума,която е заплатил като такси за
периода м.01.до м.08.2014 г.,както и при съобразяване датата на предявяване
на иска – на 28.12.2018 г.,изминалият период от време е по-кратък от пет
9
години и възражението за давност се явява неоснователно. Така
мотивиран,съдът намира,че исковата претенция за главницата подлежи
изцяло на уважаване.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава:
Софийският районен съд счита,че исковата претенция за заплащане на
мораторна лихва е доказана по основание и подлежи на уважаване,тъй като
претенцията на ищеца е предявена за период три години преди предявяване
на иска,а същевременно предвид вида на вземането,което е претендирано от
дружеството ищец и с оглед естеството на отговорността ответникът се явява
в забава,считано от деня на увреждането. С оглед обстоятелството,че според
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза размерът на
мораторната лихва върху начислените такси възлиза на 3658,35 лева,то искът
за мораторна лихва в съответствие с диспозитивното начало следва да бъде
уважен за сумата от 2 413,96 лева,за която е предявен.
Уважаването на иска с правно основание чл.49 от ЗЗД налага
разбирането,че не е настъпила предвидената процесуална предпоставка за
разглеждане и произнасяне по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД и същият
следва да бъде оставен без разглеждане.
При този изход на делото право на разноски по първия иск,който е
отхвърлен има ответникът по този иск – ************ и следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за
първоинстанционното производство и 379,40 лева сторени разноски и
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство при
първоначалното разглеждане на исковете. Съдът,съобразявайки отхвърления
главен иск и уважения евентуален иск с правно основание чл.49 от ЗЗД
намира,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в пълния
претендиран размер от 4023,56 лева при съобразяване на обстоятелството,че
при наличието на предявени в условията на евентуалност искове
отговорността за разноски се определя при съобразяване изхода от
евентуалния иск.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ************ ************, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление обл. ************, общ.
************, с. ************, представлявано от управителя ************
срещу ************, с адрес: гр. София, площад „************“ № 2, главен
осъдителен иск с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС за заплащане на сумата от
7927,65 лева ( седем хиляди деветстотин двадесет и седем лева шестдесет и
пет стотинки ), представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди през периода от 01.01.2014 г. до 10.08.2014 г. от нарушение на правото
10
на ЕС при приемане на чл. 35а ЗЕВИ, както и осъдителен иск с правно
основание по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 413,96 лева ( две хиляди
четиристотин и тринадесет лева деветдесет и шест стотинки ),
представляваща мораторна лихва.
ОСЪЖДА ************, представлявана от ************, с адрес:
************ да заплати на ************ ************, ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление обл. ************, общ. ************,
с. ************, представлявано от управителя ************, на основание
чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата от 7 927,65 лева ( седем хиляди
деветстотин двадесет и седем лева шестдесет и пет стотинки ),
представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на удържана
такса по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ за периода 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2018 г. до
окончателното изплащане, както и да заплати на основание чл. 86 от ЗЗД
сумата от 2413,96 лева ( две хиляди четиристотин и тринадесет лева
деветдесет и шест стотинки ), представляваща мораторна лихва за периода
28.12.2015 г. до 28.12.2018 г.
ОСЪЖДА ************, представлявана от ************, с адрес:
************ да заплати на ************ ************, ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление обл. ************, общ. ************,
с. ************, представлявано от управителя ************, на основание
чл. 81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК, сумата от 4023,56 лева ( четири хиляди
двадесет и три лева петдесет и шест стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ************ ************, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление обл. ************, общ. ************, с.
************, представлявано от управителя ************ да заплати на
************, с адрес: гр. София, площад „************“ № 2, на основание
чл. 81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК, съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 529,40 лева ( петстотин двадесет
и девет лева и четиридесет стотинки ).
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11