РЕШЕНИЕ
№ 3470
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110214421 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на В.
К. П. срещу ЕФ серия К, № 5475209, на СДВР, с който на жалбоподателката за нарушение
на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. От страна на
жалбоподателката се иска отмяна на фиша и присъждане на разноски, като се излагат
конкретни доводи за нарушаване на процесуалните правила. Възиваемата страна претендира
потвърждаване на обжалвания ЕФ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
излага конкретни съображения за материална и процесуална законосъобразност на фиша.
От писмените доказателствени материали (с направените по-долу уточнения – виж!), от
снимковите материали, налични към доказателствената съвкупност и огледани в съдебно
заседание, в това число информацията на гърба на наличната в повече от един екземпляр
разпечатка, както и съобразно публикуваната в достъпния посредством Интернет
ТРРЮЛНЦ информация (относно която не е налице необходимост от нарочно доказване –
арг. от чл. 7, ал. 1 и чл. 9 от ЗТРРЮЛНЦ), освен обстоятелствата относно датата на
изготвяне на ЕФ и връчването му на нарушителката (съответно 03.12.2021 г. и 14.10.2022 г.)
се установява по несъмнен начин това, че на 03.12.2021 г. в 09:25 часа в с. Мало Бучино,
местност Манилов дол (като въпросната местност била обозначена като населено място с
пътен знак „Д11“ и била застроена със сгради /във връзка с последното виж много
внимателно представения снимков материал по заснемане на съответните пътни знаци!), по
1
ул. „Малобучински път“, с посока на движение от АМ „Струма“ към кв. Суходол,
посоченият в обжалвания ЕФ лек автомобил „Рено Меган“ с рег. номер СВ4347КВ,
собственост на жалбоподателката (действаща като физическо лице-търговец, а именно ЕТ
/ЕТ съобразно ТЗ е именно физическо лице и само в такова качество въззивничката може да
бъде санкционирана, а не като представител на „фирма“, което понятие по смисъла на ТЗ
означава наименование на търговеца, съобразявайки и чл. 189, ал. 5 вр. чл. 188, ал. 2 от
ЗДвП/), е бил управляван със скорост на движение от 57 км./ч. при въведено с пътен знак
„В26“ ограничение на максималната допустима скорост, а именно 40 км./ч., както и (се
установява още) съобразеността на процесния ЕФ със съответната заповед на министъра на
вътрешните работи за утвърждаване на образец, метрологичната годност на процесното
техническо средство към процесната дата - съответното одобряване на типа и успешното
преминаване на измервателното средство през метрологична проверка (осъществена от
БИМ) със срок на валидност към датата на извършване и установяване на нарушението
(имайки предвид и съответната обнародвана в ДВ Заповед № А-616/11.09.2018 г. на
действащото като председател на ДАМТН към съответния момент длъжностно лице), а
също и това, че срещу горепосочената В. П. към процесната дата 03.12.2021 г. нямало
влезли в сила НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за
чието спазване се осъществява от органите на МВР. Само за уточнение следва да се посочи,
че от цялостния прочит на приложената ежедневна форма на отчет се установява, че същата
в действителност изначално не съдържа данни относно това установени ли са чрез АТСС
нарушения извън такива, за които е съставен АУАН или неелектронен фиш. Също за
уточнение е нужно да бъде отбелязано, че е налице справка относно статуса на процесния
фиш, в която едновременно е посочена дата на влизане в сила на ЕФ и че същият се
обжалва, като в случая процесната жалба се явява редовна, респективно атакуваният фиш не
е влязъл в сила.
При това положение съобразно чл. 189, ал. 4 и ал. 5 вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП в крайна
сметка правилно за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП на въззивничката е наложено
административно наказание глоба по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Касае се за населено място
по смисъла на пар. 6, т. 49 от ДР на ЗДвП, като съвсем ясно в обжалвания фиш е посочено,
че става дума за неспазване на скоростния режим именно в населено място. Релевантната
разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не установява изискване в ЕФ да се вписват
обстоятелства като приспаднат толеранс от измерената скорост или посоката на поставяне
на АТСС. Що се отнася до начина на въвеждане на ограничението на скоростта, то
описанието на административното нарушение (съобрази чл. 189, ал. 4 от ЗДвП!) от тази
гледна точка действително практически отчасти липсва, доколкото е налице изложена
информация, която се явява вътрешно противоречива – от една страна се сочи разпоредбата
на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП като нарушена, а от друга – че е било налице ограничение
на скоростта от 40 км./ч., което в светлината на уредбата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП просто
няма как да е вярно, когато се касае за лек автомобил, т. е. за МПС, което не е от категория
„М“ (по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 21, т. 2 от ППЗДвП вр. пар. 10 от ПЗР на
ЗДвП), като – отделно - не се явява и самоходна машина по смисъла на ЗДвП (виж пар. 6, т.
2
16 от ДР на ЗДвП!), но коментираното нарушение на процесуалните правила не се явява
съществено по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН,
доколкото в крайна сметка не е ограничило процесуалните права на жалбоподателата (и
процесуалния й представител); жалбата е била изготвена от професионалист (адвокат), като
в ЕФ изрично е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, т. е.
разпоредба, относима към въвеждане на ограничението на скоростта именно посредством
пътен знак, поради което съдът намира, че в крайна сметка при упражняване на
процесуалното право на атакуване на фиша пред съда за обжалващия е била достъпна
информацията, че обвинението все пак е свързано с въведено именно посредством пътен
знак ограничение на скоростта. Посочването на въззивничката като „представител на
фирма“ в процесния ЕФ също в крайна сметка не е довело до ограничаване на процесуални
права и въобще до съществено нарушаване на процесуалните правила по смисъла на чл. 335,
ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Налице са и всички императивно
изискуеми от приложимата нормативна уредба реквизити в протокола от използване на
АТСС, какъвто е приложен по делото. Видно е от приложената снимка към самия ЕФ, че
приспадане в полза на водача на 3 км./ч. спрямо измерената скорост (от 60 км./ч.) е налице в
случая. Следва – отделно – да се поясни още - касателно приложението на чл. 39, ал. 4 и чл.
85а от ЗАНН - че под необжалваем „минимум по ал. 2“ (именно минимум, а не максимум,
като в чл. 39, ал. 2 от ЗАНН се сочи диапазонът от 10 лева до 50 лева) в текста на чл. 39, ал.
4 от ЗАНН следва да се има предвид сумата от 10 лева, а не тази от 50 лева, доколкото
съгласно действалата към 2011 г. (когато чл. 39 от ЗАНН е допълнен с новата ал. 4)
разпоредба на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН необжалваемият минимум на глобата е бил именно 10
лева (а не 50 лева, какъвто необжалваем минимум е бил установен към онзи момент, но в
ЗДвП, а разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН се отнася и се е отнасяла към 2011 г. не само
до хипотези на административни нарушения по ЗДвП, а до всяка една хипотеза на
съответното издаване на ЕФ, която е предвидена в закон, т. е. включително извън ЗДвП,
поради което не може да се поддържа, че понятието необжалваем минимум, използвано в чл.
39, ал. 4 от ЗАНН, следва да се отнася до уредбата по ЗДвП, т. е. до установения в последния
посочен закон необжалваем минимум). Отличните данни за дисциплината на въззивничката
от гледна точка на спазване на съответните правила за движение по пътищата (виж по-горе!)
не могат да обосноват сами по себе си прилагане на чл. 28 от ЗАНН (съобрази датата на
извършване на процесното административно нарушение и дата на влизане в сила на новата
разпоредба на чл. 189з от ЗДвП в светлината на чл. 3 от ЗАНН!).
Така при извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН съдът не открива каквито и да било основания за изменение или отмяна на
обжалвания фиш, поради което същият следва да бъде потвърден на основание чл. 63, ал. 9
вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН.
На основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от
ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, имайки предвид
липсата на сериозна правна и/или фактическа сложност на делото, както и участието на
съответния юрисконсулт (който е депозирал единствено писмено становище, в което
3
практически аргументация във връзка с конкретните доводи по жалбата почти липсва),
следва в полза на въззиваемата страна и в тежест на въззивника да се присъдят разноски, а
именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева (съответния минимум
съобразно споменатата преди малко наредба). С оглед изхода на делото законово основание
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката не е налице.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К, № 5475209, на СДВР.
Осъжда горепосочената жалбоподателка В. К. П. да заплати на СДВР сумата от 80 лева –
разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.
Оставя без уважение искането от страна на жалбоподателката за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4