Решение по дело №46/2024 на Административен съд - Силистра

Жалбоподателят „Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика – д-р М.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, моли съда да отмени заповед № РД-15-1 / 08.02.2024 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Силистра.

Ответникът – директорът на РЗОК – Силистра – оспорва жалбата.

Съдът прие за установено следното:

Със заповед № РД-0912-152 / 21.12.2022 г., издадена от ответника, на основание чл. 421, ал. 1, б. "а" от Националния рамков договор (НРД) за медицинските дейности (МД) за 2020 – 2022 г. (в сила от 01.01.2020 г.) на жалбоподателя е наложена санкция, изразяваща се в частично прекратяване на договор № 1901-78 / 07.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, по отношение на д-р М.Б., тъй като е отчетена неизвършена дейност.

Законосъобразността на гореописаната заповед е била потвърдена с решение № 24 / 03.04.2023 г. по адм.д. № 6 / 2023 г. на Административен съд – Силистра, в което е отбелязано следното: „Изброените обстоятелства осъществяват хипотезата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО, при наличие на която директорът на съответната РЗОК прекратява договорите с изпълнителите на извънболнична медицинска помощ по определен пакет частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност“.

Гореописаното съдебно решение е оставено в сила с касационно решение № 1030 / 30.01.2024 г. по адм.д. № 4913 / 2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), в чиито мотиви е подчертано следното: „[...] на 11.03.2022 г. е отчетен преглед на здравно осигуреното лице от страна на д-р Б., който не е бил реално проведен, т.к. [...] на 26.12.2021 г. лицето вече е било починало. [...] Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в съответствие с [...] чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО правилно договорът е прекратен частично само по отношение на лекаря, който е отчел дейността, която не е извършена, а не по отношение на лечебното заведение“.

Касационното решение е окончателно, поради което датата на неговото постановяване – 30.01.2024 г. – се явява дата на влизане в сила на издадената от ответника заповед № РД-0912-152 / 21.12.2022 г. Няколко месеца преди влизане в сила на тази заповед жалбоподателят и ответникът са сключили договор № 1901-78 / 02.10.2023 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ.

Със заповед № РД-15-1 / 08.02.2024 г. ответникът, на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗЗО и чл. 103, ал. 1, т. 4 и ал. 3 във вр. с чл. 29, ал. 2 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. (в сила от 01.09.2023 г.) и с оглед решение № 1030 / 30.01.2024 г. по адм.д. № 4913 / 2023 г. на ВАС е прекратил частично без предизвестие договор № 1901-78 / 02.10.2023 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ по отношение на д-р М. Д. Б., УИН **********. Така описаната заповед представлява предмет на проверка в настоящото производство.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗЗО в писмена форма, в рамките на която са обективирани фактическо основание, правно основание и всички останали реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Доколкото производството пред ответника се е изчерпило с едно процесуално действие, изразяващо се в издаването на заповедта, не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Липсват данни за отклонение от целта на закона.

Относно материалната законосъобразност на оспорената заповед – съгласно чл. 103, ал. 1, т. 4 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., договорът с изпълнителите на медицинска помощ (ИМП) се прекратява без предизвестие от страна на НЗОК, когато договорът е сключен в нарушение на нормативен акт или НРД. Разпоредбата на ал. 3 от същия член предписва следното: „В случаите, в които по време на действащия НРД е влязла в сила санкция "прекратяване на договор" по чл. 59, ал. 11, т. 1 или 2 от ЗЗО, издадена по реда на предходен НРД, договорът, сключен в съответствие с действащия НРД, се прекратява“. Синтезът на цитираните нормативни текстове визира изброените по-долу материалноправни предпоставки, обуславящи прекратяване на договор с ИМП без предизвестие от страна на НЗОК.

На първо място, трябва да са били сключени два договора с ИМП при режима на два последователни НРД. Тази предпоставка е осъществена, тъй като жалбоподателят е сключил договор № 1901-78 / 07.02.2020 г. при условията на НРД за МД за 2020 – 2022 г., а след това договор № 1901-78 / 02.10.2023 г. при действието на НРД за МД за 2023 – 2025 г.

На второ място, необходимо е да е била наложена, на основание предходен НРД, санкция "прекратяване на договор" в две отделни хипотези, едната от които се свежда до отчитане – от изпълнител на ИМП – на дейност, която не е извършена. Видно от описаните по-горе решения на Административен съд – Силистра и на ВАС и на потвърдения с решенията административен акт, тази предпоставка също е била реализирана по отношение на договор № 1901-78 / 07.02.2020 г.

На трето място, наложената санкция "прекратяване на договор" следва да е влязла в сила, когато е действал последващ НРД и сключен при неговите условия договор с ИМП. И тази предпоставка е налице, тъй като въпросната санкция е влязла в сила по отношение на жалбоподателя на 30.01.2024 г., т.е. след сключването на договор № 1901-78 / 02.10.2023 г.

Осъществяването на всички описани по-горе предпоставки налага извод за материалноправна законосъобразност на обжалваната заповед.

Неприемливи са изложените от активно легитимираната страна доводи. 1/ Жалбоподателят счита, че щом санкцията на заповед № РД-0912-152 / 21.12.2022 г. е влязла в сила след сключването на договор № 1901-78 / 02.10.2023 г., тя не може да послужи за фактическо основание на оспорения административен акт. Както обаче вече бе изяснено по-горе, обратното на изложения от жалбоподателя довод предписва разпоредбата на чл. 103, ал. 3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. 2/ Не може да се повдига повторно въпросът дали законосъобразно е наложена санкцията на заповед № РД-0912-152 / 21.12.2022 г., тъй като по този въпрос съдът вече се е произнесъл със сила на пресъдено нещо. Ето защо доводът на жалбоподателят в тази насока не следва да се обсъжда. 3/ Жалбоподателят изтъква, че чл. 103, ал. 3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. не е отразен в договор № 1901-78 / 02.10.2023 г. В тази връзка трябва да се подчертае, че НРД за МД за 2023 – 2025 г. е нормативен акт. Ето защо действието на неговите императивни разпоредби е обусловено не от това, дали тези разпоредби са цитирани в договорите с ИМП, а от обстоятелството, че фактите от обществената действителност осъществяват хипотезите на разпоредбите.

С оглед на гореизложеното жалбата се явява неоснователна, поради което, на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика – д-р М.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу заповед № РД-15-1 / 08.02.2024 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Силистра.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

Съдия: