Решение по дело №1191/2018 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 529
Дата: 15 март 2019 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Йова Петкова Проданова
Дело: 20187050701191
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е Ш Е Н И Е

 

 

                                          гр. Варна

 

     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, четиринадесети състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                        СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА 

                                                                       

при секретаря Наталия Зирковска изслуша докладваното от съдията адм. д. № 1191  по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Глава десета на Административния процесуален кодекс вр. чл.405, ал.7 от Кодекса на труда.

Образувано е по жалба на В.И.В., ЕГН **********,***, чрез адв. К.К., със съдебен адрес ***, срещу Постановление от 07.03.2018 година, издадено от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" Варна, за обявяване съществуването на трудово правоотношение между В.С.Г., ЕГН **********, изпълняващо длъжност "общ работник" в строителен обект "жилищна сграда", намираща се в гр.Варна, кв."Аспарухово", с.о. Боровец - север, ПИ 10135.5401.2580 и работодателя В.И.В., ЕГН **********,***, считано от 13.02.2018 година.

Постановлението е оспорено с твърдения за незаконосъобразност и нищожност поради издаването му в противоречие с материалния закони и при съществено нарушение на процесуални правила, по съображения за  неточно изяснена фактическа обстановка, непълнота на доказателствата и неправилна преценка на събраните доказателства

В жалбата се твърди, че предприетият ремонт на вилната постройка в собствения на В.В. ПИ с идентификатор 10135.5401.2580, находящ се в гр.Варна, ж.к."Аспарухово", с.о. Боровец - север, е организиран и извършен от неговия зет П.И.П., поради което жалбоподателят неправилно е определен за адресат на постановлението; В.В. познава лицето В.С.Г., но не се е уговарял с него за извършването на каквато и да било работа или услуга. При издаване на постановлението не е изяснено дали и каква работа е изпълнявал В.Г. при изливането на бетона на 12.02.2018 година, какво му е било възложено да изпълнява, при какво работно време и възнаграждение. Искането е постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 07.03.2018 година между В.В. като работодател и В.С.Г. да бъде отменено, с присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна Директорът на Дирекция "Инспекция по труда" Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата.

            Заинтересованата страна В.С.Г. изразява становище за основателност на жалбата с твърдения, че В.В. не му е възлагал изпълнение на работа в имота, находящ се в с.о. Боревец-север. На 13.02.2018 година В.Г. е бил в имота при изливане на бетон по молба на П.Н. за участие в ремонта.

            Съдът, въз основа на събраните по делото доказателствата и преценка на законосъобразността на обжалвания акт с оглед предявените основания и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл.168 от АПК, приема следното:

            Обжалваното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение е основано на констатациите на административния орган при разследване на трудов инцидент, станал на 13.02.2018 година с лицето П. Д.З., с ЕГН ********** на строителен обект - "жилищна сграда", намираща се в гр.Варна, кв."Аспарухово", с.о. Боровец - север, ПИ 10135.5401.2580, при което е прието за установено, че лицето В.Г. престира труд в полза на В.В., като изпълнява функции на "общ работник" при определено работно време от 12:00 часа до 19:00 часа, договорено трудово възнаграждение и определено работно място - обекта, предмет на проверката, без да е налице сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.

            Като доказателства в административното производство са посочени декларация от лицето В.Г. от 13.02.2018 година и Констативен протокол от 13.02.2018 година, попълнен в обекта на контрол.

            В Декларацията на В.Г. от 13.02.2018 година, както и в декларациите на лицата П. Ж.Н., Н. Г. У.и Д.Х.С., попълнени същия ден, се съдържат идентични изявления, че са били помолени от П.Н. да помогнат при заливане на бетон на обекта, на който са отишли към 12.00 часа, като обясняват обстоятелства, свързани с настъпилия инцидент. В тези декларации не са отразени факти относно работно време, уговорено възнаграждение, като елементи на трудови отношения с възложителя.

            В Констативния протокол от 13.02.2018 година, съставен в 15.20 часа са посочени имената на читирите лица в качеството им на работници, с ЕГН, длъжност -"общ работник", дата на наемане - 13.02.2018 г., работно време - 12:00 - 19:00 ч. и отсъствие на трудови договори.

            В административната преписка се съдържат доказателства за собственост на имота - нот.акт №16, т.ІІ, рег.5605, д.189 от 31.08.2016 година на Нотариус П.Миткова, рег.№ 478 на Нотариалната камара, строителни книжа и документи, свързани с изясняване законосъобразността на извършваните строителни дейности в имота, както и обяснения на П.Н..  

            Като доказателства по делото са ангажирани от жалбоподателя и ответника показанията на свидетели.

            Свидетелят А.И.Ч., съсед на имота в с.о."Боровец-север" установява предприетия от П.Н. ремонт на вилната постройка и известни му от П.обстоятелства за ангажирането на негови приятели за различните дейности, включително, изливането на бетона в деня на 13.02.2018 година.

            В показанията си като свидетел П.Н. заявява, че независимо от извършеното прехвърляне на имота през 2016 година, той се счита за собственик на имота и организира ремонтните работи по него. В деня на 13.02.2018 година е било организирано изливане на бетон с помощта на В.Г., който е дошъл с приятели. За извършените ремонтни работи не е плащал на никого, извършвал ги е с помощта на приятели.

            В обясненията, дадени в хода на административното разследване /л.25/ П.Н. заявява, че с В.Г. се е уговорил устно да му плати при свършената работа. "Той /В.Г./ каза, че има работници, няколко момчета, които той наема и ги води по обектите, които той намира и осигурява работа, използвайки контактите си."

            В показанията си като свидетел Н. И.И., главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" Варна, извършил проверката в обекта в с.о.Боровец-север при инцидента на 13.02.2018 година, заедно с колегите си П.М.и Е.Н., установява, че четирите лица, работещи на обекта са заявили, че в този ден са отишли да излеят плочата, както са ходили и по-предни дни; "...  не могат да кажат колко точно ще им бъде заплатено, защото след като излеят цялата плоча, тогава ще им бъде платено .... След като приключат работа, тогава ще им бъде платено". Свидетелят заявява и дадените му обяснения, че ".... останалите лица не са в трудови правоотношения с г-н В., а с В.Г. и че той  ги бил довел на обекта, и той щял да им плаща, а те щели да плащат само на него. Това го заяви П.Н..... В.Г. не ми е давал обяснения". "Тази версия, че работниците са му приятели и са отишли да помагат започна да се поддържа от г-н П.на следващия ден, когато трябваше да дойде да донесе документите...".

            Свидетелката П.М.М., служител в Дирекция "Инспекция по труда", участвала в проверката на инцидента заявява, че намерените в обекта четири лица са работили като общи работници, декларирали са работно време, по техни изявления са били извикани от П.Н.. "Съответно възнаграждение не беше договорено доколкото си спомням, защото не беше уточнен размера ....Декларираха длъжност, като общи работници и се занимаваха с леенето на бетона, но може впоследствие да е имало и нещо друго ... Не знам дали е имало плащане преди това, нямам информация. Размерът на заплащане не беше уточнен и съответно не съм записала, защото не са ми казали."

            Свидетелят Е.Д.Н., инспектор в Дирекци "Инспекци по труда" Варна заявява, че при проверката на инцидента не е  имало възражения и противоречия относно факта, че четиримата работници са извикани от П.Н., работниците са декларирали работно време, "декларираха длъжност, относно трудовото възнаграждение казаха, че не знаят конкретна сума, че все още не могат да кажат размера на възнаграждението... Лично аз не съм разбрал за възнаграждението, дали ще е на ден или в зависимост от други условия..... Устни сведения събрахме .... Не са давали писмени обяснения допълнително".

            На основание чл.176 от Гражданския процесуален кодекс в с.з. на осемнадесети февруари 2019 година заинтересованата страна В.Г. заявява, че е работил на строителния обект в с.о.Боровец-север, където са отишли да излеят плоча. "Бяхме четирима човека. Бяхме заедно и аз ги попитах, дали ще дойдат да помогнат и те казаха, че ще дойдат. Нямаше да има запащане, щеше да има почерпка след свършване на работата. С П. говорихме за това.

            При събраните доказателства, като констатира противоречията в показанията на свидетелите и обясненията на заинтересованото лице В.Г., относно обстоятелствата – от кого са ангажирани тримата работници и уговорките за заплащане на извършената работа, съдът приема за доказано, че на 13.02.2018 година четиримата - В.Г., П. Ж.Н., Н. Г. У.и Д.Х.С. са отишли в имота в с.о.Боровец-север, собственост на В.В., за изливане на бетон на строежа на вилната постройка, като изпълнението на тази строителна операция е уговорено от П.Н. с В.Г., който е организирал участието на останалите трима. Изливането на бетона е следвало да започне към 12 часа. Категорични доказателства, че П.Н. е действал като пълномощник на В.В. не са събрани както в административното производство, така и при съдебното оспорване.

            Въпреки отразеното в Констативния протокол работно време - 12:00 - 19:00 часа и показанията на инспекторите, участвали в проверката, че лицата са заявили работното време, отразено в протокола, съдът намира за недоказано наличието на уговорено работно време по смисъла на Кодекса на труда, още повече, като се има предвид времето на изпълнение на строителните работи - 13.02., зимен период, когато светлата част на деня е силно ограничена за изпълнение на дейности на открито. Посоченото в протокола работно време 12:00 - 19:00 не съответства и на установеното от служителите на Дирекция "Инспекция по труда", че четиримата работници са били в обекта за изпълнение на конкретна задача - изливане на бетон, което би определило и необходимото за това време, то не се установява от показанията на нито един от свидетелите.

             Към деня на инцидента /проверката/ не е установен размера на възнаграждението, което е следвало да бъде заплатено на работещите, този размер не е установен и впоследствие, съгласно изричните изявления на участвалите в проверката инспектори.

            При противоречието в твърденията на П.Н. между дадените в деня на инцидента писмени обяснения и свидетелските му показания, като съобразява и показанията на свид. Н. И., съдът приема, че за изпълнението на строителната услуга е било уговорено плащане, което е останало неизяснено в хода на административното разследване. В показанията си и тримата служители на Дирекция "Инспекция по труда", участвали в проверката установяват, че не е бил ясен размера на възнаграждението, който ще бъде заплатен, свид. Н. заявява, че не е разбрал за възнаграждението, дали то ще се заплаща на ден или в зависимост от други условия.  

            При приетите за установени факти на уговорено и започнало изпълнение на 13.02.2018 година на конкретно определена строителна операция - изливане на бетон в собствения на В.В. имот, без да са установени работно време, почивки и трудово възнаграждение, като съществени елементи на трудовия договор по смисъла на Кодекса на труда, като взема предвид и становището на заинтересованото лице В.Г., съдът приема за недоказано реалното осъществяване на трудово правоотношение между В.В. като работодател и В.Г., като работник на длъжност "общ работник". Този извод  се налага и от предмета на престирания труд – конкретно възложена работа по изливане на бетон на строителен обект, която сочи на белезите  на граждански отношения между страните по изпълнението, с цел постигане на конкретен резултат.

В конкретния случай не е налице продължително и многократно престиране на труд, характеризиращо трудовия договор, с установен работен режим на строежа, с уговорено работно време, с уточнени като брой и продължителност почивки през деня, като елементи на всяко трудово правоотношение. Напротив, установените отношения сочат на договор за изработка, при който се дължи единствено постигане на конкретен резултат, без да се договаря режим на работа и почивки. Изпълнителят сам определя начина си на работа и продължителността на работа. Не е налице и йерархична зависимост от възложилия работата П.Н.. Характерните за трудовия договор елементи - работно време в т.ч. дневни почивки, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и йерархичната зависимост на работника при трудов договор отсъстват в отношенията между В.В. и В.Г.. Напротив, доказателствата установяват, че възложената работа съвпада с целите при сключване на граждански договор – тя е определена по съдържание и обем, насочена към постигане на определен резултат, като договореностите имат за предмет еднократно изпълнение.

            Предвид изложените съображения за недоказаност на трудово правоотношение между В.В. и В.Г., оспореното Постановление противоречи на закона и следва да бъде отменено.

            Предвид изхода на спора, своевременно предявеното искане и представените доказателства, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 310.00 лева.

            Водим от горното, на основание чл.172, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

 

 

                                                Р   Е   Ш   И   : 

 

ОТМЕНЯ Постановление от 07.03.2018 година, издадено от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" Варна, за обявяване съществуването на трудово правоотношение между В.С.Г., ЕГН **********, изпълняващо длъжност "общ работник" в строителен обект "жилищна сграда", намираща се в гр.Варна, кв."Аспарухово", с.о. Боровец - север, ПИ 10135.5401.2580 и работодателя В.И.В., ЕГН **********,***, считано от 13.02.2018 година.

ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" Варна да заплати на В.И.В., ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 310.00 /триста и десет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 / четиринадесет / дневен срок от съобщението до страните.

 

                       

                                                                        СЪДИЯ: