Р Е Ш Е Н И Е № 148
Гр. Сливен, 17.09.2018
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на четвърти септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора ……………….
и при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 181 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2018 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215 и сл. от Закона за устройство
на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба
от Й.Ж.Й. *** срещу Заповед № РД 15 – 1538/14.05.2018 г. на Кмета на Община
Сливен, с която на основание чл. 57а ал. 1 т. 1 от ЗУТ е наредено да бъде
премахнат „Дървен навес“, разположен в
ПИ с идентификатор № 67338.418.128 по КККР на гр. Сливен, находящ се в м. „Л.в.“
в селищно образувание „И.“, гр. Сливен.
В жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Оспорващият твърди,
че с издаването на оспорената заповед са нарушени основни принципи на
административния процес, както и че установеното нарушение на чл. 56 ал. 2 от ЗУТ от служители на общината не кореспондира с действителното фактическо
положение. В цитираната норма никъде не се упоменавали обекти като процесния, а
именно „дървен навес, предназначен за лятна кухня“. Не отговаряла на
действителността и констатацията, че обектът е предназначен за лятна кухня, тъй
като навесът се ползвал за сянка през лятото, а през зимата – за складиране на
саксии и градински машини и инструменти. Под навеса нямало нищо, от което да се
приеме, че съставлява лятна кухня. Твърди, че процесният навес попада в
разпоредбата на чл. 151 ал. 1 т. 12 от ЗУТ – градински и паркови елементи с
височина до 2,5 м. над прилежащия терен, за които не се изисквало разрешение за
строеж, тъй като по дефиниция градинските и паркови елементи (беседки,
барбекюта, перголи и пейки били свързани със зоните за отдих и уединение. По
своята същност перголите представлявали именно навеси. В случая изграденото от
оспорващия било всичко друго – барбекю, пергола, беседка, но не и лятна кухня,
предвид това, че неговото предназначение и начин на ползване не отговарял на
направената от общинските служители констатация. Моли съда да отмени
атакуваната заповед, с претенция за разноски.
В с.з. оспорващият,
редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адв. С. К. ***,
който поддържа жалбата и моли съда да я уважи на изложените в същата основания,
в която насока била и приетата по делото съдебно – техническа експертиза. Претендира
разноски.
В с.з.
административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от упълномощен
юрк. Е. М., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски
и юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки заявява, че заповедта е
материално и процесуално законосъобразна. Процесният обект не бил трайно
прикрепен към земята и можело да бъде преместен, а и бил предназначен за
задоволяване на лични и битови нужди на собствениците, поради което следвало да се приеме като обект по смисъла на чл.
56 ал. 1 от ЗУТ. Жалбоподателят не оборил констатацията за липса на разрешение
за поставяне, което обуславяло приложимост на чл. 57а ал. 1 т. 1 от ЗУТ. Не
следвало съдът да споделя извода на съдебно – техническата експертиза, че
процесният навес е вид градински елемент, предвид обстоятелството, че се намира
в отредената за озеленяване площ на поземления имот. Моли съда да отхвърли
жалбата, с претенция за разноски.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 19.04.2018 г.
работна група от служители в отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен
извършила проверка на обект „Дървен навес“, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 67338.418.128 по КККР на гр. Сливен, идентичен с ПИ № 2305 в кв.
258, м. „Л.в.“ във вилна зона на селищно образувание „И.“, гр. Сливен. При проверката
длъжностните лица установили, че поземленият имот е собственост на Й.Ж.Й., а
строежът представлява дървен навес, предназначен за лятна кухня, изграден без
разрешение за строеж на границата на съседен имот с размери в план 3.20/3.50 м.
и височина 2.20 м.; монтажът е извършен върху бетонова основа; покривната
конструкция е закрепена върху дървени подпори и захваната с болтове и обшита с
плоскости, които са покрити с хидроизолация; захранен с ел. енергия. Проверяващите обективирали така установеното в
Констативен акт № 5/19.04.2018 г., съгласно който приели, че е нарушена
разпоредбата на чл. 56 ал. 2 от ЗУТ. Актът бил връчен на адресата Й. на
03.05.2018 г. Срещу констатациите в
същия Й. депозирал с вх. № 9400-9370/04.05.2018 г. възражение, в което заявил,
че има влязъл в сила ПУП за имота, а на мястото на навеса има предвидено
застрояване. Въз основа на съставения констативен акт, на 14.05.2018 г. Кметът
на Община Сливен издал Заповед № РД 15-1538, с която разпоредил на основание
чл. 57а ал. 1 т. 1 от ЗУТ да бъде премахнат „Дървен навес“, разположен в ПИ с
идентификатор № 67338.418.128 по КККР на гр. Сливен, находящ се в м. „Л.в.“ в
селищно образувание „И.“, гр. Сливен, собственост на Й.Ж.Й..
Към доказателствата
е приобщена Заповед № РД -15-669/11.06.2010 г., ведно с графична част за
одобрен частичен ПУП с план за регулация и застрояване, от който е видно, че е
предвидена застройка в частта от имота, където е ситуиран процесният обект.
По делото е
извършена и приета като неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза,
изготвена от вещо лице с необходимата компетентност и в чиято безпристрастност
съдът няма основание да се съмнява. Съгласно заключението на експерта, придружено
и със снимков материал, за процесния „Дървен навес“ няма издадено от общината
разрешение за поставяне; същият попада частично върху предвидената съгласно
действащия ПУП едноетажна сграда на допълващото застрояване; обектът не е
свързан с водопроводна мрежа, няма канализация и отпадни води, както и няма
части, механизми или оборудване, които да се използват по предназначение за
кухня (печка, мивка, кухненски шкафове); обектът няма оградни стени, като е
изпълнено единствено остъкляване с преместваема дървена рамка от север. Вещото
лице заключава, че съгласно описанието и техническите характеристики на обекта,
установеното предназначение на същия е за съхраняване на градински инвентар,
саксии и др.; процесният навес не отговаря на нито един от видовете преместваеми
обекти, дефинирани в чл. 3 ал. 3 от Наредба за преместваемите обекти за
търговски и други обслужващи дейности и елементите на градско обзавеждане на
територията на гр. Сливен. Предвид обстоятелството, че се намира в отредена за
„озеленяване“ част от поземления имот, в добре поддържана декоративно озеленена
площ, експертът счита, че процесният навес е вид градински елемент. При разпита
в о.с.з. уточнява, че по принцип тази част от имота е отредена за озеленяване и
навесът е разположен в тази част; в закона няма легална дефиниция за „навес,
свързан с терена“, съоръжението не е павилион и не може да е по т. 7 от
Наредбата, защото няма оградни стени, в чл. 3 ал. 3 на тази наредба били
изброени изчерпателно преместваемите обекти по вид и предназначение, а
процесният навес не попадал измежду тях; това давало основание на вещото лице
да заключи, че процесният навес не попада като преместваем обект по смисъла на
наредбата. Експертът заявява още, че за градински елемент няма легална законова
дефиниция, в много градини и паркове имало такива навеси и в тях се съхранявали
градински инструменти, но факт било, че процесният навес няма оградни стени.
Жалбата, по която е
образувано настоящото съдебно производство, е подадена до Административен съд
Сливен на 29.05.2018 г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът
изгради своите изводи от фактическа страна на база всички писмени доказателства
по административната преписка, които не бяха оспорени от страните по
предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Съдът преценява
подадената жалба като процесуално допустима, като подадена срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол и от легитимирано лице. Разгледано
по същество, оспорването се явява основателно и като такова следва да бъде уважено.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното
начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му
действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Оспорената
заповед е издадена от Кмета на Община Сливен, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от
закона материална компетентност, съобразно нормата на чл. 57а ал. 3 от ЗУТ. Съгласно
цитирания в заповедта чл. 57а ал. 1 т. 1 от ЗУТ, обектите по чл. 56 ал. 1 и чл.
57 ал. 1 се премахват, когато са поставени без разрешение или в противоречие с
издаденото разрешение, като съобразно ал. 3, в 7 – дневен срок от връчването на
констативния акт по ал. 2 кметът на общината издава заповед за премахването му.
Ето защо съдът приема същата за валиден
акт. При издаването на процесната заповед не са допуснати и съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед разпоредбата на
чл. 57а ал. 2 от ЗУТ, обстоятелствата, предпоставящи провеждане на процедура по
премахване на обект по чл. 57а ал. 1 от ЗУТ, се установяват с констативен акт,
съставен от служителите по чл. 223 ал. 2. Последната цитирана норма определя
правомощия на служителите за контрол по строителството към общината по
отношение на строежите от четвърта до шеста категория да констатират обекти по
чл. 56 ал. 1, поставени без разрешение (т. 1). Видно от административната
преписка, проверката е извършена от длъжностни лица със съответната
компетентност (главни специалисти в отдел „Строителен контрол“ към община
Сливен), които са и съставители на констативния акт по чл. 57а ал. 2 от ЗУТ.
Този акт е връчен на неговия адресат, при спазване на разпоредбата на чл. 57а
ал. 2 изр. второ от ЗУТ. Тази норма задължава общинските органи да връчат акта
на неговия адресат, което в случая е сторено на 03.05.2018 г., като в самия акт
е указана възможността в 7 – дневен срок да бъдат подадени възражения срещу
констатациите в същия. В случая, видно от административната преписка, Й. е
подал възражение на 04.05.2018 г. В настоящия случай от доказателствата по
делото се установява, че разписаната от закона процедура е детайлно спазена,
което налага извода за процесуална законосъобразност на атакуваната
административна заповед. Макар валиден и процесуално законосъобразен, при
преценка на събраните по делото доказателства, оспореният акт се преценява от
настоящата съдебна инстанция като постановен в противоречие с материалноправни
разпоредби– отменително основание по чл. 146 т. 4 от АПК, при следните
съображения:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 57а ал. 1 т. 1 от ЗУТ, като фактическо
основание за постановяването й е установеното с Констативен акт № 5/19.04.2018
г. Съгласно цитираната норма, обектите по чл. 56 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 се
премахват, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото
разрешение. Видно е както от мотивите в
атакуваната заповед, така и от констативния протокол, че процесният обект е
възприет като такъв по чл. 56 ал. 1 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, върху
поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми
обекти за търговски и други обслужващи дейности – павилиони, кабини, маси,
зарядни колони за електрически превозни средства, както и други елементи на
градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни
тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и др.). С оглед
визираният като нарушен в констативния акт чл. 56 ал. 2 от ЗУТ, за обектите по
ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на
общинския съвет. По делото няма спор, че разрешение за поставяне на обекта не е
издавано. Спорът е относно обстоятелството попада ли същият в обхвата на
нормата на чл. 56 ал. 1 от ЗУТ, за които съобразно ал. 2 се изисква разрешение
за поставяне по установения в местната наредба ред. Видно от констативния акт, обектът
е приет като „дървен навес, предназначен за лятна кухня“. Тази констатация
обаче е оборена от приетата по делото като неоспорена съдебно – техническа
експертиза, която съдът кредитира изцяло като изготвена обективно,
безпристрастно и от вещо лице с необходимата компетентност. Според заключението,
процесният навес не е свързан с водопроводната мрежа, няма канализация за
отпадни води, в същия няма части, механизми или оборудване, които да сочат на
неговото използване като лятна кухня, няма и оградни стени. Съгласно приетото
от експерта, този обект не отговаря на нито един от видовете преместваеми
обекти, дефинирани в чл. 3 ал. 3 от Наредба за преместваемите обекти за
търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на
територията на Община Сливен, като е дадено заключение, че същият е вид
градински елемент. В цитираната от вещото лице разпоредба общинският съвет е
изброил изчерпателно по предназначение и вид преместваемите обекти, за които се
регламентира съответният разрешителен режим, а именно: 1. Обслужващи
търговията: 1.1. Павилиони; 1.2. Временни базарни конструкции; 1.3.Фургони; 1.4.
Навеси, свързани с терена; 1.5. Ветробрани; 1.6. Сергии, щандове,хладилни
витрини, разположени пред търговски обект; 1.7.Стелажи за печатни изделия,
дребни нехранителни стоки, пакетирани захарни изделия, стойки и др.; 1.8.Маси за
сервиране пред съществуващи
заведения за хранене
и развлечения; 1.9.Колички,
сладолед машини, кафе-автомати, млеко - автомати, банкомати и
др. съоръжения на открито; 1.10.Слънцезащитни устройства; 1.11. Детски
атракциони-колички, клатушки, батут и др.; 2. Обслужващи транспорта: 2.1.
Навеси за спирки на масовия градски транспорт; 2.2. Павилиони за обслужване на
масовия градски транспорт; 2.3. Зарядни колонки за електрически превозни
средства; 3. Обслужващи рекреацията: 3.1. Спортно, атракционно или детско
съоръжение; 3.2. Паркови и улични елементи на обзавеждане; 4. Тоалетни кабини; 5.
Телефонни кабини; 6. Павилиони за охрана и за други обслужващи дейности и
услуги, както и такива, разположени в производствени или складови зони; 7.
Павилиони за други обслужващи дейности; 8.Декоративно-монументални елементи
–знаци, плочи, паметници и др. съоръжения с възпоменателен характер; 9.
Елементи на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, които имат за цел
осигуряване на достъпна
архитектурна среда за
цялото население, отчитащи специфичните нужди на хората с
намалена подвижност. Видно е от характеристиките и предназначението на
процесния обект – навес за съхранение на градински инвентар, че същият не
попада нито сред посочените в чл. 56 ал. 1 от ЗУТ, нито сред изчерпателно
посочените преместваеми обекти по чл. 3 ал. 3 от Наредба за преместваемите
обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градско
обзавеждане на територията на Община Сливен. Ето защо, при тези характеристики
на обекта и анализ на цитираните материалноправни норми, настоящата съдебна инстанция напълно споделя
заключението на вещото лице, а именно: че навесът, предмет на оспорената
заповед съставлява съоръжение в обхвата на посочените в чл. 151 ал. 1 т. 12 от ЗУТ. Съгласно чл. 151 ал. 1 т. 12 от ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж за
градински и паркови елементи с височина до 2,5 м над прилежащия терен.
При горните
съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед № РД
15-1538/14.05.2018 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 57а
ал. 1 т. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат
„Дървен навес“, разположен в ПИ с идентификатор № 67338.418.128 по КККР
на гр. Сливен, находящ се в м. „Л.в.“ в селищно образувание „И.“, гр. Сливен е
незаконосъобразна, като постановена в противоречие с относимите
материалноправни норми, предвид което следва да бъде отменена.
С оглед изхода на
делото, с отмяна на оспорения административен акт, се явява основателно и
следва да бъде уважено искането на оспорващата страна за присъждане на
направени по делото разноски. Действително направените такива са в размер на 685,00
(шестстотин седемдесет и пет) лева, от които 10,00 (десет) лева внесена
държавна такса, 600,00 (шестстотин) лева заплатено в брой адвокатско
възнаграждение и 75,00 (седемдесет и пет) лева депозит за съдебна експертиза.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал. 2 предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна Заповед № РД 15-1538/14.05.2018 г., издадена от Кмета на
Община Сливен, с която на основание чл. 57а ал. 1 т. 1 от ЗУТ е наредено да
бъде премахнат „Дървен навес“,
разположен в ПИ с идентификатор № 67338.418.128 по КККР на гр. Сливен, находящ
се в м. „Л.в.“ в селищно образувание „И.“, гр. Сливен.
ОСЪЖДА Община
Сливен да заплати на Й.Ж.Й. *** разноски по делото в размер на 685,00
(шестстотин осемдесет и пет) лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: