Решение по дело №1146/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 599
Дата: 10 март 2020 г. (в сила от 9 декември 2020 г.)
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20197180701146
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 599/10.3.2020г.

гр. Пловдив, 10 март 2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, V-ти състав, в открито заседание на десети февруари,  две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ,

 при секретаря В.К., като разгледа административно дело №1146 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Жалбоподателите – от А.И.П., ЕГН **********,***; Н.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***; Н.И.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и А.М.И., ЕГН **********,*** чрез адв.Д.Д.  обжалват Заповед № РД-09-43/09.01.2019 г. на и.д. кмет на община „Марица“, с която е наредено да се премахнат следните сгради:

1. Паянтова сграда, намираща се в имот с идентификатор № 11845.17.20 по КК на с.Войводиново, общинска собственост, с размери 6,00/3,00 м., височина около 2, 00 м.

2. Паянтова постройка, намираща се в имот с идентификатор № 11845-17.20 по КК на с.Войводиново, общинска собственост, с размери 4,00/3,00 м. височина около 2,00 м.

3. Дървена барака, намираща се в имот с идентификатор № 11845.17.20 и частично в полски път с идентификатор № 11845.6.36 по КК на с.Войводиново, общинска собственост, с размери 3,00/3,00 м.височина около 2,00 м.

4. Барака, намираща се в имот с идентификатор № 11845.17.20 и частично в полски път с идентификатор № 11845.6.36 по КК на с.Войводиново, общинска собственост, с размери 2,00/2,00 м. височина около 2,00 м.

5. Дървена барака, намираща се в имот с идентификатор № 11845.17.20 и частично в полски път с идентификатор № 11845.6.36 по КК на с.Войводиново, общинска собственост, с размери 2,50/3,00 м. височина около 2,00 м.

6. Барака, намираща се в имот с идентификатор № 11845.17.20 по КК на с.Войводиново, общинска собственост, с размери 3,0/3,00 м., височина 2,00 м.

7. Паянтова сграда, намираща се в имот с идентификатор № 11845.17.20 по КК на с.Войводиново, общинска собственост, с размери 6,00/4,00 м, височина 2,00 м.

8. Барака, намираща се в имот с идентификатор № 11845.17.20 по КК на с.Войводиново, общинска собственост, с размери 6,00/6,00, височина около 2,00 м. е изградена от дъски, ламарини и фазер. Покривът е частичен.

В жалбата , както и в молбата на л. 154 на адв. Д. съдът се моли да обяви недействителността на горепосочената заповед, а при условия на алтернативност: да отмени същата като незаконосъобразна. Твърди се, че е издадена от некомпетентен орган, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалноправните норми и не съответства на целта на закона. Претендират се и съдебни разноски.

Ответникът – И.Д. - Кмет на община Марица, представляван от юрисконсулт Л. П., изразява становище / л. 170/  за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение  По отношение на  Н. И. Г. и А.М.И. съдът се моли да остави жалбите  им без разглеждане, поради липса на правен интерес, тъй като те не са адресно регистрирани в село Войводиново, както и по никакъв начин не се доказа да са обитавали постройки и по-конкретно имот на ул. Победа в село Войводиново. Претендира се и юк. Възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира че жалбата е подадена директно в ПАС  на 29.03.2019г. или в рамките на законоустановения срок за оспорване на актове от вида на разглеждания по делото. По отношение на  Н. И. Г. и А.М.И. съдът приема , че жалбите им са процесуално недопустими , като подадени от лица без правен интерес, тъй като по делото се установи , че те не са адресно регистрирани в село Войводиново, както и че не са обитавали постройки в село Войводиново. От друга страна съдът приема че жалбите на  първите двама жалбоподатели са процесуално допустими , а по същество неоснователни.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Административната преписка е приложена по делото от л.16 до л.50.

С Определение № 818 по адм.дело № 916/2019 г. на 15 състав съдебното производство е разделено , като настоящото продължава само по обжалване законосъобразността на Заповед № РД-09-43/09.01.2019 г.

 Със Заповед № РД-09-25/08.01.2019 г. на И.Д. Кмет на община „Марица" е назначена комисия, която да извърши проверка за установяване състоянието на строежи и постройки, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на обитателите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят и заздравят на територията на село Войводиново, община „Марица".

Комисията е изготвила протокол и на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ е предложила на кмета на община „Марица" да издаде заповед за събаряне на сградите, подробно описани в протокола, тъй като същите са негодни за ползване, застрашени са от самосрутване, опасни са за живота и здравето на хората, създават условия за възникване на пожар, вредни са в санитарно-хигиенно отношение, не подлежат на ремонт и реконструкция и затова следва да се премахнат.

 Описани са 15 (петнадесет) опасни сгради и  са разделени по местонахождението им в четири отделни заповеди за премахване, като едната е процесната -Заповед № РД-09-43/09.01.2019 г. на кмета на общината за премахване на 8 бр. сгради /паянтови сгради, постройки и бараки/, намиращи се в поземлен имот 17.20 по КК и КР на с. Войводиново, с начин на трайно ползване: земеделска земя, частна общинска собственост. Заповедта подлежи на предварително изпълнение на основание чл.217, ал.1, т.9 от ЗУТ и е изпълнена, като  всички опасни сгради са премахнати.

В съдебното производство са  заявени от жалбоподателя следните доказателствени искания, а именно:

 1. Да се приеме по делото като веществено доказателство компакт диск,съдържащ видео материали, на който се вижда събарянето на домовете на жалбоподателите, на който да се извърши оглед.

   2. Да се допусне съдебно-техническа експертиза от вещо лице с геодезическа специалност или друга подходяща техническа специалност, което, след като се запознае с видеоматериалите, които показват разрушаването на къщите на жалбоподателите и след като прегледа наличната документация в община „Марица“, административната преписка и кадастралната карта и регистър, да установи идентичност между жилищата на жалбоподателите и строежите. Моли да се предостави възможност да конкретизира въпросите си към вещото лице, след като бъде разпределена доказателствената тежест и след като се запознае с административната преписка и становището на ответника.

3. Да се допуснат двама свидетели при режим на довеждане, чиито показания да установят факта, че жалбоподателите са живели в къщата си в продължение на дълги години.

4. Да се направи служебна справка в Регистъра на населението, Национална база данни „Население“, до която има право на достъп, чрез която да установи твърдените роднински връзки между жалбоподателите, а между Н.Г. и А. – за установяване на обстоятелството, че двамата имат общи деца /предвид твърдението, че двамата са партньори и живеят като съпрузи/.

5. След запознаване с преписката, представена от административния орган, моли да й бъде предоставена възможност в подходящ срок да вземе допълнително становище по доказателствата, включително да формулира още доказателствени искания и представи още доказателства, в подкрепа на наведените твърдения в жалбата.

Съдът като цяло е уважил исканията на жалбоподателя , с изключение на  исканото по  1. Да се приеме по делото като веществено доказателство компакт диск , съдържащ видео материали, на който се вижда събарянето на домовете на жалбоподателите, на който да се извърши оглед.

Съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Г.-геодезист, чието заключение е прието по делото / л. 142-152/ , неоспорено от страните. От съдържанието на молбата на адв. Д. на л. 154 изрично се сочи , че не възразява  на приемане на заключението по делото.

Вещото лице е  дало заключение,  че не може да се установи идентичност между описаните от четиримата жалбоподатели постройки, с някоя от сградите, описани в обжалваната заповед, още повече , че на местото на които са били постройките са израснали високи треви и бурени и няма ясни следи, по които да се правят изводи за стари сгради.

Съдът е заличил  допуснатите до разпит свидетели на страните , при режим на довеждане, поради недовеждането им и поради изричното искане в тая посока от ответната страна.

Предвид установеното по-горе съдът от правна страна следва да изложи следното:

Съдът със свое разпореждане от 22,04,2019 г. по делото е разпределил  доказателствената тежест и е указал на страните нуждата от ангажиране на доказателства, по спора по същество на оспорената заповед.

Назначената от кмета комисия е изготвила / л. 20/  протокол и на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ е предложила на кмета на община „Марица" да издаде заповед за събаряне на сградите, подробно описани в протокола, тъй като същите са негодни за ползване, застрашени са от самосрутване, опасни са за живота и здравето на хората, създават условия за възникване на пожар, вредни са в санитарно-хигиенно отношение, не подлежат на ремонт и реконструкция и затова следва да се премахнат.

 Описаните 15 (петнадесет) опасни сгради са разделени по местонахождението им в четири отделни заповеди за премахване, като едната е настоящата Заповед № РД-09-43/09.01.2019 г. на кмета на общината за премахване на 8 бр. сгради /паянтови сгради, постройки и бараки/, намиращи се в поземлен имот 17.20 по КК и КР на с. Войводиново, с начин на трайно ползване: земеделска земя, частна общинска собственост. Заповедта е изпълнена и всички опасни сгради са премахнати.

Според  приетите  по делото / л. 27-32/  заверени копия на скици, в КК на с. Войводиново е заснет ПИ с идентификатор №17.20, с номер по предходен план 000017, площ от 1624,00 кв.м., с трайно предназначение на територията (ТПТ)- земеделска; с НТП- нива. В имота са заснети 5 броя едноетажни еднофамилни жилищни сгради, съответно с идентификатор №17.20.1, със застроена площ (ЗП) от 23,00 кв.м., с идентификатор №17.20.2, със ЗП от 15,00 кв.м., с идентификатор №17.20.3, със ЗП от 70,00 кв.м., с идентификатор №17.20.4, със ЗП от 24,00 кв.м., с идентификатор №17.20.5, със ЗП от 55,00 кв.м.; както и 1 брой едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор №17.20.6, със ЗП от 16,00 кв.м.

Според извадка от действащия план за регулация и застрояване (ПРЗ) на с. Войводиново, одобрен със Заповед №РД-09-409 от 27.09.1995г. на кмета на община Марица; според извадка от действащия план за регулация на с. Войводиново, одобрен със Заповед №РД-09-409 от 27.09.1995г.; според извадка от отменен план за регулация (лист 59) на с. Войводиново, утвърден със Заповед №661 от 28.11.1968г. (неприложена по делото); ПИ с идентификатор №20.17 се намира извън границите на населеното място- с. Войводиново.

Според чл.127, ал.6 от ЗУТ, в редакция към 10.12.2010г., общият устройствен план се одобрява от общинския съвет по доклад на кмета на общината; Решението за одобряване на плана се обнародва в “Държавен вестник”. А според чл.215, ал.6 от ЗУТ, в редакция към 10.12.2010г., не подлежат на обжалване устройствените схеми и общите устройствени планове, както и техните изменения.

Съответно, ОУП- Марица е влязъл в сила на 10.12.2010г. и ПИ с идентификатор №17.20 попада в урбанизирана територия, считано от 10.12.2010г., като същият е с НТП- нива (неурегулирана територия по смисъла на §5, т.3 от ДР на ЗУТ), предвид липсата на влязъл в сила ПУП по отношение на имота.

Според чл.23, т.2, от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), в редакция към 12.11.2008г. (датата на одобряване на КК и КР на с. Войводиново), недвижим имот, обект на кадастъра е сграда, включително изградена в груб строеж.

Според §1, т.2 от ДР на Наредба №3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба №3, отм.), действала към 12.11.2008г., “сграда” е сграда от основното застрояване, както и постройка от допълващото застрояване (спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки).

Според чл.57, т.2 от Закона за общинската собственост (ЗОС), в редакция към 15.12.2003г., подлежат на актуване и земеделските земи, собственост на общината, както и сградите и постройките в тях.

Предвид обстоятелството, че в с АЧОС с №61 от 15.12.2003г. няма направено отбелязване / л. 29/  в ПИ с идентификатор №17.20 да има сгради или постройки, следва да се приеме за установено, че процесната “жилищна сграда” е изпълнена на място след датата на съставяне на акта за общинска собственост или след 15.12.2003г.

С оглед изложеното до тук, според настоящия състав на съда, следва да се приеме за установено, че процесните  сгради са изпълнени на място в ПИ с идентификатор №17.20 преди датата на одобряване на КК и КР на с. Войводиново или преди 12.11.2008г.

В случая, според оспорената заповед, както и според протокол от 08,01,2019г., е прието за установено, че процесните сгради са негодни за ползване, застрашени са от самосрутване, опасни са за живота и здравето на хората, създават условия за възникване на пожар, вредни са в санитарно-хигиенно отношение, не подлежат на ремонт и реконструкция и затова следва да се премахнат.

По твърдяното нарушение от адв. Д. на Европейската Конвенция за правата на човека и основаните свободи, съдът приема следното: Член 8 от Конвенцията защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Всеки човек има правото на неприкосновеност на жилището му, но правата по ЕКЗПЧОС не са абсолютни и търпят ограничения. Тези права могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките в ал. 2, а именно - ограничението да е предвидено в закона, да е необходимо в едно демократично общество и да преследва една от изброените цели - да е в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната,  за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В случая, с издаването на процесната заповед се държи сметка и за правата на останалите членове на обществото да живеят в благоустроена среда и при спазване на законовите изисквания.

 Освен това ЗУТ е специален закон и не поставя подобни критерии при преценката за законност на строежите. Въведените в чл. 6 АПК принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност могат да бъдат прилагани от административните органи само в случаите, при които обективно съществуват различни и то законосъобразни възможности - да се избере тази от тях, която е най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и от друга страна - за държавата и обществото.

Настоящата хипотеза не е такава - когато специализираните органи по контрол на строителството установят ползването на строежи  негодни за ползване, застрашени  от самосрутване, опасни за живота и здравето на хората, създават условия за възникване на пожар, вредни са в санитарно-хигиенно отношение, не подлежат на ремонт и реконструкция , те  следва да се премахнат, както е процедирано в случая.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че при издаване на оспорената заповед, кметът на община Марица е приложил относимите правни норми законосъобразно, съобразно събраните в преписката доказателства, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли.

Същевременно по отношение на  Н. И. Г. и А.М.И. съдът следва да остави жалбите  им без разглеждане, поради липса на правен интерес и прекрати съдебното производство в тая част.

По отношение на първите двама жалбоподатели жалбите им следва да се отхвърлят , като неоснователни , както и да бъдат осъдени да заплатят претендираното юк. Възнаграждение.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация следва да бъде уважено в размер на 600/шестстотин/ лева.

Предвид горното и на основание чл. 172 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на Н.И.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и А.М.И., ЕГН **********,*** против  Заповед № РД-09-43/09.01.2019 г. на и.д. кмет на община „Марица“ и прекратява съдебното производство .

Решението в тая си част, с характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-мо дневен срок от съобщаването на лицата.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на от А.И.П., ЕГН **********,*** и на Н.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** против  Заповед № РД-09-43/09.01.2019 г. на и.д. кмет на община „Марица“, с която е наредено да се премахнат 8 броя сгради, опасни и негодни за ползване , находящи се в ПИ с идентификатор № 11845.17.20 по КК и КР на село Войводиново , област Пловдивска.

ОСЪЖДА А.И.П. с ЕГН **********,*** и Н.И.П. с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят солидарно на община “Марица” юрисконсултско възнаграждение в  размер на 600 /шестстотин/ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен  съдия: