Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   260104       /27.11.2017 година  град Хасково

 

                                           В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

   на  четвърти ноември  две хиляди и  двадесета   година

   в публичното заседание в следния  състав:

                                                                                               

                                                  Районен съдия:Гроздан Грозев

 

   Секретар: Диляна Славова

   прокурор

   като разгледа докладваното от съдията, Гроздан Грозев

   АН  дело № 939 по описа за 2020 година, установи

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. 

          Образувано е по жалба от З.Т.Л., ЕГН:**********, , срещу Наказателно постановление №26-000993/25.09.2020 год. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Сочи се, че АУАН и НП били издадени  при съществени нарушения на административно процесуалните правила за установяване на административните нарушения и налагане на съответните административни наказания за тях, както и в противоречие с материално-правните разпоредби на КТ. Сочи се, че в обжалваното НП описаната фактическа обстановка не отговаряла на действително установената от проверяващите органи. Не било преценено дали не се касае за маловажен случай. Именно във връзка с горното с жалбата се иска отмяната на НП. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателя редовно призован, не се явява и се  представлява от процесуалният представител – адв.Челебиев. Последният поддържа подадената жалба и в хода по същество, развива доводи за нейната основателност, обосноваващи отмяна на атакуваното наказателно постановление.

            Административно – наказващият орган - чрез упълномощения по делото представител – юриск. Грудева оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 23.07.2020г. в с. Конуш, общ. Хасково, около 12.00 часа, св.К.А.К. и св.Г.К.А. извършили проверка на земеделски масив ЕКТТЕ 38399 в землището на с.Конуш, обл.Хасково. Същият се стопанисвал от жалбоподателя в качеството му на земеделски стопанин и бил засят с краставици. При проверката на место свидетелите установили, П. Г. Д. да бере краставици. Същата  декларирала писмено, че работи за ЗС З.Т.Л. от 23.07.2020г. на длъжност берач, с работно време от 08.00 до 13.00ч., че няма сключен трудов договор и получава дневно трудово възнаграждение в размер на 15 лв. Проверяващите връчили Призовки (на основание чл. 45, ал.1 от АПК) с изх. № 20058466/23.07.2020г. и изх. № 20061415/07.08.2020г., с която изискали съответните документи описани подробно в призовката. В последствие била извършена проверка по документи на 04.09.2020г. в Д "ИТ" Хасково при която, от страна на работодателя, не  били представени и не бил открит, сключен трудов договор в писмена форма с лицето П. Г. Д. ЕГН **********. В писмените си обяснения от 04.09.2020г., във връзка с  проверката на 23.07.2020г., ЗС З.Т.Л., собственоръчно  декларирал, че работничките нямат трудови договори. За проверката бил съставен Протокол за извършена проверка с рег.№ПР2020867/10.09.2020г.  Горните констатации били преценени от извършващите проверката като нарушение на чл.61, ал.1 от КТ и за това нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН за горното нарушение. В акта като нарушение е описано, че на 23.07.2020г. в с. Конуш, общ. Хасково, ЗС З.Т.Л., ЕГН:********** като работодател - физическо лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ в нарушение на изискванията на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, не е сключил трудов договор с лицето П. Г. Д. ЕГН **********, преди постъпването му на работа като берач в масив за отглеждане на краставици полски, намиращ се в землището на с. Конуш, общ. Хасково, ЕКТТЕ 38399,стопанисван от ЗС. Описаното нарушение е установено при проверка на място в описания обект и при проверка по документи в Д "ИТ" със седалище Хасково.  Това нарушение е квалифицирано като такова по чл.61, ал.1 от КТ.  Акта е бил предявен, подписан от жалбоподателя, който присъствал при съставянето му и му е бил връчен екземпляр от него. Последният не е вписал възражения по констатациите в акта.  

Въз основа на горният АУАН и издадено атакуваното НП. При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение, както и правната квалификация на нарушението. НП е връчено на жалбоподателя на 29.09.2020г. с писмо с обратна разписка.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите  св.К.А.К. и св.Г.К.А. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка, както и тези, свързани със съставянето на АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 Кодекса на труда – Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. 

По силата на чл. 414, ал. 3 КТ – (3) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., бр. 108 от 2008 г., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., доп., бр. 7 от 2012 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

В чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена глоба на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. На първо место както АУАН така и НП са съответно съставени и издадени от компетентен орган. Съставеният акт за установяване на административно нарушение и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, като според съда изцяло подробно и в пълнота е описано нарушението и обстоятелствата при които то е извършено. Посочена е и датата на нарушението и мястото на нарушението. Не са допуснати нарушения и на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание чрез управителя на дружеството, както и да направи възражения по него. Посочена е и правната квалификация на вмененото нарушение както в АУАН така и в НП.

От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Според съда безспорно е доказано описаното в НП нарушение извършено от жалбоподателя. Доказано е, че обекта в който е извършена проверката, на посочената дата и час, а именно  масив за отглеждане на краставици полски, намиращ се в землището на с. Конуш, общ. Хасково, ЕКТТЕ 38399, се стопанисван от ЗС З.Т.Л.. Последното се доказва от Регистрационна карта на ЗС З.Л. и Анкетна карта на ЗС З.Л. за 2020г., които писмени доказателства се подкрепят и от свидетелските показания и попълнената декларация от П. Г. Д. ЕГН **********. В случая и самият жалбоподател не отрича този факт, като сам в обясненията си казва, че работниците нямат сключен трудов договор. Тоест по безспорно е установено мястото на нарушението и че обекта се стопанисва от жалбоподателя. безспорно е установено и че П. Г. Д. ЕГН ********** на процесната дата и място е работела за жалбоподателя като е брала краставици, без да е имала сключен трудов договор с жалбоподателя. всички събрани гласни и писмени доказателства са еднопосочни и непротиворечиви и водят на категоричният извод, че жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение.

Тук следва да се отбележи, че съдът не кредитира твърденията на процесуалният представител на жалбоподателя, че заварените на обекта лица са били сезонни работници и са били за пръв ден на работа. Поради което не следвало нарушението да се квалифицира по чл.61, ал.1 от КТ и отговорността на жалбоподателя да се ангажира по реда на чл.414, ал.3 от КТ, тъй като тук ставало въпрос за правоотношения по чл.114а от КТ. Това становище е изцяло дадено „про кауза“ във връзка със защитната теза на процесуалният представител адв.Челебиев. Действително в чл.114а от КТ се предвижда, че  - Чл. 114а. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) (1) Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж. Но и тук закона предвижда специална форма и реквизити, време на договорите, начина за регистриране и отчитане на трудовите договори и начина и реда на заплащане на осигуровките. В случая обаче от разпоредбата на чл.114а от КТ, не следва да се изключи задължението което предвижда чл.61, ал.1 от КТ, а именно трудовият договор да се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.  Последното се извежда и от факта, че в текста на чл.114а от КТ изрично е предвидено кои текстове от общите не се прилагат в този случай, а и в последният текст не се регламентира кога следва да се сключи трудовият договор. Тоест до колкото няма изрично правило в тази специална разпоредба , приложима е разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, още повече, че навсякъде се говори за трудов договор, дори и в чл.114а от КТ. Затова и съдът намира, че в случая жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение. В подкрепа на това са и вече описаните по-горе мотиви от съда, а също и това, че по делото не са представени никакви доказателства за сключени трудови договори макар и по чл.114а от КТ.

Тоест според съда ЗС З.Т.Л. не е изпълнил задължението си да сключи с лицето П. Г. Д. ЕГН ********** трудов договор, каквото е изискването на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда в момент преди постъпването и на работа. Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган.

В случая, е уместно да се отбележи, че преценката по чл. 28 от ЗАНН, респ. по чл. 415в от КТ е преценка, с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, предхождаща налагането на санкцията, предвидена в закона. В случая наказателното постановление не съдържа съображения в тази част, а липсата им съставлява на практика отказ да се квалифицира случаят като маловажен, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, каквато съдът няма пречка да извърши в рамките на настоящото съдебно производство, предвид указанията, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г., ОСНК на ВКС, съдържащи задължително тълкуване на закона. Този отказ на наказващия орган обаче, в конкретната хипотеза се явява съобразен с материалния закон, предвид новелата на ал. 2 на чл. 415в КТ, ДВ. бр. 7 от 2012 г. в сила и действаща към датата на извършване на процесното нарушение, което с оглед неговата правна квалификация, попада в изброяването на деяния, които по силата на закона не могат да бъдат маловажни, тоест не е възможна преквалификация на нарушението.

В същото време съдът намира, че наказващият орган се е съобразил в пълна степен с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 61, ал. 1 от КТ в размер на минималната имуществената санкция от 1500 лева. При съвкупната преценка на всички обстоятелства по случая, както и че нарушението на жалбоподателя е негово първо, доколкото не се представят доказателства за предходни такива, макар и не единствено и отчитайки при индивидуализацията, че за работника не е установено да са настъпили допълнителни вредни последици, напр. От невнасяне на осигуровки, което би могло само да се предполага, но остава недоказано, съдът намира, че предвидената имуществена санкция правилно е определена в минималният законов размер предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ. 

При този изход на делото,  претенцията на административно-наказващия орган    за присъждане на юристконсултско  възнаграждение се явява основателна. Съгласно новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната норма е процесуална, има действие занапред и се прилага от момента на влизането ѝ в сила. Така допълненият текст на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към момента е в сила, поради което на ТД на НАП , се следва юрисконсултско   възнаграждение в размер на 100 лева.

          Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-000993/25.09.2020год. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Хасково.

            ОСЪЖДА З.Т.Л., ЕГН:********** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Хасково сумата от 100 лв. направени по делото разноски за  юрисконсултско   възнаграждение.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                             

Съдия: /п/ не се чете.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./