№ 723
гр. Варна, 26.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско
дело № 20213100102658 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:08 часа се явиха:
Ищецът К. В. М., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
В.В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ответникът В. П. С., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Е.С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Вещото лице К. В. В., редовно призован, не се явява.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило служебно писмо с вх. № 6589/17.03.2022 г.
от ТД на НАП – Бургас.
АДВ. В.: Не съм запозната с постъпилото писмо. Моля да ми бъде
дадена възможност да се запозная с приложените справки.
АДВ. С.: Запозната съм.
1
СЪДЪТ дава възможност на адв. В. да се запознае с писмото и
приложените към него справки.
Страните заявиха, че не възразяват да се приеме по делото.
СЪДЪТ, по докладваното писмо и приложените към него справки,
намира че следва да се приеме към материалите, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото писмото с вх. № 6589/17.03.2022 г.
от ТД на НАП - Бургас, ведно със справка за осигуряването на К.М. за
периода от 01.01.1998 г. до 31.12.2017 г. – 9 страници и справка за изплатени
доходи за периода от 2009 г. – 2017 г.
СЪДЪТ констатира, че е издадено аналогично удостоверение на ищеца
за изискване на данни от ТД на НАП – Варна, но по делото няма постъпил
отговор от териториалната дирекция.
АДВ. В.: Нямам информация защо има забавяне от ТД на НАП - Варна.
Удостоверенията са подадени в един и същи ден, но нямам информация към
момента относно справките. Държа да се съберат данните от ТД на НАП –
Варна. Данните би следвало служебно да бъдат предоставени на съда.
СЪДЪТ намира, че следва да се изчака постъпване на информацията от
ТД на НАП – Варна до следващо о.с.з.
СЪДЪТ докладва повторно върното в цялост съобщение от
“КАСИОПЕА” ЕООД, адресирано до седалището на дружеството, като
повторно призовкаря удостоверява, че на адреса не се намира нито офис, нито
представителство, като е удостоверено още, че собственикът на фирмата - К.
К. е починала в края на 2021 г.
АДВ. С.: В такъв случай оттеглям искането си за събиране на това
доказателство.
СЪДЪТ констатира неуспешно проведена процедура по реда на чл. 192
от ГПК, като последващи действия в тази насока не се налагат, с оглед на
оттеглянето на искането от ответната страна в днешно о.с.з.
СЪДЪТ докладва съдебно-оценителна експертиза, депозирана с вх. №
9017/13.04.2022 г., в срока по чл.199 ГПК.
2
АДВ. В.: Не възразявам да бъде изслушано вещото лице.
АДВ. С.: Не възразявам да бъде изслушано вещото лице.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза, като снема самоличността му:
Вещото лице К. В. В. – 73 г., българка, български гражданин, висше
образование, неосъждана, без родство и дела със страните по делото.
Предупредена за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Заявява, че ще
даде вярно заключение.
В. Л. В.: Поддържам заключението.
АДВ. С.: Нямам въпроси към в.л.
АДВ. В.: Имам няколко въпроса към в.л.
В обстоятелствената част, където е т. 6.1, относно състоянието на
процесния имот е посочено, че е правен ремонт след 2007 г. на подови
настилки, санитарни възли и кухня. Задачата беше да се установи пазарната
стойност към 26.07.2007 г., а не какво е ставало след 2007 г. Въпросът ми към
в.л. е установило ли е какво е било състоянието на имота към посочената в
задачата дата и ако да - защо това не е отразено по никакъв начин в
обстоятелствената част на експертизата?
В. Л. В.: Не мога да установя към 2007 г. какво е било състоянието на
имота. Мога само по данни и разкази на обитателите на жилището да
придобия общи впечатления, но затова категорично не съм си позволила да
напиша какво е било състоянието на жилището. Беше ми казано, че само
дограмата на балкона е била сменена. Всичко друго е такова, каквото е било
при закупуването, а именно в едно средно добро състояние.
В. Л. В. на въпроси на съда: Това ми го казаха обитателите на
жилището. Оценката ми е дадена към юли месец 2007 г., но съм отчела
състоянието, което не е това, което съм видяла при огледа, след извършения
ремонт. Ползвала съм аналози към 2007г. и не съм отчела състоянието на
имота към настоящия момент. Направих оглед и съм направила снимков
материал. Не съм взела под внимание състоянието на имота към момента на
огледа, защото сега в по-добро състояние. Предполагам, че не е било такова
към 2007г.
АДВ. В.: Не знам дали този въпрос съда няма да го отклони, но ще го
задам. Доколкото в задачата беше посочено, че следва да бъде изготвено
заключението съобразно и с условията за провеждане на първоначалната, в.л.
по повторната експертиза приема ли това състояние, съвпада ли според него
състоянието на имота с това, което е посочено от повторната, защото там има
изложение на състоянието, докато по настоящото няма абсолютно нищо, една
дума не е казана по въпроса какво е било все пак това състояние. Приемате
3
ли, че то е такова или е различно и какво е било все пак това състояние?
В. Л. В.: Няма как да знам какво е било състоянието на имота през
2007г. и не мога да твърдя нещо категорично. Запознах се със заключението
на колегата, които изводи и описание съвпадат с даденото описание от
собствениците. Приела съм и считам, че аз съм направила оценка в едно
състояние, което е било към 2007г. Това е предположение все пак.
В. Л. В. на въпроси на съда: Със сигурност не съм взела предвид вида
на имота към настоящия момент. Заключението е на база вероятно
предположение за състояние към 2007г.
АДВ. В.: По използвания метод на пазарните аналози по т. 7 имам
няколко въпроси. Посочено е по-горе в експертизата, че имотът е построен
през 1990 г. по строителен способ ЕПК, едроплощен кофраж. Повиша или
намалява стойността на имота ЕПК в сравнение с тухлено строителство?
Въпроса ми се базира на това, че в таблицата от 5 посочени аналози 4 сте
избрала за строителство тухла, а доколкото ми е известно тухленото
строителство е много по-скъпо.
В. Л. В.: ЕПК е конструкцията на сградата и скелето, която е от
монолитен стоманобетон, а вътрешните разпределителни стени и
ограждащите стени са от тухла. Няма разлика в стойността между тухленото
и ЕПК, като строителен способ. Това е масивно монолитно строителство. В
този смисъл се доближава да стойността на тухлата и е далеч по-скъпо от
панелното строителство.
АДВ. В.: Посочено е етажност 13-ти последен етаж. Приложен ли е
някакъв коефициент, взето ли е предвид при определяне на оценка това, че е
на 13-ти последен етаж, доколкото в аналозите, които сте избрали не са
посочени на какъв етаж са, няма аналог на последен етаж, има аналози на
много по-ниски етажи?
В. Л. В.: Тази етажност е 13 етажен жилище блок, но над този 13-ти
етаж има складови помещения. Така че този 13 етаж не кореспондира
директно с външната среда и с покривната плоча. Има добра панорама и няма
основание да се взема нещо специално, тъй като е последен жилищен етаж, но
не и последен конструктивен етаж. Няма коефициент за намаляване, тъй като
не считам, че следва да бъде приложен.
АДВ. В.: Посочени са аналози в „Цветен квартал“, което е твърде общо
понятие, както и няма посочени етажи, всички са с по-голяма площ, като 3 от
5-те аналога са с площ от 90 кв.м. На трета страница от заключението е
посочено, че аналозите са подбрани от личен архив на в.л. и от списание
„Варненски имоти“. Подходящи ли са тези аналози и защо са посочени с
толкова малко данни или са твърде общо посочени, за да преценим дали има
сходство с оценявания имот?
В. Л. В.: За изготвяне на заключението съм използвала комбинация от
двете – и от личния ми архив и от списание „Варненски имоти“, но ще добавя,
че и притежавах по това време собствено жилище в съседния блок и имам
представа за цени и за пазарен интерес към този вид имоти. Това което съм
4
подбрала като аналози и което съм използвала, както вече казах, е
комбинирана информация. Считам, че това което съм подбрала е подходящо,
като съм се консултирала и с фирмата, която предлага имотите, относно
информация. Това е моята преценка, че използваните от мен методи и
информация са достатъчно обективни и надеждни като източник.
АДВ. В.: По прилагане на първия метод имам още 2 въпроса. Приложен
е коефициент 5% за разликите между офертни цени и продажни цени.
Съдебната практика по техническите експертизи е да се прилага 10-15% Вие
как определихте, на каква база е този коефициент от 5% разлика?
В. Л. В.: През 2007г. беше като „бум“ при търсене на недвижимите
имоти, а предлагането беше по-малко. Имам предишен опит, работила съм за
банки и знам какво се продаваше към него момент. Предвид тези
обстоятелства за този период от време подходящата и справедлива корекция е
определения в заключението 5% с оглед състоянието на пазара към този
момент.
АДВ. В.: На първа позиция е посочен КАСИДА ЕПК „Цветен квартал“.
Направи ми впечатление, че в заключението на в.л. О. е посочен същия имот
като аналог, но цената е 60 000 евро, а Вие сте посочила 63 000 евро, като са
посочени един и същ брой на списание „Варненски имоти“.
В. Л. В.: Взела съм информацията. Твърдя, че вярната цифра е моята, не
знам защо колегата така е записал цената в неговата експертиза.
АДВ. В.: Имам няколко въпроса относно приходния подход. Този метод
сама сочите, че се основава на възможността имота да генерира доходи във
времето и включва настояща стойност, която се формира при образуване на
бъдещи парични потоци.
В. Л. В.: Това е методика, която е дълга за обяснение.
АДВ. В.: По методиката нямам въпрос.
В. Л. В.: Настояща стойност не означава към днешна дата.
АДВ. В.: Не съм си задала още въпроса!
Как е извършена Вашата преценка, че използването на точно този
метод, при положение, че се извършва оценка не както е в обичайните случаи
към момента на извършване на експертизата, а към една точно определена
минала дата и то за голям времеви период назад. Как извършихте преценка,
че този метод е подходящ да бъде използван за тази оценка?
В. Л. В.: При изготвяне на оценка на недвижими имоти, това го
изискват и банките, се прилагат два метода, за да се съпоставят и да има по-
сигурна и по-коректна пазарна стойност на недвижимия имот. Този метод на
приходите се базира на възможен наем, който може да се генерира в
конкретния определен период. Това е в основата на този метод. Видях,
запознавайки се с материалите по делото, че има спор за пазарната стойност
на имота, затова счетох, че е уместно да използвам и втори метод, различен от
този, който колегата по първата експертиза е използвал. Видно е от
експертизите, че крайната стойност по двата метода се доближават.
5
АДВ. В.: Посочено е в експертизата, че са направени „проучвания на
наемните цени в района“ и се използват данни от реално сключени наемни
договори за обекта. Кои са договори, за кой времеви периода се отнасят и
защо не са приложени и описани по някакъв начин, а само едно обяснение в
едно изречение?
В. Л. В.: Тези наемни договори са конфиденциални. Работя в сферата,
виждала съм такива договори, не мога да ги приложа, защото са
конфиденциални, но договорите са към 2007 г.
АДВ. В.: Приложената таблица за приходния метод, обекта е посочен
като “снек бар”.
В. Л. В.: Това е техническа грешка.
АДВ. В.: Може ли да има и други технически грешки?
В. Л. В.: Не, няма други технически грешки.
АДВ. В.: Изчисленията на тази таблица към кой момент са, за какъв
период е посочения “брутен месечен наем” от 580 лв., към кой момент е това?
Кога е бил такъв наема?
В. Л. В.: Към 2007г. може да се получи от този вид имот наем в размер
на 580 лв.
АДВ. В.: В т. 2 разходи за стопанисване - брутния годишен доход е
общо 6960 лв., като общо разходите са определени в размер на 696 лв. или
иначе казано 10%. Не е ли твърде нисък този процент за годишни разходи за
имота?
В. Л. В.: Това е обичаен разход за жилище, което се отдава под наем.
АДВ. В.: В т. 4 “обща експлоатационна годност” сте определила 80
години, като жилищната сграда е построена през 1990г. До 2007г. са минали
17 години и не следва ли остатъчната експлоатационна годност да е 63
години, а не 49 години?
В. Л. В.: Посочила съм 49 години експлоатационна годност, защото
нямам яснота за състоянието, в което е било към 2007г. Не знам какво е било
качеството на строежа към 2007г. Може да се направи корекция, когато няма
яснота за състоянието, тогава се коригират годините на годност.
В. Л. В. на въпроси на съда: Общата експлоатационна годност
принципно е заложена, а остатъчната касае конкретните специфики на
сградата и времето, затова съм преценила, че е оправдано да намаля
остатъчната годност в случая.
АДВ. В.: В т.11 сте дали само 1000 лв. на стойността на ремонтните
дейности. По-горе казахте, че все пак сте разбрала в общи линии какво е било
състоянието на имота при покупката, тогава какъв ремонт може да се
направи за 1000 лв.? Това не е ли твърде ниска стойност? На страница 2 от
заключението сочите смяна на подови настилки, санитарни възли, кухня.
6
Всичко това може ли да се направи за 1000 лв., не е ли твърде ниска цифрата,
която сте заложила?
В. Л. В.: Не считам, че тогава се е налагало да се сменят подови
настилки и да се направи голям ремонт. Приела съм, че е направен
козметичен ремонт като просто пребоядисване на жилището и ако има нещо
извънредно, което наемателят не одобрява да иска да бъде сменено.
Заложила съм само козметичен ремонт, а не основен ремонт. Това е
обичайна практика, когато нямаме информация или не сме направили оглед
на място за посочения период.
АДВ. В.: В т. 3 Вие сте определи, че съотношението двата използвани
метода е 50 на 50. В съдебната практика на техническите експертизи виждаме,
че се дава превес на метода на пазарните аналози и най-обичайно
съотношението 80 на 20, защото се използват постоянно. Как определихте, че
е 50 на 50 съотношението?
В. Л. В.: Двата метода се доближават като стойности и затова мнението
ми е 50 на 50, ако има голяма разлика тогава оценителя определя кой метод
да има превес, но в случая не е такъв.
СЪДЪТ изяснява отговора на вещото лице и констатира, че вещото е
дало отговор, че е определило този процент, защото стойностите по двата
метода са близки в случая.
АДВ. В.: Посочено е като тежест на метода, а не като стойност.
СЪДЪТ изяснява, че вещото лице е отговорило, че тази тежест е
свързана със стойностите, което е преценка на оценителя.
АДВ. В.: Съдът помага да се отговори на въпросите!
СЪДЪТ не помага на никого, а действа в изпълнение на правомощията
си да изяснява изявленията на участниците в производството, в това число
на вещото лице, като при това отговорът беше изрично потвърден от
вещото лице!
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
АДВ. В.: Доверителят ми оспорва заключението и намира, че същото е
необосновано, неправилно, грешно и неточно. От заключението на в.л. не се
установило какво е състоянието на процесния имот към 26.07.2007 г., към
която дата е следвало да се прави оценка, което е имало значение от
обективна страна за изготвяне на задачите. Вещото лице е определило по своя
субективна преценка кои методи да използва и най-вече по свое субективно
виждане в какво съотношение тежестен дял в проценти да съотнесе двата
7
използвани метода, без да даде каквато и да е било обосновка защо трябва да
се използват и двата метода в конкретния случай. Не е дало обосновка и защо
приходния принцип е подходящ за използване и оценка на имот към минала
дата и защо тежестта на двата метода е разпределена поравно. Нищо
допълнително не се изясни по тези въпроси. Използваните аналози не са
съобразени с вида и характеристиките на процесния имот. Използвани са
аналози от строителство тип ЕПК, което вече не се практикува, срещу
тухлено строителство, което е много по-скъпо. Няма представен нито един
аналог на последен етаж, а са представените аналози на ниски етажи – трети-
четвърти, и не е взето предвид, че процесният имот е последен тринадесети
жилищен етаж. Повечето коефициенти са определени по лично субективно
виждане на в.л., без обосновка, без съобразяване с вида на строителството и
състоянието на оценявания имот и с реална стойност на подобни имоти към
юли месец 2007 г., както и с установената оценъчна практиката на пазара на
недвижими имоти. При изслушване на в.л., същото каза, че “така правят
банките”, което становище е несъстоятелно и ирелевантно, защото
практиката на банките не е задължителна и банките правят оценка към
момента на експертизата, а не за минал период, което е особеността на
настоящата задача.
Становището на моя доверител е, че в.л. е успяло да получи и
предложи оценка на процесния имот точно колкото ответникът заявява, че е
била цената на имота, която цена се припокрива. Това е заявление на моя
доверител, което съм длъжна да изложа пред съда. Много е трудно да се
определи еднозначно цената на който и е било имот, тъй като няма такава
абсолютна стойност. В настоящия случай в.л. получава същата сумата, която
твърди ответника. Моля, експертизата да не бъде приета като доказателство
по делото.
АДВ. С.: Считам експертизата за пълна, обоснована и отговаряща на
зададените въпроси. Моля да бъде приета по делото.
СЪДЪТ, относно приемане или не на СОцЕ, намира следното:
От процесуална гледна точка следва да се посочи, че оспорването на
верността на една експертиза касае доказателствената стойност на същата, а
не е основание за неприемане на експертизата. Основания за неприемане на
експертиза са липса на срочност и/или липса на отговор по поставените
задачи.
В настоящия случай представеното и защитено заключение съдържа
експертен отговор на всички поставени въпроси към вещото лице,
мотивирано е съобразно професионалното становище на експерта и са
използвани методи, които той е преценил за относими, като това е негово
право, защото по правило само ток, тоест не съда или страните, разполага със
специалните знания за целта. По този причина няма основание заключението
по експертизата да не бъде прието. Преценката за нейната вярност ще се
осъществи с крайния акт, съпоставено и с всички останали материали по
делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
8
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключението на вещото лице по повторна
СОцЕ към доказателствата по гр. д. № 2658/2021 г. на ОС - Варна.
СЪДЪТ докладва справка-декларация по Наредба № 2/29.06.2015 г.
представена с експертизата от вещото лице за сумата от 300 лв., която е в
рамките на внесения депозит.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
300.00 лв. за изготвяне на експертизата съгласно депозираната справка-
декларация.
ЗАДЪЛЖВА ответницата в едноседмичен срок от днес да внесат
остатъка от сумата в размер на 120.00 лв., като в същия срок представят
доказателства за извършеното плащане.
След внасяне на депозита да се издаде РКО на вещото лице за сумата от
300.00 лв.
АДВ. В.: Не водим свидетелите.
Свидетелят П. Н. още след предходното заседание ми каза, че си е
закупил билет и ще пътува за Лондон за Великденските празници. Аз не мога
да го накарам да не пътува, за да бъде изслушан. По вайбър ми е изпратил
билета, от който е видно, че на 18.04.2022г. е излетял от страната. По тази
причина не го водим. Моля съдът да прецени, че е уважителна причината не
неговото отсъствие в днешно о.с.з.
Моят доверител беше изпратен на ремонт на кораб край бреговете на
САЩ, не можа да се върне за днешното с.з. и нямам от дълго време връзка с
него, предвид което не бях във възможност да доведа и другия свидетел, а и
не знам точния му адрес. Д. М. живее в село на община Несебър. Някой
трябваше да я докара от там. Надявам се доверителят ми да се върне в край на
тази или на другата седмица. Нямах време за реакция, за да организирам
довеждането на свидетелката.
На база на тези изявления, ще кажа, че доверителят ми желае
едновременен разпит на свидетелите, както и той желае да присъства лично в
с.з. при разпита на свидетелите.
Не сме посочили трети свидетел и прецених, че няма да се ползваме от
третия ни свидетел. Ще се ползваме само от свидетелите Д. М. и от П. Н..
АДВ. С.: Водим свидетелите ни, но държим на едновременен разпит.
Моля да уважите искането на ищец и да бъдат разпитани свидетелите в
следващо о.с.з.
АДВ. В.: Не се противопоставям да бъде заличен третият ни допуснат
свидетел, допуснат за цената на недвижимия имот, но имам опасение, че
9
действително след предишното с.з. свидетелят ми замина и няма връзка с
него. Доколкото доверителят ми не е в страната и нямам връзка с него, може
и да поиска разпит на третия свидетел и да се окаже, че аз съм заявила
грешно неговото становище.
Ако ответната страна води свидетеля си за тези обстоятелства, може да
бъде разпитан. Аз лично не се противопоставям на това, доколкото е
допуснат за установяване на конкретни факти и обстоятелства.
АДВ. С.: Опасявам се за разпита на този свидетел, защото относно тези
факти и обстоятелства, запознавайки се с показанията на нашия разпитан
свидетел, в следващо с.з. допуснатите двама свидетели, макар и за различни
обстоятелства, биха могли да изразят това, което се предполага, че знаят,
включително и за това обстоятелство, за което ще бъде разпитан сега нашия
свидетел. Водим свидетеля и принципно няма пречки да го доведем и
следващия път.
СЪДЪТ, за да се произнесе, намира следното :
По отношение на свидетеля П. Н., би могло да се приеме, че са налице
уважителни причини за неявяването му днес, доколкото има някакви данни,
че се намира извън страната и че е бил в готовност да свидетелства в
предходно о.с.з., което не се случи по процесуални причини. В този смисъл за
този свидетел, съдът приема причините за неявяване за обясними.
По отношение на свидетелката Д. М. това е само донякъде така, но
следва да обърне внимание на следното: Липсата на комуникация между
клиент и пълномощник, когато клиентът е упълномощил пълномощника да
защитава интересите му по делото и при условие, че клиентът в настоящия
случай се явява ищец, е изцяло в правната сфера на това лице. След като
ищецът е сезирал съда с иск, след като лицето е упълномощил адвокат, при
това с правомощия включително за разпореждане с предмета на делото, видно
от представеното пълномощно, от това следват две неща: интересите на
ищеца и на страната в подобни случаи са напълно защитени чрез ангажиране
на професионален представител с пълни правомощия по предмета на делото;
и второ - евентуална липса на координация помежду тях е проблем и в ущърб
на самия ищец или на страната в подобно положение. Затова и аргументи във
връзка с това, че ищецът към момента не осигурява контакт за прецезиране
линията на защита с адвоката си, са въпрос на лични и вътрешни отношения в
рамките на пълномощието и мандата на упълномощения представител, но в
никакъв случай не са процесуално извинение за бездействието пред съда.
С оглед обективните обстоятелства досежно свидетеля П. Н. и с оглед
на общото искане на страните за разпит на всичките им свидетели в
следващото о.с.з., молбата ще бъде уважена, като съдът няма да санкционира
ищеца, поради обстоятелствата относно другия му свидетел.
Относно третия допуснат свидетел на всяка страна на въпросите по
определението от първо о.с.з., съдът намира, че с оглед изявлението от днес,
свидетелят на ищеца следва да бъде заличен.
Относно свидетеля на ответника, съдът ще уважи молбата на страните,
за да могат всички свидетели да бъдат разпитани в следващо с.з., доколкото
това е волята на двете страни.
10
Ясно следва да се подчертае, че свидетелите ще бъдат разпитвани за
различни групи обстоятелства и съдът няма да допусне въпроси, пряко
касаещи едната група обстоятелства, към свидетел ,допуснат за другата друга
обстоятелства, и обратното.
Съдът намира, че с цел дисциплиниране на страните следва да бъде
определен краен срок за събиране на свидетелски показания по делото за
следващо о.с.з., по арг. по чл.158 от ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от о.с.з. на 10.03.2022г. само в
частта, с която на ищеца е допуснат трети свидетел при режим на водене,
койот е за установяване на реалната продажна цена на имота.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото да водят допуснатите
им свидетели, а именно за ищеца – Д. П. М. и П. Б. Н., и за ответника – Г. П.
С. и Н. И. С., както и К. В. А., в следващо с.з.
ОПРЕДЕЛЯ краен срок за разпит на допуснатите свидетели –
следващо съдебно заседание, на основание чл.158 от ГПК.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неангажиране на свидетелите им
за следващото о.с.з., производството ще продължи без техните показания.
За събиране на допуснатите гласни доказателства , съдът намира, че
следва да отложи делото за друга дата и час.
За процесуална икономия и с цел да се избегнат бъдещи молби за
отлагане на производството, поради служебна ангажираност на
процесуалните представители, съдът посочва като дата за следващо с.з.:
09.06.2022 г.
Страните заявиха, че е удобна дата.
За събиране на допуснатите гласни доказателства, делото следва да бъде
отложено за друга дата и час, предвид което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 09.06.2022г. от
11:30ч., за която дата и час страните са редовно уведомени от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:53ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11
Секретар: _______________________
12