Присъда по дело №1289/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 50
Дата: 3 август 2022 г.
Съдия: Петко Иванов Минев
Дело: 20225300201289
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 50
гр. Пловдив, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на трети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петко Ив. Минев
СъдебниДимитър Г. Георгиев

заседатели:Мирослав Кр. Башев
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
и прокурора Галина Андр. Андреева
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Наказателно дело от общ
характер № 20225300201289 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. В. Г. – роден на ****** г. в гр. К., живущ
в гр. К., ***, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ
извън страната, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
09.01.2021 г., на главен път I-6 км. 253+020 м. между гр. Карлово, обл.
Пловдивска и гр. Сопот, обл. Пловдивска, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Сеат”, модел „Леон”, с рег. №
*****, е нарушил правилата за движение:
- чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение
на водача на пътно превозно средство е забранено:
1. когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и
да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне”
- чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.” и
- чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта,
1
която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.“ – в случая поставен пътен знак В 26 - Забранено е
движение със скорост по-висока от означената - 60 км/ч,
и по непредпазливост е причинил смъртта на К.И.В., ЕГН **********
от гр. С., обл. Пловдивска, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. „в“,
вр. чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го
ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното подсъдимия Р. В. Г. наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизането на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното наказание от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което подсъдимият Р. В. Г. е бил
задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 09.01.2021 г. до 10.01.2021 г.,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВА
подсъдимия Р. В. Г. от правото да управлява моторно превозно средство за
срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал.4 от НК ПРИСПАДА от така наложеното
наказание ДВЕ ГОДИНИ лишаване от право да управлява МПС времето, през
което, по реда на чл. 69а, ал. 1 от НПК подсъдимият Р. В. Г. е бил с временно
отнето свидетелство за правоуправление, издадено от британските власти с №
*********, считано от 14.01.2021 г. до влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – лек автомобил, марка
„Сеат“, модел „Леон“, с peг. № *****, намиращ се на съхранение на пункт на
КАТ в РУ – гр. Карлово ДА СЕ ВЪРНЕ на подсъдимия Р. В. Г. след влизане
на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – лек автомобил марка
„Пежо“, модел „306“, с peг. № *****, намиращ се на съхранение на пункт на
КАТ в РУ – гр. Карлово ДА СЕ ВЪРНЕ на Б. Д. В., Д. КР. В. и ПЛ. КР. В. като
наследници на починалия пострадал К.И.В. след влизане на присъдата в
сила.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – 1 бр. СД, находящ се на л.
135 от т. І на ДП, съдържащ записи за обаждания на тел. 112, приложен по
делото, ДА ОСТАНЕ по делото след влизане на присъдата в законна сила.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. В. Г. да ЗАПЛАТИ на частния обвинител
СТ. ИВ. В. направените по делото разноски за повереник в размер на 800
(осемстотин) лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Р. В. Г., със
снета по-горе самоличност да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД
2
на МВР – Пловдив сумата от 3786,90 лева /три хиляди седемстотин
осемдесет и шест лева и деветдесет стотинки/, представляваща направени
разноски за експертизи в хода на досъдебното производство.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Пловдивския апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 50/03.08.202г. по НОХД № 1289/2022г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив.

Спрямо подсъдимия Р. В. Г. е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, за това, че на
09.01.2021 г., на главен път I-6 км. 253+020 м. между гр. Карлово, обл.
Пловдивска и гр. С., обл. Пловдивска, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Сеат”, модел „Леон”, с рег. № *****, е
нарушил правилата за движение: чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „На пътно платно
с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1.
когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи
в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне” -
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.” и чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1
от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.“ – в случая
поставен пътен знак В 26 - Забранено е движение със скорост по-висока от
означената - 60 км/ч, и по непредпазливост е причинил смъртта на К.И.В.,
ЕГН ********** от гр. С., обл. Пловдивска.
За съвместно разглеждане в наказателния процес не е предявен
граждански иск от пострадалите Б. Д. В., Д.К.В., П.К.В. и С.И.В. /съответно
съпруга, двама синове и брат на починалия К.И.В./. По тяхно искане чрез
поверениците им – адв. Р.М., адв. Е.Т. и адв. Г.Г. същите бяха конституирани
в качеството на частни обвинители в наказателния процес против подсъдимия
Р. В. Г. за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от
фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за
осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимият Р. В. Г. следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.58а от НК, предвид направеното
признание от негова страна на фактите по обвинителния акт. Според
прокурора е налице превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства и в този смисъл предлага да бъде определено наказание
лишаване от свобода в размер, близък до минимума, предвиден в закона,
което да бъде намалено с 1/3, а изпълнението на определеното наказание да
бъде отложено с изпитателен срок от четири години по реда на чл. 66 от НК.
Изразява се становище, че предвид чистото съдебно минало на подс. Г. не е
наложително за поправянето му да изтърпи наказанието „лишаване от
свобода” ефективно. Прокурорът намира, че следва да се наложи и
предвиденото в чл.343г от НК кумулативно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ в размер около този на определения изпитателен срок.
Според прокурора разноските по делото следва да бъдат присъдени в тежест
на подсъдимия, а веществените доказателства – 2 бр. автомобили да се върнат
съответно на подсъдимия и на наследниците на пострадалия, а 1бр. диск – да
1
остане по делото.
Повереникът на частните обвинители Б.В., Д.В. и П.В. – адв. Т.
изразява становище за доказаност на обвинението от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Според адв. Т., на подс. Г. следва
да се наложи условно наказание лишаване от свобода около средния
предвиден размер на санкцията, както и да бъде лишен от право да управлява
МПС за възможно по-дълъг срок. Акцентира се на множеството нарушения
на ЗДвП, както и на значителното превишаване на скоростта от подсъдимия
при ПТП. Възразява се срещу твърдението на защитата за наличие на
съпричиняване. Не се претендират разноски за повереник.
Повереникът на частния обвинител С.И.В. – адв. Г. изразява
становище за доказаност на обвинението от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Според адв. Г., на подс. Г. следва да се наложи
условно наказание лишаване от свобода, както и да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от 5 години с оглед причиненият тежък съставомерен
резултат. Претендират се разноски за повереник в размер на 800 лева.
Защитникът на подсъдимия – адв. Д. не оспорва фактическата
обстановка и правна квалификация, възприета от обвинението. Адв. Д.
акцентира на многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства. Твърди се, че същият не е наказван за тежки нарушения на
ЗДвП по административен ред, не му е отнемано СУМПС до момента и
същият не е системен нарушител. Твърди се съпричиняване на престъпния
резултат, както и наличие на дупка в платното на подсъдимия, което го е
мотивирало да завие в насрещното платно, за да я избегне. Твърди се, че подс.
Г. не е навлязъл с целия автомобил в насрещното платно, а само с лявата си
част. Оспорват се част от изводите на автотехническата експертиза. Възразява
се срещу искането на поверениците на частните обвинители за налагане на
по-висок размер на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ на
подсъдимия. Посочва се, че конкретното ПТП с нищо не се различава от
други подобни случаи. С оглед на това защитникът пледира на подсъдимия Г.
да бъде определено минимално наказание „лишаване от свобода“, което да
бъде отложено с подходящ изпитателен срок по реда на чл.66 от НК.
Защитникът изразява становище, че следва да бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС”, но в по-
нисък размер. Адв. Д. се солидаризира със становището на прокурора по
отношение на веществените доказателства и разноските.
Подсъдимият Г. признава всички факти и обстоятелства, изложени
в обвинителния акт. Същият признава вината си и изразява съжаление за
случилото се и се солидаризира с казаното от адвоката си. Той посочва, че до
момента е бил санкциониран само два пъти за леки нарушения с глоба. В
последната си дума подс. Г. иска възможно най-лека присъда.
Съдът, въз основа на доказателствата, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за
2
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р. В. Г. е роден на ****** г. в гр. К., живущ в гр. К.,
***, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Р.Г. бил правоспособен водач на моторно превозно
средство категория В, М и АМ от 11.03.2003 г., като към момента на деянието
не притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от
българските власти. Същевременно, имал валидно удостоверение с №
*********, издадено от властите на Обединеното Кралство.
Пострадалият К.В. бил правоспособен водач от 06.06.1980 г., като
към момента на катастрофата той бил придобил категории А, В, С, DE, CE, D,
TKT и AM и притежавал свидетелство за управление на МПС № *********,
валидно до 16.09.2021 г.
На 09.01.2021 г., около 14,00ч., подс. Р.Г. управлявал собствения си
лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с peг. № *****, който бил с десен
волан, по главен път I-6, в посока гр. Карлово - гр.С. /изток- запад/, като се
движел по северната пътна лента със скорост от около 90,68км/ч.,
надвишаваща с 30,68 км/ч. разрешената за съответния пътен участък, по
посоката му на движение, скорост. Той пътувал сам в автомобила. По
направление на движение на управлявания от обвиняемия лек автомобил
пътното платно било регулирано с пътни знаци - А1 „Опасен завой надясно“,
В24 „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с
изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“, В26 „Забранено е движение
със скорост, по-висока от означената“ /в случая 60км/ч./ и А 40 „Внимание
участък с концентрация на ПТП“.
На известно разстояние пред автомобила на подс. Г., в същата
посока, се движел управлявания от св. М. л.а. „БМВ“, модел Е60. От своя
страна, пред св. М., колата си управлявал св. К..
В същото време починалият К.В. управлявал собствения си лек
автомобил марка „Пежо“, модел „306“, с peг. № *****, по същия път в
срещуположна посока – от гр. С. към гр. Карлово, като се движел в южната
пътна лента със скорост от 92,56 км/ч., надвишаваща с 2,56 км/ч. разрешената
скорост за съответния пътен участък в посоката му на движение. Той също
бил сам в автомобила. По направление на движение на управлявания от
пострадалия лек автомобил пътното платно било регулирано с пътни знаци -
А2 „Опасен завой наляво“ и В24 „Забранено е изпреварването на моторни
превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“.
Платното за движение в процесния пътен участък било с две пътни
ленти разделени с единична непрекъсната линия.
Времето било облачно, превалявало леко, пътната настилка била
мокра, видимостта била добра за тези метеорологични условия.
При достигането на км 253+020 на главен път I-6, подс. Р.Г. загубил
3
контрол над управлявания от него лек автомобил марка „Сеат“, модел
„Леон“, с peг. № *****, при което автомобилът напуснал пътната си лента и
навлязъл в насрещната, южна, пътна лента, където в този момент се движел
лекия автомобил марка „Пежо“, с per. № *****, управляван от К.В.. В
резултат на това, в лентата за движение на лек автомобил марка „Пежо“,
модел „306“, с peг. № *****, настъпил удар между двата автомобила. Ударът
бил челен за всеки един от автомобилите и бил концентриран в предните им
леви части. След сблъсъка колите се установили на местоположенията,
фиксирани при извършване на огледа.
Ударът между управляваните от обвиняемия и пострадалия
автомобили бил възприет, посредством огледалата за обратно виждане, от св.
К. и св. М.. И двамата установили управляваните от тях автомобили вдясно на
пътното платно и се върнали към мястото на сблъсъка. Свид. К. незабавно
подал сигнал на тел. 112. Това сторили и свид. Б., движещ се по-назад в
посоката, в която пътувал обвиняемия, както и свидетелите Т. и Д.,
управляващи леките си автомобили в посоката, в която преди сблъсъка се
движел пострадалият В.. Свид. Д. възприел частично случилото се, а
свидетелите Б. и Т. пристигнали на местопроизшествието непосредствено
след настъпване на катастрофата, като не възприели самия удар между
автомобилите на обвиняемия и починалия.
След установяване на автомобилите, подс. Г. успял да излезе сам от
колата си, като уверил пристигналата в този момент на място св. М., че се
чувства добре.
Същевременно, в резултат на произшествието, пострадалият В.
получил черепно-мозъчна травма – кръвонасядане на меките мозъчни обвивки
и на меките черепни обвивки, разкъсно-контузна рана, кръвонасядания и
охлузвания на главата и лицето, оток на мозъка; шийна травма - счупване с
изкълчване на II шиен прешлен, с кръвонасядане и прекъсване на предна
надлъжна връзка, притискане и контузия на продълговатия мозък; гръдна
травма – счупване на всички ребра двустранно с кръвонасядане на
междуребрената мускулатура, счупване на гръдната кост, контузия на белия
дроб; 300 мл кръвоизлив в гръдната кухина; коремна травма – разкъсване на
черния дроб и слезката, кръвоизлив 100 мл в корема; травма на опорно-
двигателния апарат – охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани
на крайниците.
Скоро след подаване на сигналите на тел. 112, на мястото
пристигнал патрул на КАТ от РУ – Карлово при ОД на МВР – Пловдив в
състав свидетелите Л.Г. и Б.Н., които запазили местопроизшествието до
извършване на огледа.
Подс. Г. бил тестван на място от полицейските служители с
техническо средство „Дрегер 7510“ за съдържание на алкохол в организма му,
като пробата отчела стойност „0,00”, интерпретираща се като липса на
съдържание на алкохол в издишания от него въздух. Отрицателен бил и
4
резултатът от направения на подс. Г. полеви тест за употреба на наркотични
вещества.
При пристигането си на мястото на инцидента, екип на Центъра за
спешна медицинска помощ установил смъртта на пострадалия В.. Тялото му
било извадено от автомобила с помощта на служители от РС „ПБЗН“ – гр.
Карлово.
Видно от заключенията на вещото лице по извършената в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп № 7/2021
г. /т. І, л. 66-69 от ДП/, при огледа и аутопсията на трупа на К.И.В. /на 58 г./,
са се установили: черепно-мозъчна травма - кръвонасядане на меките мозъчни
обвивки и на меките черепни обвивки, разкъсно-контузна рана,
кръвонасядания и охлузвания на главата и лицето, оток на мозъка; шийна
травма - счупване с изкълчване на II шиен прешлен, с кръвонасядане и
прекъсване на предна надлъжна връзка, притискане и контузия на
продълговатия мозък; гръдна травма - счупване на всички ребра двустранно с
кръвонасядане на междуребрената мускулатура, счупване на гръдната кост,
контузия на белия дроб; 300 мл кръвоизлив в гръдната кухина; коремна
травма - разкъсване на черния дроб и слезката, кръвоизлив 100 мл в корема;
травма на опорно-двигателния апарат - охлузвания, кръвонасядания и
разкъсно-контузни рани на крайниците.
Дадено е било заключение, че травматичните увреждания са
прижизнени, видно от наличието на кръвонасядания и кръвоизливи.
Като причина за смъртта, експертът е посочил шийната травма,
довела до спиране на дихателната дейност. Отразил е също така, че смъртта е
настъпила бързо, като смъртният изход е бил неизбежен.
Направен е бил извод, че описаните травматични увреждания са
причинени от действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична
енергия, условие за каквото има в купето на лек автомобил при автомобилна
злополука.
Видно от заключението на извършената в хода на досъдебното
производство автотехническа експертиза /том І, л. 97-126 от ДП/:
При достигането на главен път I-6, км 253+020, лек автомобил
марка „Сеат“, модел „Леон“, с peг. № *****, управляван от подс. Р.Г. е
напуснал пътната си лента и е навлязъл в насрещната, южната пътна лента,
където в този момент се движел лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“, с
per. № *****, управляван от починалия К.В.. В резултат на това е настъпил
удар между двата автомобила, който се намирал срещу Ориентир 1 по
дължина на платното за движение и на 7,40 м южно от Ориентир 1 по
широчина на пътното платно.
Ударът настъпил в лентата за движение на лек автомобил марка
„Пежо“, модел „306“, с peг. № ***** /южната/, като бил челен за двата
автомобила и бил концентриран в предните им леви части.
5
Скоростта на движение на лек автомобил марка „Пежо“, модел
„306“, с peг. № *****, преди настъпване на произшествието и в момента на
удара, е била около 92,56 км/ч, като спирачната му система преди
настъпването на самия удар не е била задействана.
Скоростта на движение на лек автомобил марка „Сеат“, модел
„Леон“, с peг. № *****, преди настъпване на произшествието и в момента на
удара е била около 90,68 км/ч, като спирачната му система преди
настъпването на самия удар не е била задействана.
Скоростта на лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“, с peг. №
*****, управляван от К.В., от 92,56 км/ч е била технически съобразена с
безопастността за движение в конкретната пътна обстановка и климатични
условия.
Скоростта на движение на лек автомобил марка „Сеат“, модел
„Леон“, с per. № *****, управляван от подс. Р.Г., от 90,68 км/ч, не е била
технически съобразена с безопастността за движение в конкретната пътна
обстановка и климатични условия.
Водачът на лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“, с peг. №
*****, К.В., не е имал възможност да предотврати произшествието чрез
безопасно екстрено спиране или чрез друга спасителна маневра, тъй като
ударът е настъпил в неговата пътна лента, като лек автомобил марка „Сеат“,
модел „Леон“, с peг. № ***** е навлязъл от непосредствена близост в нея.
Водачът на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с peг. №
*****, подс. Р.Г., не е имал възможност да предотврати произшествието чрез
безопасно екстрено спиране, тъй като отклонението на автомобила в
насрещната пътна лента е станало неочаквано за него и в непосредствена
близост до насрещно движещият се автомобил.
Водачът на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с peг. №
***** – подс. Р.Г., е имал възможност да предотврати произшествието, в
случай че е управлявал автомобила в собствената си пътна лента, без да я
напуска и навлиза в насрещната.
Независимо от скоростта на движение на автомобилите, при
неочаквано навлизане на автомобила в насрещната пътна лента от
непосредствена близост до насрещно движещият се автомобил, в границите
на опасната им зона, няма възможността за предотвратяване на
произшествието.
Като основна причина за настъпване на произшествието, от
техническа гледна точка, вещите лица са посочили техническа грешка на
подс. Р.Г. при управлението на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с
peг. № *****, довела до напускане на пътната му лента за движение и
навлизане в насрещната пътна лента в момент, когато това не е било
технически безопасно, тъй като там се е движил лек автомобил марка „Пежо“,
модел „306“, с peг. № *****.
6
Съобразно заключението на извършената в хода на досъдебното
производство допълнителна автотехническа експертиза /том ІІ, л. 237-255 от
ДП/:
При извършения в рамките на експертизата оглед не са били
открити данни да е била налице техническа повреда по л.а. „Сеат“ модел
„Леон“ с peг. № ***** преди настъпване на произшествието, която да е
предизвикала отклонение автомобила.
Въз основа на наличните по делото данни, разположението на
пътната неравност на платното за движение е било определено като: по
дължина на платното за движение - на около 19,85м източно от Ориентира; по
широчина на платното за движение (северния край пътната неравност) - на
около 0,40м южно от северния край на платното за движение.
Отразено е, че пътната неравност /дупката/ е с кръговидна форма, с
диаметър около 0,63м.
Вещите лица са посочили, че в изследвания случай, въз основа на
приложените снимки от фотоалбума, може да се определи, че пътната
неравност /дупката/ е била видима и водачът на л.а. „Сеат Леон“ е имал
възможност да я забележи и идентифицира като опасност. Съгласно
приложените по делото гласни доказателства, пред л.а. ,Сеат Леон“ се е
движил друг лек автомобил /л.а. „БМВ“ с peг. № ******/. Въз основа на тези
гласни доказателства не може да се определи каква е била дистанцията между
двата автомобила, както и разположението им по широчина на платното за
движение и доколко това е затруднявало видимостта на водача на л.а. „Сеат
Леон“ към пътната неравност.
Направен е извод, че няма данни конкретното нарушение на
пътната настилка да е в причинна връзка с отклоняването на л.а. „Сеат Леон“,
управляван от подс. Г..
Даден е отговор, че в изследвания случай лек автомобил марка
„Пежо“, модел „306“, с рег. № *****, управляван от К.В., се е движил скорост
от 92,56км/ч, в собствената си пътна лента, без да я напуска. По тази причина
АТЕ е приела, че скоростта му на движение от 92,56км/ч е била технически
съобразена с безопасността за движение в конкретната пътна обстановка и
климатични условия. Същевременно е разяснено, че, от друга страна, лек
автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с peг. № *****, управляван от подс.
Р.Г., се е движил със скорост от 90,68 км/ч., като в даден момент е напуснал
пътната си лента и е навлязъл в насрещната. От този факт е бил направен
извод, че при движение с визираната скорост л.а. „Сеат Леон“ не е успял да се
движи в собствената си пътна лента, водачът е загубил контрола на
управление и в определен момент е навлязъл в насрещната пътна лента.
Посочено е, че по тази причина АТЕ е приела, че скоростта на движение на
лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с peг. № ******, управляван от
подс. Г., от 90,68км/ч, не е била технически съобразена с безопасността за
движение в конкретната пътна обстановка и климатични условия.
7
Според заключенията на химическите експертизи, приложени
съответно на л. 87 от т. І от ДП за починалия В. и на л. 91 от т. І от ДП за
подс. Г., в кръвта на никой от тях не се е доказало наличие на етилов алкохол.
Съобразно заключението на извършената токсикохимична
експертиза /л. 74-75 от т. І на ДП/ в кръвта и урината на подс. Г. не се е
доказало наличие на наркотични вещества.
Извършената токсикохимична експертиза на кръвта и урината на
пострадалия В. /л.81- л. 82 от т. І на ДП/ също е достигнала до извод, че не е
установено наличие на наркотични/упойващи вещества и психоактивни
медикаменти.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от обясненията на подсъдимия Р.Г., дадени в
съдебното производство, от показанията на всички разпитани в хода на
досъдебното производство свидетели: Б.Н., Л.Г., Н.К., М.М., С.Т., Д.Б., Д.Д.,
Б.Н., Б.В., Д.В., С.В., П.В., Б.Н., А.О. и Н.М.; от заключенията на
съдебномедицинската, химическите, химикотоксикологичните и тройната и
допълнителната тройна автотехническа експертизи, от протоколите за оглед
на местопроизшествие и приложените фотоалбуми, приемо-предавателен
протокол, протоколи за вземане на биологични проби, удостоверение за
наследници, справка за нарушител, копия на документи за МПС, участвали в
ПТП, справка за съдимост, характеристична справка, заповед за задържане за
24ч., както и от останалите приложени по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира с доверие обясненията на подс. Г. като
непротиворечиви, последователни и кореспондиращи на останалия
доказателствен материал. Подс. Г. не е давал обяснения на досъдебното
производство, но в хода на съдебното производство призна всички факти,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и вината си за
настъпилото ПТП, при което е настъпила смъртта на пострадалия.
Свидетелите Р. и К. са възприели удара между управляваните от
обвиняемия и пострадалия автомобили посредством огледалата за обратно
виждане. На мястото на инцидента били и свидетелите К., М. и Б., които
движейки се в горния пътен участък възприели удара между двата
автомобила и спрели. Последният сигнализирал и на тел. 112. Свидетелите Б.
и Т. пристигнали на местопроизшествието непосредствено след настъпване на
катастрофата, като не възприели самия удар между автомобилите на
обвиняемия и починалия. Свидетелите Л.Г. и Б.Н. са полицейските
служители, които запазили местопроизшествието до извършване на огледа и
тествали подс. Г. с техническо средство за наличие на алкохол и наркотични
вещества в организма му, като пробите му били отрицателни.
Свидетелите Б.В., Д.В., П.В. и С.В. са близки роднини и
наследници на пострадалия К.В.. Същите не са очевидци на ПТП и дават
сведения единствено за родствените връзки и за близките си отношения с
пострадалия.
8
Съдът кредитира с доверие показанията на всички свидетели като
еднопосочни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и непротиворечащи на
останалите събрани доказателства.
Съдът кредитира с доверие изготвените експертизи, тъй като са
обективни, безпристрастни и изготвени с необходимите познания в
съответните области. По безспорен начин са установени траекториите на
двата автомобила, скоростта, с която са се движили, мястото на удара,
причинените травми на пострадалия и причината за смъртта му. Установена е
липсата на алкохол и наркотични вещества в кръвта на подсъдимия и
пострадалия.
Направеното от подс. Г. признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за
безспорно доказано от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства.
Налице е причинна връзка между виновното поведение на подс. Г.
и настъпването на престъпния резултат – сблъсък между управлявания от
подс. Г. автомобил и този на пострадалия в лентата за движение на последния,
довел до причиняване на множество травми на пострадалия, довели до
смъртта му. Не е налице разкъсване на причинно-следствената връзка между
причинените травми и настъпилия резултат. Липсват противоречия в
доказателствената съвкупност, които в условията на съкратено съдебно
следствие да налагат по-обстоен анализ на доказателствата. Подсъдимият Г.
признава изцяло както фактите, изложени в обвинителния акт, така и вината
си за причиненото ПТП.
Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимия за
наличие на съпричиняване. Въпросната дупка, намираща се в платното за
движение на подсъдимия не е довела до ПТП, а същата е могла да бъде
заобиколена от ляво или „надкрачена“, доколкото е била с размер 63
сантиметра, което е доста по-малко от разстоянието между гумите на
управлявания от подсъдимия автомобил. Впрочем самият подсъдим не е
посочил това обстоятелство и пред полицейските служители като причина за
ПТП непосредствено след деянието. Дори ако хипотетично тази дупка не би
могла да бъде заобиколена, това създава задължение на подсъдимия да
намали скоростта и при необходимост да спре, но не и да навлиза в лентата за
насрещно движение, предизвиквайки сблъсък и отнемайки живота на друг
водач на МПС. Избраната скорост от подсъдимия, която е превишена и
несъобразена с конкретните пътни условия, също е допринесла за по-силния
удар между двете превозни средства, довел до смъртта на пострадалия.
Поведението на пострадалия като водач на МПС също по никакъв начин не е
допринесло за настъпване на ПТП. Той не е бил под въздействие на алкохол и
наркотични вещества, движел се е в собствената си лента за движение със
съобразена скорост. Ето защо и неоснователни са възраженията на защитата в
тази насока.
9
От приложената справка за съдимост се установява, че подс. Г. е
неосъждан; от справката за нарушител се установява, че същият е наказван 2
пъти с глоби за леки нарушения на ЗДвП без да му е било отнемано СУМПС.
От приложената характеристична справка се установява, че същият работи в
строителството в гр. Л., А. и настоящото деяние се явява изолирана проява в
живота му.
Настоящия състав намира, че от обективна страна е установено
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и допуснатото от
подс. Г. нарушение на правилата за движение. Безспорно е установено, че
същият на инкриминираната дата с управляваният от него лек автомобил
„Сеат Леон“ поради загуба на контрол е навлязъл в лентата за насрещно
движение без да възприеме насрещно движещият се лек автомобил „Пежо
306“, управляван от пострадалия К.В.. Вместо да се прибере в своята пътна
лента, подс. Г. е продължил движението си в насрещната лента за движение с
превишена скорост от 90,56км/ч /при максимално разрешена 60 км/ч/, след
което е настъпил челен сблъсък в предните леви части на автомобилите на
подсъдимия и пострадалия, който е довел до причиняването на описаните в
СМЕ на труп травми на пострадалия, довели до смъртта му. Поради загуба на
контрол върху МПС подс. Г. е навлязъл в лентата за насрещно движение,
въпреки че принципно е могъл и в конкретния случай е бил длъжен да
предвиди, че това може да доведе до сблъсък с автомобил, движещ се в
другата лента. Именно с тези свои действия, макар и при несъзнавана
непредпазливост /небрежност/ същият е причинил престъпният резултат –
причиняването на телесни увреждания, които са довели до смъртта на
пострадалия К.В..
С действията си подс. Г. виновно е нарушил правилата за движение
по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за
движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне” - чл. 20, ал. 1
от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.” Той е нарушил и чл. 21, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак.“ – в случая поставен пътен знак В 26 - Забранено е движение със
скорост по-висока от означената - 60 км/ч. Всяко от тези нарушения на ЗДвП
е допринесло за причиняване на престъпния резултат – смъртта на
пострадалия В.. Навлизането в лентата за насрещно движение поради загуба
на контрол върху МПС е довело до сблъсъка между двата автомобила, а
движението с превишена скорост е довело до по-силен удар, което от своя
страна е причинило по-тежките травми на пострадалия при удара.
Ето защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена
описаната по-горе фактическа обстановка и не намира съществени
10
противоречия в обсъдените доказателства, които да разколебават направените
изводи относно фактите. Подсъдимият Г. в съдебното производство изцяло
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
без да излага нови факти по случая, които да разколебават възприетата по-
горе фактическа обстановка.
При така възприетата и установена фактическа обстановка по делото
съдът счита, че подс. Р. В. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението предвидено и наказуемо по чл.343 ал.1 б. „в“, пр. 1
вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 09.01.2021 г., на главен път I-6 км. 253+020
м. между гр. Карлово, обл. Пловдивска и гр. С., обл. Пловдивска, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат”,
модел „Леон”, с рег. № *****, е нарушил правилата за движение: чл. 16, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение има две пътни
ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне” - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”
и чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.“ – в случая поставен пътен знак В 26 - Забранено е
движение със скорост по-висока от означената - 60 км/ч, и по
непредпазливост е причинил смъртта на К.И.В., ЕГН ********** от гр. С.,
обл. Пловдивска.

ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост,
при форма на вината небрежност /т.нар. несъзнавана непредпазливост/ по
смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК. Подсъдимият Г. не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици от деянието си и не е искал настъпването
им. Бидейки водач на МПС – лек автомобил е бил длъжен и е могъл да
предвиди, че навлизайки с автомобила си в лентата за насрещно движение,
при това с превишена скорост, това ще доведе до пресичане на траекториите
им на движение с насрещно движещ се автомобил и до сблъсък. Като не е
сторил това, подсъдимият Г. виновно, макар и по непредпазливост, е
причинил смъртта на водача на насрещно движещият се лек автомобил „Пежо
306“ – пострадалия К.В..

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.
1 от НК, законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” от две
до шест години и лишаване от право да управлява МПС. В случая, с оглед
нормата на чл.373, ал.2 от НПК, определянето на наказанието съобразно
11
разпоредбата на чл.58а, ал. 1 от НК се явява задължително.
Определяйки наказанието в рамките на привилегията по чл.373,
ал.2 от НПК, съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК,
ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете
наличието на множество смекчаващи отговорността на подс. Г.
обстоятелства, като чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност,
добрите характеристични данни, определящи се от липсата на данни за други
противообществени прояви, съдействието му в хода на разследването и в
цялото производство, както и изразеното искрено съжаление за случилото се.
Смекчаващо вината обстоятелство е и конкретната форма на вината –
небрежност, която обуславя по-леко наказание в сравнение с
непредпазливите престъпления, извършени от субективна страна поради
самонадеяност. Настоящият състав отчита като отегчаващо отговорността
обстоятелство единствено че подс. Г. е наказван по административен ред за
други нарушения на ЗДвП, като тези нарушения не са тежки и са отдалечени
във времето. Съдът намира, че е налице значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, без същите да са многобройни или
изключителни по своя характер. Ето защо и съдът намира, че на подс. Г.
следва да бъде определено минималното, предвидено в закона наказание при
условията на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно ДВЕ ГОДИНИ лишаване от
свобода. Това наказание предвид характера на настоящото производство и с
оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл. 54 от НК, следва да
бъде намалено с една трета, или наказанието, което се налага на подс. Г. и
което последният следва да изтърпи е ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода. Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от
НК и според съдебния състав изтърпяването на така наложеното на подс. Г.
наказание от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода,
следва да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила. Съдът е на мнение, че с отлагане изпълнение на
наказанието по реда на чл.66 от НК, ще се съдейства в достатъчна степен
поправително и превъзпитателно спрямо подсъдимия и в пълна степен ще се
постигнат целите на наказанието. Безспорно, в случая са настъпили тежки
съставомерни последици по отношение на пострадалия, но тези обстоятелства
са отчетени от законодателя при определяне границите на наказанието
„лишаване от свобода“. При определяне на неговото изтърпяване следва да се
отчете във всеки конкретен случай поведението на виновния, в случая – на
подс. Г. и данните за личността му. Подсъдимият до момента на пътния
инцидент е имал добро поведение и изключително добри характеристични
данни. Освен това, както в досъдебното, така и в съдебното производство,
подс. Г. е оказал необходимото съдействие на разследващите органи. Ето
защо, предвид отчетените по-горе смекчаващи обстоятелства за подс. Г.,
съдът е на становище, че наложеното му наказание от една година и четири
месеца лишаване от свобода, с подходящия изпитателен срок от три години, в
12
пълна степен ще изиграе поправително и превъзпитателно въздействие по
смисъла на чл.36 от НК.
Наред с това, съдът наложи и кумулативната санкция по чл.343г
вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от ДВЕ ГОДИНИ. Това наказание не може да бъде в по-малък размер от
основното наказание – 1 година и 4 месеца лишаване от свобода. Съдът
намира, че размерът на това наказание трябва да бъде над размера на
основното, но не в максималния предвиден размер, така както поиска
частното обвинение. Настоящата инстанция отчете обстоятелството, че подс.
Г. е не е системен нарушител ЗДвП, не е бил лишаван от правоуправление,
няма данни за употреба на алкохол и наркотични вещества по време на ПТП.
Ето защо и съдът не намери за нужно да налага по-висок размер на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от определеният в
размер на 2 години.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът приспадна от така
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ДВЕ
ГОДИНИ времето, през което подс. Г. е бил с временно отнето свидетелство
за правоуправление по реда на чл. 69а, ал. 1 от НПК, считано от 14.01.2021г.
до влизане на присъдата в сила.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът се произнесе и по отношение на веществените доказателства,
като прие, че:
- лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Леон“, с peг. № ***** следва
да се върне на подс. Г.;
- лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“, с peг. № ***** следва
да се върне на Б.В., Д.В. и П.В. като наследници на починалия пострадал
К.В.;
- 1бр. СД, съдържащ записи на тел. 112, находящ се на л. 135 от
делото, след влизане на присъдата в сила следва да остане приложен по
делото.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
Подсъдимият Г. беше осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 от
НПК в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив разноските,
направени в хода на досъдебното производство в размер на 3786,90 лева,
представляващи възнаграждения за назначените и изготвени експертизи,
както 800 лева разноски за повереник на частния обвинител С.В..

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

13

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
14
Съобщи за изтекли лични данни