№ 330
гр. Варна, 04.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско
дело № 20213100900359 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:20 часа се явиха:
Ищецът „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (в
несъстоятелност), редовно призован, не се явява законен представител на
дружеството, представлява се от адвокат Е. Ц., редовно упълномощен и
приет от съда от преди.
Ответникът М. М. В., редовно призована, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адвокат И. В., редовно упълномощен и приет
от съда от преди.
Ответникът Д. А. В., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание.
Вещото лице Р. Х. С., редовно призован, явява се съдебно заседание.
Адв. Ц.: Моля, да се даде ход на делото.
Адв. В.: Моля, да се даде ход на делото.
Отв. В.: Моля, да се даде ход на делото.
Адв. Ц.: Във връзка с представителната власт, може би идва объркване
от старата редакция на Закона за банковата несъстоятелност, в ТЗ, чл. 630,
има разпоредба, която изрично дава възможност на синдика на дружеството в
несъстоятелност, да упълномощава други лица със своите права, само след
изрично разрешение от съда. Законът за банковата несъстоятелност, като
специален закон, до 2016 г. изискваше единствено разрешение от Фонда за
гарантиране на вземания, за преупълномощаване от страна на синдиците на
представители в съдебни производства. Това е чл. 31, ал. 3. През 2016 г. беше
направена една промяна, според която синдикът може самостоятелно, по своя
преценка, да упълномощава лица. Беше премахната частта от разпоредбата,
която изискваше някаква санкция от фонда или съда и към настоящия
момент, такава е и практиката на ВКС, синдиците, когато упълномощават
лица за процесуално представителство, могат да действат без санкции от съд
1
по несъстоятелността или от фонда за гарантиране на вземанията.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните, намира,
че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва молба вх. № 29684/15.12.2022 г. от ищеца, с която, в
изпълнение на указанията на съда, дадени от разпоредително заседание
уточнява, че претенцията е предявена срещу двамата ответници при
условията на разделност, а не на солидарност, каквито твърдения са
поддържани първоначално.
СЪДЪТ докладва писмо вх. № 3587/10.02.2023 г. от Столична община,
Дирекция „Общински приходи“, Отдел „ОП-КРАСНО СЕЛО“, с което
представят информация за размер на данъчната оценка на процесните имоти,
видно от която данъчната оценка на поземления имот е 16325.52 лева, а на
построената в него сграда – 422122.78 лева. Сборът на данъчните оценки
възлиза на сумата от 438 448.30 лв.
СЪДЪТ, в рамките на откритото производство по чл.70 от ГПК,
намира, че с оглед предмета на предявените срещу ответниците искове за
реализиране на отговорността им на реални гаранти, меродавна за определяне
на цената на исковете е данъчната оценка на ипотекираните имоти, доколкото
именно тяхната стойност е лимитът на отговорността на ипотекарните
длъжници. С оглед направените от ищеца уточнения за разделност на
отговорността при равни квоти, цената на всеки от предявените субективно
кумулативно съединени искове следва да бъде определена в размер на
половината от данъчната оценка или 219224.15 лева.
С оглед изложеното и на основание чл. 70 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОПРЕДЕЛЯ цена на предявения от „Корпоративна търговска банка“
АД (н), гр. София срещу М. М. В., гр. Варна, иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 79,
чл. 86, ал. 1 и чл. 173, ал. 3 от ЗЗД, в размер на 219224.15 лева, на основание
чл.70 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ цена на предявения от „Корпоративна търговска банка“
АД (н), гр. София срещу Д. А. В., гр. Варна, иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 79,
чл. 86, ал. 1 и чл. 173, ал. 3 от ЗЗД, в размер на 219224.15 лева, на основание
чл.70 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд-Варна, в едноседмичен срок, считано от днес.
На основание чл. 143 от ГПК,
пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна
2
Адв. Ц.: Поддържам исковата молба. Нямам възражения по доклада.
Поддържам молбата, с която сме уточнили, че исковата сума е предявена при
условията на разделност, при равни квоти.
Адв. В.: Оспорвам иска по съображенията изложени в отговора на
исковата молба и допълнителния отговор. Да се приеме данъчната оценка и
същата да се приеме като цена на иска при равни квоти. Няма дела за
определяне на по-голям дял между бившите съпрузи. Не възразявам срещу
уточнението.
Отв. В.: Моето мнение няма значение.
Адв. Ц.: Нямам възражения по доклада.
Адв. В.: Нямам възражения по доклада.
Отв. В.: Нямам възражения по доклада.
СЪДЪТ с оглед изявленията на страните, пристъпва към доклад на
делото, така както е докладвано с Определение № 1735 от разпоредително
заседание на 21.11.2022г. и с направените днес корекции и уточнения, като го
обявява за окончателен, както следва:
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 от ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 79, чл. 86, ал. 1 и чл. 173, ал. 3
от ЗЗД, от „Корпоративна търговска банка“ АД (н), гр. София против М. М.
В., гр. Варна и Д. А. В., гр. Варна, за приемане за установено, че ответниците,
в качеството им на ипотекарни гаранти отговарят при условията на
разделност, при равни квоти за задълженията на „ГенТо Милл“ ООД (н), ЕИК
********* към „Корпоративна търговска банка“ АД (н) в общ размер на 1 905
668,78 евро по договор за банков кредит от 28.12.2011г., формирани както
следва: 1 670 687,55 евро – главница; 234 824.43 евро – законна лихва за
периода 27.11.2018г. – 15.04.2020г., сумата от 156.80 евро – дължими разходи
по кредита за съдебни разноски и нотариални такси за периода 25.12.2016г.-
20.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 16.04.2020г., до окончателното
погасяване на задълженията, само до размера на цената на ипотекираното
имущество, съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
137 от 28.12.2011 г., том III, рег. № 9482, дело № 472/2011 г. на нотариус
Г.Й.-Д. с рег. № 343 при НК, при насочване на изпълнението върху него, за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
1724/27.04.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 4082/2020 г. по описа на ВРС,
поправена по реда на чл. 247 от ГПК с определение № 265713/15.09.2021 г.
В исковата молба, инициирала настоящото производство и това по т. д.
№ 617/2021 г. по описа на ВОС, се излага, че между ищеца и „ГенТо Милл“
ООД /в несъстоятелност/, на 28.12.2011г. е сключен договор за банков кредит,
с който на дружеството е отпуснат кредит от 3 000 000 евро. В чл. 10 и чл. 11
от договора е уговорена годишна възнаградителна лихва от 9%, начислявана
ежедневно върху дебитно салдо по заемната сметка и платима ежемесечно на
3
25-то число на съответния месец. При забава или при предсрочна
изискуемост съгласно чл. 13 наред с договорната лихва се дължи и
наказателна надбавка от 10% върху просрочената главница. В чл. 14 е
предвидена неустойка от 10 % върху начислената, но неплатена лихва до
окончателното издължаване. Условията по договора са изменяни с пет анекса,
като с последния от тях главницата е разсрочена на 1 погасителна вноска от
95 100.91 евро, дължима на 15.09.2014 г. и 26 равни вноски, всяка в размер на
95 110 евро, дължими от 15.10.2014 г. до 15.11.2016 г. Вземанията на банката
по договора са обезпечени с учредена на 28.12.2011г. от ответниците
договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 137, том III, рег. №
9482, дело № 472/2011 г. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем считано
от 11.11.2015г. с връчена на кредитополучателя на 03.11.2015г. нотариална
покана, на основание чл. 43.1., б. „ж“ и чл. 43.2. от Договора. С решение от
24.10.2016г. по т.д. 53/2016г. на ОС – Ямбол, е открито производство по
несъстоятелност на „ГенТо Милл“ ООД. Поради неизпълнение на
кредитополучателя и откриване спрямо него на производство по
несъстоятелност, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу
ответниците, поправена по реда на чл. 247 от ГПК в частта относно
качеството им на реални гаранти, срещу която последните подали
възражения. В производството по несъстоятелност е прието вземане за
законна лихва след откриването му - 10.11.2016г., като до 26.11.2018г.
лихвите са заплатени, поради което в настоящото производство се
претендират за периода от 27.11.2018 г. до 15.04.2020г. – датата на
извлечението от сметка. Претендираната сума за такси и разноски е подробно
индивидуализирана в молба 24370/26.11.2021г. (л. 121), като се твърди, че
същите са извършени във връзка с действията на кредитора по попълване на
масата на несъстоятелността, поради което представляват нанесени вреди,
подлежащи на възстановяване. Правният интерес от предявения иск срещу
реалните гаранти е обоснован с обстоятелството, че кредитополучателят е в
производство по несъстоятелност. Стабилизирането на заповедта за
изпълнение ще бъде основание за изнасяне на ипотекирания имот на
публична продан. Сочи се съдебна практика, според която няма пречка да се
издаде заповед по чл. 417, т. 6 от ГПК срещу ипотекарен длъжник до размера
на цената на ипотекирания имот, като при възражение предметът на исковото
производство се определя от издадената заповед, която следва да се тълкува
корективно. (л.133)
С молба вх. № 29684/15.12.2022 г. ищецът уточнява, че ответниците
отговарят разделно за задълженията си, при равни квоти.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът Д. В. не депозира отговор.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника М. В.,
в който се изразява становище за недопустимост на исковете поради липса на
идентичност между исковото и заповедното производство с оглед на това, че
ограничението на отговорността на ответницата в качеството й на ипотекарен
длъжник се заявява за първи път в исковата молба. В заявлението за издаване
4
на заповед за изпълнение липсва изявление, че се претендира само
изпълнение върху предоставения като обезпечение имот. Този пропуск не
може да се санира от постановеното от заповедния съд определение по чл.247
от ГПК. Цитира се относима съдебна практика, отричаща пасивната
материално правна легитимация на ипотекарния длъжник в хода на исковото
производство по чл.422 от ГПК, доколкото ипотекарният длъжник не е лично
задължен за обезпеченото вземане. Аргумент се черпи и от разпоредбата на
чл.429, ал. 3 от ГПК. Тезата за недопустимост на производството се
обосновава и с обстоятелството, че обезпеченото вземане е включено в
списъка на приетите вземания на кредиторите на „ГенТо Милл“ ООД, с
поредност по чл.722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради което не съществува пречка да бъде
извършено принудително изпълнение върху ипотекирания имот чрез
синдика. Исковете се оспорват и като неоснователни. Поддържа се, че
ответникът е само реален гарант, а не и солидарен длъжник. Ипотечното
право не е основание да се иска от собственика на имота изпълнение на
обезпеченото задължение. Изпълнението срещу реалния гарант може да бъде
насочено върху ипотекирания имот единствено чрез осъждането на
длъжника. Съобразявайки разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД, освен че не е
уговаряна, солидарна отговорност не е настъпила и по силата на закона, тъй
като съгласно чл. 32, ал. 2 от СК съпрузите отговарят солидарно единствено
за задължения, поети за задоволяване на семейните нужди, а настоящият
случай не е такъв, доколкото кредитът е предоставен на „ГенТо Милл“ ООД.
С прекратяване на брака на 24.02.2014 г. е прекратена и солидарността по чл.
32 СК, а имуществото придобито в режим на СИО се трансформира в
обикновена дялова съсобственост. В допълнение възразява, че доколкото
ищцовото вземане е предявено и прието в производството по
несъстоятелността, размерът на дълга не подлежи на установяване в
настоящото производство. Счита за неотносими към договора за кредит, респ.
договорната ипотека, таксите за вписване на особени залози. Възразява и
срещу валутата, в която се претендират разноските по кредита.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба, в която освен вече изложените правни съображения се поддържа, че
интересът на кредитора от предявения иск се обуславя от факта, че
изпълнение срещу ипотекирания имот не може да се насочи поради обявяване
на кредитополучателя в несъстоятелност. По повод твърденията на
ответницата, че не е солидарен длъжник, се излага, че доколкото заповедта за
изпълнение срещу гаранта удостоверява материалното право, обуславящо
акцесорното обезпечение, тя следва да бъде идентична като съдържание с
тази срещу длъжника – кредитополучател. Правата, които заявителят
удостоверява срещу ответниците, съответстват на отговорността им като
гаранти. Като неоснователно и недоказано се оспорва възражението, че не е
възникнала солидарна отговорност между двамата ответници при учредяване
на ипотеката. По силата на договора за ипотека двамата са се задължили
заедно, в качеството си на съпрузи, да обезпечат чуждо задължение с
5
имущество, притежавано от тях в режим на СИО, като трансформирането на
собствеността от бездялова в обикновена дялова след развода не влияе на
вписаната вече ипотека.
В депозирания в срока по чл.373, ал.1 от ГПК писмен отговор,
ответницата В. възразява, че едва в допълнителната искова молба ищецът е
заявил, че претендира не осъждането и да заплати сумите по банковата
̀
сделка, а установяването на правото на банката да предприеме действия,
обуславящи удовлетворяването и от стойността на имота по чл. 173 от ЗЗД.
̀
Поддържа се възражението за липса на правен интерес от предявяване на
иска. Твърди се, че принудителното изпълнение върху ипотекирания имот
може да бъде реализирано и без издаването на процесните заповед и
изпълнителен лист, тъй като кредиторът вече се е снабдил с изпълнителен
титул срещу „ГенТо Милл“ ООД по ч. гр. д. № 1395/2015 г. по описа на ОС –
Ямбол след обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем на
03.11.2015 г. Въпреки че след това, по искане на „Корпоративна търговска
банка“ АД (н) е обявена несъстоятелността на кредитополучателя, съгласно
чл. 637, ал. 5 ТЗ няма пречка да бъде образувано или вече образувано срещу
несъстоятелния длъжник изп. дело да продължи, доколкото ипотекираното
имущество принадлежи на трето лице. В тази връзка се цитира относима
съдебна и тълкувателна практика. Твърди се и че с настоящия иск не може да
се реализира изпълнение на претендираното право, тъй като решението по
установителния иск не се ползва с изпълнителна сила.
Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя
съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си. В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи,
следните правнорелевантни факти, а именно:
- наличието на валиден договор за кредит, настъпването на
предпоставките за предсрочна изискуемост на задълженията (забава и
получено от кредитопопучателя уведомление), твърдяния период на забавата,
реалното извършване на претендираните разноски и причинната им връзка с
договора за кредит, както и размера на отделните вземания по пера, след
приспадане на плащанията от всички задължени лица – доброволни и в
производството по несъстоятелност на кредитополучателя.
- обезпечаването на всички задължения на кредитополучателя,
включително тези за разноски, посредством валидно учредена от ответниците
договорна ипотека върху техен имот, придобит в режим на СИО;
- наличието на договорно или законово основание за пасивна
солидарност на ответниците.
В тежест на ответниците е да установят онези свои твърдения и
правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпят изгодни за
себе си правни последици, включително че срещу кредитополучателя е
6
издаден изпълнителен лист за процесните вземания, че същите са приети в
производството по несъстоятелност на кредитополучателя, че бракът между
ответниците е прекратен и квотите си в съсобствеността.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че сумите, претендирани
като разноски по кредита, са начислени и сторени във връзка със
задълженията по договора за кредит и за реалното им извършване, както и за
наличието на договорно или законово основание за пасивна солидарност на
ответниците.
УКАЗВА на ответниците, че не сочат доказателства за приемането на
обезпечените процесни вземания в производството по несъстоятелност на
„ГенТо Милл“ ООД и за издаването на изпълнителен лист срещу него по
ч.гр.д. № 1395/2015 г. по описа на ОС - Ямбол.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че към
момента на учредяване на договорната ипотека ответниците са били в брак.
СЪДЪТ, по представените по делото писмени доказателства,
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени за
вярност преписи от представените с уточнителна молба вх. №
11587/15.06.2021 г. от ищеца писмени доказателства, както следва: Договор за
банков кредит от 28.12.2011 г., Анекс № 1/03.05.2012 г., Анекс №
2/29.05.2012 г., Анекс № 3/29.10.2012 г., Анекс № 4/19.06.2013 г., Анекс №
5/14.02.2014 г.; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от
28.12.2011 г. № 137, том III, рег. № 9482, дело № 472/2011 г.; Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и Изпълнителен лист, издадени по ЧГРД № 4082/2020 г. по описа на РС-
Варна; Съобщение по ЧГРД № 4082/2020 г. по описа на РС-Варна, получени
от „КТБ“ АД /в н./ на 14.05.2021 г.; Определение от 25.01.2017 г. по т.д. №
53/2016 г. по описа на ОС-Ямбол.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени за
вярност преписи от представените с молба вх. № 21587/26.10.2021 г. от
ищеца писмени доказателства, както следва: Нотариална покана изх. №
1199/22.10.2013 г. ведно с разписка за връчване, Пълномощно от 15.06.2011
г., Списък на приетите вземания на кредиторите на „ГенТо Милл“ ООД /в н./,
изготвен по т.д. № 53/2016 г. по описа на ОС-Ямбол; Определение от
25.01.2017 г., постановено по т.д. № 53/2016 г. по описа на ОС-Ямбол;
Определение от 15.09.2021 г. по гр.д. № 4082/2020 г. по описа на РС-Варна;
Изчисление на законна лихва от електронна система АПИС; Извлечение от
сметка за разноски на „ГенТо Милл“ ООД /в н./ в КТБ АД /в н./; Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
по ЧГРД № 4082/2020 г. по описа на РС-Варна, Покана за доброволно
изпълнение по изп.д. № 20218500400127 изх. № 07477/31.03.2021 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени за
вярност преписи от представените с отговора на исковата молба писмени
7
документи, както следва: Удостоверение по гр.д. № 14977/2013 г. по описа на
РС-Варна от 25.02.2014 г., Частична сметка за разпределение на вземания на
кредитори с вземания с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ
по т.д. № 53/2016 г. по описа на ОС-Ямбол.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени за
вярност преписи от представените с молба вх. № 11160/11.05.2022 г. писмени
документи, както следва: Молба до ЧСИ Ал. Б. по изп.д. № 127/2021 г. №
3922/07.04.2021 г.
СЪДЪТ докладва, че по повод останалите представени от ответника
доказателства са дадени указания с Определение № 1735/21.11.2022 г.,
ответникът да посочи в каква връзка се представя Споразумение от 16.10.2015
г., както и да представи заверен препис от Решение от 10.11.2016 г. по т.д. №
53/2016 г. по описа на ОС-Ямбол, с отбелязване на датата на влизането му в
сила.
В тази връзка СЪДЪТ докладва молба вх. № 29714/15.12.2022 г. от
ответника М. М. В., с която в изпълнение на указанията на съда представя
заверен препис на Решение № 21/10.11.2016 г. по т.д. № 53/2016 г. по описа на
ОС-Ямбол.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде прието като доказателство по делото
представеното с молба вх. № 29714/15.12.2022 г. от ответника М. М. В.
Решение № 21/10.11.2016 г. по т.д. № 53/2016 г. по описа на ОС-Ямбол, както
и изисканото и постъпило ч.гр.д. № 4082/2020 г. по описа на РС-Варна,
поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заверено за
вярно с оригинала Решение № 21/10.11.2016 г. по т.д. № 53/2016 г. по описа
на ОС-Ямбол, с отбелязване на дата на влизане в сила на 20.11.2017 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото ч.гр.д.
№4082/2020 г. от Варненски районен съд, 14-и състав, ведно с ч.т.д.№
2412/2021 г. по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
Адв. В.: Уточнявам, че представеното с отговора на исковата молба
Споразумение от 16.10.2015 г. е във връзка с разделността на имуществото.
Затова го представихме. Ищецът вече уточни този въпрос.
СЪДЪТ с оглед направеното от ответника уточнение, намира, че
приложеното с отговора на исковата молба Споразумение от 16.10.2015 г.
следва да бъде приобщено към доказателствения материал, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заверено за
вярно с оригинала Споразумение от 16.10.2015 г., приложено към отговора на
исковата молба.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 9694 от 19.04.2023 г. заключение
по допуснатата съдебно счетоводна експертиза и констатира, че същото е
8
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно счетоводната експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
Р. Х. С. - 43 години, българин, български гражданин, неосъждан, без
родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице С.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
Запознат съм с отговорността.
Адв. Ц.: Нямам въпроси към вещото лице, да се приеме експертизата.
На въпроси на адв. В.: Постъпилите суми по т. 1 от задачите,
таблицата, 260 171.88, в евро или лева са.
Вещо лице С.: В евро. На стр. 4 са описани всички погасявания в
опростена таблица. Написано е, че са получени от ЧСИ Л.Т..
На въпроси на адв. В.: От какво са събрани тези суми от длъжника.
Вещо лице С.: Нямал съм за задача да изследвам този въпрос, но
получих постановлението за разпределение. Пише, че е от банкови сметки, но
не съм изследвал въпроса.
Цялата сума, която е преведена е в лева – 1 429 704.82, записана е на
стр. 6, втора таблица.
На въпроси на адв. В.: С тази сума, която е получена от Л.Т., кой
кредит е погасен.
Вещо лице С.: Погасявани са два кредита. Един от 17.12.2013 г. и втори
кредит, който е процесният от 28.12.2011 г. Това е описано на стр. 6, втората
таблица.
На въпроси на съда: По процесния кредит каква сума е отнесена за
погасяване.
Вещо лице С.: За главница са разпределени 260 171.88 евро, отделно
има присъдени просрочени лихви – 230 145.45 евро. Това е на стр. 6, в
таблицата, в забележка пише по кой кредит, в основанието се ориентираме за
какво точно е сумата.
От сумата 1 429 704.89 лв. общо осребрени в изпълнителното
производство, по процесния кредит са погасени 450 125.38 лв. просрочени
лихви и 508 851.97 лв. присъдена главница, равняващи се на 260 171.88 евро,
както е посочено в табл. 1 на стр. 3 и 4.
На въпроси на адв. В.: В тези присъдени просрочени лихви от
процесния кредит, има ли данни за какъв период са, защото има различни
описания.
Вещо лице С.: Един път гледахте таблицата на стр. 4 по т. 3, това е
последното плащане, което е от 2018 г. Това е получено плащане от синдика
9
М.. Не съм ги изследвал, нямал съм за задача. Те са по изпълнителен лист,
преди изследваните периоди, които са по задача.
На въпроси на адв. В.: Защо в счетоводството на КТБ, освен процесния
кредит са осчетоводени и като закриване на кредит от 17.12.2013 г.
Вещо лице С.: По скоро ищецът трябва да каже защо.
На въпроси на адв. В.: Правилно ли е извършвано това
осчетоводяване.
Вещо лице С.: Дали е правилно е правен въпрос. Казвам какво е
направено, разпределени са за два кредита. Разноските са приспаднати.
Останалата сума е разпределена между два кредита, пропорционално на база
задължението. Дали е правилно или не, считам, че е правен въпрос. Ако съдът
прецени по друг начин да се отнесат плащания, няма проблем да направя
заключение.
На въпроси на съда: Не са ли отделни изпълнителните листи по двата
кредита?
Вещо лице С.: Не мога да кажа.
На въпроси на съда: Как са преведени сумите от ЧСИ, с какво
основание - общо или по изпълнителни листи.
Вещо лице С.: Общо е преведена сумата. Не мога да кажа основанието
в момента. При ЧСИ е пристигнала сумата като обща.
На въпроси на адв. В.: По отношение на сумата по т. 3 – 3 337 341.13
лева, какво представлява.
Вещо лице С.: Това е сумата по процесния кредит.
На въпроси на адв. В.: В нея включена ли е сумата, която е събрана от
ЧСИ.
Вещо лице С.: Не. Това са различни две плащания, от 2015 г. е от Л.Т.,
а от 2018 г. е от синдика.
На въпроси на адв. В.: Това ли е задължението по кредита.
Вещо лице С.: Не цялото, но да, 3 000 000 лева е отчетено по
процесния кредит.
На въпроси на адв. В.: В т. 6 е посочено, че от синдика по
несъстоятелността са изплатени 4 380 899 лв. и това е било преведено като
една сума.
Вещо лице С.: Това е от банковото извлечение. Пише „част. сметка за
разпред. Опред. 332/11.10.2018 по т.д. 53/2016 ЯОС“. Това е основанието на
превода.
На въпроси на адв. В.: Виждам, че по тази таблица на стр. 5 също има
разпределение за двата кредита. Въз основа на какво е направено да се
раздели така тази сума?
Вещо лице С.: Направено е съобразно размера на вземанията по двата
10
кредита, пропорционално са разпределени сумите. Има частична сметка за
разпределение в Агенция по вписванията. Не мога да отговоря защо така е
направено. Виждам, че е съобразно вземането.
На въпроси на адв. В.: В т. 6 като задача е: Правилно ли са били
осчетоводявани и закривани от КТБ плащанията, постъпвали по изп. дела с
кредитор банката и длъжник „ГенТо Милл“ ООД и производството по
несъстоятелност на „ГенТо Милл“ за изпълнение на задълженията по
договора за банков кредит от 28.12.2011 г. Такъв отговор в заключението не
виждам.
Вещо лице С.: Считам, че е правен въпрос.
На въпроси на адв. В.: Трябва да се изследва въз основа на какво е
плащането, как е събрана сумата, как е закрита съобразно ЗС.
Вещо лице С.: Сумата е събрана след продажба на мелницата. Цялата
сума е малко по-висока. От синдика ми беше представена справка за платени
банкови такси. Разликата между събраната сума и платените банкови такси е
преведена на КТБ, със съответното основание, което посочих. В КТБ тази
сума е разнесена между процесния и другия кредит.
На въпроси на адв. В.: Сумите, които е събрал синдикът, е в резултат
на продажба на имуществото на „ГенТо Милл“. От това, което виждам по
делото и в ТР, КТБ, като ипотекарен длъжник е бил привилигирован кредитор
и е получил тези суми в резултат на продажбата на ипотекираното
имущество. Правилен ли е изводът, който правя.
Вещо лице С.: Категорично е така. Знам, че е мелницата. Говорих със
синдика Р. М.. Той обясни, че е от продажбата на мелницата.
Адв. В.: За мен е налице неправилно осчетоводяване, след като е
получена сумата от 4 000 000 лева. Тъй като вещото лице не казва дали е
правилно осчетоводяването.
На въпроси на съда: Има ли счетоводни правила как да бъдат
погасявани задължения при наличие на две паралелни правоотношения.
Вещо лице С.: Ако е посочено изрично за какво е извършено
плащането, тогава задължително трябва да се погаси това, което е описано. В
конкретния случай виждам, че не е посочено по кой кредит е плащането,
общо е посочено, че е по дело за несъстоятелност. Ако има няколко
задължения, погасяването трябва да се извърши пропорционално.
Адв. В.: Нямам други въпроси. За мен вещото лице не е отговорил на
въпрос № 6.
На въпроси на съда: Според вас съответства ли на счетоводните
стандарти осчетоводяването на постъпилите плащания от синдика и ЧСИ?
Вещо лице С.: На база документите, които имам, по принцип считам,
че е коректно направено осчетоводяването, на база на всички задължения, тъй
като не е указано кое е задължението, което се погасява. Там са погасявани
задължения, които са по изпълнителни листи. Не мога да кажа кой
11
изпълнителен лист след кой е. Ако се приеме, че трябва да се погасяват
пропорционално, е направено коректно.
На въпроси на адв. В.: А ако трябва да се погасяват по реда на
възникване на задълженията?
Вещо лице С.: Тогава трябва да се проследи задължително и по
другото задължение, кое как е възникнало.
На въпроси на отв. В.: Защо с обезпечение, което е по конкретния
кредит се погасява друг кредит, който има друго обезпечение.
Вещо лице С.: Конкретно не знам по другия кредит какво има. Не съм
го изследвал.
На въпроси на адв. В.: Когато има продажба на ипотекирано
имущество по конкретен кредит, има привилегирован кредитор и той
получава цялата сума по тази продажба. За мен осчетоводяването от страна на
банката на това, което е получила от продажбата на ипотекираното
имущество е така, както е отразено в списъка на приетите вземания.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза е компетентно
дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка - декларация СЪДЪТ
намира, че на вещото лице следва да бъде определено окончателно
възнаграждение в размер на 400.00 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно счетоводна експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер
на 400.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно счетоводна експертиза в размер на 400.00 лв., от внесения от ищеца
депозит.
(Издаден РКО по вносна бележка от 14.12.2022 г.)
Адв. В.: Считам, че не следва се приема заключението по отношение на
отговора по т. 6, тъй като не е изпълнена задачата. Нямаме други
доказателствени искания във връзка с експертизата.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 29146/08.12.2022 г. от ответника М. М.
В., чрез адв. И. В., с която, в изпълнение на указанията дадени с доклада по
делото, представя и моли да бъдат приети Списък на приетите вземания и
Определение от 25.01.2016 г. по т.д. № 53/2016 г по описа на ОС-Ямбол,
Удостоверение за данъчна оценка на Столична община и Запорно съобщение
по изп.д. № 127/2021 г. на ЧСИ Ал. Б..
12
Прави искане да бъдат изискани от РС-Ямбол ч.гр.д. № 1395/2015 г. по
описа на РС-Ямбол и ч.гр.д. № 1396/2015 г. по описа на РС-Ямбол, както и
изп. дело № 20157370400937/2015 г. по описа на ЧСИ Л.Т. и изп. дело №
127/2021 г. по описа на ЧСИ А. Б..
Страните завяват, че са запознати с документите и не възразяват да
бъдат приети като доказателства по делото
СЪДЪТ, по представените с молба вх. № 29146/08.12.2022 г. от
ответника М. М. В., чрез адв. И. В. писмени документи,
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото представените с
молба вх. № 29146/08.12.2022 г. от ответника М. М. В., чрез адв. И. В.,
заверени за вярно с оригинала копия на: Определение от 25.01.2017 г. по т.д.
№ 53/2016 г. по описа на ОС-Ямбол, Списък на приетите вземания на
кредиторите на „ГенТо Милл“ ООД /в н./, изготвен по т.д. № 53/2016 г. по
описа на ОС-Ямбол, Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от
ДОПК изх. № **********/04.11.2022 г., Запорно съобщение по изп. д. №
127/2021 г. изх. № 7488/31.03.2021 г.
Адв. Ц.: По направените с молбата искания, оставям на съда да
прецени. Считам, че същите не са относими към предмета на делото и няма
да спомогнат за установяване на факти от значение за неговото решаване.
Нямаме данни за образувани искови производства във връзка с
процесния кредит нито по чл.422 от ГПК, нито по чл.694 от ТЗ.
Адв. В.: Считам, че следва да бъдат изискани делата. За мен е важно да
се види съдия изпълнителя, въз основа на какво е събрал парите, защото те са
отразени по определен начин в счетоводството на ищеца, а ние имаме
възражение по отношение на начина на осчетоводяване.
Отв. В.: Поддържам искането за изискване на делата.
СЪДЪТ намира, че направеното с молба вх. № 29146/08.12.2022 г. от
ответника М. М. В., чрез адв. И. В., доказателствено искане за изискване на
ч.гр.д. № 1395/2015 г. по описа на РС-Ямбол и ч.гр.д. № 1396/2015 г. по описа
на РС-Ямбол, следва да бъде оставено без уважение, като неотносимо, с оглед
изявленията на страните за липса на висящи искови производства по реда на
чл. 420 ГПК и чл.694 от ТЗ, относно спорното вземане срещу главния
длъжник. Неоснователно се явява и искането за изискване на изп. дело №
20157370400937/2015 г. по описа на ЧСИ Л.Т. и изп. дело № 127/2021 г. по
описа на ЧСИ А. Б., доколкото за установяване на основанието за
извършените от ЧСИ преводи към ищеца не е необходимо изискване на
цялото изпълнително дело.
Следва да бъдат приети към доказателствата по делото представените с
молба вх. № 434/09.01.2023 г. от ответника М. М. В., чрез адв. И. В.
кадастрални скици, както и писмо от Столична община с посочената данъчна
оценка.
13
С оглед изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с молба вх. №
29146/08.12.2022 г. от ответника М. М. В., чрез адв. И. В. искане да бъдат
изискани от РС-Ямбол ч.гр.д. № 1395/2015 г. по описа на РС-Ямбол и ч.гр.д.
№ 1396/2015 г. по описа на РС-Ямбол, както и да бъде изискано изп. дело №
20157370400937/2015 г. по описа на ЧСИ Л.Т. и изп. дело № 127/2021 г. по
описа на ЧСИ А. Б..
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с
молба вх. № 434/09.01.2023 г. от ответника М. М. В., чрез адв. И. В., заверени
за вярност Скица на поземлен имот № 15-3097-03.01.2023 г. и Скица на сграда
№ 15-886-03.01.2023 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото писмо вх. №
3587/10.02.2023 г. от Столична община, Дирекция „Общински приходи“,
Отдел „ОП-КРАСНО СЕЛО“.
Адв. Ц.: Нямаме други искания. Представям списък на разноските.
Адв. В.: Нямаме други искания. Представям договор за правна защита и
съдействие. Не възразявам по списъка.
СЪДЪТ, на основание чл. 149, ал. 1 ГПК, приканва страните към
спогодба, преди ход по същество.
Адв. Ц.: В самото заседание нямам представителна власт.
Адв. В.: Ние нямаме спор по отношение на претенцията на банката, че
трябва да бъде само досежно имотите. Проблемът е, че бяхме осъдени от РС
по заповедното производство не само за имота, а за всичко. Не знам каква
спогодба можем да постигнем, тъй като изпълнителното производство при
ЧСИ Б. си върви, там обявленията за публична продажба вървят. За
съжаление нямаме купувачи на този имот. За съжаление е твърде високо
оценен. Към момента нямаме за какво да се спогодим. Ние почти нямаме
спор.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото днес
представения от процесуалния представител на ищеца списък с разноски по
чл.80 от ГПК.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото днес
представените от процесуалния представител на ответника М. М. В. договор
за правна защита и съдействие от 05.04.2022 г.
Предвид поведението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
14
Адв. Ц.: Моля да уважите така предявения иск, въз основа на
изложеното в исковата молба. Моля за срок за писмена защита.
Адв. В.: Моля да отхвърлите предявения иск, като неоснователен.
Изложили сме подробно в отговора на исковата молба, че доверителката ми
няма качеството на съдлъжник по договора между КТБ и „ГенТо Милл“ ООД
и в тази връзка тя не може да бъде съдена като съдлъжник и то солидарен, с
дружеството, което е страна по договора за банков кредит.
Моля да отхвърлите исковата претенция и да ми дадете подходящ срок
за писмени бележки.
Отв. В.: Моля да отхвърлите иска.
Вещото лице така завъртя нещата. От тия пари, които получиха. Общият
дълг е 2 милиона и кусур, с лихвите 3 милиона. Банката е събрала 2 250 000
евро плюс 700 и кусур хиляди евра, 1 400 000 и кусур. Това прави 3 000 000
евра. Тук не трябва нито къщата да се меси, нито нищо друго, всичко е
изплатено, всичко е влязло по гушите. Аз съжалявам, че инвестирах в тази
държава. Два пъти инвестирам, два пъти ми прибират, защото в тази държава
ходят само едни хора, които търсят да приберат, да видят нещо направено и
да го приберат. Съжалявам много. Няма да има нищо в тази държава, защото
хора като мен ще се откажат въобще да правят каквото и да е в тази държава.
Това ми е болката, че цял жИ.т съм правил и съм строил и съм плащал и
заплати на хора, на 40 души, 40 семейства в Генерал Тошево, където дали има
работа или не, викал съм специалисти от чужбина, какъв е смисълът. Да
продадат мелницата за половин цена, да сложат 1 000 000 отдолу. Казвам ви
го, защото го знам, казаха ми с какво са платили. Няма да върви тази държава
напред и аз много се радвам, че изнесох сина си, най-добрата ми инвестиция
беше сина ми, който е адвокат в Лондон. Съжалявам, че съм правил каквито и
да е инвестиции в тази държава. Не трябва да се връщат децата от чужбина.
Това е държава на крадци и разбойници. Можещите, знаещите и учените
трябва да бягат като от огън. Тук остават само лаладжии и крадци в тази
държава.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ищеца в 7-
дневен срок и на процесуалния представител на ответника в 10- дневен срок,
считано от днес, да представят писмени бележки по делото.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:05
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
15
16