Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като разгледа
гр. д. № 2383
по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба подадена от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул.“Средец”№11,
представлявано от управителя СРЕЩУ В.Г.С.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
с искане да бъде установено спрямо ответника, че дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П.,
ул. “Средец” №11, представлявано от управителя, сумата в размер от 432,55 лв. /четиристотин тридесет и два
лева и 55 стотинки/, представляваща задължение за ползване на услугата доставка
на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
03.03.2016 г. до 17.01.2018 г., сумата 110,14
лв. /сто и десет лева и 14 стотинки/, представляваща лихва за забава на
месечните плащания за периода от 07.05.2016 г. до 21.10.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата 432,55 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 29.10.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането.. Претендират се и разноските по делото.
Ищецът„Водоснабдяване
и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.П.,
ул."Средец”№11, представлявано от управителя, твърди че между
водоснабдителното дружество и ответника била налице облигационно правна връзка
създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда
отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение
№ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г.на ДКЕВР публикувани във в-к „СъП.” м.V1-2006г. бр.
119; 120; 121; 122 и бр.44 на в-к „Новинар” от 22.06.2006г. и Наредба №4 на
МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2004г., изм. и дои./
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на
потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на
партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на "ВиК"
услуги абонатите били задължени да заплащат същите в предвиденият в закона
срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на
"ВиК" услуги се извършва при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със
закон. На основание чл. 8 ал. 2 и ал.З одобрените от ДКЕВР Общи условия за
предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор приети с
решение №ОУ-021 от 09.06.2006 г.на ДКЕВР са публикувани и са влезли в сила. Към
настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с
публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за
уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован
извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки
месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично
задължение за изразходвано количество вода. Начина на формиране на исковата
претенция е съобразена с чл. 20 от ОУ за представяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператори и са
посочени в издадените от ищеца "ВиК"
данъчни фактури, с вписани в тях отчетни периоди и извършени услуги за
доставена, отведена и пречистена питейна вода в обекта на абоната - ответник.
Ответниците в законоустановения едномесечен срок от
получаване на съобщението са подали отговори на исковата молба, с който
оспорват предявената искова претенция по основание и размер.
Ответникът в законоустановения едномесечен срок от
получаване на съобщението е подал отговор, с който оспорва предявената искова
претенция по основание и размер. Сочи, че оспорва изцяло исковата
претенция по основание и размер.Оспорва предявения иск и по размер.
Счита, че не е ясно как са изчислени сумите, като не са представени
фактури, както и че не е
доказано, че именно Дружеството е доставило и то до процесния имот
предендираното като суми и количество вода.
Предвид изложените съображения счита, че
от ищеца не са ангажирани никакви доказателства, установяващи основанието за
възникване на облигационно отношение помежду им по повод евентуално доставяна в
имота питейна вода, не е налице отвеждане и пречистване на питейна вода като
услуга за процесния обект.Твърди, че те е ясно как са формирани претендираните
суми, като се сочи, че извлеченията от счетоводните книги на ищцовото търговско
дружество нямат доказателства да са издадени въз основа на редовно водени счетоводни
записвания. Прави възражение за
настъпила погасителна давност на предявените вземания по чл.111,б."в"
от ЗЗД. Оспорва и обема на доставената услуга, както и начина, по който е била
отчитана.Моли за отхвърляне на перетнцията.
По делото е била изслушана СИЕ и са били събрани
допълнителни писмени доказателства заверени копия от заявление от В.С. за
откриване на партида от 16.01.2013 г., договор № *** г. с „ВиК“ ООД-П.,
настанителна заповед № 46/14.01.2013 г., протоколи за първоначален монтаж и
проверка на поставения в съответния имот водомер.
В последното съдебно заседание,
представителят на ищеца адв. М. счита исковата претенция е доказана
и моли за уважаването й. Представителят на ответника- назначеният особен представител- адв. И., я оспорва, като доразвива
доводите си от отговора
на исковата молба, поддържа възражението си за изтекла погасителна давност
за сумите.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №0**** по описа на съда за 2019 г. на ПРС, при което връчването е било извършено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С оглед тези обстоятелства, съдът намира исковата молба за допустима и следва да се произнесе по нея.
По основателността:
Съдът с доклада си, обявен впоследствие за
окончателен по делото е намерил, че е
сезиран иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул.”Средец”№11,
представлявано от управителя, твърди че между водоснабдителното дружество и
ответника била налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на
питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по
начина установен в Общите Условия, приети с Решение №ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г.на
КЕВР публикувани във в-к „СъП.” м.V1-2006г. бр. 119; 120; 121; 122 и бр.44 на
в-к „Новинар” от 22.06.2006г. и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
услуги/ДВ бр.88 от 2004г., изм. и дои./ Съществуващото правоотношение е
възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и
канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството
си на потребители на "ВиК" услуги абонатите били задължени да
заплащат същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен
орган, създаден със закон. На основание чл. 8 ал. 2 и ал.3 одобрените от КЕВР
Общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК”
оператор приети с решение №ОУ-021 от 09.06.2006 г.на ДКЕВР са публикувани и са
влезли в сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на
ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други
различни условия за уреждане отношенията между страните. От посоченото може да
направи обоснован извод, че като потребител, ответникът е запознат с
обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към
"ВиК" ООД парично задължение за изразходвано количество вода. Начина
на формиране на исковата претенция е съобразена с чл. 20 от ОУ за представяне
на ВиК услуги на потребители от ВиК оператори
и са посочени в издадените от ищеца "ВиК" данъчни фактури, с вписани в тях отчетни
периоди и извършени услуги за доставена, отведена и пречистена питейна вода в
обекта на абоната - ответник.
Съдът с доклада си по реда на чл.154,
ал.1 ГПК е разпределил доказателствената тежест в процеса, досежно спорните
между страните факти, като е посочил, че в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже, факта от който вземането му произтича, наличието на облигационно правоотношение
с ответника, съдържанието на това облигационно отношение, задълженията, които
ищеца е имал, както и точното изпълнение на тези задължения през процесния
период.
В
доказателствена тежест на ответника е доказването на настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти. Съдът изрично е
указал на ищеца че не сочи доказателства относно редовността на водене на
счетоводните книги, както и че ответникът е собственик или ползвател на
водоснабдения имот.Приел е за съвместно разглеждане възражението на ответника,
че задължението е погасено по давност.
По делото видно от ангажираните от ищеца писмени доказателства- заверени копия от заявление от В.С. за откриване на партида от 16.01.2013 г., договор № *** г. с „ВиК“ ООД-П., настанителна заповед № 46/14.01.2013 г., протоколи за първоначален монтаж и проверка на поставения в съответния имот водомер, се установява, че ответницата е депозирала молба за откриване на партида за имота
От изслушаната СИЕ досежно размера на претенцията, вещото
лице е заключило, че - Размерът
на задължението на ответника В.Г.С., към ищеца за ползваните, незаплатени ‘‘В и
К” услуги - доставка на питейна вода. отвеждане и пречистване за периода
03.03.2016 г. до 17.01.2018 г. е на обща стойност 542.69 лв., от които главница
в размер на 432.55 лв. и лихва за забава на месечните плащания за периода
07.05.2016 г. - 21.10.2019 г. е 110.14 лв.
За исковият период по партида на В.Г.С. са начислени
общо: 217.225 куб. м. вода, от които 185 куб. м. вода - начислени по показания
на водомер и 32.225 куб. м. вода от общ водомер.за периода от 03.03.2016 г. -
17.01.2018 г.
Размерът
на главницата, за периода от три години назад, съгласно ч.гр.д. № ****/29.10.2019
г. погасени по давност за периода
03.03.2016 г. до 28.10.2016 г. е 149.73 лв., а лихвата за забава на месечните
плащания върху горната главница е в размер на 48.01 лв.; общ дълг погасен по
давност в размер на 197.74 лв.
За периода извън погасителна давност от 29.10.2016 г. до 17.01.2018 г.
задължението за доставена и ползвана, но незаплатена вода е главница в размер
на 282.82 лв. и законната лихва за
забава на месечните плащания в размер на 62.13 лв., общ дълг в размер на 344.95
лв., като относно поставените от ответника въпроси вещото лице е посочило,
че:В карнета е отразен разход на вода по водомер по 7-8 куб.м. на месец, без да
е положен подпис върху карнета срещу разхода на вода и Има ли извършвани
поправки, зачертавания и корекции в карнета?, вещото лице е отговорило Върху карнета на ответника няма корекции
и поправки, като в с.з. вещото лице е отговорило и на допълнително поставени
въпроси в посочения смисъл. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като
го поставя в основата на своите изводи и намира за неоснователни възраженията
на ответника във връзка с карнетите, като счита, че видно от СИЕ се установява
точно как е била отчитана потребената вода, какви и как са били извършвани
начисленията и че за прецесния имот се дължи сумата посочена в исковата молба,
за потребена вода, като вещото лице изрично е посочило в заключението си и че
партидата се води на името на ответницата по подадена от нея молба.
Съгласно Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите оператора изчислява
изразходваното количество питейна вода, като за потребители в сгради на режим
на етажна собственост и/или повече от един потребител, присъединени към
водопроводно отклонение, начисленото количество вода се ограничава до разликата/общо
потребление/, което вещото лице освен в констативно-съобразителната част на
експертизата си е защитило и пред съда.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е
иск по чл.422 ГПК, вр. ЧЛ. 415 ГПК. В доказателствена тежест на ищеца
е да докаже, факта от който вземането му произтича, наличието на облигационно
правоотношение с ответника, съдържанието на това облигационно отношение,
задълженията, които ищеца е имал, както и точното изпълнение на тези задължения
през процесния период.
Както съдът посочи по –горе ищцовата страна е
ангажирала писмени доказателства, за този факт, както следва-писмени
доказателства- не е бил приложен
документ за собственост на процесния имот, но видно от ангажираните от ищеца
писмени доказателства- заверени копия от заявление от В.С. за откриване на
партида от 16.01.2013 г., договор № *** г. с „ВиК“ ООД-П., настанителна заповед
№ 46/14.01.2013 г., протоколи за първоначален монтаж и проверка на поставения в
съответния имот водомер, се установява, че ответницата е депозирала молба за
откриване на партида за имота, ценени в тяхната съвкупност следва, че
ответницата следва да отговоря за потребеното количество вода в имота, като
същата е подала лично молба за откриване на партида в Дружеството, сключила е
договор в посочения смисъл, тоест налице е валидна облигационна връзка с
дружеството от 2013 г. ,като няма данни да е прекъсната облигационната връзка,
а видно и от настанителната заповед от 2013 г., лицето е било настанено да
живее и ползва именно процесния имот, като няма данни и да е прекъснато това
настаняване за исковия период, поради което и съдът приема, че лицето ответник
следва да отговоря за потребеното за периода количество вода в имота.
При така изложената
доказателствена съвкупност, съдът намира следното:съдът е бил сезиран с
обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал.
1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на
ищеца към ответника за предоставени ВиК услуги.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната
стойност. В настоящия случай не е наведено своевременно от ответната страна
възражения за собственост на имота, но съдът
намира, че относно собствеността, ползването или въобще вещноправния
статут на процесния имот през процесния период, то съдът достигна до извода, че
между ищеца и ответникът се доказва, че ответникът е собственик на имота, поради което и следва
да се приеме, че ответникът като собственик и в облигационна връзка с
дружеството, и следва да отговаря за дълга, /по арг. от чл. 3 от Наредба № 4 на
МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
ВиК системи/. Декларацията не е оспорена в хода на производството по делото,
поради което и съгласно чл.180 от ГПК се ползва с доказателствена сила относно
факта, че е подписана от ответника и изявленията, които съдържа, са направени
от нея.
Съгласно Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползвана от тях В е К услуги в 30 дневен срок след датата на
фактуриране. Съгласно същите общи условия потребителите дължат обезщетение н
размер на законната лихва съгласно ЗЗД, считано от първия ден след настъпване
на падежа до постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
Относно стойността на
доставената, отвеждана и пречиствана питейна вода от „В и К” ООД гр. П., но
незаплатена за посочения имот, съдът
кредитира напълно и изцяло заключението на вещото лице в горепосочения смисъл.
Относно стойността на
доставените ВиК услуги за процесния имот в процесния период съдът намира, че
следва да вземе предвид заключението на вещото лице, като същото е изчислило,
че се държат суми, съответни на тези в исковата молба, като относно посочените суми
като погасени по давност, съдът намира, че следва да се произнасе дали са погасени, като
има изрично наведено възражение от ответника в посочения смисъл.
Съобразно изложените по-горе
доводи, че се доказва, че ответниците са съсобственици на имота при една втора
притежавани идеални части от същия за всеки от тях, то всеки от тях следва да
заплати на ищеца сумата от исковата претенция за доставена и отведена, но
незаплатена вода в жилище на посочения адрес, но само до размера непогасен по
давност, съобразно неговата притежавана идеална част.
Относно давността, съдът
намира, че следва да посочи следното:
В тази връзка съдът следва да съобрази направеното
по делото възражение за погасителна давност спрямо претендираните вземания.
Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и
договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът
достигна до извод, че приложимият давностен срок за процесните вземания е три
години. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
**** е от дата 29.10.2019 г. погасени по давност са частично сумите
по исковата молба, като съдът дава вяра в посочения смисъл на СИЕ, а именно, че
размерът
на задължението на ответника В.Г.С., към ищеца за ползваните, незаплатени ‘‘В и
К” услуги - доставка на питейна вода. отвеждане и пречистване за периода
03.03.2016 г. до 17.01.2018 г. е на обща стойност 542.69 лв., от които главница
в размер на 432.55 лв. и лихва за забава на месечните плащания за периода
07.05.2016 г. - 21.10.2019 г. е 110.14 лв.
За исковият
период по партида на В.Г.С. са начислени общо: 217.225 куб. м. вода, от които
185 куб. м. вода - начислени по показания на водомер и 32.225 куб. м. вода от
общ водомер.за периода от 03.03.2016 г. - 17.01.2018 г.
Размерът на главницата, за периода от три години назад, съгласно ч.гр.д.
№ ****/29.10.2019 г. погасени по давност за периода 03.03.2016 г. до 28.10.2016
г. е 149.73 лв., а лихвата за забава на месечните плащания върху горната
главница е в размер на 48.01 лв за периода 07.05.2016 г. до 21.10.2019.; общ
дълг погасен по давност в размер на 197.74 лв.
За периода
извън погасителна давност от 29.10.2016
г. до 17.01.2018 г. задължението за доставена и ползвана, но незаплатена вода е
главница в размер на 282.82 лв. и
законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 62.13 лв
за периода
08.01.2017 г. до 21.10.2019 г., общ дълг в размер на 344.95
лв.,
като относно поставените от ответника въпроси вещото лице е посочило, че:В
карнета е отразен разход на вода по водомер по 7-8 куб.м. на месец, без да е
положен подпис върху карнета срещу разхода на вода и Има ли извършвани
поправки, зачертавания и корекции в карнета?, вещото лице е отговорило Върху
карнета на ответника няма корекции и поправки, като в с.з. вещото лице е
отговорило и на допълнително поставени въпроси в посочения смисъл. Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като го поставя в основата на своите
изводи и намира за неоснователни възраженията на ответника във връзка с
карнетите, като счита, че видно от СИЕ се установява точно как е била отчитана
потребената вода, какви и как са били извършвани начисленията и че за прецесния
имот се дължи сумата посочена в исковата молба, за потребена вода, като вещото
лице изрично е посочило в заключението си и че партидата се води на името на
ответницата по подадена от нея молба. Следователно исковете се явяват
основателни извън погасените по давност, и в периода погасен по давност, същите
са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като е бил представляван от адвокат в исковото производство- адв.М. и юк в заповедното такова. Видно от доказателствата за извършени разноски по делото, като не е представен нарочен списък по чл. 80 ГПК, то ищецът е направил следните разноски- в исковото производство- 25 лева- - заплатени държавни такси в исковото и същата сума и в същата сума в заповедното производство, 150 лева- възнаграждение за особен представител по делото, 120 лева - депозит за СИЕ, 50 лева юк възн в заповедното или общо разноски в размер на 370 лева, като съобразно уважената част на исковата претенция му се следват разноски в размер на сумата от 235 лв.
Ответникът е бил представляван по делото от особен представител и няма право на разноски съобразно отхвърлената част на исковата претенция, като не е направил такива.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
ЧЕ В.Г.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,, дължи следва да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД - ГР. П., с
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Средец” №
11, представляван от– управителя, за
доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес: за имот, находящ
се в гр. П., ул. “ М.С." бл*вх*ет*ап*“В и К"на ищеца сумата както
следва- общ дълг в размер на 344.95 лв, за периода от 29.10.2016 г. до
17.01.2018 г. от които задължението за доставена и ползвана, но незаплатена
вода е главница в размер на 282.82 лв.
и законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 62.13 лв., за периода
08.01.2017 г. до 21.10.2019 г, за която
част от претенцията исковете се явяват основателни .,
ведно със законната лихва върху уважената главница от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 ГПК-29.10.2019 г.г. до окончателното изплащане на сумите, за
които суми е била издадена Заповед по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №**** по описа на съда за 2019 г.на
ПРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както
следва за горницата над уважените размери или за сумите в размер на общ дълг погасен по давност в размер на 197.74 лв.за периода 03.03.2016 г. до 28.10.2016 г. -
149.73 лв.главница, и лихвата за забава на месечните плащания върху горната
главница - в размер на 48.01 лв. за периода 07.05.2016 г. до 21.10.2019 г; като посочените суми са
недължими поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА
В.Г.С., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД - ГР. П.,сумата от 235 лева разноски в заповедното и исковото
производство, съобразно уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № **** по
описа на съда за 2019 г., по описа на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като
към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: