Р Е Ш Е
Н И Е №
І-260177
град Бургас , 10.03.
2021 година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
...............10.03 ................
през
две
хиляди двадесет и първа година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина Димова
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от..........................съдията
М.Карастанчева....гр.д. № 336 по
описа за
2021 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл.274 вр. чл. 462 ал. 2 и чл. 463
от ГПК и е образувано по повод жалбата на Д.К.Л. против предявеното с протокол от 28.01.2021 с изх.№ 4517/28.01.2021 г. разпределение на постъпилите суми след
проведена публична продан на имот на
длъжника по изп.д.
№ 20138040400155/2013 г. по описа на ЧСИ
Делян Николов
,с район на действие ОС-Бургас .
В
жалбата се навеждат твърдения ,че съдебният изпълнител неправилно е определил привилегиите на
държавата по реда на чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД ,както и че не бил посочил кои
такси са конкретното изпълнително действие
и кои са привелигировани ,с което затруднявал защитата на
длъжника-жалбоподател.Моли се за отмяна
на атакуваното разпределение и
извършване на ново .
Ответникът
по жалбата – взискател –„Инвестбанк“АД чрез
процесуалния си представител я оспорва и
сочи ,че изложените в тях аргументи са
неоснователни .Другият взискател по делото – Община Поморие не взема становище
по изложените в жалбата аргументи
В изложените по
повод на обжалваното разпределение мотиви ЧСИ счита ,че жалбата е неоснователна .Счита ,че при изготвяне на
разпределението не са допуснати сочените нарушения.
Бургаският окръжен съд след преценка
на приложените по изпълнителното дело
доказателства и като обсъди изложените в жалбата съображения ,намира
за установено следното :
Жалбата
е
подадена в срока по чл. 462 ал. 2 от ГПК , от процесуално легитимирано
лице и против подлежащо на обжалване изпълнително действие ,поради което се
явява процесуално допустима .
Разгледани
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА .
Изпълнително дело № 2013804040155
по описа на ЧСИ Делян Николов с район на действие – Окръжен съд – Бургас е
образувано въз основа на депозирана молба от „Креди Агрикол - България“ ЕАД
срещу „Диадет“ ООД, Д. Р. П. и Д. К. Л., за събиране на парични
вземания, въз основа на изпълнителен лист от 04.09.2012г., издаден
по частно гр. дело № 509/2012г. по описа на Районен съд – Поморие.
Видно от приложените по изп.дело
доказателства, недвижимият имот, предмет на принудителното изпълнение –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.504.39.7.1, находящ се в гр.
Поморие е собственост на единия от длъжниците – „Диадет“ ООД и по отношение на
този имот има учредена договорна ипотека с Нотариален акт № *** от **.**.20**г.,
том **, нот. дело № 1***/20**г. по описа на Нотариус с район на действие –
Районен съд – Поморие (акт ***, том *, вх. Рег. **/**.**.20**г., подновена с
акт ***, том *, вх. Рег. 2***/**.**.20**г.). По делото
безспорно се установява обстоятелството, че при извършената на 10.01.2020г.
публична продан на недвижимия имот, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 57491.504.39.7.1, находящ се в гр. Поморие за купувач е обявен
взискателят „Инвестбанк“ АД, който е предложил цена за недвижимия имот в размер
на 146 080 лева (лист 1371 от изпълнителното производство).
В
хода на изпълнителното производство – на дата – 03.02.2020г. е изготвено
разпределение на сумата, посочена като стойност на закупения недвижим имот –
сума в размер на 146 080 лева. Това разпределение е било обжалвано от
жалбоподателя Л. и с решение по гр.д. №
834/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд е било отменено и
върнато на ЧСИ за изготвяне на ново с дадени
указания от съда /решението на БОС е било обжалвано пред БАС и жалбата е
оставена без разглеждане като
недопустима /.С изготвеното ново разпределение ,предмет на настоящата жалба , от 28.01.2021 г. съдебният изпълнител е извършил повторно
разпределение на сумата от публичната продан в размер на 146 800
лв.,съобразявайки се с дадените от БОС в отменителното решение указания и извършвайки корекция на разпределената сума
по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД .
Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако
събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на
всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания
по съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се
определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане
на всяко едно от тях.
При извършване на
разпределението съдебният изпълнител следва да определи естеството на отделните
притезания - кои са привилегировани и кои хирографарни, както и какъв е редът
на привилегированите притезания съгласно разпоредбата на чл. 136 ЗЗД. На
разпределение подлежи всяко постъпление по сметката на съдебния изпълнител,
независимо от произхода му. Същността на
разпределението е съдебният изпълнител
да посочи от събраната сума ,недостатъчна да покрие всички вземания на всички взискатели ,кое вземане в какъв ред
ще се удовлетвори и съответно-в какъв
размер . По принцип присъединяването на взискател
става с писмена молба на присъединяващия се, към която се прилага изпълнителен
лист или удостоверение от съдия изпълнител, че изпълнителния лист е приложен
към друго дело. Законът изрично предвижда и и т.н. присъединяване по право от
страна на взискател. В този случай, съдебният изпълнител е длъжен служебно да
вземе предвид вземането на присъединения кредитор, като отдели сума за неговото
удовлетворяване. Присъединен по право кредитор е и Държавата за дължимите й
данъци, публични и други вземания
В случая настоящият съдебен състав счита
,че с атакуваното разпределение са
съобразени изискванията на закона и са счетени привилегиите на съответните
взискатели .
По отношение на наведените възражения
против извършеното разпределение в депозираната пред съда жалба, настоящият
състав намира следното:
Съгласно чл. 136 ал. 1 т. 1 ЗЗД първо и преди останалите вземания се
удовлетворяват съществуващите към момента на разпределението вземания за
разноски по принудителното изпълнение ,като в случая това са тези на съдебния
изпълнител ,сторени по повод осъществения изпълнителен способ-публичната продан
.ЧСИ е посочил конкретно и ясно всички разноски по изпълнението :за изготвяне
на разпределението -36 лв. ;за уведомяване за разпределението -120 лв.; за
разноски по актуализация и оценка-50 лв. и по т. 26 от ТТРЧСИ с ДДС за частично
събрана сума -2911,72 лв.Правилно ЧСИ е
приспаднал дължимите разноски от сумата
за разпределяне и напълно ясно е кои такси смята за привилегировани ,като
посочените разноски касаят само осъществения изпълнител способ-публичната
продан на конкретния имот.Това е видно от т.3 на разпределението ,където
съдебният изпълнител много точно и ясно
е посочил размера на дължимата такса и
на какво правно основание се дължи .Освен това
неоснователно е оплакването
относно изчисляването на т.26 от Тарифата ,тъй като в ТТРЗЧСИ изрично е
посочено ,че тези такса е върху събраната сума ,а не върху отделните
вземания.Затова е изчислена една такса
върху събраната сума ,подлежаща на разпределение ,като е съобразена формулата
на т.26 от ТТРЗЧСИ и е начислена върху частично събраната сума от общия дълг ,който е по-голям-вж. реш. №
1144/31.07.2020 г. по гр.д. № 834/2020 г. на БОС :“ По
отношение на наведеното възражение относно неправилното изчисление на таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съдът намира, че съдебният изпълнител следва да определи
своята такса общо за цялото вземане, което ще се събере съобразно с реда,
предвиден в т. 26 от ТТРЗЧСИ, но предвид забраната да се влошава положението на
жалбоподателя следва това наведено възражение да бъде прието за неоснователно.
Следва да се отбележи единствено обстоятелството, че при определяне на такси по
т. 26 от ТТРЗЧСИ поотделно за всяко вземане, което се разпределя, а не като
обща сума от сумата, която следва да се събере води до едновременно
удовлетворяване на вземания, които се ползват с различни привилегии.“
Спазена
е и привилегията по чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД,като за вземането на Община
–Поморие за местен данък на имота и
такса битови отпадъци е разпределена сумата от 25 442,26 лв.,в какъвто
смисъл е и решението по гр.д. № 834/2020
г. на БОС ,с което първоначално изготвеното разпределение е било отменено с дадени в тази връзка
указания:" На основание чл. 458 от ГПК Държавата се смята винаги за
присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания,
размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на
разпределението. Безспорно е, че вземането на Държавата за данъци на имота,
изнесен на публична продан, подлежи на удовлетворяване преди това на
ипотекарния кредитор, какъвто се явява и настоящия взискател – „Инвестбанк“ АД
със седалище гр. София на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. По силата на
законова делегация събирането на тези държавни вземания е предоставено в
компетентност на общините.
Следва изрично да се подчертае,
че посочените в писмото на Община Поморие задължения – данък за недвижимия имот
и такса битови отпадъци касаят именно и само имотите, изнесени на публична
продан и са задължения само за тези имоти, а и тези обстоятелства не се
оспорват от страните по делото (лист 1387 от изпълнителното производство). Това
е безспорно от текста на писмото, а и самото запитване от страна на ЧСИ е било
отправено по отношение на недвижимия имот с идентификатор 57491.504.39.7.1,
находящ се в гр. Поморие, ул. „Свобода“ № 25. При това положение, БОС намира,
че е неоснователно възражението, изразено в депозираната жалба, че се събират
данъци, които не са свързани пряко с имота, предмет на публичната продан.
Спорен
остава въпроса относно удовлетворяване на вземането на съответната община за
такса, която се дължи за събиране на битови отпадъци – в конкретния случай –
сума в размер на 14 436, 95 лева, която съдебният изпълнител е определил,
че следва да бъде изплатена на Община Поморие с предпочтително удовлетворение
на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. В конкретния случай е налице
противоречива практика на съдилищата по въпроса дали вземанията за такса
„битови отпадъци“ са привилегировани и ако се приеме, че са такива, по коя от
нормите на чл. 136 ЗЗД. По този въпрос в практиката на Бургаски апелативен съд,
обективирана в Решение № 440/28.11.13г. по ч. гр. д.№ 332/13г., Решение №
206/27.06.14г. по ч. гр. д. № 186/14г., Решение № 206 от 27.06.2014 г. по
ч. гр. д. № 186/2014г. и Решение № 253/29.07.2015г. по ч. гр. д. № 213/2015г.
по описа на Апелативен съд – Бургас е прието, че доколкото таксата „битови
отпадъци“ възниква по повод собствеността върху недвижим имот, с оглед
публичния й характер по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, същата
съставлява вземане от категорията на ползващите се с привилегията по т. 2 на
чл. 136 ЗЗД. В цитираните решения на Апелативен съд – Бургас е прието, че по
правната си същност местните данъци са публични вземания на основание чл. 162,
ал. 2, т. 1 от ДОПК, приходите от които постъпват в общинските бюджети, поради
което се квалифицират като общински вземания. Таксата за битови отпадъци
възниква по повод собствеността в недвижим имот, и въпреки, че срещу нея за
общината възниква задължението да предостави услуга, вземането за нея с оглед
публичния му характер по повод имота основателно е поставено като
привилегировано в разпределението по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Тази
практика следва да се съобрази и от настоящия състав. При това положение, съдът
намира, че правилно ЧСИ е определил вземането на Община Поморие за дължима
такса „битови отпадъци“ в размер на 2 499, 55 лева като привилегировано
такова на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД и следва да се удовлетвори
Община Поморие с тази сума преди ипотекарния кредитор – „Инвестбанк“ АД
със седалище гр. София. Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира,
че това наведено възражение за незаконосъобразност на извършеното разпределение
е неоснователно.“
Правилно
на следващо място на осн.чл. 136 ал. 1
т. 3 от ЗЗД ЧСИ е разпределил сумата от
117 520,02 лв. , представляващи вземания в полза на
„Инвестбанк“АД,обезпечени с ипотека върху недвижимия имот .
В
обжалваното разпределение са посочени всички взискатели по делото,със
съответния размер на вземанията си,с които участват в разпределението
.Доколкото постъпилата сума не е била достатъчна за удовлетворяване на всички вземания
,съгл.чл. 460 ал. 1 ГПК съдебният изпълнител
е предприел нейното разпределение ,като най-напред е отделил суми на
вземания ,ползващи се с право на
предпочтително удовлетворяване по чл. 136 ал. 1 т.1 ЗЗД/вземания за
разноски /,по т. 2/вземания на държавата за данъци на имота и такса битови
отпадъци/ и по т. 3 на чл. 136 ал. 1 ЗЗД-вземания за ипотекарния кредитор.
Затова наведените
от жалбоподателя оплаквания за нарушения на разпоредбите на ЗЗД при
извършеното разпределение са неоснователни .Жалбата следва да бъде оставена без
уважение и действията по разпределението
– потвърдени .Затова Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, депозирана от Д.К.Л. , ЕГН ********** от гр. *** , в
качеството му на длъжник, против извършеното разпределение с протокол от
28.01.2021 с изх.№ 4517/28.01.2021
г. по описа на ЧСИ Николов
на постъпилите суми след проведена публична продан на имот на длъжника по изпълнително дело № 20138040400155/2013г.
по описа на ЧСИ Делян Николов, предявено на страните на дата – 28.01.2021г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от постановеното решение да се
изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.