РЕШЕНИЕ
№ 260367 /22.12.2021
година, град Пещера
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският районен съд, Четвърти граждански
състав,
на двадесет и втори ноември, две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Милуш
Цветанов
секретар: Евелина Генинска
прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Цветанов гражданско дело номер 15 по описа на
съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Ц.А.Ф. и Д.С.Д. срещу ЗАД „Алианц България“ АД.
В исковата молба се твърди, че на 01.05.2019г., при
управление на л.а. „Хонда-ЦРВ“ с рег. № ОВ4332ВА на кръстовище на третокласен
път III-375 (гр. Пещера - с. Бяга - с. Исперихово - с. Ново
село) 5+400 км. водачът Ц.Д.В., чиято гражданска отговорност към онзи
момент била застрахована при ответното дружество, не спрял на знак „Б2” (STOP), и предизвикал
ПТП с движилия се по пътя с предимство л.а. „Мазда-121“ с рег. № ***,
собственост на Д.С.Д., в който се возела като пътник Ц.А.Ф.. От произшествието
на л.а. „Мазда-121“ била причинена „тотална щета“, а на Ц.Ф.: счупване на дясна
раменна кост, мозъчно сътресение със загуба на съзнание, контузии на главата,
гръдния кош, лявото коляно, лявата раменна става, разкъсно-контузни рани по
главата и дясното коляно, множество видими белези. Сочи се, че по случая било
образувано наказателно производство, приключило с присъда от 04.02.2020г. по
НОХД № 280/2019г., с която Ц.В. бил признат за виновен и осъден за извършеното
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, предл. второ във вр. с: чл. 342, ал.1 от НК и чл. 5, ал.1, т.1, чл. 20, ал.1 и ал.2, чл. 47, чл. 50, ал.1 от ЗДвП и чл.
46, ал.2 от ППЗДвП. Поддържа се, че като пряка и непосредствена последица от
инцидента ищцата Ц.Ф. търпяла силни болки, страдания, неудобства в личния си живот, както и негативни последици
в емоционално отношение, а за ищецът Д.Д. настъпили имуществени вреди от
увреждането на автомобила му. Сочи се, че двамата ищци отправили писмени
застрахователни претенции до ответника с множество молби, първите от които от
дата 02.07.2019г., към които приложили и изискваните от застрахователя
документи, но като крайно становище на ЗАД „Алианц
България“ АД - на ищцата Ф. било реално изплатено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв., което тя счита за
недостатъчно, а на ищецът Д. не било изплатено никакво обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди. Предвид изложеното и след изменение
размерите на претенциите по реда на чл. 214 ГПК - ищцата Ц.А.Ф. иска
ответното дружество да бъде осъдено да й заплати парично обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди вследствие на инцидента в размер на 15000лв. – като
част от считани за общо дължими 25000лв., ведно с дължимата лихва за забава
върху присъденото обезщетение – от 01.005.2019г. до изплащане на дължимата сума,
а ищецът Д.С.Д. моли ответникът да бъде осъден да му заплати като обезщетение
за претърпените при инцидента имуществени вреди по автомобила му - 1100лв. –
като част от считани за общо дължими 10000лв., ведно с дължимата лихва за
забава върху присъденото обезщетение – от 01.005.2019г. до изплащане на
дължимата сума
Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД
оспорва предявените искове. По отношение този на Ц.Ф. твърди неоснователност –
предвид изплатеното й застрахователно обезщетение от 8000лв., като прави
възражение за съпричинаване, при твърдения, че ищцата е била без поставен
предпазен колан по време на процесното ПТП. Оспорва по основание и размер
предявения от Д.Д. иск за обезщетение на имуществени вреди, като и по отношение
на него прави възражение за съпричиняване - при твърдения, че водачът на
автомобила „Мазда-121“ се е движил
с превишена и несъобразена скорост, преминавайки през кръстовището.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите и възраженията на
страните, констатира следното от фактическа и правна страна:
По делото са предявени искове с правни квалификации по
чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и съответни на всеки от тях
претенции за акцесорни вземания – за лихви по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Между страните няма спор, а и от представените писмени
доказателства се установява, че всеки от ищците е отправял към ответника
писмени застрахователни претенции по чл. 380 от КЗ (чл. 498, ал.1 от КЗ), които
не са били удовлетворени (чл. 498, ал.3 от КЗ) – което е обусловило
допустимостта на исковете по чл. 432, ал.1 от КЗ.
Доказването основателността на тези преки искове
предполага установяване от страна на ищците на следните обстоятелства: 1). наличието
на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между
ответника и делинквента - Ц.В.; 2). елементите
на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД – противоправното деяние на Ц.В.,
настъпилите за всеки от ищците вреди - по вид и размер, и причинно-следствената
връзка между деянието и тези вреди.
Наличието на валидния към датата на инцидента договор
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ се установяват както
от приложените по делото по
Застрахователна полица № BG/01/118003314826
от 29.11.2018г. (л. 287), така и от разпечатка на удостоверение от Гаранционен
фонд (л.112) и е безспорно между страните.
Извършеното деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца също са неоспоримо доказани в контекста на разпоредбата на
чл. 300 ГПК и влязлата в сила на 20.02.2020г. Присъда № 1 по НОХД
№ 280/2019г. на РС-Пещера (л.139). Тези обстоятелства са и извънсъдебно
признати от ответника с плащането на Ц.Ф. на застрахователно обезщетение в
размер на 8000 лв.
Причинно-следствената връзка между деянието на Ц.В. и
претърпените от всеки от ищците вреди се установява и при съпоставката на:
приетите като доказателства по делото протокол за ПТП (л. 13), свидетелските
показания на самия В. (л.289), описващ щетите по автомобила „Мазда“ и
състоянието на Ф. непосредствено след инцидента, както и неоспореното от
страните заключение на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, в която е описан и механизма на произшествието и настъпилите от него
вреди.
Спорни по делото остават единствено въпросите за
размерите на тези вреди, и налице ли е съпричиняването им от всеки от ищците.
Относно размера на претенцията по
чл. 432, ал.1 от КЗ, предявена от Ц.Ф. - Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Критериите за определяне на размера му са видът и обемът
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния
размер на обезщетението (така т. ІІ от
ППВС № 4/23.12.1968 г.) При изследване на изложените критерии, съдът
съобрази, че съгласно експертното заключение ищцата Ф. е претърпяла счупване на
голяма тръбна (дясна раменна) кост, което е наложило оперативно наместване чрез
анестезия и последваща имобилизация с гипс, като оздравителният процес е
продължил около 5-6 месеца след инцидента, при провеждана рехабилитация, в
началото на който период ищцата е търпяла интензивни болки, чието проявление не
е изключено и към момента при сериозни физически натоварвания и метеорологични
промени, но понастоящем движенията на раменната става да са възстановени в
пълен обем. Останалите травматични увреждания са причинили значително по-ниско
интензивни болки на пострадалата, и в по-кратък период, но въпреки заявеното от
съответния експерт – че белезите по лицето и тялото на Ф. са хирургически
обработени и не водят до загрозяване в степен налагаща допълнителни
медико-косметични интервенции – констатирането на наличието им при преглед повече
от 2 години след инцидента е показателно за трайния им характер и емоционалния
дискомфорт, които предизвикват за младата жена. При съобразяване размера на
неимуществените вреди следва да се има предвид и установеното от съобразените в
контекста на чл. 172 ГПК показания на свидетеля Георги И. (съжител на Ф.) - че
около 3 месеца след инцидента тя е била в обективна невъзможност не само да се
грижи пълноценно за едва 6-месечното си дете, а и да се самообслужва санитарно
– което също неизменно се е отразило негативно върху психическото и
емоционалното й състояние. Недоказано е твърдението за възникнал в резултат на процесното ПТП страх
от пътуване в автомобил. Предвид изложеното съдът намира, че обезщетение в
размер на общо 11000 лв. е в съответствие с чл. 52 ЗЗД, като при съобразяване
на платените вече от ответника 8000 лв. – искът на ищцата следва да се уважи до
размер от 3000 лв., а се явява неоснователен за разликата до
претендираните 15000 лв.
Отнасящото се за конкретния иск възражение
за съпричиняване е неоснователно. От една страна - от показанията
на А. И. и експертното заключение се установява ползването на обезопасителен
колан от ищцата. От друга страна - дори и да не беше ползвала такъв – това би било без
значение за настъпване на травмите, тъй
като съгласно експертизата се касае за страничен удар, при който механизмът на
увреждане е независим от използване на обезопасителен колан.
Предвид изложеното искът е
основателен за посочения по – горе размер от 3000 лв., и следва да бъде
отхвърлен до пълния размер от 15000 лв., частично претендиран от считани за
дължими общо 25000 лв.
Относно размера на претенцията по
чл. 432, ал.1 от КЗ, предявена от Д.Д. – от
приетото без възражения на страните по делото заключение на изготвената
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (л.337) се
установява, че към датата на инцидента пазарна стойност на л.а. „Мазда-121“ с рег. № *** е била 1100 лв., а
причинената му щета е „тотална“ по смисъла на чл. 390, ал.2 от КЗ. Следователно
отговорността на застрахователя по чл. 429, ал.1 от КЗ е до размера на
действителната застрахователна стойност (чл. 400, ал.1 от КЗ), от която следва
да се приспадне стойността на запазените /остатъчни/ части (в тази връзка - Решение №165/2013г. по т.д. №469/2012г., II т.о. на ВКС).
Независимо от изготвена от комисия при ответника оценка на останките на
автомобила след ПТП – че са налице остатъчни части от него на стойност 120 лв. (л.269),
от посоченото в съобразителната част на изготвената по делото експертиза
(л.325) - че „липсват изходни данни“ относно оценка на остатъците; както и заявеното
при изслужване в съдебна зала на експерта-инженер - че металните останки от
колата при продажбата им на вторични суровини биха стрували около 300 лв., се
налага извод, че искът на Д.Д. се явява
основателен за сумата от 800 лв. - разлика между цената на л.а.
„Мазда-121“ с рег. № *** (1100лв.) и стойността му при продажба за вторични
суровини (300 лв.);
Отнасящото се за конкретния иск възражение
за съпричиняване е неоснователно, доколкото по делото се установява: че Д.Д.
изобщо не е присъствал на инцидента; а и че управляваният от друг водач л.а. „Мазда-121“ с рег. № *** се е движил със скорост
40-45 км/ч (виж отговор на въпрос 20 от експертното заключение), която не е
била превишена и се явява съобразена с конкретните пътни условия.
Относно акцесорните претенции за лихви – Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ – застрахователят отговаря за
лихвите за забава „…считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.“
Предвид ангажираните по делото доказателства - молби от ищците (л. 23 и л. 26)
– приложима е втората от горепосочените хипотези, като за дата на уведомяване
(предявяване на застрахователните претенции) следва да се счита тази на
завеждане на молбите при ответника - 02.07.2019г. От тази дата застрахователят
дължи обезщетенията за забавата на делинквента, чиято деликтна отговорност се е
задължил да покрие с договора за застраховка. А отговорността за собствената
забава на застрахователя при неспазване на срока по чл. 496, ал.1 от КЗ е
отделна и различна (с пр. осн. чл. чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ; виж - Решение № 128/04.02.2020г. по т..д. № 2466/ 2018 г. II т.о. ВКС) и в случая не е претендирана.
Претенциите и на ищцата
Ц.Ф. и на ищеца Д.Д. са за осъждане на ответника да заплати дължимата лихва за
забава „върху присъденото парично обезщетение“ за претърпените от всеки от тях
съответни вреди. Гореобосновано „присъденото парично обезщетение“ за Ф. ще бъде
в размер на 3000лв., а за Д. – в размер на 800лв. и с оглед така формулирания
петитум - именно върху тези суми ще бъде осъден ответника да плати на всеки от
ищците мораторните законови лихви, считано от 02.07.2019г. – до изплащане на
съответните вземания.
Относно разноските:
С оглед обстоятелството, че ищците по делото са освободени от заплащане на
държавни такси, но исковете им се явяват частично основателни – то на осн. чл.
78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на
съда съразмерната на уважената степен на исковете част от съответно дължимите
държавни такси по тях. За искът на Ц.Ф. тази част възлиза на 120 лв. [(4%15000лв. х 300лв.)/15000лв.], а за искът на Д.Д. – 20,33 лв. [(4%1100лв. х
800лв.)/1100лв.], или общо – 140,33 лв.
На основание чл. 38, ал.2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. на процесуалния
представител на ищците следва да бъде определено възнаграждение за всеки от
двата разгледани иска по чл. 432, ал.1 от КЗ. Изхождайки от разпоредбата на чл.
7, ал.2, т.4 и т.2 от НМРАВ и съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото настоящият състав намира, че за прекият иск на Ф. следва да се определи
адвокатско възнаграждение в размер на 1030 лв. (при минимум 980лв.), а по
прекият иск на Д.Д. – 337 лв. (при минимум 307 лв.) И двата иска - на Ф. и на Д., са частично основателни,
поради което по арг. от чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвоката съразмерната на уважената им част: за иска на Ф. - 206 лв. [(1030лв.х3000лв.)/15000лв.]; а за иска на Д. – 245,09 лв. [(337лв.х800лв.)/1100лв.], или общо – 451, 09 лв.
Ответникът също е претендирал разноски по списък (л.350), от които следва
да се извадят платените 40 лв. - като болнична такса за издаване на преписи от
медицински документи – т.к. те не представляват деловодни разноски. Платените
от ответната страна 2 броя такси от по 5 лв. – за издаване на съдебни
удостоверения (л. 206) касаят само иска на Ф., подати което присъждането им
следва да е с оглед резултата по този иск и съразмерни на отхвърлената му част
се явяват – 8 лв. Платените от
ответника 250 лв. – депозит за вещо лице са разноски направени във връзка и с
двата разгледани иска по чл. 432, ал.1 от КЗ, поради което следва да се приеме,
че по 125 лв. са за всяка от претенциите. Така съразмерна на отхвърлената част
на иска на Ф. е сумата от 100 лв. [(125лв. х 12000лв.)/15000лв.], а съразмерна на отхвърлената част на иска на Д. е
сумата от 34,09 лв. [(125лв. х 300лв.)/1100лв.].
Претендираният от ответника адвокатски хонорар е в общ размер 1665,60 лв. В
контекста на направеното възражение по чл. 78, ал.5 ГПК – при равнопоставено
прилагане на идентични за двете страни критерии относно размерите на
адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че номиналните
възнаграждения по всеки от двата разгледани иска и за процесуалния представител
на ответника следва да са в размери 1030 лв. – за защита по иска на Ф. и 337 лв
– за защита по иска на Д.. По делото обаче, е бил предявен от Ф. и още един
пряк иск по чл. 432, ал.1 КЗ, от който е направен отказ в последното с.з. По
този иск производството по делото е прекратено, но ответникът се е бранел в
процеса, затова съобразно цената на иска – 699,20 лв. и по арг. от чл. 7, ал.2,
т.1 от НМРАВ – на основание на чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Така сборът от съответстващите на защита по
всички искове възнаграждения на процесуалния представител на ответника възлиза
на 1667 лв., като с оглед изложеното възражението за прекомерност се явява
неоснователно.
Ищцата Ц.Ф. следва да бъде осъдена да заплати на ответника като разноски за
адвокатско възнаграждение: на осн. чл. 78, ал.3 ГПК - сумата от 824 лв. – съответстваща на
отхвърлената част на разгледания й иск за обезщетение за неимуществени вреди, а
на основание чл. 78, ал.4 ГПК сумата от 300 лв. – за защитата по отказания иск,
производството по който е прекратено. Или общо – 1224лв.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК ищецът Д.Д. следва да бъде осъден да заплати на
ответника като разноски за адвокатско възнаграждение – 91,90лв., съответстваща на отхвърлената част на разгледания му иск
за обезщетение за имуществени вреди.
При тези
мотиви Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, ул.
„Сребърна“ №16, на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД, да
заплати на Ц.А.Ф. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, сумата от 3000 лева, представляваща
разликата между дължимото (11000лв.) и изплатеното (8000лв) обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки, страдания,
неудобства в личния й живот, и негативни последици в емоционално отношение,
настъпили вследствие на ПТП от 01.05.2019
г. на третокласен път III-375 (гр.
Пещера - с. Бяга - с. Исперихово - с. Ново село) 5+400 км., извършено от Ц.Д.В.
при управление на л.а. „Хонда – ЦРВ“ с рег. № *** застрахован в „ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ““ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
02.07.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния му предявен размер - 15000лв. от считани за общо дължими 25000лв.
ОСЪЖДА „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, ул.
„Сребърна“ №16, на осн. чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД, да
заплати на Д.С.Д. с ЕГН **********, адрес ***, сумата от 800 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на
тотално увреден лек автомобил „Мазда-121“ с рег. № ***, в резултат на ПТП от
01.05.2019г. на третокласен път III-375 (гр.
Пещера - с. Бяга - с. Исперихово - с. Ново село) 5+400 км., извършено от Ц.Д.В.
при управление на л.а. „Хонда – ЦРВ“ с рег. № ОВ4332ВА, застрахован в „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 02.07.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния му предявен размер - 1100лв. от считани за общо дължими
10000лв.
ОСЪЖДА „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна“
№16, на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв и чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати на адвокат Д.С.Т.
от САК с ЕГН ********** и номер на адвокатска карта – **********, сумата от
общо 451,09 лв., съответна на уважената част от разгледаните искове.
ОСЪЖДА Ц.А.Ф. с ЕГН **********, адрес ***, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на
„ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна“ №16,
сумата от общо 1332 лева, представляваща съразмерни на отхвърлената част
от иска й направени от ответника разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.С.Д. с ЕГН **********, адрес ***, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на
„ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна“ №16,
сумата от общо 125,90 лева, представляваща съразмерни на отхвърлената
част от иска му направени от ответника разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ““ АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна“ №16, на осн. 78, ал.6 ГПК, да
заплати по сметка на РС-Пещера сумата от общо 140,33 лв., представляваща
съразмерната на уважената степен на
исковете част от съответно дължимите държавни такси по тях.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия:
/ Милуш Цветанов /