№ 1888
гр. София, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110215507 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.В. –
САК, срещу Наказателно постановление № 23-2400354/17.09.2024 г., издадено
от директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към Главна
дирекция „Инспектиране на труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във
вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството – жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева за
извършено нарушение на чл. 224, ал. 1 от КТ, вр. чл. 228, ал. 3 от КТ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, като се сочи на първо място
наличието на нередовност при извършеното съобщаване и връчване на АУАН,
тъй като седалището и адресът на управление на дружеството – жалбоподател
се намира в гр. София, п.к. 1618, р-н ***, ж.к. ***, ул. „***“ № 20, ет. 5, а
посоченият обект и адрес не са свързани с дружеството, като липсват и
доказателства, че последното стопанисва и извършва стопанска дейност в
обекта на посочения адрес. Счита се, че връчването е следвало да бъде
осъществено на адреса по седалище и управление на дружеството,
респективно че неспазване на това правило е нарушило правото на защита на
1
дружеството – жалбоподател. На следващо място се сочи, че процесното
наказателно постановление е издадено след изтичане на законоустановения
едномесечен срок от получаване на административнонаказателната преписка
по чл. 52, ал. 1 ЗАНН, което се смята за самостоятелно основание за отмяна на
НП. Отделно от изложеното се поддържа, че в наказателното постановление
бланкетно са посочени нарушения на трудовото законодателство, без да е
налице каквато и да е правна и фактическа обосновка относно посочените
нарушения, а също така, че в процесния Протокол, въз основа на който е
издаден АУАН, е налице предписание за начисляване, определяне и заплащане
на обезщетение чл. 224, ал. 1 КТ, без да се укаже за какъв период става въпрос,
което е от съществено значение за индивидуализиране на задължението не
само по неговото основание, но и относно неговия размер. Акцентира се, че
неизползваният платен годишен отпуск на служителя *** е заплатен, за което
в хода на проверката били представени съответни доказателства.
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
В проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна, редовно
призована, се представлява от юрк.***, с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество, процесуалният
представител поддържа становище за законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 02.07.2024 г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ била извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство от „***“ ЕООД, ЕИК *********, в обект на контрол –
супермаркет „***“, находящ се в гр. София, бул. „Цар Борис III" № 287А,
която продължила и на 09.07.2024 г., на 15.07.2024 г. и на 19.07.2024 г. по
документи в сградата на ***“ със седалище в гр.София, бул."***" № 6, ет. 2.
2
В хода на проверката било установено, че дружеството „***“ ЕООД, ЕИК
*********, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на КТ, е прекратил на основание чл. 325, ал. 1, т.
1 от КТ, считано от 20.03.2024 г. със Заповед № 57-10/20.03.2024 г. трудовото
правоотношение на ***, ЕГН **********, на длъжност „продавач
консултант".
От изисканите и представени в хода на проверката писмени доказателства
– разчетно платежни ведомости за месец март 2024 г. и от предоставена на
проверяващите писмена информация от упълномощено от работодателя лице
било установено също така, че работодателят „***“ ЕООД, ЕИК *********, не
е изплатил до последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е било прекратено, обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж
на лицето ***, ЕГН ********** на длъжност „продавач консултант“.
До приключване на проверката не били представени документи, от които
да е видно, че е изплатено обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск за 2024 г. на ***, ЕГН **********.
Така направените констатации били обективирани в Протокол за
извършена проверка № ПР2425516/19.07.2024 г., с който на основание чл. 404,
ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ били дадени предписания на работодателя при
прекратяване на трудовото правоотношение на ***, ЕГН ********** да
изплати обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, съгласно чл.
224, ал. 1 КТ, вр. чл. 228, ал. 3 КТ. Срокът на изпълнение на предписанието
бил до 31.07.2024 г.
При извършена от контролните органи последваща проверка,
обективирана в Протокол № ПР2429589/02.08.2024 г. било установено, че
дадените задължителни предписания в Протокол за извършена проверка №
ПР2425516/19.07.2024 г. били изпълнени от страна на работодателя.
За констатираното нарушение свидетелят П., на длъжност „главен
инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, съставила
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-
2400354/19.07.2024 г. на „***“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на
работодател, за извършено нарушение на чл. 224, ал. 1 КТ, вр. чл. 228, ал. 3 от
3
КТ.
Актът бил подписан от а.я, свидетеля по него – ***, като бил съставен в
присъствието на упълномощен представител на дружеството и връчен на
същия лично и срещу подпис на 19.07.2024 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани конкретни писмени
възражения срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното Наказателно
постановление № 23-2400354/17.09.2024 г., издадено от директор на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ към Главна дирекция „Инспектиране
на труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ
на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
1500,00 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 224, ал. 1 от
КТ, вр. чл. 228, ал. 3 от КТ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля П., както и въз основа на приобщените по реда на
чл. 283 от НПК писмени доказателства – протокол № ПР2425516/19.07.2024 г.
на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ и протокол №
ПР2429589/02.08.2024 г. на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“,
призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, Заповед № 57-10/20.03.2024 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на ***, ЕГН **********,
разчетно – платежна ведомост за месец март 2024 г., разчетно – платежна
ведомост за месец юни 2024 г., заповед № З-0864/17.10.2022 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, заповед № ЧР-43/30.01.2023 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, длъжностна
характеристика, заповед № ЧР-894/26.04.2024 г. и длъжностна
характеристика.
Съдът кредитира показанията на свидетеля П., тъй като същите са
логични, последователни и съответни на писмените доказателства по делото.
От показанията й и от протоколите за извършените проверки се установяват
обстоятелствата по осъществената спрямо дружеството-жалбоподател
проверка по спазване на трудовото законодателство и направените при нея
констатации. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни
доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и
4
поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните
обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически
характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН.
Показанията на свидетеля *** представляват пряк източник на
доказателствена информация, доколкото същата като а. е възприела
възпроизведените от нея в административнонаказателното производство
фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги
кредитира изцяло.
Приобщени към доказателствените материали писмени доказателства са
относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване
на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи. В протокола за извършена проверка се
проследяват етапите на контролната дейност и резюмирано действията,
предприети в нейния ход, респ. констатираните обстоятелства, касаещи
дейността на дружеството – въззивник. Съдържанието му е поставено в
синхрон с показанията на инспектора от проверяващия екип, поради което и
съдът няма основание да се съмнява в достоверността на отразеното в него. Не
се открива порок и относно датата на съставяне на протокола, който е
изготвен към момента на приключване на проверката, протекла в период от
време, чиито етапи са ясно разграничени.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – представител на наказаното юридическо лице в срока за
обжалване на наказателното постановление, връчено на 02.10.2024 г., след
като жалбата е депозирана на 15.10.2024 г., поради което разглеждането й е
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е строго формален
5
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по – голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите
констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във
вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума
на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по
делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение
на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на
предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална
и местна компетентност съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от КТ и съгласно
представените заповед З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, заповед № ЧР-
43/30.01.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, длъжностна характеристика, заповед № ЧР-
894/26.04.2024 г. и длъжностна характеристика.
На следващо място, съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в
предвидената от закона писмена форма и в сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, поради което и всички
доводи на въззивника в противоположния аспект са изцяло неоснователни.
Във връзка с релевираните в жалбата възражения е необходимо да бъде
посочено, че фактът, че в АУАН и в НП е посочено и местонахождението на
обекта на контрол, а именно – супермаркет „***“, намиращ се в гр. София,
бул. „****“ № 287А, не води до нарушаване правото на защита на
6
дружеството – въззивник, тъй като изрично се сочи, че това е обектът на
проверка за конкретната дата. Призовката за явяване и представяне на
писмени доказателства е била връчена именно при проверката в този обект на
02.07.2024 г. на присъствало при нея лице в търговския обект, който е
управител на магазина. Предвид последното, не е нарушено правото на
защита на дружеството – жалбоподател, тъй като се касае за изискване на
писмени доказателства по неприключила проверка за спазване на трудовото
законодателство от контролни органи и то по време на проверка в обект,
стопанисван от дружеството. Същият се е представлявал надлежно от
упълномощено от управителя на дружеството лице в хода на извършената
проверка, която е продължила във времето. Следва да бъде обърнато изрично
внимание, че изискванията за пълно и главно доказване са от системата на
доказването в гражданския процес, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за неуредените
в ЗАНН случаи се прилагат правилата на НПК, а не тези на ГПК. Следва да
бъде посочено също така, че процесният АУАН е бил връчен в Д „ИТ“СО на
упълномощено от управителя на дружеството лице и няма данни за
връчването му на друг адрес, респективно правата на дружеството –
жалбоподател в хода на административнонаказателното производство са били
спазени в пълна степен, които права последното е и реализирало. Все в тази
връзка не могат да бъдат споделени и доводите на въззивника, че посоченият
обект и адрес не са свързани с дружеството, доколкото именно последното се
явява работодател на лицето ***, ЕГН **********, заемащ длъжността
„продавач – консултант“ в отдел Магазин 4 – бул. „****“ № 287А, чийто
трудов договор е бил прекратен със заповед Заповед № 57-10/20.03.2024 г.
По отношение възраженията на въззивника е необходимо да бъде
посочено също така, че едномесечният срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН за
издаване на НП спрямо датата на издаване на АУАН не е преклузивен, а
единствено инструктивен такъв, респективно и неспазването му не
представлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на
наказателното постановление на визираното основание. Неспазването му
може да доведе единствено до евентуално ангажиране на дисциплинарна
отговорност на съответното длъжностно лице, но не опорочава дейността по
административно наказване.
Нарушението е подробно и ясно описано, посочена е датата на неговото
извършване, кога е установено, от кого е било извършено, ясно е
7
индивидуализиран и служителят, спрямо който е извършено нарушението по
чл. 224, т. 1 от КТ.
Съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, като счита, че и двата
процесуални документа съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити,
нарушението е описано ясно, точно и конкретно, като му е дадена
съответстваща на фактическото описание правна квалификация. В тази връзка
следва да бъде посочено, че в обстоятелствените части и на двата акта се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на дружеството – жалбоподател нарушение от обективна страна.
Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и нарушената законова норма, като е налице
единство между фактическо и юридическо обвинение. Вмененото на
въззивника административно нарушение е индивидуализирано в достатъчна
степен, за да може същият да узнае в какво е обвинен. По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни
наведените от въззивника доводи за допуснати при съставянето на АУАН и НП
съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на НП, а именно
непълно, неясно и противоречиво описание на фактите на административното
обвинение. Фактическите обстоятелства, обуславящи изпълнителното деяние
на нарушението, са подробно и безпротиворечиво описани, при което неяснота
не се констатира. В тази връзка е необходимо да бъде посочено, че в
съдържанието на АУАН и НП следва да са описани факти и обстоятелства,
които обуславят наличието на съставомерните признаци на процесното
административно нарушение, но не и всички възможни обстоятелства,
свързани с осъществяването му. В конкретния случай нарушението е подробно
и ясно описано, посочена е датата на неговото извършване, кога е установено,
от кого е било извършено, ясно е индивидуализиран и служителят, спрямо
който е извършено нарушението.
От самото начало на образуваното административнонаказателното
производство дружеството – жалбоподател е било наясно за какво точно
нарушение му се търси отговорност, работодателят по никакъв начин не е бил
лишен от възможността да организира своята защита и да подаде възражения
както срещу съставения АУАН, а в последствие и жалба срещу НП.
8
Обжалването на задължителните предписания не е преюдициален за
настоящото производство въпрос, тъй като предмет на процесното НП не са
неспазване и неизпълнение на същите в посочения в протокола, с който са
дадени, срок.
Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон и
дружеството – въззивник е осъществило състава на вмененото му нарушение.
Според сочената като нарушена нормативна разпоредба при
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от
КТ, работодателят дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
на основание чл. 224, ал. 1 от КТ на посочено в АУАН и НП физическо лице –
работник в дружеството при прекратяване на трудовото правоотношение с
това лице. В случая законодателят определя падежът на това задължение –
прекратяването на трудовото правоотношение, който момент е ясен за
страните по него, т.к. е отново законово фиксиран, според разпоредбите на чл.
335 от Кодекса.
От приобщените по делото доказателства се установява, че
правоотношението с лицето, посочено в процесното НП, е прекратено със
Заповед № 57-10/20.03.2024 г. на работодателя, считано от същата дата, на
основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ. Работодателят е в забава, тъй като дължи
изплащането на това обезщетение към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, като неизпълнението на задължението за изплащане на
дължимото обезщетение съставлява административно нарушение, което
подлежи на санкциониране.
Безспорно е, че работникът разполага и със защита по исков ред, но тя
не изключва административнонаказателната отговорност на работодателя.
Гражданската и административнонаказателната отговорност са обхванати от
различни хипотези и наличието на едната не изключва носенето на другата,
т.к. двете преследват различна цел – едната има репарационен характер
/имуществената или още наречена гражданска/, а другата – чисто санкционен,
превъзпитателен такъв /административнонаказателната/.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
безспорен начин, че жалбоподателят е този, който самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, като в случая той
отговаря на посочените в КТ изисквания за работодател (по см. на § 1, т.1 от
9
ДР на КТ). В случая нарушението се изразява в неизплатено на лицето ***,
ЕГН **********, след прекратяването на трудовото правоотношение със
същия на 20.03.2024 г. парично обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Горното съставлява административно нарушение по чл. 224, ал. 1 от
КТ.
Съгласно чл. 228, ал. 3 от КТ: „Обезщетенията по този раздел, дължими
при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по – късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок.
След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със
законната лихва“. Предвид горното, правилно е определено, че
административното нарушение е извършено на 02.05.2024 г. (четвъртък,
работен ден), който е първият работен ден след последния ден на месеца –
30.04.2024 г., следващ месеца, през който правоотношението е прекратено –
20.03.2024 г.
Отговорността на юридическите лица е безвиновна, поради което и
субективната съставомерност в случая се презумира и не подлежи на
изследване.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по –
тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева. При определяне на
наказанието административнонаказващият орган е определил санкция в
горепосочените граници въз основа на цитираната разпоредба.
Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав
намира, че в конкретния случай са налице предпоставки за определяне на
случая като маловажен. Разпоредбата на чл. 415в КТ (нов - ДВ, бр. 108 от 2008
г., изм., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) урежда привилегирован
състав спрямо всички нарушения по КТ, включително и настоящото.
Специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно"
административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на
10
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание
като предупреди нарушителя писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните"
нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни
признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по
реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и
служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от
административнонаказателна отговорност (за разлика от тези по чл. 28
ЗАНН), а налагане на същото по вид административно наказание – парична
санкция, но в многократно по – нисък размер.
Както вече беше посочено, съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от
КТ, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 100 до 300 лева. В процесния случай от събрания по делото
доказателствен материал се установява, че нарушението е отстранено веднага
след установяването му чрез изплащане на дължимото на ***, ЕГН
********** обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание
чл. 224, ал. 1 от КТ, видно от приложените по делото разчетно – платежна
ведомост за месец юни 2024 г. и Констативен протокол за извършена
последваща проверка № ПР2429589/02.08.2024 г. на Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“, като не се установява да са произтекли вредни
последици за работника, поради което и по мнението на настоящия съдебен
състав административнонаказващият орган е приложил неправилно
материалния закон при определяне на имуществената санкция.
В този смисъл и при липса на данни за други наказания на
жалбоподателя и/или други отегчаващи обстоятелства и тъй като
обществената опасност на конкретното нарушение не се отличава от
обичайната за вида, за извършеното нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството – въззивник
следва да се определи санкция в законоустановения минимум по чл. 415в, ал.
1 от КТ, а именно в размер на 100,00 лева.
По така изложените съображения обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено, като на основание чл. 415в, ал. 1 от
11
КТ се намали размерът на наложената имуществена санкция от 1500,00 лева
на 100,00 лева.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща
към АПК, който пък от своя страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи
препраща към ГПК. Предвид изменението на наказателното постановление е
уважена частично претенцията на жалбоподателя, като в същото време е
прието, че е налице и основание за ангажиране на неговата
административнонаказателна отговорност, но неправилно е определен
размерът на наложеното административно наказание. Изменението на НП, с
което се намалява размерът на санкцията, съдържа имплицитна частична
отмяна на акта. Поради това и при наличието на изменено НП, неговите
адресати разполагат с процесуална възможност за обезщетение за претърпени
вреди и разноските следва да се разпределят по съразмерност.
Въззивникът е претендирал разноски в депозираната жалба срещу
процесното наказателно постановление, а впоследствие е поддържал това свое
искане и в ангажирана по делото молба от 26.02.2025 г., но същевременно не
са представени каквито и да било доказателства за извършени от дружеството
– въззивник разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
Въззиваемата страна е претендирала разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определи в размер
от 100,00 лева, които съразмерно с потвърдената част от НП следва да му се
присъдят в размер на 6,70 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2400354/17.09.2024 г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“
към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, с което на основание чл. 416,
ал. 5 КТ, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството – жалбоподател „***“
ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00
(хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 224, ал. 1 от КТ, вр.
12
чл. 228, ал. 3 от КТ, като НАМАЛЯВА на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ
размера на наложената имуществена санкция от 1500,00 /хиляда и петстотин/
лева на 100,00 /сто/ лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к.“***“, ул.“***“ № 20, ет. 5, да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ към Главна Дирекция
„Инспектиране на труда“ сумата в размер на 6,70 (шест лева и седемдесет
стотинки), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13