№…………../ 20. 07. 2018 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание на втори юли през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ
При участието
на секретаря Христина Атанасова
като разгледа
докладваното от съдията
т.д.№ 1485 по описа на ВОС за 2017 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание
чл. 274, ал.1, т.1, предл. 1 КЗ /отм., приложим на осн. § 22 от ПРЗ на
КЗ, обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, срещу С.Д.А., ЕГН
**********, за заплащане на сумата от 26 000.00
лева, представляваща част от изплатено от ищцовото
дружество застрахователно обезщетение на увреденото лице Р.М.А.в общ размер
92 241.34 лева /68 000.00 лева – неимуществени вреди за причинени болки и
страдания на пострадалата, ведно със законната лихва от 22.06.2012 г. до
02.09.2015 г., в размер 22 142.96 лева, ведно със сумата за претърпени
имуществени вреди в размер 1 507.50 лева – медицински разходи и 100 лева –
разноски/, вследствие на ПТП, настъпило на 22.06.2012 г. по застраховка „Гражданска отговорност”, подлежащо на
възстановяване от застрахования по същата полица, поради управляване от
ответника на МПС след употреба на алкохол,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и разноски по делото.
Вследствие
на заявление за изменение на исковата претенция, с молба вх. №
19346/27.06.18г., с протоколното определение от 02.07.2018 г. е допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на
размера му от 26 000.00 лева на
92 241.34 лева, на основание чл. 214, ал. 1, изр. трето ГПК.
Излага се
в исковата молба, че на
22.06.2012 г., около 18.10 часа, на главен път I-9, посока град Варна, на около
800 метра преди пътен знак Д-11, вход квартал „Аспарухово“, С.Д.А.,
управлявайки собствения си лек автомобил, ”Фиат“, модел „Брава“ с рег. № В 0635
РН, под влияние на алкохол над допустимите по закон промили, реализира ПТП, с
което са причинени телесни повреди на повече от едно лице. Последният се е
признал за виновен с одобрено от съда Споразумение по НОХД № 997/2013 г. на
ВРС, за това, че вследствие на така описаното ПТП между управлявания от него
автомобил и л.а. „Чероки спорт“ с рег. № В 7836 РК по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на повече от едно лице: на Р.М.А.– разкъсно-контузна
рана в областта на главата и подлежащо счупване на черепни кости, създаващо
реална комуникация между външната среда и черепната кухина, обуславяща
разстройство на здравето с временна опасност за живота; счупване на лява
бедрена кост, обуславящо трайно затруднение движението на левия долен крайник;
на Г.Н.В.– счупване на 6-то, 7-мо и 8-мо ребро вляво, обуславящи трайно
затруднение с движението на снагата; на Д.С.А.– счупване на черепа в областта
на лицевите кости вляво, създаващо реална комуникация между външната среда и
черепната кухина, контузия на мозъка, обуславяща разстройство с временна
опасност за живота; счупване на двете седалищни кости, обусловило трайно затруднение във функцията на
движението на долните крайници; изкълчване в областта на между-хълбочните кости
и кръстеца в ляво, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация
на алкохол в кръвта си на 1,2 на хиляда – 2,7 на хиляда, установено по надлежен
ред.
Сочи,
че към момента на реализиране на процесното ПТП собственикът на л.а. ”Фиат“,
модел „Брава“ с рег. № В 0635 РН е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД със
застрахователна полица № 22111890640945, със срок на покрит застрахователен
риск до 22.10.2012 г.
Посочва, че въз основа на издаден изпълнителен
лист по силата на влезли в сила решения, от името на Р.А.е образувано изп. дело
№ 524/2015 г. по описа на ЧСИ рег. № 846 О.М. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за следните
суми: 68 000.00 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на ПТП до 02.09.2015 г., която възлиза на
22 142.96 лева; сумата от 1 507.50 лева – обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на ПТП до 02.09.2015 г., която възлиза на
490.88 лева, както и 100 лева – деловодни разноски. Твърди се, че на 05.10.2015
г. дължимата сума по изп. дело е изплатена, като ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е придобило
право на регрес срещу виновното лице С.А. до размера на изплатеното обезщетение
- 92 241.34 лева. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
разноски. В о.с.з., ищецът, чрез процесуалния си представител юрк. К. и юрк. Л.,
поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени, ведно с присъждане
на разноски, като развива подробно доводите си в писмени бележки.
Ответникът С.А. ***, с писмен отговор, чрез назначения му от съда особен
представител, оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е
посочена датата на влизане в сила на решенията на СГС (края на 2014 г.) и САС
(май 2015 г.), по силата на които ищецът е изплатил застрахователните
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, като сочи, че от този момент
последният е изпаднал в забава за последните. Счита, че не следва да отговаря
за забавените плащания, като намира за неоснователно претендирането на законна
лихва съгл. чл. 86 ЗЗД върху дължимите обезщетения. В този смисъл аргументира и
недължимост на разноски, тъй като отговорността за причинените вреди следва да
се ограничи единствено до присъденото с посочените решения.
Допълнителна искова молба не е постъпила и с това размяната на книжа е
приключила.
В о.с.з., ответникът, чрез назначения от съда
особен представител адв. Г., оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани по размер, моли за отхвърлянето им, за присъждане на разноски и развива подробно доводите си в писмени
бележки.
След преценка на
събраните по делото доказателства и въз основа на доводите и възраженията на
страните, съдът приема за установено следното:
Видно е от присъединеното по делото за
послужване НОХД № 997/2013 г. по описа на ВРС, н.о., 38-ми състав, че
ответникът е признат за виновен с влязло в сила споразумение от 22.02.2013 г. за
престъпление по чл. 343, ал. 4, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а“, вр.
чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК. Със споразумението ответникът в настоящото
производство се съгласява, че на 22.06.2012 г. в гр. Варна, на пътя кв.
„Аспарухово“ – м-ст „Боровец“ при управление на МПС – л.а. „Фиат“ модел „Брава,
с рег. № В 0635 РН, е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 1 ЗДвП /„Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозно средства, които управляват“/ и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – на
три лица: на Р.М.А.– разкъсно-контузна рана в областта на главата и подлежащо
счупване на черепни кости, създаващо реална комуникация между външната среда и
черепната кухина, обуславяща разстройство на здравето с временна опасност за
живота; счупване на лява бедрена кост, обуславящо трайно затруднение движението
на левия долен крайник; на Г.Н.В.– счупване на 6-то, 7-мо и 8-мо ребро вляво,
обуславящи трайно затруднение с движението на снагата; на Д.С.А.– счупване на
черепа в областта на лицевите кости вляво, създаващо реална комуникация между
външната среда и черепната кухина, контузия на мозъка, обуславяща разстройство
с временна опасност за живота; счупване на двете седалищни кости,
обусловило трайно затруднение във
функцията на движението на долните крайници; изкълчване в областта на
между-хълбочните кости и кръстеца в ляво, като деянието е извършено в пияно състояние
с концентрация на алкохол в кръвта си на 1,2 на хиляда – 2,7 на хиляда.
С оглед обхвата на задължителната
сила на споразумението на основание чл. 300 от ГПК, вр. чл. 383, ал. 1 НПК,
настоящия състав приема за установени противоправността /нарушение на правила
за движение от водача/, причиняването на вредата - увреждане на здравето на Р.А.,
представляващо средна телесна повреда и вината на водача като елементи от
престъпния състав, в това число, доколкото употребата на алкохол е елемент от
фактическия състав на деянието по чл. 343 ал.3, предл. 1-во от НК, то и по
отношение на факта, че С.Д.А. е управлявал МПС на 22.06.2012 г. в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда 2,7 на
хиляда.
Констатира се от изисканите с
определение № 1647/11.05.2018 г. на съдия-докладчика и приложено за послужване
гр. д. 10443/2013 г. по описа на СГС, първо отд., 7-ми състав и възз. гр. д. №
591/2015 г. по описа на САС, ГК, 12-ти състав, че настоящият ищец е осъден да
заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на пострадалата при описаното
по-горе ПТП Р.М.А.следните суми: 68 000.00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, 1 507.50 –
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с
настъпило на 22.06.2012 г. ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 22.06.2012 г. до окончателното изплащане.
Решенията на СГС и САС са били
постановени при участието на настоящия ответник в качеството му на помагач на
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Видно от мотивите на решението на СГС ( обвързващи съгласно
чл. 223, ал. 2 ГПК за третото лице-помагач), прието и безспорно е, че за л.а.
„Фиат Браво“ с рег. № В 0635 РН, управляван при процесното ПТП от признатото за
виновно в извършено престъпление лице – С.Д.А., е имало сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество със срок на действие,
обхващащ датата на процесното ПТП.
От приетото
от съда заключение по назначената ССчЕ и приложените от вещото лице към
него платежни нареждания, се установява, че на 05.10.2015 г. ищцовото дружество
е платило по изп. д. № 524/2015 г. по описа на ЧСИ Мендов общо сумата от
101 037.38 лева за погасяване на задължението си към взискателя и пострадалата
от процесното ПТП Р.М.А., за което въз основа на влезлите в сила решения на СГС
и САС е бил издаден изпълнителен лист, респ. образувано посоченото изпълнително
дело срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Също така става ясно, че на 21.10.2015 г. на
пострадалата Р.М.А., чрез М.К.А., е било изплатено обезщетение в размер на
95 227.95 лева по изп. д. № 524/2015 г. по описа на ЧСИ Мендов.
Предвид така
установеното, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т.1, предл. 1 КЗ /отм., приложим на осн. § 22 от ПРЗ на
КЗ, обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ предвижда, че
застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпване на ПТП, е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Относим за установяване на
това обстоятелство закон е Законът за движението по пътищата – чл. 5, въвеждащ
задълженията на водачите на пътни превозни средства.
По силата на
самата норма на чл. 274, ал.1, т.1, предл. 1 КЗ (отм.) е налице регресно право
на застрахователя да получи от застрахования деликвент платеното обезщетение
във всички случаи, при които е установено, че към момента на произшествието
застрахованият водач, причинил обезщетените от застрахователя вреди, е
управлявал превозното средство след употреба на алкохол. Както бе отбелязано в
настоящия случай, с оглед приложението на разпоредбите на чл. 300 от ГПК, вр. чл. 383, ал. 1 НПК, съдът е обвързан от установеното с влязлото в сила споразумение, с което
ответникът в настоящото производство е признат за виновен за извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 4, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а“, вр.
чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК, по отношение на деянието, неговата противоправност и
виновност на дееца, респ. и по отношение на факта, че при процесното ПТП
застрахованото МПС е било управлявано в пияно състояние от ответника.
По силата на чл. 223, ал. 2 ГПК, това което съдът е
установил в мотивите на решението си е задължително за третото лице-помагач в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.
Доколкото в хода на производството по предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ
по гр. д. 10443/2013 г. по описа на СГС, първо отд., 7-ми състав и възз. гр. д.
№ 591/2015 г. по описа на САС, ГК, 12-ти състав, ответникът е бил привлечен
като помагач на ищеца, то първият не може да оспорва, вкл. и в настоящото
производство установените с решенията по посочените дела факти и обстоятелства
– вид на причинените на пострадалата вреди, размер на присъденото обезщетение.
От изложеното следва, че при наличието на всички елементи от фактическия
състав, уреден в чл. 274, ал. 1, т.1, предл. 1 КЗ, за застрахователя е възникнало
регресното право спрямо застрахования ответник за платените от него суми,
присъдени с Решение № 17501/20.10.2014 г. по гр. д. 10443/2013 г. по описа на
СГС, респ. Решение № 629/31.31.2015 г. по възз. гр. д. № 591/2015 г. по описа
на САС, както следва:
- 68
000.00 лева - представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпило на
22.06.2012 г. ПТП, ведно със законната лихва върху него, считано от 22.06.2012
г. до окончателното изплащане, т.е. до 05.10.2015 г., която възлиза на
22 785,11 лева;
- 1 507.50 лева – застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с настъпило на
22.06.2012 г. ПТП, ведно със законната лихва върху него, считано от 22.06.2012
г. до окончателното изплащане, т.е. до 05.10.2015 г., която възлиза на 505.12
лева.
/Размерът
на законната лихва върху всяка от посочените суми е изчислен от съда с помощта
на електронен калкулатор - http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/
Общият размер на описаните суми възлиза на 92 797.73 лева. Доколкото след
изменението на иска, ищецът претендира застрахователно обезщетение, изплатено
на пострадалата, в общ размер 92 241.34 лева, съдът дължи
произнасяне по така зая вения
петитум. Макар с исковата молба да е посочен по-кратък период (22.06.2012 г. -
02.09.2015 г.) за изчисляване на мораторната лихва върху заплатените
обезщетения, с оглед извършеното впоследствие изменение и заявеното в съдебно
заседание от процесуалния представител на ответника – юк. Л., става ясно, че
претенцията е насочена към всичко изплатено на пострадалата, респ. лихвата се
претендира до последната възможна дата – тази на плащането 05.10.2015 г.
По делото се съдържат доказателства за
изплатени общо 95 227.95 лева на пострадалата, което надвишава сумата от
92 797.73 лева с 2 430.22 лева. Това е така, защото видно от ПДИ от
02.09.2015 г. по изп. д. 524/2015 г. по описа на ЧСИ Мендов до ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
е изпратена покана за плащане на сумите по изпълнителен лист, издаден за присъденото
с решенията на СГС и САС, но и за плащане на адвокатско възнаграждение за
образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 2 300.00 лева,
както и такси по ТТРЗЧСИ в общ размер 148 лева. Що се отнася до платените
101 037.38 лева от ищеца на съдебния изпълнител, следва да се има предвид
и приспадането на пропорционалната такса по негова сметка на основание т. 26 ТТРЗЧСИ.
По направеното с отговора на исковата
молба и поддържано в хода на производството от особения представител на
ответника адв. Г., възражение за недължимост на лихвите за забава върху сумите
за присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, следва да се
отбележи, че при упражняване на регресното право на застрахователя срещу
застрахования, в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./, застрахователят
може да претендира платените на третите увредени лица обезщетения за забава от
увреждането до плащането /виж Решение №
18/22.03.2017 г. по т.д. № 1935/2015 г. по ВКС, второ, т.о./.
Предвид изложеното, съдът намира претенцията
за основателна и доказана до предявения размер, поради което, следва да осъди
ответника да заплати на ищеца на основание чл. 274, ал. 1,т.1, предл. 1 КЗ
/отм./ изплатеното от последния обезщетение за претърпени вреди от процесното
ПТП на пострадалата до заявения с молбата за изменение на иска размер от
92 241.34 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска 30.10.2017 г. до окончателно изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се следват разноски, съобразно представения
списък. По делото се съдържат доказателства за платени от ищеца: 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение в
размер; 3689.65 лева – държавна такса събразно изменената цена на иска; 200.00
лева – депозит за вещо лице; 1 310.00 – възнаграждение за особен
представител. Следва да се отбележи, че предвид допуснатото изменение на иска
от 26 000.00 лева на 92 241.34 лева е доплатена дължимата държавна
такса, но не и разликата до увеличения размер на възнаграждението на особения
представител, съобразно изменението.
Следователно като се има предвид вече
платеното от ищеца възнаграждение в размер на 1 310.00 лева, на основание
чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в полза на особения представител следва да се определи
допълнително възнаграждение, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. Като съобрази
материалният интерес по делото, извършената в първата инстанция работа от
особения представител, фактическата и правна сложност на спора, съдът определя
общият размер на възнаграждението на особения представител за първата инстанция
на 3297,24лева. Доколкото тези разноски първоначално се поемат от ищеца, същият
следва да бъде указан да довнесе в двуседмичен срок разликата от 1 987.24 лева, в противен случай ще бъде
осъден на основание чл. 77 ГПК. Също така, ищецът е представляван по делото от
юрисконсулт, като му се дължи възнаграждение на основание чл. 78, aл. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Претендираното юрисконсултско
възнаграждение е в максималният размер от 300.00 лева, но отново предвид
изменението на иска и променения материален интерес, на основание чл. 25, ал.
от НЗПП, същото следва да бъде увеличено с 50 на сто, доколкото материалният
интерес е над 10 000.00 лева, т.е. така определеното от съда
възнаграждение е в размер на 450.00 лева. Следователно на ищеца се следват
разноски в общ размер на 5 549,65 лева.
С оглед изхода на спора на ответника
не се следват разноски.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН **********,***,
да заплати на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Черни връх“ 51 Д, сумата
от 92 241.34 лева /деветдесет и две хиляди двеста четиридесет и един
лева и тридесет и четири ст./, представляваща заплатено на Р.М.А., ЕГН **********,
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица № 22111890640945, със срок на покрит застрахователен
риск до 22.10.2012г., за причинени имуществени и неимуществени вреди при ПТП,
настъпило на 22.06.2012 г., в гр. Варна на пътя кв. „Аспарухово“
– м-ст „Боровец“, при управление на МПС – л.а. „Фиат“ модел „Брава,
с рег. № В 0635 РН от ответника в пияно състояние, с което нарушил правилата за
движение по пътищата и причинил средни телесни повреди на повече от едно лице,
на основание чл. 274, ал.1, т.1, предл. 1 КЗ /отм., приложим на осн. §
22 от ПРЗ на КЗ, обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в
сила от 01.01.2016 г./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.10.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН
**********,***, да заплати на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул.
„Черни връх“ 51 Д, сумата от 5 549,65 лева /пет хиляди петстотин четиридесет
и девет лева и шестдесет и пет ст./ на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за представителство
от юрисконсулт.
УКАЗВА
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Черни връх“ 51 Д, да доплати
в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК по набирателната сметка на Окръжен съд Варна в Централна
кооперативна банка, сумата от 1 987.24 лева /хиляда деветстотин
осемдесет и седем лева и двадесет и четири ст./, представляваща депозит за разлика
до пълния размер от 3 297.24 лева, дължимо възнаграждение на особения
представител на ответника С.А.Д., основание чл. 47, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД :