Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 29.05.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТЕВА

 

При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от съдията АНД № 207 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М* Ж.Ж. ЕГН ********** ***, депозирана чрез процесуален представител, срещу Наказателно постановление /НП/ № *** г. издадено от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Д*, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР били отнети 12 контролни точки.

С жалбата се иска наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено, като се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административно-наказателното производство.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява. Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното НП.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, намира, че същата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентен орган, в присъствието двама свидетели – очевидци, присъствали на установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и в присъствието на жалбоподателя, след което му е надлежно връчен. АУАН съдържа задължителните реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При запознаване със съдържанието на АУАН нарушителят е попълнил в графа „обяснения/възражения”, че не е съгласна. В законоустановения тридневен срок нарушителят не е депозирал писмени възражения по реда на ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

В хода на производството съдът установи следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На *** г. М.Ж.Ж. управлявала лек автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № *** в гр. Д* по бул. „****”, когато на светофара на кръстовището с ул. „***” претърпява ПТП. На сигнала за настъпилото ПТП се отзовава полицейски служител на Първо РУ при ОД на МВР – Д* – св. Т.Г.Г.. Св. Г. обслужил ПТП по надлежния ред. На място пристигнал и св. Б.Р.А. – служител в Сектор „ПП” при ОД на МВР – Добрич, който поканил Ж. да бъде изпробвана с техническо средство АЛКОТЕСТ 7510 Дрегер, но тя отказала категорично. На жалбоподателката бил издаден и Талон за медицинско изследване с бланков № *** с указан срок, в който следвало да даде кръвна проба. Талонът бил връчен на проверяваното лице, което е удостоверено с подписа на Ж.. От ЦСМП не е последвало уведомяване на полицейските органи, че Ж. се е явила в центъра за даване на кръвна проба, което съгласно процедурата става в тяхно присъствие.

При така установената фактическа обстановка св. А. в присъствието на жалбоподателя, на св. Г. и св. И.С.П. образувал процесното административно-наказателно производство, като съставил АУАН Серия Д, № ***, бл. № ***, с който вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и описал подробно обстоятелствата, установени в хода на проверката.

Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващия орган издал процесното НП, в което описвайки установената в АУАН фактическа обстановка, квалифицирал извършеното деяние като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – „Отказва проверка с техническо средство за установявяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ. анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химоко-лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му.”, като на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на нарушителя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. и административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24 месеца. На основание Наредба № *** на МВР били отнети 12 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на св. А., Г., П. и К*Н*Н*, както и от събраните и приобщени към материалите по делото писмени доказателства - Наказателно постановление № 18-*** г.; АУАН № 592/25.03.2018 г.; Талон за изследване № ***; Справка картон на водача М.Ж.Ж.; писмо рег. № *** г на сектор „Пътна полиция“, ведно с копие на АУАН, серия Д с бл. № *** г., НП № **** г., Декларация от М.Ж.Ж. и два броя протоколи за ПТП с № *** г. и № *** г.

Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са взаимодопълващи се, обективни и водят до установяване на непротиворечива и хармонична фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, подкрепена от събраните доказателства, съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лв.”

От събраните в съдебното производство доказателства по безспорен начин се доказва вмененото на жалбоподателя административно нарушение по горния член. С показанията си разпитаните свидетели по безспорен начин установяват, че именно жалбоподателката е управлявала МПС на *** г. непосредствено преди настъпилото ПТП, като в хода на последвалата проверка е отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели, които се подкрепят от останалите приобщени по надлежния ред доказателства по делото. Не се събраха такива доказателства, които да оборват достоверността на описаните в АУАН обстоятелства и актът запазва своята пълна доказателствената тежест. Това се отнася и до показанията на св. Найденов – живущ на семейни начала с жалбоподателката, доколкото същият не отрича фактите, че Ж. е управлявала процесното МПС и е отказала да бъде изпробвана с техническо средство. Показанията на този свидетел в частта, в която сочи, че двамата с жалбоподателката са посетили ЦСМП, но от там са ги върнали, защото не са носили талон за изследване, са необосновани, тъй като по делото са налични писмени и гласни доказателства, че талонът е бил връчен на Ж. срещу неин подпис и че полицейските служители не са били извикани в ЦСМП по повод вземане на кръвна проба на лицето Ж..

Предвид гореизложеното съдът приема, че вмененото на жалбоподателката административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е безспорно доказано и законосъобразно на основание съответно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания в законоустановения размер, а именно „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Описаното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушените материално правни норми обществени отношения, свързани с гарантиране сигурността на всички участници в движението по пътищата. Това се постига чрез стриктното спазването на разписаните в закона правила и нарушенията са винаги укорими.

Наложеното наказание е точно определено в приложимата санкционна норма, поради което и не подлежи на преразглеждане от съда.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено.

Относно отнетите контролни точки: Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г./.

Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на водачите и информационно – статистическа от гледна точка на контролните органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при отнемане на контролни точки, съответният административно-наказващ орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на административно наказание за извършеното нарушение, т. е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на предвидените за съответното нарушение контролни точки.

Законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП /отказ на водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му/ са отнети 12 контролни точки.

В горния смисъл съдът намира, че НП следва да бъде изцяло потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно, поради което и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № *** г. издадено от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Д*, с което на МИГЛЕНА Ж.Ж. ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са били отнети 12 контролни точки.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд гр. Добрич.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                            /Галя Митева/