№ 135
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов
при участието на секретаря Пролетка Асенова
в присъствието на прокурора ИВАЙЛО Б. АНГЕЛОВ и
като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600122 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 НПК,като е образувано по
искане по искане вх.№21000243/21.01.2025 година на осъдения С. Г. К.,с установена
самоличност и ЕГН **********,чрез защитниците му а. М. и а. В. от САК,с посочен съдебен
адрес и надлежно упълномощени,за възобновяване на наказателното производство по внохд
№3427/2023 година на Софийски градски съд.В подаденото искане се сочи наличие на
основания,разписани в чл.422 ал.1 т.5-та НПК вр. чл.348 ал.1,т.1,т.2 и т.3 НПК-нарушение на
материалния закон,съществено нарушение на процесуалните правила,допуснато от
въззивната съдебна инстанция,довело до ограничаване правото на защита на осъденото
лице,и явна несправедливост на наложеното наказание.
Касателно твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения се сочи,че
въззивният съд е нарушил правата на осъденото лице и въззивния съдебен акт страда от
неотстраними пороци в мотивите към постановеното решение.Сочи се,че в мотивите си
въззивният съд не е дал отговор на поставени пред него въпроси във връзка с твърдения на
защитата за незаконосъобразност на постановената присъда от първия съд,не е проверил
изцяло атакуваната присъда и е сторил превратно тълкуване на доказателствените
източници.
Конкретно се сочи,че неправилно са оценени доказателствени източници,свързани с
представено по делото писмено доказателство-договор за наем от 02.09.2013 година,
сключен между св.Св.Н.,от една страна и от друга-от четирима души,един от които е
1
осъдения К.,ведно с анекс,валиден до 01.09.2015 година.Сочи се,че след тази дата договорът
е бил прекратен,а осъдения не е живял на този адрес далеч преди прекратяване на наемния
договор.Пак в тази насока се сочи,че не са оценени адекватно показанията на св.П.,която
сочи,че с осъдения са живели заедно на друг адрес.На основа на това се твърди липса на
доказателства,установяващи,че след 01.09.2015 година осъдения К. е осъществявал владение
над имота и намиращите се в него вещи.Твърди се,че св.В. е обитавал имота и е плащал
режийни разходи /заявено от св.П./.
Твърди,че мотивите на първия съд не отговарят на изискването на чл.305 ал.3 НПК
,като не е посочено кои доказателства и доказателствени средства са кредитирани от съда и
кои-не,както и поради какви причини е изведена и приета фактическа обстановка,
послужила за извеждане на правните изводи на въззивния съд.Сочи се,че не са анализирани
противоречията в доказателствения обем.Обобщава се,че при липса на точна оценка на тези
факти и обстоятелства въззивния съд е потвърдил присъдата,нарушавайки нормата на чл.303
ал.2 НПК,чл.16 НПК и чл.6,пар.2 ЕКЗПЧОС.
Твърди се процесуално нарушение,допуснато на досъдебното производство при
извършване на процесуално-сл.действие “претърсване и изземване“ от жилището на бул.
“***“ на 09.09.2015 година във връзка с изготвяне на протокола и разпита на поемните лица
М.А. и А.И. /по едно и също време/.Прави се анализ на съставеното писмено
доказателствено средство и заявеното от свидетелите-поемни лица. Оспорва се
процесуалната годност на това писмено доказателствено средство.
Твърди се допуснато нарушение на материалния закон,доколкото е постановен
осъдителен съдебен акт,потвърден от въззивната съдебна инстанция,без да се установи
категорично авторството на деянието от страна на осъдения К.,включително без да се изясни
еднозначно живял ли е на този адрес К. и бил ли е единствено лице с достъп до
имота,където са установени високорискови наркотични вещества.
Не се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание.
На тази основа се иска,при условията на чл.425 ал.1 т.1 НПК,отмяна на постановеното
въззивно решение и възобновяване на производството по внохд №3427/2023 година на
Софийски градски съд,като делото се върне за ново разглеждане на въззивната съдебна
инстанция.
Направено е искане с правно основание чл.420 ал.3,пр.2 НПК за спиране изпълнение
на присъдата,като се сочи,че чрез изпълнение на присъдата преди да е приключила
извънредната процедура по искането за възобновяване на наказателното дело се намалява
ревизионния капацитет на производството.Твърди се,че така ще се охранят и интересите на
осъденото лице.
Установено е,че с присъда №20212168/17.11.2021 година,постановена по нохд
№15806/2019 година на РС-София състав на съда е признал подсъдимият С. Г. К.,роден на
******** година в гр.Варна,българин,български гражданин,осъждан, неженен,със средно
образование,работещ в Република Чехия,ЕГН ********** за виновен в това,че
2
-на 09.09.2015 година в жилище в гр.***, бул.„***I” № **, ет.*, ап.* отглеждал 4 броя
растения от рода на конопа:1 растение с височина 106 см.,1 растение с височина 94 см., 1
растение с височина 100 см. и 1 растение с височина 83 см.,с общо нето тегло на растителна
маса - 46,72 грама,с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол
2,6%, на стойност 280,32 лева в нарушение на установените в Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите правила,а именно в чл.27 ал.1„Забранява се
засяването и отглеждането на територията на Република България на растенията опиев
мак,кокаинов храст,както и на растенията от рода на конопа (канабис) ,освен в случаите на
чл.29 ал.1: „Отглеждането,семепроизводството,вносът и износът на растения и семена от
рода на конопа (канабис) със съдържание под 0,2 тегловни процента на
тетрахидроканабинол определено в листната маса,цветните и плодните връхчета,както и
вносът и износът на семена от опиев мак се извършват само след разрешение, издадено при
условия и по ред,определени с наредба на министъра на земеделието и храните” ,поради
което на основание чл.354в, ал.1 НК и на основание чл.55 ал.1,т.1 и ал.2 НК му е наложил
наказание „лишаване от свобода“за срок от 9/девет/месеца, като е постановено на основание
чл.57 ал.1,т.3 от ЗИНЗС наказанието „лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален
„общ“режим и „Глоба“в размер на 2500 лева,както и за това,че
-на 09.09.2015 година в жилище в гр.***, на бул.„***” № **, ет.*, ап.* без надлежно
разрешително,съгласно чл.73 ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите,и чл.1 от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73
ал.1 ЗКНВП вр. чл.30 ЗКНВП държал високо рискови наркотични вещества,включени в
списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,поради
вредния ефект от злоупотребата с тях,забранени за приложение в хуманитарната и
ветеринарната медицина“-Приложение №1 към чл.3,т.1 от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични,както следва:
Обект №1:коноп с нето тегло 72,08 грама,с процентно съдържание на активно
действащия компонент тетрахидроканабинол 1,5 процента,на стойност 432,48 лева и
Обект №2:коноп с нето тегло 52,54 гама,с процентно съдържание на активно
действащия компонент тетрахидроканабинол 1,5 процента на стойност 315,24 лева,като
цялото количество на високорисковото наркотично вещество е с общо нето тегло 124,62
грама на обща стойност 747,72 лева,поради което на основание чл.354а,ал.3,т.1,пр.1 НК и на
основание чл.55 ал.1,т.1 и ал.2 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от
6/шест/месеца,като е постановил на основание чл.57 ал.1,т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при
първоначален общ режим и „Глоба“ в размер на 1000 лева.
На основание чл.23 ал.1 НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание от
наложените на подсъдимия,а именно:„лишаване от свобода“ за срок от 9/девет/ месеца
,което на основание чл.57 ал.1,т.3 ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „общ“режим и
„Глоба“ в размер на 2500 лева.
На основание чл.23 ал.3 НК към определеното общо най-тежко наказание съдът е
присъединил наказанието „Глоба“в размер на 1000 лева.
3
На основание чл.25 НК вр.чл.23 НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание
измежду наложените на С. Г. К.,ЕГН ********** по нохд №2498/2014 година на PC-Варна и
нохд №427/2013 година на PC-Варна-„лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и
11/единадесет/месеца,което на основание чл.25 ал.4 и чл.57 ал.1,т.3 от ЗИНЗС е постановено
да се изтърпи при първоначален „общ“режим и „Глоба“в размер на 2000 лева.
На основание чл.53 ал.2,б.“а“ и чл.354а,ал.6 НК съдът е отнел в полза на Държавата 4
броя растения от рода на конопа /1 растение с височина 106 см.,1 растение с височина 94
см.,1 растение с височина 100 см. и 1 растение с височина 83 см.,с общо нето тегло на
растителна маса 46,72 грама с процентно съдържание на активния компонент
тетрахидроканабинол 2,6% ,коноп с нето тегло 72,08 грама, с процентно съдържание на
активно действащия компонент тетрахидроканабинол 1,5 процента и коноп с нето тегло
52,54 грама,с процентно съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол
1,5 процента и е постановил унищожаването им.
Съдът е осъдил подсъдимият С. Г. К.,ЕГН ********** да заплати по сметка на СДВР
сума в размер на 58,07 лева разноски в досъдебното производство и на СРС сумата 221,30
лева,представляваща разноски в съдебно производство.
С Решение №11/07.01.2025 година,постановено по внохд №3427/2023 година по описа
на Софийски градски съд,постановена присъда е изменена,като
-за престъплението по чл.354в ал.1 НК наказанието „лишаване от свобода“ е намалено
от 9 месеца на 3 месеца,
-за престъплението по чл.354а ал.3,т.1,пр.1 НК наказанието „лишаване от свобода“е
намалено от 6 месеца на 3 месеца,
-при приложение на чл.23 НК намалява наказанието „лишаване от свобода“ от 9 месеца
на 3 месеца,
-изменен е режима на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“от „общ“ на
строг“ на основание чл.57,ал.1,т.2,б.“в“ ЗИНЗС,
-на основание чл.68 ал.1 НК привежда в изпълнение общото най-тежко наказание
измежду наложените на С. Г. К.,ЕГН ********** по нохд №2498/2014 година на PC-Варна и
нохд №427/2013 година на PC-Варна-„лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и
11/единадесет/ месеца,
-изменен е режима на изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1/една/ година и 11/единадесет/месеца от „общ“ на строг“ на осн.чл.57,ал.1,т.2,б.“в“ ЗИНЗС,
-отменено е наказанието глоба от 1000 лева,определено при усл. на чл.23 ал.3 НК.
Присъдата е потвърдена в останалата част.
Направено е искане с правно основание чл.420 ал.3,пр.2 НПК за спиране изпълнение
на присъдата,като настоящият съд го е приел за неоснователно.
Пред настоящия съд защитата на осъдения С. К. поддържа доводите изложени в
4
искането.Поддържа се оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила по чл.303 ал.2 НПК,чл.13 НПК,чл.14 НПК и чл.16 НПК,като се сочи,че въззивният
съд е нарушил нормата на чл.314 НПК,доколкото не е проверил изцяло атакувания пред него
съдебен акт.
Конкретно се твърдят нарушения на нормите на чл.107 ал.3 и ал.5 НПК,доколкото
доказателствените източници са тълкувани изцяло в ущърб на осъденото лице/във връзка с
начина на оценка на сключения договор за наем и приетото,че към инкриминирания период
единствено осъдения К. е осъществявал фактическа власт върху имота,както и във връзка с
неточната оценка на гласните доказателствени средства сочещи,че осъдения К. е живял с
приятелката си в друго жилище/.
Акцентира се процесуално нарушение при извършване на процесуално-сл.действие
“претърсване и изземване“ от жилището на бул. “***“ на 09.09.2015 година във връзка с
изготвяне на протокола и разпита на поемните лица М.А. и А.И. /по едно и също време/,като
се оспорва процесуалната годност на писменото доказателствено средство и гласните
доказателствени средства от разпитите на поемните лица.
Излагат се съображения от страна на защитата,свързани с необоснованост на
фактическите,а оттам и на правните изводи на въззивния съд,касателно приетото от него за
полаганите от осъдения К. грижи при отглеждане на високорисково наркотично
вещество.Оспорват се изводите,свързани с приетото от въззивния съд,че именно К. е
лицето,което е поставило във фактическа власт високорисковите наркотични вещества.
Сторено е обобщаващо оплакване,че мотивите на въззивния съд не отговорят на
изискуемите от Закона стандарти,разписани в чл.305 ал.3 НПК,доколкото не е сторен
съвкупен анализ да доказателствения обем.
На основа на изложеното в стореното искане и поддържаното пред настоящия съд
защитата на осъдения К. претендира отмяна на постановеното въззивно решение и
възобновяване на производството по внохд №3427/2023 година на Софийски градски
съд,като делото се върне за ново разглеждане на въззивната съдебна инстанция.
Осъденият С. К. поддържа становището на защитата си,включително при
предоставената му последна дума.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на направеното
искане.Намира,че не са налице предпоставките на Закона за възобновяване на
производството по цитираното наказателно дело по описа на Софийски градски
съд,доколкото нито въззивният съд,вито проверявания от него съд не са допуснали
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила и не са нарушили
материалния закон.Сочи,че по никакъв начин правата на осъденото лице не са нарушени.
Претендира искането за възобновяване на наказателното производство да се остави без
уважение.
След като прецени изложените доводи в стореното искане чрез защитата на осъдения
К. и поддържаните доводи на защитата му пред настоящия съд,като съобрази лично
5
заявеното от осъденото лице във връзка с наведените за възобновяване основания,и прецени
изразеното становище на представителя на държавното обвинение,Софийският апелативен
съд намери,че искането е процесуално допустимо,но разгледано по същество не е
основателно.
Съображенията са следните:
Следва да се подчертае,че настоящата извънредна инстанция няма правомощие при
проверката си да изменя проверяваните и приети от съдилищата по делото фактически
положения,включително да изгради своя самостоятелно възприета фактическа обстановка.
Предметът на извънредната проверка е изрично очертан в нормата на чл.422 ал.1,т.5 вр.
чл.348 ал.1,т.1-3 НПК,както по основанията за проверка,така и касателно подлежащите на
такава проверка съдебни актове.Изрично е посочено,че предмет на тази проверка е
наличието или не на допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 НПК,като
включва проверка за нарушение на материалния закон-ако законът е приложен неправилно
или не е приложен закон,който е трябвало да се приложи,ако е допуснато нарушение на
процесуалните правила,довело до ограничаване на процесуалните права на страните и не е
отстранено,ако липсват мотиви на проверяваните съдебни актове или протокол от съответно
съдебно заседание,ако съдебните актове са постановени от незаконен състав или тайната на
съвещанието е била нарушена.Предметът на проверка ясно е очертан с оглед разписаното в
чл.422 ал.1,т.5 вр. чл.348 ал.1,т.3 вр.ал.5 НПК,касателно преценката за явна несправедливост
на наложено наказание.Предметът на проверка е свързан и с начина,по който е изградено
вътрешното убеждение на решаващия съд и преценка дали то е основано на
обективно,всестранно и пълно изследване на всички правно-релевантни факти и
обстоятелства по делото.В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по
същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други,поставяйки ги
в основата на фактическите си констатации,като съществено нарушение на процесуалните
правила ще е налице тогава,когато не са изложени съображения,относно оценката на
доказателствените материали,когато те са оценени едностранчиво и тенденциозно или са
сторени изводи на основата на негодна,и/или несъществуваща доказателствена основа.
По делото въззивният съд е възприел фактическа обстановка,която последователно и
ясно е изложена в мотивите към постановеното решение,стр.5,предпосл.абзац-стр.17-та,
като е дал последователно отговор на всички поставени пред него въпроси от страните.
Изрично е посочено,че възприетата от първия съд фактическа обстановка се споделя от
въззивния съд,стр.15,предпосл.абзац,първо изречение.В мотивите си първият съд,след
изключително подробен анализ и оценка на доказателствения обем е обобщил по същество
,че възприетите от него факти и обстоятелства съответстват на фактическите положения
,отразени в обвинителния акт и възприети от първия съд.
В мотивите към атакуваното решение на въззивната инстанция по реда на
възобновителното производство изрично е проследено,вж.стр.3-та,процесуалното развитие
на делото,като е подчертано,че производството пред СГС е второ по ред,след като с
Решение №219/14.06.2023 година по н.д.№327/2023 година на ВКС състав на съда е
6
отменил въззивна присъда №110/16.09.2022 година,постановена по внохд №1888/2022
година на Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивната съдебна инстанция.В мотивите на проверявания съд изрично е посочено,стр.4-
та,2-ри абзац,че въз основа на дадените указания от Върховната касационна инстанция,а и с
оглед преценката на въззивния съд по реда на чл.317 и следващите НПК,е проведено
въззивно съдебно следствие.
С оглед стореното по-горе акцентиране на предмета на проверка в настоящото
производство преповтаряне на фактическата обстановка,възприета и изложена от въззивния
съд в цитираното решение не се налага.
Следва веднага обобщаващо да се посочи,че при извършената проверка в съответствие
с правомощия на настоящия съд в това съдебно производство,съдебния състав се съгласява
изцяло с начина,по който са възприети от Софийски градски съд фактите и
обстоятелствата,въз основа на които са изградени и правните изводи на въззивния съд.
По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения в искането на
осъдения С. К..
С оглед задължението на настоящия съд да се произнесе на първо място по
направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната
съдебна инстанция и във връзка с твърдението за нарушение нормите на чл.13 НПК и чл.14
НПК,чл.107 ал.3 и ал.5 НПК,чл.303 ал.2 НПК,чл.16 НПК и чл.6,пар.2 ЕКЗПЧОС ,както и на
чл.154 НПК,чл.301 ал.2 НПК и чл.304 НПК,настоящият съд следва да посочи,че споделя
изложените от защитата на молителя принципни съображения,че съдебният акт следва да
почива на пълно,всестранно и обективно изследване на релевантни за предмета на доказване
факти и обстоятелства,включени в нормата на чл.102 НПК,които да се подложат на
задълбочен анализ във взаимовръзката им,при спазване на процесуалните
стандарти,разписани от Законодателя.
На първо място,във връзка със сторените оплаквания на защитата за допуснати
съществени процесуални нарушения,включително на посочените в чл.55 НПК,настоящият
съд следва изрично да посочи,че не са нарушени процесуалните правила при изготвяне на
обвинителния акт,поставил началото на съдебно производство по нохд№15806/2019 година
на Софийски районен съд.Същият е изготвен в съответствие с нормата на чл.246 ал.2
НПК.Изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка и
посоченото в диспозитивната му част сочи на това,че обвинителния акт е съответен на
поставените стандарти в нормата на чл.246 ал.2 НПК.Подробно са описани релевантни за
предмета на доказване по см.на чл.102 НПК факти и обстоятелства, участието на осъдения
К. в отделно изпълнително деяние,за което е предаден на съд, условията на време,място и
обстановка на реализирането на престъпната деятелност,както и начина на извършване на
всяко от престъпните деяния.Подробно са изложени в обвинителния акт съображения за
реализиране признаците на престъпление от обективна и субективна страна.Осъденият К.
лично е заявил,л.28 и л.111 от делото,че правата в наказателния процес са му разяснени и
разбира обвинението.Защитавал се е по очертаните в обстоятелствената част на
7
обвинителния акт факти,които са останали непроменени до приключване на въззивното
производство.В тази насока не може да се твърди,че са накърнени процесуални права на
молителя,предвид разясняване и осигуряване спазването на всичките му права,разписани от
Закона в конкретния наказателен процес.
Проведено е редовно разпоредително съдебно заседание,вж.протокол от с.з. от
04.03.2020 година,като изрично и защитата му е заявила,че в хода на досъдебното
производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
довели до нарушаване правото на защита на предаденото на съд лице.В това разпоредително
съдебно заседание еднозначно са решени въпросите,поставени за разглеждане от нормата на
чл.248 ал.1 НПК,като вън от преценката на съда в това производство,по силата на чл.248
ал.4 НПК,стоят единствено твърдения за нарушения, свързани с
допускане,събиране,проверка и оценка на доказателства и доказателствени средства.
Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуални
правила,изразило се в нарушение на чл.13 НПК и чл.14 НПК,както и на чл.107 ал.3 и ал.5
НПК,допуснато от въззивния съд.Такова оплакване сочи на неточна или некоректна критика
на проведеното въззивно съдебно следствие и на въззивното решение,а и на възприетите от
първия съд основни фактически положения.В конкретния наказателно-правен спор крайният
резултат на доказателствения процес е обективиран от въззивния съд по ясен,несъмнен и
убедителен начин.Волята и вътрешното убеждение на въззивния съд е възможно да бъдат
проследени в еднаква степен от страните в процеса,а и от настоящия извънреден състав.
Събрани и проверени са възможните доказателствени източници,относими към т.н.“главен
факт на доказване“.Видно е,че въззивният съд е сам е намерил,с оглед и на дадените
указания от ВКС в отменителното решение посочено по-горе,че следва да проведе въззивно
съдебно следствие именно в изпълнение на задължението си по чл.13 НПК,като е допуснал
до разпит като свидетели възможните за установяване лица,които могат да съобщят
релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства /включително и повторен за
някои от свидетелите/,вж.стр.4,абзац 2-ри от мотивите към въззивното решение.Въззивният
съд е провел съдебно следствие в съответствие с изискванията на Закона и дадени
задължителни указания от ВКС,като е събрал и проверил възможния доказателствен обем
при стриктно спазване правата на страните в процеса.Събирането на доказателствения обем
е последвано от анализ на доказателства и доказателствени средства поотделно и в
съвкупност,като вътрешното убеждение на съда е изградено при спазване изискването на
чл.14 НПК.
Формирането му е ясно проследимо.
Неоснователно е оплакването на защитата,че въззивния съд е нарушил процесуалните
правила и конкретно нормата на чл.107 ал.3 НПК,задължаваща съда да събира и проверява
както доказателства,които разобличават предаденото на съд лица,така и доказателства,които
оправдават това лице или смекчават наказателната му отговорност , като така са нарушени
правата на осъдения.Всъщност настоящият съд не открива конкретика в това
оплакване,доколкото защитата не е посочила кои са онези възможни доказателствени
8
източници ,които оправдават и подкрепят защитната теза ,и които не са събрани от
съда.Отделен въпрос е дали събраните и проверени доказателства и доказателствени
средства са оценени от въззивния съд по начин,с който защитата може да се съгласи.
Неоснователно е обобщаващото оплакване на защитата за това,че е налице съществено
нарушение на процесуалните правила,доколкото е постановен въззивен съдебен акт при
липса на мотиви по смисъла на чл.305 ал.3 НПК,при липса на всестранно и задълбочено
обсъждане на доказателствения обем,както и оплакването,че при оценка на
доказателствените източници от въззивния съд е допуснато превратно тълкуване на
доказателствата и доказателствените средства,допуснато е нарушение на чл.14 НПК
,касателно формиране вътрешното убеждение по фактите от страна на въззивния съд и е
непроследим по същество начина на формиране на волята му,а на тази основа са изведени
неточни фактически и неправилни правни изводи.Настоящият съд намира,че при спазване
нормата на чл.305 ал.3,изр.1 НПК въззивният съд е посочил въз основа на кои доказателства
и доказателствени средства извежда фактическите си изводи и защо,и изрично ги е посочил
в мотивите си,вж.стр.8,посл.абзац-стр-9-та,първи абзац.В хода на този сторен анализ на
доказателствените източници въззивният съд е посочил въз основа на кои от тях е изградил
фактическите си изводи и защо не приема за обоснована предложената и поддържана
защитна теза на осъдения К..В мотивите си,след като е изложил подробно установените по
делото факти и обстоятелства,вж.стр.5,предп.абзац-стр.9-та,1-ви абзац от решението на
СГС,въззивният съд е пристъпил към подробния им анализ.Мотивите на въззивния съд,са
задълбочени и ясни.Въззивният съд ясно е дефинирал предмета на доказване в конкретния
наказателно-правен спор,сочейки в мотивите си,че е изяснявал „….въпросите,свързани с
предмета на доказване по настоящото дело….визирани в разпоредбата на чл.102 НПК,а
именно има ли извършено престъпление, извършено ли е то от подсъдимия К.,каква е
съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние и виновно ли е извършено от
него“.
Неоснователно е оплакването на защитата,че събраните по делото гласни
доказателствени средства не са оценени от въззивния съд в тяхната съвкупност,което е
довело до неверни фактически изводи.Видно е,че подробно са анализирани показанията на
три отделни групи гласни доказателствени средства.
От една страна съдът е поставил на задълбочен анализ заявеното от свидетелите С.
Н./наемодател на жилищния имот/,на А. М.,И. Б. и К. П.,последните трима наематели на
имота,ведно с осъдения К.,както и от заявеното от св.Р.,и отчасти на заявеното от
св.Зехиров.
От друга страна съдът е обсъдил показанията на свидетелите-полицейски служители
Хр.Д.,К.,Д. и М.,а от трета страна са анализирани показанията на св.Ант.И.,работеща като
посредник при отдаване на имоти под наем,вкл.поемно лице по делото и на св.А..
Коректно е посочено от въззивния съд,че в основата на своите фактически изводи е
поставил заявеното от свидетелите от т.н.“първа група“,като особено внимание е отделил на
заявеното от св.С. Н..Коректно и в съответствие с показанията на Н. въззивния съд е посочел
9
в мотивите си,че „В случая важно значение за авторството на деянието имат отново
показанията на свидетелката Н.,която посочва,че преди да отиде в процесното жилище на
09.09.2015 година,тя и съпругът й са направили множество неуспешни опити да се свържат с
подсъдимия по телефона, поради неплащането на наемната цена за процесния имот и
неплатени режийни разходи до датата, посочена в договора за наем, което ги е мотивирало
лично да посетят собствения си имот за да установят контакт с подсъдимия К. и поискат
обяснение за неосъществените плащания.Тези данни са съществени за изясняване на
авторството на деянието, касателно подсъдимия К. затова,защото именно подсъдимия К. е
лицето, което като наемател на процесния апартамент е пристигнал в него,без налична
предварително направена уговорка с наемодателите му…“.По делото не съществува спор и
това е изрично акцентирано от въззивния съд,че тази свидетелка е посочила причината
съпруга и да посети отдадения под наем имот,че е възприела състоянието на отдавания под
наем имот непосредствено след съпруга си А. Н.,сочи причините да се сигнализира на
тел.112,като заявеното от нея по повод личните и възприятия в инкриминирания период на
имота и и създадените отношения по повод наемните отношения с осъдения К.,а и с
останалите три лица,са последователни и еднопосочни.Категорична е,че договорът,
приложен като писмено доказателство по делото с анекс е сключен с четири лица/няма спор
,че това са осъдения К.,А. М., И. Б. и К. П./,че С. К. е плащал наемната цена срещу разписки
и разходи по имота.Чрез заявеното от Н. се установява,че част от наемателите са напуснали
имота и К. е единствения,с когото тя е продължила да поддържа отношения по повод
договорните отношения и К. е продължил да заплаща уговорената наемна цена.Именно
осъдения К. е ползвал имота,когато останалите наематели са го напуснали в различни
периоди и в тази насока заявеното от тази свидетелка се подкрепя от заявеното от
свидетелите А. М., И. Б. и К. П.,наематели с осъдения К.и,както и от заявеното от св.И.,и от
св.А..Показанията на С. Н. кореспондират с показанията на свидетелите от т.н.“втора
група“-полицейските служители Х. Д.,Е. К., Д.,л.114,и М.,включително относно
причините,поради които К. се е озовал на инкриминираното място,където е задържан и
впоследствие преведен в съответно РУ-СДВР,като са съответни и с представени по делото
писмени доказателства-договор за наем и разписка за плащане на наемна цена.Заявеното от
С. Н.,че поддържала връзка по повод наетия имот единствено с К. след пролетта на 2015
година,а на инкриминираната дата е възприела лично К. да идва в имота,където е задържан
се подкрепя в последната част от показанията на полицейските служители Д., К.,Д. и М..
В несъгласие с твърденията на защитата на осъдения,че гласните доказателствени
средства са тълкувани едностранчиво и превратно от въззивния съд,следва да се акцентира
на това,че съдът е подложил на анализ поотделно заявеното от всеки от свидетелите Б.,л.112
от делото,М.,л.268 от делото,и П.,л.111 от делото.Видно е,че анализа на въззивния съд е
съобразен с действителното съдържание,вложено от свидетелите в дадените от тях
показания по фактите.Конкретно е акцентирано заявеното от А. М.,че е живяла в наетия
имот няколко месеца,след което е напуснала,като в подкрепа на заявеното от нея е
посоченото от свидетелите Б. и П..Коректно са анализирани показанията на последните
10
двама посочени свидетели,като аргументирано съдът е кредитирал показанията на И.
Б.,касателно личните отношения между него,осъдения К.,М. и П.,факта,че К. и св.К. П.
преимуществено са пребивавали при майката на свидетелката,както и относно периода,в
който е напуснал имота след напускането на св.М. и е сключил договор за наем на друго
жилище от на 01.03.2015 година/вж.заявеното от св.П. и св.Р.,и представения по делото
договор за наем от 01.03.2015 година.След този период единствено осъдения К. е
осъществявал фактическа власт върху имота на Н. и само той е плащал наемна цена и
разходи.В подкрепа на този извод на въззивния съд са обстоятелствата,заявени от св.Кр.П. и
най-вече заявеното от нея,че след пролетта на 2015 година и Б. е напуснал имота,като
единствено К. е останал да се разпорежда с него,а това съответства на заявеното от Св.Н. и
П. З.. Настоящият съд не намира да са тълкувани и анализирани превратно от въззивния съд
гласните доказателствени средства,условно посочени в т.н.“трета група“-показанията на
св.А. и св.И.,л.112,гърба.Свидетелите Н.,А.,И. и част от разпитаните по делото полицейски
служители,присъствали на местопрестъплението в посочения период са възприели в имота
на Н. саксии,тор,изградени въздухопроводи,допълнително осветление и налична суха зелена
тревиста маса,а в жилището се е усещала миризма на коноп.В обобщение следва да се
посочи,че настоящият съд не открива тези гласни доказателствени източници да са
оценявани и анализирани от въззивния съд едностранчиво и тенденциозно,като не намира,че
фактическите изводи на проверяваните съдебни състави са формирани на основата на
негодна или несъществуваща доказателствена основа.Тези изводи на настоящия съд са
относими в пълна степен не само по повод заявеното от свидетелите и цитираните гласни
доказателствени средства,но и от събраните и ценени по делото писмени
доказателства,вкл.договори за наем,анекс и разписка.
Едно от основните възражения на защитата на осъдения С. К.,сторено в нарочното
искане за възобновяване на наказателното производство и свързано с твърдение за
допуснато съществено процесуално нарушение от страна на въззивния съд,довело пряко до
нарушаване правото на защита на осъденото лице е по повод приета процесуална годност и
кредитиране от страна на въззивния съд на писмено доказателствено средство- протокол за
претърсване и изземване от 09.09.2015 година.Такова възражение за процесуална негодност
на това писмено доказателствено средство е поддържано от защитата и пред въззивния
съд.Следва веднага да се посочи,че въззивният съд не е подминал в анализа си сторените
възражения на защитата,като настоящият съд се съгласява изцяло с дадения отговор на
проверявания съдебен състав.В мотивите на въззивния съдебен акт съда е посочил
обобщаващо,че “При провеждането на посочения процесуален способ за доказване,
органите на досъдебното производство са спазили процесуалните изисквания, визирани в
разпоредбите на чл.161 ал.2 НПК.Правилни са съжденията на първия съд, че протоколът за
претърсване и изземване е съставен по правилата на НПК,който е бил надлежно одобрен по
реда на чл.162 ал.2 НПК от компетентния съдия при СРС с определение от 10.09.2015
година“.Обсъжданият протокол за претърсване и изземване е съставен от надлежен орган на
власт,в присъствие на две поемни лица,на С. К. като лице,ползвало имота и в присъствие на
А. Н.-собственик на имота, съгласно чл. 162 ал.1 НПК.Всеки от участвалите е положил своя
11
подпис,вж.заключение на изготвена съдебно-графическа експертиза,касателно положен
подпис от свидетеля А. върху протокол за претърсване и изземване от 09.09.2015
година,като е удостоверил горното обстоятелство,а разпитаните по делото и като свидетели
поемни лица-А. и И. лично са потвърдили участието си в посоченото процесуално-
следствено действие,възприетите от тях факти в изследвания жилищен имот и лично са
възприели действията на разследващия орган.Въззивният съд коректно и последователно е
анализирал заявеното от св.И.,касателно начина,по който е извършено процесуално-
следственото действие,участието си в него,вещите,които са установени,помещенията и
обстоятелствата,при които това е сторено.Акцентирано е от въззивния съд споделеното от
свидетелката затова,че е „....влизала във всички помещения заедно с органите на
разследването и друго поемно лице,и лично е възприела състоянието на процесното жилище
и намиращите се в него вещи,вещества и предмети,които са иззети“.При анализа и
формиране на вътрешното си убеждение по фактите въззивният съд коректно е отразил
заявеното от св.А. за възприетото от него,за начина на отразяване в съответния протокол,за
обективираното в изготвен фотоалбум.Въззивният съд е дал аргументиран отговор по
сторено пред него възражение, поддържано и в стореното искане за възобновяване на
наказателното производство,касателно „дублиране на времевите периоди“ ,в които А. и И.
са били поемни лица,но са разпитани като свидетели ,като твърдението на защитата,че така
грубо са нарушени процесуалните правила и е нарушено правото на защита на К.,не се
споделя като основателно от настоящия съд.
Вярно е,че процесуално-следственото действие е извършено в периода от 11,50 часа до
13,45 часа на 09.09.2015 година,а поемните лица /И. и А./ са разпитвани от полицейски орган
в периода 13,10-13,20 часа за А. и в периода 13,30-13,40 часа за И..Това,обаче,както е
посочил въззивният съд „…може да бъде индиция единствено за това, че тяхното внимание
е било разконцентрирано по време на разпита им, но не може да доведе до извод,че те не са
присъствали по време на процесуално следственото действие и,че не са наблюдавали
действията на извършващите го разследващи органи“. Касае се за процесуална
непрецизност,но тя не води до извод за процесуална негодност нито на съставения протокол
за извършеното процесуално-следствено действие,нито до негодност на гласните
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А. и И..Сам въззивния съд е
констатирал тази процесуална непрецизност,но е посочил,че „…цени с необходимата
доказателствена обективност показанията на свидетеля А., който в съдебно заседание, пред
настоящия въззивен състав, посочи след предявяване на изготвения фотоалбум към
протокола, че заснетото във фотоалбума го е видял лично в процесното жилище, а видените
от него в същото растения в саксии са коноп, а тревистата маса представлява
коноп“.Възражението на защитата, че при извършеното на 10.09.2015 г. процесуално
следствено действие оглед на местопроизшествие не е присъствал подсъдимият К. като
наемател на апартамента, а единствено свидетелката Н., обосновано е прието за
неоснователно, като е даден аргументиран отговор на основата на посоченото и от ВКС в
отменителното му решение.Споделя се от настоящия съд.
12
Въззивният съдът коректно и обосновано е кредитирал събраните и проверени по
делото писмени доказателства,като с необходимата обективност са оценявани и кредитирани
изпълнени по делото физико-химични експертизи,касателно вид, количество ,процентното
съдържание на активния наркотично действащ компонент на високорисковите наркотични
вещества и стойността им.Няма спор между страните затова,че експертно се установява,че
изследваната растителна маса-4 броя растения представляват /коноп/ марихуана с нето тегло
от 46,72 грама,със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол от 2,6
% на стойност 280,32 лева,както и,че иззетата растителна маса представляваща два обекта
коноп,единият с нето тегло 72,08 грама,със съдържание на активно действащ компонент
тетрахидроканабинол от 1,5 % и стойност 432,48 лева,а втория с нето тегло 52,54 грама,със
съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол от 1,5 % и стойност
315,24 лева/обща стойност от 1028,04 лева/.Изводите на експертите са обосновани,надлежно
защитени и в правилността им не възниква съмнение.
Липсва основание настоящият съд да приеме,че въззивният съд е изградил
фактическите си изводи въз основа на едностранчиво и/или тенденциозно тълкуване,нито
може да възприеме тезата,че тези фактически изводи са изведени на базата на негодна или
несъществуваща доказателствена основа.
На тази основа като неоснователно се оценява обобщаващото възражение на
защитата,че нито мотивите,нито фактическите изводи в решението на въззивния съд
отговарят на изискването на чл.305 ал.3 НПК,доколкото не е посочено кои доказателства и
доказателствени средства са кредитирани и кои-не,както и поради какви причини е изведена
и приета фактическа обстановка,послужила за извеждане на правните изводи на съда.Вярно
е,че касателно същинското обсъждане на доказателствените източници и мотивите на
първия съд,и пространния анализ на фактите и изложението им във въззивното решение
сочат липса на обоснован извод за наличие на допуснато съществено процесуално
нарушение по чл.348 ал.3,т.2 вр.ал.1,т.2 НПК.
Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на чл.301 ал.2 НПК и чл.304
НПК,доколкото проверката на въззивният съдебен акт сочи,че съда е дал отговор по
поставените от Закона въпроси за всяко от въведените обвинения за осъденото
лице.Внимателната проверка на въззивното съдебно решение по повод оплакването за
нарушаване нормата на чл.301 ал.2 НПК сочи,че подробно съдът е анализирал признаците
на състав на престъпление по чл.354в ал.1,вж.стр.16,3-ти абзац до стр.18,4-ти абзац,
излагайки съображенията си от обективна и субективна страна за този състав на
престъпление,а след това е подходил по същия начин,анализирайки от обективна и
субективна страна признаците на престъпление,описани в чл.354а ал.3,т.1 НК,като е
разграничил предмета на престъпление за всяко от отделните престъпления.
Настоящият съд не приема тезата на молителя и защитата му,че престъпно деяние
въобще не е извършено,за да се постанови съдебен акт по реда на чл.304 НПК и К. да бъде
оправдан по повдигнатите му обвинения.
Поради всичко изложено по-горе се налага извод,че доводите в искането за
13
възобновяване на наказателното производство по реда на чл.422 НПК,касателно допуснати
съществени процесуални нарушения,са неоснователни.
По оплакването за нарушение на материалния закон.
Неоснователно е стореното оплакване на защитата на осъдения К.,че материалният
закон е приложен неправилно,доколкото осъдителната присъда и въззивното съдебно
решение са постановени на основата на неизяснена фактическа обстановка ,описана в
обвинителния акт от прокурора,изградена на основа на възприети от въззивния съд
предположения.САС не намира,че е налице възобновителното основание по т.1 на чл. 348
ал.1 НК,защото счита, че не е допуснато нарушение на материалния закон.Сам пред първия
съд и пред въззивната съдебна инстанция осъдения К. е заявил,че разбира предявеното му
обвинение /фактите и обстоятелствата,инкриминиращи престъпната му деятелност и
дадената правна квалификация от държавното обвинение/.Възползвал се е от правото си да
не дава обяснения по фактите,което безспорно е негово право,но така отслабва
предложената защитна теза,вж.л.111-ти от нохд №15805/2019 година и л.288-ми от
въззивното наказателно дело.Фактическите признаци на престъпленията,за извършването на
които С. К. е признат за виновен и осъден са установени по надлежен ред и,както се посочи
по-горе,при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите и по правото
не са нарушени процесуални правила.Не са нарушени правилата при оценка правната страна
на стореното от осъдения К..Видно е,че въззивният съд е дал точна оценка на престъпната
деятелност на осъденото лице,като е съобразил и поведението,последващо самото
изпълнително деяние.Нарушение на материалния закон е налице тогава,когато закона е
приложен неправилно или не е приложен закон,който е трябвало да се приложи.В
конкретния случай настоящият съд не намира да са налице такива обстоятелства,които да
обосноват извод за нарушение на материалния закон.
При ясно установените факти въззивният съд обосновано и законосъобразно е
намерил,че действайки по описания начин С. Г. К. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК.Подчертано е,че от обективна страна на
09.09.2015 година в жилище в гр.***,на бул.„***”, № **, ет. *, ап.* осъдения К. е реализирал
признаците на престъпление,описани в чл.354в, ал. 1 НК,отглеждайки 1 растение с височина
106 см.,1 растение с височина 94 см.,1 растение с височина 100 см. и 1 растение с височина
83 см.,с общо нето тегло на растителната маса 46,72 грама,процентно съдържание на
активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 2,6%,на стойност 280,32
лева в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /чл.27
ал.1-„Забранява се засяването и отглеждането на територията на Република България на
растенията опиев мак, кокаинов храст,както и на растения от рода на конопа,освен в
случаите на чл.29 ал.1-„Отглеждането, семепроизводството, вносът и износът на растения и
семена от рода на конопа/канабис/със съдържание под 0,2 тегловни процента на
тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета, както и
вносът и износът на семена от опиев мак се извършват само след разрешение, издадено при
14
условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните”.Очертан е
непосредствения обект на защита-обществените отношения, свързани с опазване на
общественото здраве.Акцентирано е,че изпълнителното деяние „отглеждане,осъществено от
осъдения К. по чл.354в, ал.1 НК се изразява в „….активни действия по създаване на
благоприятни условия за покълване, растеж и развитие на растения, в конкретният случай -
от вида на конопа“.Изложени са подробни съображения за процеса на отглеждане на такива
високорискови наркотични вещества,като не се налага преповтаряне на разписаното от
първия съд,но еднозначно е прието,че „…..към инкриминираната дата 09.09.2015 година, а и
от един значително по-ранен от нея момент, единствено подсъдимият К. е ползвал
процесния апартамент, в който са намерени 4 /четири/ броя растения от рода на конопа“,а
елементи от фактическия състав на престъплението,включително веществени
доказателства,са надлежно обективирани при извършеното и обсъдено по-горе процесуално-
следствено действие от 09.09.2015 година и от това,извършено на 10.09.2015 година,наред с
установеното чрез гласни доказателствени средства.Изводът на въззивният съд,свързан с
обективната страна на това престъпление,че „Като единствен държател на жилището
именно той /С. К./ е упражнявал фактическа власт върху всички вещи, които са открити в
него“,се споделя от настоящия съд.Престъплението по чл.354в, ал.1 НК е реализирано при
пряк умисъл,като Ст.К. е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да
ръководи постъпките си.Обосновано въззивният съд е посочил в мотивите си,че К. вече е
осъждан за престъпление от този вид и е съзнавал всички елементи от фактическия състав
на престъплението и престъпната си деятелност в цяло.
Не е допуснато нарушение на материалния закон и са обосновани,на основа на
еднозначно установените факти по делото,изводите на въззивния съд,че действайки по
описания начин С. К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъпление,описани в чл.354а, ал.3,т.1, пр.1 НК,като на 09.09.2015 година в жилище в
гр.София,на *** е държал без надлежно разрешително,съгласно чл.73 ал.1 и чл.30 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 от Наредбата за условията и
реда за разрешаване на дейностите по чл.73 ал.1 ЗКНВП вр.чл.30 ЗКНВП високо рискови
наркотични вещества, включени в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ - Приложение № 1 към чл. 3 т. 1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични/обект №1-
коноп с нето тегло 72,08 грама,процентно съдържание на активно действащия компонент
тетрахидроканабинол 1,5 %, на стойност 432,48 лева и обект № 2-коноп с нето тегло 52,54
грама,процентно съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 1,5
%,на стойност 315,24 лева-общо нето тегло 124,62 грама на стойност 747,72 лева. Изложени
са подробни съображения за непосредствения обект на защита при престъпление по
чл.354а,ал.3,т.1,пр.1 НК-обществени отношения, свързани с опазване на общественото
здраве,като са изложени подробни съображения за субективната страна на деянието и
реализирането на това престъпление при условията на пряк умисъл.
15
В обобщение настоящият съдебен състав приема,че от страна на въззивния съд са
изложени подробни и споделими съображения по всички въпроси,свързани с изясняване
обективната и субективна страна на престъпленията по чл.354в, ал.1 НК и чл.354а,ал.3 ,т.1,
пр.1 НК,като не се констатиран нарушения на материалния закон,включително касателно
неприемане на правна квалификация на второто престъпление при усл.на ал.5-та от чл.354а
НК.
На основа на горното настоящият съд намира,че не е нарушен материалния закон и не
е налице възобновително основание по смисъла на чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.чл.348 ал.2
вр.ал.1,т.1 НПК.
По оплакването за явна несправедливост на наказанието на осъдения К..
Законът ясно сочи в чл.348 ал.5,т.1 и т.2 НПК,че явна несправедливост на наказанието
е налице тогава,когато наказанието очевидно не съответства на обществената опасност на
деянието и дееца,на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства ,както и на
целите по чл.36 НК,както и когато неправилно е приложено или неправилно е отказано
прилагането на условно осъждане.Конкретни съображения за явна несправедливост на
наказанието от страна на защитата не се излагат,макар изрично да се поддържа наличие и на
това възобновително основание.
По отношение на молителя С. К. въззивният съд е постановил решение,с което е
изменил първоинстанционната присъда,постановена по нохд №15806/2019 година по описа
на Районен съд-София,като с Решение №11/07.01.2025 година,постановено по внохд
№3427/2023 година по описа на Софийски градски съд,постановената първоинстанционна
присъда е изменена и
-за престъплението по чл.354в ал.1 НК наказанието „лишаване от свобода“ е намалено
от 9 месеца на 3 месеца,
-за престъплението по чл.354а ал.3,т.1,пр.1 НК наказанието „лишаване от свобода“е
намалено от 6 месеца на 3 месеца,
-при приложение на чл.23 НК намалява наказанието „лишаване от свобода“ от 9 месеца
на 3 месеца,
-изменен е режима на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“от „общ“ на
строг“ на основание чл.57,ал.1,т.2,б.“в“ ЗИНЗС,
-на основание чл.68 ал.1 НК привежда в изпълнение общото най-тежко наказание
измежду наложените на С. Г. К.,ЕГН ********** по нохд №2498/2014 година на PC-Варна и
нохд №427/2013 година на PC-Варна-„лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и
11/единадесет/ месеца,
-изменен е режима на изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1/една/ година и 11/единадесет/месеца от „общ“ на строг“ на осн.чл.57,ал.1,т.2,б.“в“ ЗИНЗС,
-отменено е наказанието глоба от 1000 лева,определено при усл. на чл.23 ал.3 НК.
16
Присъдата е потвърдена в останалата част,като е видно ,че въззивният съд е намалил
наложените наказания „лишаване от свобода“ в значителен размер,като за престъплението
по чл.354в ал.1 НК наказанието „лишаване от свобода“ е намалено от 9 месеца на 3 месеца ,а
за престъплението по чл.354а ал.3,т.1,пр.1 НК наказанието „лишаване от свобода“е намалено
от 6 месеца на 3 месеца.При прилагане нормата на чл.23 НК въззивният съд е намалил
наказанието „лишаване от свобода“ от 9 месеца на 3 месеца,като е отменено наказанието
„глоба“ в размер 1000 лева,определено при усл. на чл.23 ал.3 НК.Изложени са подробни
мотиви за решението на въззивния съд,като настоящия съдебен състав приема,че въззивният
съд,прилагайки точно материалния закон е отмерил наказания“лишаване от свобода“
ориентирано към минималния предвиден от Закона размер.Обсъждайки размера на
наказанията,включително на определеното общо такова по реда на чл.23 НК и отмяната на
наказанието „глоба“,въззивният съд е обсъдил мотивите и причините за реализираната от С.
К. престъпна дейност,като коректно е акцентирал най-вече смекчаващите вината и
наказателната отговорност обстоятелства и определянето на наказания по реда на чл.55
ал.1,т.1 и ал.2 НК.Отчетена като завишена е степента на обществената опасност на
деянието,с оглед условията на място и обстановка на престъпната деятелност,,а от друга
страна-изминалия период от време от установяване на престъпното деяние до реализиране
на наказателната отговорност към осъдения Ст.К..Коректно е отчетен изминалия период от
време от извършване на престъпленията до реализиране на наказателната отговорност като
изключително смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство , при което
предвиденото в закона наказание и в най-ниския му размер се явява несъразмерно тежко на
стореното от осъдения С. К..
На основа изложеното по-горе следва да се приеме като неоснователно оплакването на
осъдения,поддържано от защитата му,че наложеното наказание по размер е явно
несправедливо.
С оглед изложеното,Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане вх.№21000243/21.01.2025 година на осъдения С. Г.
К.,с установена самоличност,ЕГН **********,чрез защитниците му а. М. и а. В. от САК,с
посочен съдебен адрес,за възобновяване на наказателното производство по внохд
№3427/2023 година на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
17
1._______________________
2._______________________
18