Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.04.2014 г. град Харманли
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти наказателен състав,
на петнадесети април две хиляди и четиринадесета
година,
в публично съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ: МИНКА
КИТОВА
Секретар: Кр Ат
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Минка Китова
НАХД № 38 по описа на Районен съд - Харманли за 2014 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба С.Р.С., с ЕГН ********** от гр. Харманли против Наказателно постановление
№777/2013 от 22.04.2013г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР гр. Хасково, с което на жалбоподателя e наложена глоба, в размер на
400 лева за нарушение на чл.315, ал.1, т.1 КЗ.
НП е обжалвано от наказаното физическо
лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното
постановление. Навеждат се доводи за незаконосъобразност, необоснованост на
атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя, че
изложените в АУАН и НП фактически констатации не отразявали реално
осъществените от него нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното наказателно постановление на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Хасково,
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
адв. Н К от АК- Хасково поддържа жалбата. Моли атакуваното наказателно постановление да
бъде отменено.
Административнонаказващият орган,
редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище.
Районна прокуратура – Харманли, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, като съобрази изложените от
страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и
правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на
чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.03.2013г., в 10,30 ч. жалбоподателят С.Р.С. ***
до магазин Глобул, по посока на ул. „ Балкан” управлявал лек автомобил, марка „
Фолксваген”, модел „ Голф” с рег. № Х 96
58 ВА, собственост на М В Ге . Свидетелят З.Т.М. спрял за проверка
МПС на посочената улица, като при проверката констатирал, че водача, не представил
валидна полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
за 2013г.. В присъствието на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/№ 777 от дата 24.03.2013 година , който
жалбоподателят подписал без да впише възражения в съответната предвидена за
това графа.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен
срок е постъпило възражение от жалбоподателя, в което се излагат доводи, че жалбоподателят
се е обадил на застрахователя си, за да поднови застрахователния договор, и
след като получил потвърждаване от него, че същият е изготвен се отправил към
офиса на компанията, за да го подпише и плати застрахователната премия.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното
НП № 777/2013 от 22.04.2013 година на Началника
на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Хасково,връчено
лично на жалбоподателя на 16.01.2014г. На 21.01.2014г срещу издаденото НП е
подадена в предвидения 7 дневен срок жалба.
Видно от приетите като доказателство по
делото Заповед с рег № 399 от
20.02.2013г. на Директора на Областна дирекция “Полиция” – Хасково, Ат Ге Дж , на длъжност Началник сектор ПП – ОДМВР –
Хасково има право да издава НП за нарушения по чл.315, ал.1 и ал.2 от КЗ.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства за тяхното установяване: показанията на актосъставителя З.Т.М. (л.34)
и свидетеля М.Д.Д. (л.45); справка от ЗК
“Лев Инс” АД- София за сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с полицата № 22112002599045, като същата е била
сключена на 19.11.2012г. в 08,17 часа и е влязла на 20.11.2012г. в 00,00 часа,
като изрично е отбелязано, че полицата е прекратена на 07.03.2013г. ; справка
от ЗК “Лев Инс” АД- София за сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с полицата № 22113000914417 на лек автомобил „Форксваген голф”, рег. № Х
9658 ВА, като същата е сключена на
24.03.2013г. в 11,23 часа и е в сила от 12,25 часа на 24.03.2014г.; Застрахователна
полица № 22113000914417 на ЗК„ Лев Инс”
АД - София (л.14) по сключена застраховка „ Гражданска отговорност” за 2013г.; Проверка
за сключена застраховка „ Гражданска отговорност” за 2013г. (л.16); заповед за
компетентност (л.17).
Доказателствена съвкупност се отличава с
еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, поради което и per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК, подробен анализ и съпоставка на
доказателствата не е наложителен.
Важно е да се отбележи, че разпитаният
актосъставител ясно си спомни и разказа за случая в детайли, за извършената
проверка. В подкрепа на казаното от него е и приложената Застрахователна полица
№ 22113000914417 на ЗК„ Лев Инс” АД - София (л.42) по сключена застраховка „
Гражданска отговорност” за 2013г., видно от която е, че същата е сключена на
24.03.2013г. в 11,23 часа и е в сила от 12,25 часа на 24.03.2013г. От справка с
рег. № 1979 от 02.04.2014г. от ЗК “Лев Инс” АД- София за сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с полицата № 22112002599045 за процесния автомобил се установява,
че същата е била сключена на 19.11.2012г. в 08,17 часа за периода от
20.11.2012г. до 06.03.2013г. и е влязла в сила на 20.11.2012г. в 00,00 часа, като изрично е
отбелязано, че полицата е прекратена на 07.03.2013г.
Въз основа на горе установената
фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима,
доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо
лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на
обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени
наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63,
ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният
закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от
чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът
служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи (чл.320, ал.1 КЗ вр. чл.189,
ал.12 ЗДП и предвид приложената по делото заповед); в предвидената от закона
писмена форма и съдържание – чл.42 и чл.57 ЗАНН, както и при спазване на
предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването
на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице,
но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на
неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от
материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по
несъмнен начин, че на 24.03.2013г., в 10,30 ч. жалбоподателят С.Р.С. ***, до
магазин Глобул, по посока на ул. „ Балкан”, като водач на МПС управлявал лек
автомобил, марка „ Фолксваген”, модел „ Голф” с рег. № Х 96 58 ВА, собственост на Мартин Вълков
Георгиев, като при проверката, водачът като ползвател на горе описаният
автомобил не представил и нямал валидна полица за сключена застраховка
„Гражданска отговорност” за 2013г.
Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 3
от Кодекса за застраховането не се допуска движение на моторно превозно
средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал.
1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на
този кодекс. По силата на чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ, лице, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 или
което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 до 600 лв. - за физическо лице. Следователно, деянието, за което е наложено
на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
Съставът на това нарушение урежда
изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване,
осъществявано чрез противоправно бездействие. Лекият автомобил е бил пряк и
непосредствен участник в движението, доколкото се е намирал на пътното платно,
което прави деянието съставомерно от обективна страна. На практика в
депозираното възражение (л.13), самият жалбоподател не оспорва вмененото му
нарушение, а твърди, че след като бил уведомен от застрахователя си, се е отправил към офиса на застрахователната
компания за да подпише договора и да заплати застрахователната премия за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
с което е налице признание, че е управлявал
лекия автомобил „Фолксваген голф”, рег. № Х 9658 ВА, във връзка с чието използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Същият е сключил застраховка „Гражданска отговорност”за 2013г.
установяващо се от Застрахователна полица № 22113000914417 на ЗК„ Лев Инс” АД -
София (л.42), но видно от която е, че същата е сключена на датата на проверката
24.03.2013г., но в 11,23 часа и е в сила от 12,25 часа на 24.03.2013г.
Следователно жалбоподателят С., водач на
лекия автомобил „Фолксвагени голф”, рег. № Х 9658 ВА, на 24.03.2013г. в 10,30 часа не е имал валидна за 2013
г. полица за действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Фактически извод, в подкрепа на който се отнася и
разпоредбата на чл. 189 ЗДвП, съгласно която обстоятелствата отразени в
актовете, издадени по реда на този закон, се считат за верни, до доказване на
противното и по отношение на който не се спори от жалбоподателя. В този смисъл са осъществени
признаците от състава на нарушение по цитираните в АУАН и НП разпоредби на
Кодекса за застраховането, тъй като е установено, че причината поради която не
е съумял да представи застраховката е липсата на сключена такава, която да се
доказва чрез валидна полица.
От представените по делото
доказателства, се установява, че се касае
не за случай на не носене на застрахователна полица, а на тотална липса
на валидна такава (което е и разликата със състава на нарушението по чл.100,
ал.1, т.3 ЗДП). В този смисъл са осъществени признаците от състава на нарушение
по цитираните в АУАН и НП разпоредби на Кодекса за застраховането, тъй като е установено, че причината
поради която не е съумял да представи застраховката е липсата на сключена
такава, която да се доказва чрез валидна полица.
На следващо от събраните по делото
доказателства безспорно се доказва фактът, че именно жалбоподателят е
управлявал визираното в АУАН и НП моторно превозно средство, без да има сключен
и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", това е така тъй като не бяха представени доказателства
оборващи този извод на съда. Следователно същият се явява адресат на санкционна
норма.
В случая нарушената разпоредба е тази на
чл.315 ал.1 предл.2 от КЗ, като същата представлява едновременно и санкционна
такава. Посочената норма съдържа две хипотези, при установяване на които се
следва административно наказателна отговорност: 1.когато лицето не е изпълнило задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1
или 2 от КЗ и 2. когато
лицето управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване
и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Безспорно жалбоподателя
не е сред лицата по чл.259 ал.1 т.1 и т.2 от КЗ, на които е вменено задължение
да сключат подобна застраховка. В настоящия случай отговорността на жалбоподателя
е ангажирана при наличие на втората хипотеза от разпоредбата – визираната в
предл.2 от ал.1 на чл.315 от КЗ , според която се вменява задължение на водача
да не управлява МПС, за което няма сключена застраховка Гражданска
отговорност" на автомобилистите, без оглед на това дали е негов притежател
или само го ползва. Именно това задължение жалбоподателят не е изпълнил, тъй
като е управлявал процесния лек автомобил без за същия да има сключена такава
застраховка.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че
няма сключена застраховка /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е
общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения,
свързани с репариране на вреди от евентуално настъпило, но е неглижирал
настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да си спести
един допълнителен разход, което е и сторил.
Съдът приема, че нарушението не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН – такъв, при който
извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение
с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид
(субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл.93, т.9 НК следва да бъде
приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с
оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде
освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така,
тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни
последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се
отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в КЗ
задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване
за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят
е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет
на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или
неимуществени). Разбира се, приложението на чл.28 ЗАНН (а това се отнася и за
чл.9, ал.2 НК вр. чл.11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни
нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило
обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило
обществените отношения, свързани с възможността за уреждане на претенции за
вреди от ПТП, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на
този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото
следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен
случай. Отделно от това, самата специфика на делото не се отличава от
класическия случай на управление без „гражданска отговорност” (какъвто би бил,
например, случаят, когато между сроковете на валидност на предходната и
последващата застраховка има часове или минути, което да е породило объркване),
поради което и не би могло да се приеме, че е налице занижена опасност на
случая, в сравнение с обикновения, която да наложи извод за маловажност на
деянието, като не може да бъде подминато обстоятелството, че жалбоподателят,
управлявайки лек автомобил без сключена гражданска отговорност, е участвал и в
ПТП, което е и поводът за проверката.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл.315, ал.1, т.1 КЗ, лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
по чл.249, т.1 или 2 или което управлява моторно превозно средство, във връзка
с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се наказва с глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице. По делото не са представени
доказателства жалбоподателят да има други нарушения, поради което и законосъобразно
наложеното наказание е било отмерено към минималния размер от 400 лева.
По изложените съображения съдът приема,
че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.63,
ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 777/2013 от 22.04.2013г.,
издадено от Началника на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР гр. Хасково, с което на С.Р.С. *** е наложена глоба, в
размер на 400 лева на основание чл.315,
ал.1, т.1 КЗ.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба, по реда на АПК, чрез РС гр. Харманли пред Административен съд
– Хасково, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: