Решение по дело №589/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производство чл. 215 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/.

Същото е образувано по жалба на Професионална гимназия по електроника „А. Ст. П.“ от [населено място], представлявана от директора Н. И. Н., срещу Разрешение за строеж №230/15.08.2023г. на главния архитект на Община Велико Търново.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, като счита, че същият е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Сочи, че липсва надлежно учредено право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура съобразно чл. 193 от ЗУТ, тъй като между собствениците на поземлени имоти няма сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите, нито има издадена заповед от кмета на общината или областния управител. Счита, че документацията е непълна и не отговаря на нормативните и технически изисквания на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове. Допълнителни съображения излага в писмена защита. Отправя искане оспореното разрешение за строеж да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ответникът – главен архитект на Община Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. В писмена защита излага подробни доводи за законосъобразността на обжалваното разрешение за строеж. Претендира присъждане на направените разноски.

Заинтересованата страна – „Електроразпределение Север“ АД от [населено място], в представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Конекс“ ЕООД от [населено място], не взема становище по делото.

Заинтересованата страна О. В. Т. – редовно уведомена по реда на чл. 138, ал. 2 от ГПК, не се представлява и не ангажира становище.

Съдът, като прецени наведените доводи, както и приложените по делото доказателства, намира следното:

 

На жалбоподателя Професионална гимназия по електроника „А. Ст. П.“/ПГЕ/ е предоставен за стопанисване и управление имот – публична държавна собственост с [идентификатор] по КККР на гр. В. Търново, с изградената в имота сграда-училище.

На 20.05.2010г. „Конекс“ ЕООД е придобило собствеността върху поземлен [имот номер] по КККР на гр. В. Търново. Впоследствие от гл. архитект на Община Велико Търново е издадено Разрешение за строеж №20/04.02.2020г., с което на „Конекс“ ЕООД е разрешено реализирането във въпросния имот на строеж IV категория „Многофункционални сгради за търговия и услуги“ – поетапно Етап I – Сграда А – Търговия и офиси и Етап II – Сграда Б – Хотел две звезди. На 27.11.2020г. между „Електроразпределение Север“ АД и „Конекс“ ЕООД /клиент /е сключен Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителна мрежа изх. № ПУПРОК-7393-3450.

На 23.02.2022г. „Електроразпределение Север“ АД е подало заявление да бъдат съгласувани и одобрени приложените към заявлението проекти и да бъде издадено разрешение за строеж за обект: ВЕЗ на многофункционална сграда за търговия и услуги, ПИ с [идентификатор], УПИ VII, кв. № 237 по плана на гр. В. Търново. Приложеният технически инвестиционен проект – части Електрическа, Геодезия, План за безопасност и здраве, Пожарна безопасност, е одобрен от гл. архитект на Община Велико Търново на 28.02.2022 г.

При тази фактическа обстановка е било издадено Разрешение за строеж №56 от 01.03.2022г. на главния архитект на Община Велико Търново. Със същото на основание чл. 148, ал. 1, 2, 4 и 5 вр. чл. 152, ал. 2 от ЗУТ гл. архитект е разрешил на „Електроразпределение Север“ АД – възложител, Община Велико Търново – собственик на [улица]/ПИ с [идентификатор] по КККР гр. В. Търново/ и УПИ IX от кв. 237 по плана на гр. В. Търново /ПИ с [идентификатор] по КККР/ и „Конекс“ ООД – собственик на УПИ VII по плана на гр. В. Търново /ПИ с [идентификатор] по КККР/ извършването на строеж III категория: „Външно кабелно електрозахранване 1 kV на многофункционални сгради за търговия и услуги“, Етап I – Сграда А – Търговия и офиси и Етап II – Сграда Б – Хотел две звезди. Според разрешението за строеж трасето е от ТП „Радиотехникум“, вграден в сградата на Техникум по електроника „А.[населено място]“ /сграда с [идентификатор] в УПИ II, кв. 237 по плана на гр. В. Търново/, преминава през ПИ с [идентификатор] – държавна публична собственост, продължава в съседния УПИ IX от кв. 237 /ПИ с [идентификатор], общинска публична собственост с отреждане – за озеленяване/ до сграда с [идентификатор] достигайки до [улица]/ПИ с [идентификатор] по КККР/, монтиране на кабелен шкаф и ел. табло на северната фасада на сграда в имот УПИ VII от кв. 237 /ПИ с [идентификатор]/. Като основание за възложителя са посочени разпоредбите на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ вр. чл. 67, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост и чл. 148, ал. 5 от ЗУТ.

Това разрешение за строеж е било обжалвано от ПГЕ по реда на чл. 215 от ЗУТ. С Решение №153/07.06.2023г. по АД №745/2022г. по описа на АСВТ е било отменено Разрешение за строеж №56/01.03.2022г. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила.

След произнасянето на съда е образувано ново административно производство по подадено заявление от „Електроразпределение Север“ АД с вх. №53-1740-48/04.08.2023г. по описа на О. В. Т., в което въз основа на предходните инвестиционен проект и комплексен доклад по чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ от 03.02.2022г. е било издадено ново Разрешение за строеж №230/15.08.2023г.

С него е разрешено на „Електроразпределение Север“ АД – възложител, Община Велико Търново – собственик на [улица]/ПИ с [идентификатор] по КККР гр. В. Търново/ и УПИ IX от кв. 237 по плана на гр. В. Търново /ПИ с [идентификатор] по КККР/, на „Конекс“ ООД – собственик на УПИ VII по плана на гр. В. Търново /ПИ с [идентификатор] по КККР/ и на министерството на образованието и науката, като собственик на УПИ II в кв. 237 по плана на гр. В. Търново /ПИ с [идентификатор] по КККР/, стопанисван от ПГЕ, извършването на строеж III категория: „Външно кабелно електрозахранване 1 kV на многофункционални сгради за търговия и услуги“, Етап I – Сграда А – Търговия и офиси и Етап II – Сграда Б – Хотел две звезди. Според разрешението за строеж трасето е от ТП „Радиотехникум“, вграден в сградата на Техникум по електроника „А.[населено място]“ /сграда с [идентификатор] в УПИ II, кв. 237 по плана на гр. В. Търново/, преминава през ПИ с [идентификатор] – държавна публична собственост, продължава в съседния УПИ IX от кв. 237 /ПИ с [идентификатор], общинска публична собственост с отреждане – за озеленяване/ до сграда с [идентификатор] достигайки до [улица]/ПИ с [идентификатор] по КККР/, монтиране на кабелен шкаф и ел. табло на северната фасада на сграда в имот УПИ VII от кв. 237 /ПИ с [идентификатор]/.

Това разрешение за строеж е връчено на ПГЕ на 28.09.2023г. Жалбата срещу него е подадена директно до АСВТ на 10.10.2023г. и заведена с вх. №4650/10.10.2023г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 215, ал.4, изр. първо от ЗУТ жалбите и протестите се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването му. Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Съобразно задължението на съда по чл.168, ал.1 от АПК, настоящият състав счита, че следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – главният архитект на Община Велико Търново, с оглед предвидените в ЗУТ правомощия на главния архитект на общината – чл. 148, ал. 2 и в съответната писмена форма. Същият съдържа фактически и правни основания за издаването му. При издаване на разрешението за строеж не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка настоящия състав приема, че такова нарушение не съставлява възражението на оспорващия, че ПГЕ не е запознато с проектната документация и не е участвало в административното производство. Разпоредбите на специалния закон не визират задължение на водещия производството орган да връчва/съобщава на заинтересованите страни събраните в хода на производството доказателства, съставляващи част от административната преписка. Отделно от това, както оспорваното в настоящото производство разрешение за строеж, така и предходното такова, за идентичен обект, са били доведени до знанието на оспорващия, който е упражнил надлежно процесуалното си право да ги оспори по съдебен ред.

По отношение съответствието с материалноправните норми съдът съобрази следното:

Електроразпределение Север“ АД e енергийно предприятие по смисъла на §1, т. 24 от ДР на Закона за енергетиката/ЗЕ/ и правата му като такова се регулират от този специален закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Безспорно е също така, че в имота на жалбоподателя е изграден трафопост през 1974г., съгласно представения по делото АДС №5827/22.02.1994г., собственост на предприятие „Електроснабдяване“ [населено място], който по силата на преобразуването и правоприемството на енергийното дружество е преминал в собственост на „Електроразпределение Север“ АД. Трафопостът и земята под него са заведени като активи при тази заинтересована страна, видно от представените счетоводни извлечения. По делото са приобщени писмените доказателства, както и заключенията на назначените по делото съдебно-технически експертизи по АД №745/2022г. по описа на АСВТ. От тях безпротиворечиво се установява, че в имота на жалбоподателя има само един трафопост, както и че предвидените за извършване СМР по разрешения строеж се изразяват в полагането на захранващ кабел, който преминава през имота на жалбоподателя по съществуваща сервитутна ивица по трасето на съществуващ кабелен електропровод. Безспорно тези енергийни обекти /такива са трафопостът и съществуващите подземни кабели от него по смисъла на § 1, т. 23 от ЗЕ/ са изградени преди 1991г. при действието на Закона за електростопанството от 1975г. (отм.) и преди влизане в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност/ЗЕЕЕ(отм.)/. След като процесният трафопост и подземни кабелни линии са били изградени преди влизане в сила на ЗЕЕЕ(отм.) същите представляват съществуващ /заварен/ енергиен обект, за който сервитутното право възниква по силата на закона – ЗЕЕЕ(отм.), като предвид нормата на § 7 от ПЗР на ЗЕЕЕ(отм.) не се дължи заплащане на обезщетения на собствениците на имоти, върху които съществуват сервитутни зони по смисъла на чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ(отм.) към момента на влизане в сила на закона. Също така съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба №16/09.04.2004г. за сервитутите на енергийните обекти не съществува задължение за ново учредяване на сервитут по реда на чл. 64 от ЗЕ или право на прокарване и преминаване в полза на енергийно предприятие, за да се изгради нова тръбна мрежа и положи кабел, когато тя попада в съществуваща сервитутна зона. Предвид изложеното в случая е налице хипотезата на § 26, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ, съгласно която възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си. Тези сервитутни права възникват по силата на закона, поради което невписването им в имотния регистър или кадастралните карти не е условие за тяхната валидност. Намира приложение и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредба №16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, съгласно която не се изисква разработване на подробен устройствен план, когато титуляр на сервитут изгражда нови проводи, ако техният сервитут попада изцяло в сервитута на съществуващ енергиен обект, която хипотеза в случая е налице.

Предвид това, неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не били уредени отношенията със собственика на имота. В случая е налице специална нормативна уредба, поради което разпоредбите на чл. 193 от ЗУТ не намират приложение. Установено е, че трасето на кабелната линия в инвестиционния проект, неразделна част от разрешението за строеж, е предвидено да премине по трасето на съществуваща кабелна линия, попадаща в сервитутната зона. Предвижданията за полагането на кабела по разрешението за строеж отговарят напълно на изискването на раздел IХ – полагане на кабели в земя от Наредба №3 от 09.06.2004г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии.

Дори и да се приеме, че не е възникнало сервитутно право в полза на „Електроразпределение Север“ АД поради наличието на трафопост и кабели в имота, стопанисван от жалбоподателя, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗЕ, съгласно която лицата, които изграждат или експлоатират енергийните обекти, имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и друга инфраструктура – публична собственост, с изключение на поземлени имоти в горски територии, за изграждане, прокарване, скачване, преминаване и поддържане на линейни енергийни обекти, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети. Т.е в този случай е налице особена хипотеза за възникване на сервитута. В случаите, когато се засягат имоти – публична общинска или държавна собственост, правото да бъдат използвани възниква безвъзмездно по силата на закона и обезщетение не се дължи. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че имотите – публична собственост са с предназначение за обществено ползване и не могат да са предмет на възмездни сделки - чл. 7, ал. 2 от ЗОбС и чл. 7, ал. 1 от ЗДС, т.е. са изключени от гражданския оборот. Достатъчно за възникване на сервитута по чл. 67, ал. 2 от ЗЕ е да са налице законовите предпоставки, без да е необходим акт на кмета на общината или съгласие на собствениците на имотите за учредяване. Сервитутите регламентирани в специалния ЗЕ се отличават от тези по чл. 192 и чл. 193 от ЗУТ. Първите съществуват в полза на енергийните предприятия, а не обслужват ползването на господстващ имот, а също така възникват по силата на закона, а не се учредяват с административен акт или подписването на договор между собствениците на два имота. В случая е безспорно, че „Електроразпределение Север“ АД изгражда линеен енергиен обект, а имотът, стопанисван от жалбоподателя е публична държавна собственост, следователно са налице предпоставките за възникване на сервитут в полза на тази заинтересована страна.

До същият извод е достигнал и съставът на съда, разгледал и решил предходния спор между същите страни, по цитираното вече АД №745/2022г. по описа на АСВТ.

За неоснователно съдът намира и другото основно възражение на оспорващия, за наличие на условия за приложение на разпоредбата на л. 192, ал. 5 от ЗУТ/ред. изм. ДВ бр.98/2014г,. в сила от 28.11.2024г./. Съгласно цитираният текст влошаване в условията за застрояване и ползване на държавни или общински поземлени имоти при учредяване право на преминаване към други имоти може да се допусне по изключение, поради липса на друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, с разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството - за държавните поземлени имоти, съответно с решение на общинския съвет - за общинските поземлени имоти. От събраните по делото доказателства не се установява, че изграждането на външно кабелно електрозахранване чрез полагане на преносните съоръжения, както са описани в ободрения технически инвестиционен проект водят до влошаване условията за ползване на имота, стопанисван от ПГЕ, за да е необходимо издаване на визираното в разпоредбата разрешение. В обяснителната записка на проекта се визира кабела за ел. захранването да се положи в сервитута на съществуващи кабели за средно напрежение в експлоатация за разстоянието в УПИ II, кв. 237 по плана на гр. В. Търново/ПИ с [идентификатор]/ стопанисван от оспорващия, от трафопост „Радиотехникум“ до УПИ IX от кв. 237 по плана на гр. В. Търново /ПИ с [идентификатор] по КККР/, собственост на О. В. Т.. Съгласно заключението на приетата по настоящото дело СТЕ в участъкът от ТП „Радиотехникум“ до съществуваща в имота асфалтова алея кабелът ще бъде положен в изкоп в сервитута на съществуващите кабели за средно и ниско напрежение, а в участъка, засягащ алеята, кабелът ще бъде прокаран чрез изтегляне между две шахти за сондаж и хоризонтален сондаж на дълбочина 1,10м, без да се засяга сама алея. След направата на сондажите, шахтите ще бъдат зарити и теренът възстановен в първоначалния му вид. Според вещото лице не е целесъобразно и технически обосновано изграждането на тръбна мрежа върху съществуващите вече кабелни линии в експлоатация. С др. думи даденото разрешение за изграждане на преносното съоръжение е допустимо и целесъобразно от техническа гледна точка, като извършването на предвидените за това СМР няма да засегнат ползваният от ПГЕ имот в степен, че да затруднят или попречат на нормалната му експлоатация от учебното заведение жалбоподател.

По тези съображения настоящият състав приема, че оспорваното разрешение за строеж е законосъобразен административен акт, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от страна на О. В. Т. следва да се присъдят сторените по делото разноски за процесуално представителство в полза на ответника, възлизащи на сума в размер [рег. номер].

На заинтересованата страна „Електроразпределение Север“ АД следва да се присъдят разноски за възнаграждение за юрисконсулт, в претендирания размер от 150 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО, извършено с жалбата на Професионална гимназия по електроника „А. Ст. П.“ от [населено място], срещу Разрешение за строеж №230/15.08.2023г. на главния архитект на Община Велико Търново.

ОСЪЖДА Професионална гимназия по електроника „А. Ст. П.“ от гр. В. Търново да заплати на О. В. Т. разноски по делото в размер на 1 250/хиляда двеста и петдесет/лв.

ОСЪЖДА Професионална гимназия по електроника „А. Ст. П.“ от гр. В. Търново да заплати на „Електроразпределение Север“ АД от [населено място] разноски по делото в размер на 150/сто и петдесет/лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.