РЕШЕНИЕ
гр.
София, 13.03.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-13 състав в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
при секретаря Весела
Станчева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3208 по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са искове с
правно основание чл. 647 ал. 1 т. 3 от Търговския закон ТЗ) и евентуален иск
по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищецът „К.Т.Б.” АД – в несъстоятелност
твърди, че е кредитор на „И.“ АД, срещу което дружество е открито производство
по несъстоятелност при определена начална дата – 01.06.2014 г. На 25.05.2015 г.
„И.“ АД *** ЕООД договор за продажба на движими вещи.при цена от
123 371,33 лв. без ДДС. Твърди се, че стойността на посочените с договора
вещи значително надхвърля договорената цена, а молбата за откриване на
производство по несъстоятелност е подадена на 01.09.2015 г. Тези обстоятелства
подлежат на доказване от ищеца. Иска се договорът да бъде обявен за
недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността – иск с правно
основание чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ и предполага да бъде установено в процеса, че
ищецът е кредитор на ответника, срещу когото е открито производство по
несъстоятелност, извършена е възмездна сделка между ответниците
като даденото от дружеството в открито производство по несъстоятелност значително
превишава стойността на полученото, договорът е сключен до две години преди
датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност,
но след установената начална дата на неплатежоспособност.
В указания срок за отговор е постъпил
такъв от името на „И.“ АД. Застъпена е теза, че формално да се включва в
приложното поле на чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ, но се оспорва да е налице значително
несъответствие между стойността на даденото и полученото. Твърди се вещите да
са продадени на цени, близки до пазарните предвид овехтяването на вещите.
При условията на евентуалност „К.Т.Б.“
АД – в несъстоятелност твърди да е кредитор на „И.“ АД по силата на сключен на
05.10.2010 г. договор за банков кредит като по силата на договора
кредитополучателят се е задължил да погаси главницата на вноски, дължими за
периода от 05.07.2014 г. до 05.09.2020 г. Кредитополучателят преустановил
плащанията след 31.05.2014 г., на която дата заплатил част от дължимата лихва с
падеж на 25.05.2014 г. Твърди се, че към 25.05.2015 г. – датата на сключване на
договора за продажба на движимите вещи, кредитополучателят не е погасил 11 от
договорените вноски за главницата, като непогасени са били и задължения за
договорна лихва, неустойка, разноски и такси за управление на кредита. Застъпва
теза, че извършеното разпореждане лишава кредитора от възможност да насочи
принудително изпълнение върху отчужденото имущество, обуславяйки потенциална
невъзможност дългът да бъде събран принудително, от което извлича довод, че са
увредени интересите на кредиторите. Твърди се, че страните по договора за
продажба са свързани лица – изпълнителният директор на „И.“ АД е майка на
едноличния собственик и управител на „И.В.Т.“ ЕООД. Ищецът дължи да докаже тези
свои твърдения. При тези обстоятелства счита за приложимо предположението за
знание у „И.В.Т.“ ЕООД за увреждащия
характер на сделката. Иска се да бъде признато за установено, че сделката,
инкорпорирана в договор от 25.05.2015 г. е относително недействителна по
отношение кредиторите на „И.“ АД – иск с правно основание чл. 135 ЗЗД и
предполага да бъде установено в процеса, че към датата на оспорваната сделка
ищецът е имал валидно възникнало вземане, неговият длъжник е намалил
имуществото си, следствие на което уврежда кредитора си, законният
представител, съответно представляващият длъжника в сделката е знаел, че
разпореждайки се с имуществото длъжникът осуетява или затруднява реализацията
на правата на кредиторите си, а законният представител, съответно
представляващият приобретателя на имуществото е знаел
за неудовлетвореното задължение към кредитора.
В отговор по така предявения иск от
името на „И.“ АД се сочи, че дружеството се е разпоредило с дълготрайни
материални активи, а с получената от продажбата сума дружеството е увеличило
свободните си парични средства и възможността за осъществяване на обичайната му
Т.дейност с произтичащата от това възможност да кумулира
приходи и да се разплаща с кредиторите си. Застъпва теза, че с оглед твърдяния размер на вземанията движимите вещи не могат да
застрашат по какъвто и да било начин удовлетворяването на „К.Т.Б.“ АД, която
разполага и с поръчители по договора, към които би могла да насочи претенциите
си.
При условията на чл. 649 ал. 3 ТЗ като съищец по делото е конституиран синдикът на „И.“ АД, който
не изразява становище по исковете.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца – адв. Б., поддържа исковете. Наведени са съображения в писмени бележки.
Синдикът на „И.“ АД – Р.М., призован на 28.05.2018 г.
не се явява в съдебно заседание и не изразява становище и по съществото на
спора.
Ответникът „И.“ АД не изпраща представител и не
изразява становище включително в хода на устните състезания.
В първото открито заседание по делото процесуалният
представител на ответника „И.В.Т.“ ЕООД – адв. Б.,
застъпва теза, че в Приложение № 1 вещите не са посочени нито по стойност, нито
по вид. Сочи, че описаните в този документ вещи не съответстват на предмета на
договора като твърди, че разполага с документ с такова наименование и друго
съдържание. Твърди ответникът да е добросъвестен приобретател
и оспорва да е налице свързаност по смисъла на § 1 от ДР на Търговския закон.
Съдът, като съобрази фактическите твърдения и доводите
на страните, и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 377 от ГПК, във вр. чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че „К.Т.Б.“ АД е кредитор на „И.“
АД с приети вземания в открито производство по несъстоятелност. От вписаните в
търговския регистър данни се установява, че е установена начална дата на
неплатежоспособността – 01.06.2014 г.
По делото не се спори, а и представеният
договор за покупко-продажба на движими вещи сочи на писмено изразено съгласие
на 25.05.2015 г. „И.“ АД, представлявано от С.П.И. да продаде, а „И.В.Т.“ ЕООД,
представлявано от М.И.Н.да закупи движими вещи, собственост на „И.“ АД за
сумата от 123371,33 лв. без ДДС. Недоказано остана твърдението на ответника „И.В.Т.“
ЕООД за различно съдържание на указаното в договора Приложение № 1.
Единственият представен по делото документ с наименование ПРИЛОЖЕНИЕ 1 КЪМ
ДОГОВОР ОТ 25.05.2015 г. (наличен по л. 9-19 от делото), движимите вещи са
разграничени според придаден им номер и посочено местонахождението във: ФОАЙЕ,
ЛОБИ БАР, спалня, дневна, тераса, спалня дневна, тераса1, тераса2, коридор,
баня, коридор2, офиси-коридор, офис-рецепция, офис-маркетинг, фронт-офис, ОФИСИ
WC, офис-управител, офис-секретар, офис-пом.управител,
офис-гр.счетоводител, офис-каса, офис-счетоводство, баня, ТЕХНИЧЕСКИ ПОМЕЩЕНИЯ
– ПАРКИНГ, ПЕРАЛНО ПОМЕЩЕНИЕ, ПАРНО ПОМЕЩЕНИЕ. БАСЕЙН, РЕСТОРАНТ-КУХНЯ, БАР
МЕХАНА – ПОСУДА, МЕХАНА-КУХНЯ, ВЪНШНА ТЕРАСА, БЯЛ БАР, МЕХАНА ЗАЛА – ЛОВНА
ЗАЛА, ЗАЛА № 1, ФОАЙЕ, WC,
гардеробна, ЗАЛА ТРАПЕЗИЦА, ЛОВНА ЗАЛА СВЕТА ГОРА, мъжка WC ДАМСКА, РЕСТОРАНТ мъжка и
дамска WC, ЗАЛА ЦАРЕВЕЦ и ПРЕСЛАВ, ЗАЛА ПЛИСКА РЕСТОРАНТ,
КОНФЕРЕНТНА ЗАЛА МАДАРА, ЗАЛА ХЕМУС, ЗАЛА МОМИНА КРЕПОСТ, ЗАЛА ПРЕСЛАВ и Г..
От данните по делото се установява, че
на вещото лице И. не е осигурен достъп до вещите при посещението й на
15.11.2018 г. Достъп не е указан и въпреки изрично вмененото им задължение за
съдействие в съдебно заседание от 28.11.2018 г., за което ответниците
дължат да следят. От доклада на вещото лице И. за съдебно заседание на
13.02.2019 г., насрочено за събиране на допуснатата експертиза не е възможен
извод, че осъщественият разговор с адвокат Манова от кантората на адвокат, към
когото е препратено вещото лице е създал предпоставки за осъществяване на
огледа. Огледът е наложителен предвид използвания с договора идентификационен
подход – с присвоен номер на видово посочените вещи и тяхното местонаждение.
При установената фактическа обстановка от правна
страна съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ
Спорното материално право е обусловено
от проявление в обективната действителност на следните юридически факти: 1)
открито производство по несъстоятелност; 2) възмездна транслативна
сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, която да е сключена
след началната дата на неплатежоспобността; 3)
значителна нееквивалетност между предоставеното по
сделката имущество и насрещно полученото имуществено благо.
Срещу ответника „И.“ АД е открито
производство по несъстоятелност. По силата на закона това обстоятелство
овластява кредиторите, предявили вземанията си пред съда по несъстоятелността
да се противопоставят на извършена от него сделка с цел попълване масата на
несъстоятелността. Ето защо налице е първият от указаните елементи на
фактическия състав.
Признавайки очертаното вече право
законът определя и времевите рамки, обуславящи засегнатия им интерес. С оглед
принципа за справедливо удовлетворяване на кредиторите неспособността длъжникът
да осигури покритие на задълженията си със своето имущество, ги овластява да се
противопоставят на необосновано от икономическа гледна точка извършена сделка. Отразената
дата на договора е след установената от съда по несъстоятелността начална дата,
поради което и вторият елемент от фактическия състав е налице.
Възниква въпрос за съответствието между
даденото и полученото. Ищецът твърди да е налице значително несъответствие,
поради което и по силата на чл. 154 ал. 1 ГПК негово е задължението да го
докаже. В тази насока ищецът е посочил предписано от процесуалния закон доказателствено средство – експертиза. Събирането на това
доказателство обаче предполага съдействие от страна на ответниците.
упълномощения по делото адвокат. От доклада на вещото лице И. се установява, че
на вещото лице не е осигурен достъп до вещите, а и от данните по делото не
следва еднозначен извод за обективна пречка в тази насока. Фактът, че е
идентифицирала във фоайето вещи като съответстващи на даденото описание в
приложението позволява единствено извод, че вещото лице е получила достъп до
това помещение. По делото обаче нито се твърди, нито се установява при това
посещение да й е осигурен достъп до останалите помещения, посочени в ПРИЛОЖЕНИЕ
1.
Освен това, достъпът до помещението сам
по себе си не е достатъчен за надлежно изпълнение на експертизата. Вещото лице
дължи да се увери, че оценява вещите, идентифицирани според придадени им
номера. Това налага да бъде установено, че посочените номера могат да бъдат
свързани с оценяваните вещи. Затова и наложителен е достъп до всяка една от
посочените в описа вещи. Достъпът до помещението не предпоставя такава
констатация, а и самият ответник не твърди това включително и в молбата,
депозирана по делото на 07.03.2019 г. Връзката, която вещото лице прави между
процесните движими вещи и видяните във фоайето може
да бъде обяснена с предходно възлагана й експертиза в рамките на изпълнително
производство, но видно и от доклада на вещото лице еднозначен идентификационен
извод между предходно оценените по опис на ЧСИ и без инвентарни номера с
процесните е невъзможен. Освен това, представеният опис сочи в това помещение да
се намира само част от процесните вещи, поради което и дори да се приеме, че
познатите вещи на вещото лице от предходно извършваната оценка са именно
процесните, това не е достатъчно, за да се даде отговор на поставената задача
за оценка на всички вещи.
В съдебно заседание на 28.11.2018 г.
вещото лице сочи, че при опита й да договори дата за оглед е получила отказ.
Това наложило на 15.11.2018 г. да отиде на място в сградата на хотела и да се
легитимира със самото дело. Дадената информация от адвокат, че пречка за
осъществяване на достъпа е продажбата на вещите на трето на спора лице не се
потвърждава от заявената готовност с депозираната молба на 07.03.2019 г. от
законния представител на „И.“ АД. Освен това, на адвокатът би следвало да е
известно, че по силата на чл. 395 ал. 2 ЗСВ всяко лице, у което се намират
материали, необходими за изпълнение на възложена на вещото лице задача дължи
съдействие. При тези обстоятелства посочената пречка не съществува.
При опита на вещото лице да уговори дата
за оглед след заседанието на 28.11.2018 г. се е наложило да търси контакт с
друг адвокат при все, че достъпът до вещи, находящи
се вписания в търговския регистър адрес на управление *** ЕООД не сочи на
необходимост от адвокатска защита. Така опосредената
връзка, вместо законните представители на ответниците
лично да се ангажират с изпълнение на вмененото им задължение за съдействие при
все че още с насрочване на делото в открито заседание е указана необходимостта
от събиране на това доказателство предвид предходно осъществилата се аналогична
ситуация, логична се явява заявената от вещото лице необходимост от повторно
ангажиране представителите на ответниците да й
осигурят достъп до имуществото в хотела. Настоящият състав смята обаче, че
предвидените от процесуалния закон средства за събиране на доказателствата са
изчерпани.
Описаните от вещото лице обстоятелства
обосновават еднозначен извод за създадена от ответниците
пречка за събиране на допуснатата експертиза по смисъла на чл. 161 ГПК, касаещо въведеното от ищеца твърдение, че стойността на
продадените вещи значително превишава продажната цена. Ето защо и на основание
чл. 161 ГПК съдът приема и това обстоятелство за доказано.
По изложените съображения така предявеният
иск следва да бъде уважен.
Тъй като не е налице процесуалното
условие, обусловило предявения евентуален иск разглеждането му остава
безпредметно.
Не се установява до приключване на
устните състезания ищецът да е предявил претенции по разноските, поради което
безпредметно остава обсъждането дали такива му се дължат.
Съгласно чл. 649 ал. 6 ТЗ следващата се
държавна такса по обективно съединените искове следва да бъде възложена в
тежест на осъдената страна – „И.В.Т.“ ЕООД.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо кредиторите на несъстоятелността
на „И.“ АД, ЕИК ********* по иска с правно основание чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ на „К.Т.
Б.“ АД – в несъстоятелност и привлечен като съищец
при условията на чл. 649 ал. 3 ТЗ синдика на „И.“ АД – Р.Г.М. срещу „И.“
АД, ЕИК ******** и „И.В.Т.“ ЕООД, ЕИК ********
сделката, инкорпорирана в договор за покупко-продажба на движими вещи от
25.05.2015 г., сключен между „И.“ АД, ЕИК ******** и „И.В.Т.“ ЕООД, ЕИК ********
с ПРИЛОЖЕНИЕ 1 към договора от 25.05.2015 г., находящо
се по л. 9-19 от делото,
ОСЪЖДА на основание
чл. 71 ал. 1 ГПК вр. чл. 649 ал. 6 ТЗ „И.В.Т.“ ЕООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 4934,85 лв. – държавна
такса в производството пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване на
препис, а в частта за разноските – при условията и по реда на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: