РЕШЕНИЕ
Номер 88119.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивVII състав
На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
Секретар:Ангелинка И. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20205300501993 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, против решение №1635 от 25.04.2019 г, постановено по гр.д.
№ 3823/2018 г., по описа на Пловдивски районен съд, в частта с която е отхвърлен иска
на жалбоподателя за признаване за установено, че ответницата М. А. А., ЕГН:
**********, му дължи сумата от 112,22 лв. - неизплатена главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 17.05.2016 г., представляваща разликата между
присъдената с решението сумата от 606,97 лева до пълния предявен размер от 719,19
лв., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
14639/2017 г. по описа на ПдРС, ХV–ти състав.
В жалбата се излага съображения за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Излагат се доводи за
действителност на процесния договор и съответствието му с изискванията на чл.11,
ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК. Оспорват се изводите на съда за нарушаването на
посочените законови изисквания. Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение в отхвърлителната му част и уважаване на иска до пълния размер.
В срока по чл. 263 ГПК, не е депозиран отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на
така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето
съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради
което производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като
служебно следи за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на
ОСГТК/.
Предмет на образуваното първоинстанционно производство е
установителен иск, предявен по реда на чл.422 ГПК за съществуване на вземане-
главница- по Договор за потребителски кредит № ********** от 17.05.2016 г., ведно
със законната лихва от 15.09.2017 г. до окончателното й изплащане, за което вземане
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД се е снабдило със Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 14639/2017 г. по описа на ПдРС, ХV–ти състав.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че на
17.05.2016 г. между ищеца в качеството на кредитор и ответника в качеството на
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги при следните параметри: сума на
кредита – 750 лв.; срок на кредита 18 месеца, размер на месечна вноска по кредита –
56,54 лв., дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема -5 –то число
на месеца, ГПР – 49,90 % и ГЛП – 41,17, лихвен процент на ден 0,11 и обща дъжима
сума по кредита 1017,72 лв. Параметрите по избрания и закупен пакет допълнителни
услуги са следните: 749,88 лв.- възнаграждение за закупен пакет и 41,66 лв.- размер
на вноската. Общото задължение по договора и споразумението към датата на
сключването е 1767,60 лв., общ размер на погасителната вноска 98,20 лв. и дата на
погасяване 5-то число на месеца.
Във въззивната тези фактическите констатации и правни изводи на
първоинстанционния съд не се оспорват, ето защо тези факти следва да се приемат за
безспорни.
2
С решението си районният съд е формирал извод, че така сключеният
договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изложени са аргументи в същия
да се съдържат само абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема
и годишното оскъпяване на заема, без да е налице ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,90 % /. Приел е
още, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в
размер на 749,88 лв. е нищожна като противоречаща на императивни правни норми –
разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10 а, ал.З и ал.4 от Закона за
потребителският кредит. При този извод съдът е приел, че на основание на чл. 23 от
ЗПК, поради недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови
на кредитора само чистата стойност на предоставения финансов ресурс и е уважил
предявения иск за установяване на вземането на ищеца за неизплатена от ответника
главница по договора в размер от 606,97 лева , като е отхвърлил иска до пълния заявен
размер от 719,19 лева.
Първоинстанционното решение, в частта, с която е прекратено
производството по делото за установяване на вземането на ищеца в размер на сумата
от 239,18 лв.- договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 666,56 лв. е потвърдено с влязло в законна сила на
17.08.2020г. определение №1395 на ПдОС по в.ч.гр.д.№1573/2020г., поради което тези
вземания по договора не са предмет на разглеждане в настоящето производство.
В случая ответницата не е въвела възражения за нищожност на договора
или на отделни негови клаузи нито с отговора на исковата молба, нито до доклада по
делото. Независимо от това, с оглед трайната съдебна практика (решение №
23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 232 от 5.01.2017
г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и др.), формирана след многобройната
практика на Съда на Европейския съюз във връзка с преюдициални запитвания по
приложението на Директива 93/13/Е., вкл. по въпроса, дали съдилищата са длъжни
служебно, без наличие на възражение, да се произнесат относно неравноправност на
уговорка в потребителски договор. Съдилищата приемат, че съдът следи служебно за
наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителски договор.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11,
ал.1, т.9, 10, 11 и 12 и ал.2 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за
3
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и
условията за прилагането му, а съгласно т.10- годишния процент на разходите по
кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора. Процесният договор за кредит, състоящ се от договор и
общи условия, формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от
ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на лихвен процент, годишен
процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези
величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива
съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.19,
ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая и без да се ползват
специални знания е видно, че доколкото предоставената главница по договора е в
размер на 750 лв., а срокът за връщането й е на 18 –месечни вноски от по 56,54
лева , то общата дължима от потребителя сума по договора в размер от 1767,60
лева, включваща и възнаграждението на заемодателя за предоставен пакет
допълнителни услуги от 749,88 лева , не съответства на посочените размери на
лихвения процент /41,17%/ и на годишния процент на разходите /49,90%/. При
това положение е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, предвиждаща че
годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по- висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. Посочената разпоредба е
създадена за защита на икономическите интереси на потребителя като по- слабата
страна в правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и
целта на същите е да не допуснат той да заплати за предоставения му кредит
необосновано високо възнаграждение на кредитора. Така констатираното
несъответствие между посочените в договора размери на лихвата, ГПР и общата
сума, дължима от потребителя, се дължи на обстоятелството, че при изчисляване
на същите в тях не са включени разходите за заплащане на възнаграждението на
заемодателя за закупения пакет допълнителни услуги. С оглед характера на
посочените в договора „допълнителни услуги“, за които е предвидено
възнаграждение /приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за
4
намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на
падежа; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства/ по
естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита /, се налага изводът, че същите се отнасят за действия по усвояване и
управление на кредита, за които разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява
събиране на такси и комисионни от кредитора. При това положение следва да се
приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар. скрита
възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави /принципите
на справедливостта в гражданските и търговските отношения/ и с разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК
При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава
хипотеза, тъй като е уговорено задължение за потребителя да заплати на
заемодателя възнаграждение , което не е взето предвид при изчисляване на
посочения в договора годишен процент на разходите, в резултат на което
последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.19,
ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита.Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвид горното настоящият
състав на съда намира, че при сключването на процесния договор за
потребителски кредит е направен опит за заобикаляне на императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния
процент на разходите по кредита, а посочените в договора размери на
възнаградителната лихва и на годишния процент на разходите не съответстват на
действително уговорените такива и са нищожни. От изложеното дотук се налага
изводът, че договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от
ЗПК, отнасящи се до посочване по ясен и разбираем начин на лихвата,
годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, поради
което и съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК същият следва да се приеме за
нищожен. При това положение за ищеца, като кредитополучател, е възникнало
задължението да върне на ответника само действително получената сума по
договора в размер на 750 лв. От материалите по делото и твърденията на ищеца е
видно, че по договора е било извършено плащане от ответника в размер на 148,80 лв.
Установява се и от представеното по делото извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит (л. 47 от първоинстанционното производство), от което е видно,
че заплатени по кредита са били 148,80 лева , с които са погасени първа и част от
втора вноска по кредита. Макар доказателствената тежест да пада върху ответната
5
страна за извършените плащания и тя да не е ангажирала доказателства за тези факти,
доколкото ищцовата страна представя тези твърдения и документ-извлечение,
съдържащи неизгоден за нея факт, съдът дава вяра, че е имало извършено плащане в
този размер. В тази връзка дължимата сума за връщане по кредита е в размер на 750 лв.
- 148,80 лв. = 601,20 лв. Това е и сумата, за която следва да бъде признато за
установено, че е дължима от ответника на ищеца. С оглед на обстоятелството, че
договорът за кредит е недействителен, не са били дължими другите такси,
възнаградителни лихви, комисиони или възнаграждения по допълнителния пакет за
услуги, поради което съдът приема, че следва от преведената главница по кредита да
бъде извадена цялата заплатена сума от кредитополучателя, за да се стигне до
справедлив резултат, без да е налице неоснователно обогатяване на някоя от двете
страни.
С обжалваното от търговското дружество първоинстанционно решение е
установено вземането му срещу ответника за неизплатена главница по договора в
размер на 606,97 лева. С оглед забраната за влошаване на положението на въззивника-
ищец, установена с нормата на чл. 271, ал. 1, предл. 2 от ГПК, настоящата инстанция
приема, че решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено в обжалваната
отхвърлителна част по тази претенция- за разликата над присъдената сума от 606,97 лв.
- до пълния предявен размер от 719,19 лв.
Мотивиран от изложените съображения , Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1635 от 25.04.2019 г, постановено по гр.д. №
3823/2018 г., по описа на Пловдивски районен съд, в частта с която е отхвърлен иска
на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, за признаване за установено, че
ответницата М. А. А., ЕГН: **********, му дължи сумата от 112,22 лв. - неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № ********** от 17.05.2016 г.,
представляваща разликата между присъдената с решението сумата от 606,97 лева до
пълния предявен размер от 719,19 лв., за която е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 14639/2017 г. по описа на ПдРС, ХV–ти състав.
Решението в останалата част, е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7