Р
Е Ш Е
Н И Е №
260011
27.06.2023
год., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
на
двадесет и девети май през две хиляди
двадесет и трета година
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ :
Валентина Иванова
Секретар:
Галя Ангелова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Адм.
д. № 33 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. §19
ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК, вр. §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по повод жалба с рег.индекс № 94 К-1495-1/26.05.2020г.
по регистъра на Община Хасково, подадена от К.Д.Р., ЕГН **********,***
********************, против Заповед № 693/14.04.2020г. на Кмета на Община Хасково, с която е наредено
възстановяването на правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на Д. И. К.
върху недвижим имот, а именно: новообразуван имот в строителните граници,
определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение № 67/29.02.2000г. на
Общински съвет – Хасково, с идентификатор 77195.701.173, ж.р. «Кенана», землище
на гр. Хасково, с площ от 791 кв.м., при граници и съседи: 77195.701.169, Жил.
територия, 77195.701.591, Жил. територия, 77195.701.247, Улица, заедно с
построените в имота сгради: № 77195.701.173.1 – 1 етаж, Друг вид сграда за обитаване,
20 кв.м.; № 77195.701.173.2 – 1 етаж, Друг вид сграда за обитаване, 19 кв.м.,
Ограничения на собствеността – няма. Жалбоподателката твърди, че Заповед № 693/14.04.2020г. на Кмета на Община Хасково
засягала правата й на собственост върху ПИ с идентификатор 77195.701.173,
поради което за нея бил налице правен интерес да обжалва същата /въпреки че не
била получила съобщение за издаването й/, като я счита за нищожна
и незаконосъобразна, по
следните съображения: Заповедта била издадена възоснова на влязъл в сила план
на новообразуваните имоти за ж.р. „Кенана“, одобрен от Областния управител на
област Хасково и Решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ. със заповед №
ДС-28-3/18.09.2019г. Посочените текстове от различни нормативни актове
определяли според административния орган правното основание за издаването на
заповедта. В нея обаче липсвали фактическите основания за издаването й, които
задължително следвало да бъдат посочени, с оглед чл. 50, ал.2, т.4 от АПК.
Липсата на фактически основания за издаване на оспорваната заповед водело до
постановяването й в нарушение на материалния закон, което обосновавало нейната
отмяна. Оспорваната заповед била нищожна, поради следното: Имотът, върху който
Кметът на Общината наредил да бъде
възстановено правото на собственост на наследниците на Д. И. К., не попадал в разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗР
ЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя, предоставена на граждани по силата на
актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на
Министерския съвет. В този смисъл било и Удостоверение вх. №
94Д-2644-1/23.03.2011г., издадено от Община Хасково. Този имот праводателят й
получил по наследство от баща си – А. И. Р., починал на **.**.**** г., на когото неговият баща Ю. М. Р. го дарил с НА №
55, том I, дело № 116/1971г. Ю. М. Р. получил по силата на
замяна срещу имот, включен в блок на ТКЗС, нива от 2 декара в землището на
гр.Хасково, местността „Кенана“, която нива била от държавния поземлен фонд, за
което бил издаден НА № 12, том I, дело №
4/1971г. От съдържанието на тези документи се установявало, че процесният имот
не е бил предоставен с някакъв акт на органа, посочен в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.18, т.1, б. „г“ от ППЗСПЗЗ, Кметът на общината в
срок до шест месеца от влизането в сила на ЗСПЗЗ следва да предостави на
общинската служба по земеделие наличните данни за настъпили изменения в
земеделските земи по землища, които включват .... г)
земи, предоставени за ползване на основание на нормативните актове, посочени в
§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Данни, че процесният имот е бил включен в §4 ПЗР ЗСПЗЗ не
били предоставени, защото този имот никога не бил предмет на предоставяне с
актовете по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. С оглед на това, одобрения от Областния управител на
област Хасково със Заповед № ДС-28-2 от 02.06.2019г. план на новообразуваните
имоти за ж.р. „Кенана“, землището на гр. Хасково, в частта на ПИ 77195.701.173,
се явявала нищожна, поради пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата
на приложимата материалноправна норма /§4к ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. § 4 ПЗР ЗСПЗЗ/
и като лишена от законово основание. Нищожна се явявала и оспорваната заповед,
тъй като за нея също не били налице предпоставките на закона за издаването й от
Кмета на Община Хасково. Такова правомощие Кметът на Общината имал само в
случаите, когато имотът представлявал земеделска земя по смисъла на § 4 ПЗР
ЗСПЗЗ, а настоящият случай не бил такъв. Оспорваната заповед, респ. одобрения
от Областния управител на област Хасково със заповед № ДС-28-2 от 02.06.2019г.
план на новообразуваните имоти за ж.р. „Кенана“, землището на гр. Хасково, в
частта на ПИ 77195.701.173 се явявали нищожни, поради липса на предмет. ПИ
77195.701.173 вече бил предмет на план на новообразуваните имоти, изработен и
одорен по реда на чл.16 от ЗУТ. Възоснова на този план, одобрен с Решение №
275/06.03.2009г. на Общински съвет Хасково, със Заповед № 2090/26.11.2012г. на
Кмета на Община Хасково, на основание чл.16, ал.5 от ЗУТ праводателят на
жалбоподателката /собственик на имота към момента на издаване на заповедта/ бил
определен за собственик на новообразувания имот с идентификатор 77195.701.173.
Предмет на оспорваната заповед, респ. одобрения от Областния управител на
област Хасково със заповед № ДС-28-2 от 02.06.2019г. план на новообразуваните
имоти за ж.р. „Кенана“, землището на гр.Хасково бил поземлен имот
77195.701.173, който от 2006г. бил включен в регулацията на гр. Хасково. Този
факт се установявал и от диспозитивната част на оспорената заповед.
Разпоредбата на § 4к, ал. 7, която препращала към § 4, свързан с § 4б ПЗР
ЗСПЗЗ, уреждала възстановяване право на собственост с акт на Кмета на общината
върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване
съгласно актовете, посочени в §4. Към датата на одобряване на плана от
Областния управител – 26.06.2019г. и към датата на издаване на оспорваната
заповед, поземлен имот 77195.701.173 не бил земеделска земя, а бил включен в
строителните граници на гр.Хасково /урбанизирана територия/. С оглед на това
оспорваната заповед и одобреният план на ноообразуваните имоти в частта на ПИ
77195.701.173 /с дата 26.06.2019г./ били нищожни, тъй като с нея Кметът на
общината, респ. Областния управител се произнасяли по отношение на имот, който
не съществувал като земеделска земя. Оспорваната заповед била нищожна и в
частта, в която се възстановявала на наследниците на Д.К. и собствеността върху
построените в имот 77195.701.173 сгради. По отношение на сградите в
новообразувания имот § 4 и сл. от ЗСПЗЗ не предвиждал правна възможност за
възстановяване на собственост по административен ред, поради което заповедта в
тази част се явявал нищожна. Жалбоподателката посочва още, че оспорваната
заповед била незаконосъобразна, защото заповедта била издадена за
възстановяване право на собственост върху застроен имот, включен в
урбанизираната територия и урегулиран като жилищен имот по правилата и нормите
на ЗУТ. С оглед разпоредбата на чл.28а, ал.2 от ППЗСПЗЗ, бившите собственици,
чиито земи не могат да бъдат възстановени поради проведени мероприятия по
смисъла на § 1в от ДР, имат право на обезщетение по реда на чл.10б, ал.1 от
ЗСПЗЗ. В настоящия случай, за процесния имот имала издадено Разрешение №
425/19.08.1975г. за строеж на сграда с площ 20 кв.м. Строителството на сградата
било завършено и с Удостоверение № 2/30.01.2013г. тя била приета за търпим
строеж, тъй като попадал в условията на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. С оглед
обстоятелството, че върху процесния имот, включен през 2006г. в урбанизираната
територия, имало законно изградена сграда, той не можел да бъде предмет на
възстановяване по арг. от разпоредбата на чл.28а, ал.2 от ППЗСПЗЗ и бившият
собственик следвало да бъде обезщетен по реда на закона. ПИ 77195.701.173 не
бил идентичен със земеделската земя, собствена на Д. И. К., поради което за
неговите наследници не било налице законово основание за възстановяване на
собствеността върху този имот. Този факт се установявал и от регистъра на
новообразуваните имоти към одобрения през 2019г. план, където срещу имот
77195.701.173 в графата «Данни за собственика» били записани имената на А.И. Р.
и Д. И. К.. Оспорваната заповед обаче възстановявала правото на собственост
върху процесния имот само на наследниците на Д. И. К.. Предвид изложеното, моли
съда да постанови решение, с което да бъде отменена атакуваната заповед като нищожна или
незаконосъобразна. Претендира разноски. Жалбата се поддържа в съдебно
заседание.
Ответникът оспорва жалбата изцяло и иска отхвърлянето
й. Атакуваната заповед била законосъобразна и като такава следвало да се
потвърди. По делото се установило, че налице бил влязъл в сила план на
новообразуваните имоти, при което и според съдебната практика, в заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, кметът следвало единствено да отрази този план на новообразуваните
имоти, както било в случая. Ответникът също претендира разноски.
Заинтересованите страни Д.А.Р.,
Н.Т.М., В.Г.К., Г.Д.Д., М.Й.А. и Х.Й.Д., не се явяват и не изпращат процесуален
представител.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Атакуваната Заповед №
693/14.04.2020г. на Кмета на Община Хасково се сочи за издадена, на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ
и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, вр. §4б, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възоснова на
влязъл в сила ПНИ за ж.р. «Кенана», землище на гр. Хасково, одобрен със Заповед
№ ДС-28-2/28.06.2019г. на областния управител на област Хасково, решение по
чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 51723 по
чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4157/04.02.2020г. С нея е наредено възстановяването на правото на собственост
при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на наследниците на Д. И. К. върху недвижим
имот, представляващ, както следва: новообразуван имот в строителните граници,
определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000г. на
Общински съвет – Хасково, с идентификатор 77195.701.173, ж.р. «Кенана», землище
на гр. Хасково, с площ от 791 кв.м., при граници и съседи: 77195.701.169;
77195.701.591; 77195.701.247, заедно с построените в имота сгради: № 77195.701.173.1
и № 77195.701.173.2. Заповедта не е била връчена на жалбоподателката, видно от
представените по делото доказателства. В
хода на настоящото производство, е издадена заповед № 1715/29.09.2020г. на
кмета на Община Хасково за поправка на очевидна фактическа грешка в атакуваната
в настоящото производство негова заповед, като на съответния ред от нея –
текстът „Заедно с построените в имота сгради” да се чете „В имота има две
сгради”. Новата заповед е разпоредено да се счита за неразделна част от предходната.
Като мотив за издаването й се сочи разпоредбата на §4и ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По делото се представи цитираната в
обжалваната заповед - Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областния управител на област Хасково.
Същата се сочи за издадена на основание §4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.32 ал.1 от
Закона за администрацията и възоснова на представената документация, съгласно
т.3.8. на заповед № РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /заповед №
РД-02-14-454/22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия
за контрол към плановете по §4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Със същата е одобрен ПНИ
в М 1:1000 на жилищен район «Кенана» в землището на гр. Хасково, приет от
комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Тази заповед е била обнародвана в ДВ
бр.55/12.07.2019г., като по отношение на процесния ПИ не е била обжалвана и е
влязла в сила на 26.07.2019г., според предоставените за това данни на съда от
Областния управител на област Хасково.
Представи се и цитираната в обжалваната заповед -
скица № 4157/04.02.2020г. на процесния новообразуван имот № 77195.701.173 по
План на новообразуваните имоти на ж.р. „Кенана”, гр.Хасково, одобрен със
заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на областен управител на област Хасково. В нея
се сочи, че същият е собствен на наследници на А. И. Р. и наследници на Д. И. К..
Наследниците на същите са заинтересованите страни в настоящото производство,
видно от Удостоверение за наследници,
изх. № 2593/03.10.2017г. и Удостоверение за наследници, изх. №
262/28.04.2020г., издадени от Община Хасково. Жалбоподателката представи като
доказателства по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 186, том I, дело № 55/2013г. на нотариус Кичка Господинова,
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 55, том I, дело № 116/1971г. на съдия при Районен съд – Хасково,
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот,
включен в блок на ТКЗС № 12, том I, дело №
4/1971г. на съдия при Районен съд – Хасково, Строително разрешение № 425 от
19.08.1975г., Заповед № 2090/26.11.2012г. на кмета на Община Хасково,
Удостоверение за търпимост № 2 от 30.01.2013г., издадено от Община Хасково.
По делото се представи
още цитираното в атакуваната заповед - Решение
№ 67 от протокол № 6 от заседание на Общински съвет - Хасково, проведено на
29.02.2000г. Със същото, на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ, е одобрен
околовръстният полигон на земите по ал.2 § 4 от ЗСПЗЗ, като селищно образувание
„Кекличево стопанство” /т.1/, както и е одобрен околовръстният полигон на
земите по ал.3 § 4 от ЗСПЗЗ, като в строителните граници на гр. Хасково се
включват зоните – „Кенана”, „Куба”, „Орфей”, „Изгрев” и „Каменец”.
Прието бе като доказателство и Решение № 36-51/01.04.1998г. на Поземлена комисия-Хасково за възстановяване
право на собственост на наследниците на Д. И. К. на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на гр.Хасково.
В представеното извлечение от Регистър на
новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „Кенана“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ
77195 – територия с трайно предназначение урбанизирана. НТП на имотите „За
индивидуално застрояване“, на ред 15 фигурира процесният новообразуван имот №
77195.701.173 с площ от 791 кв.м., идентичен по номер и площ с имот, предоставен на
ползвател преди 1990г. или имот в границите на стария имот; със стар № 173 по
КП, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена площ от
ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или
на собственика към датата на приемане на помощния план – А. И. Р. и Д.К., с акт
за собственост към датата на приемане на помощния план – НА № 55/13.02.1971г.,
без данни за удостоверение за ползване, издадено преди 1990г., и за заповед на
кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по
чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - няма; име на стария собственик –
няма посочено; Решение на ПК; пореден № на имота от решението на ПК; № по
помощен план, площ по помощен план в кв.м. – не са посочени.
За цялостното изясняване на спора, съдът назначи и
изслуша заключение на вещо лице, което възприема като компетентно и
безпристрастно дадено.
При така установената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168 от АПК, съдът
достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално
допустима, като подадена от надлежно активно легитимирано лице, имащо правен
интерес от обжалването на акта, както и в рамките на законоустановения
14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, тя се явява
неоснователна.
На първо място съдът счита, че следва да
отговори на оплакванията за нищожност на обжалвания акт. В тази насока намира
следното: Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В
зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът
може да се прецени като нищожен или като незаконосъобразен, като в първия
случай следва да се прогласи неговата нищожност, а във втория - да се отмени
като незаконосъобразен, на основанията, посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в
АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, то съдебната практика и теория възприема критерия, че
такава нищожност е налице, когато са налице петте основания за
незаконосъобразност, визирани в чл.146 от АПК, когато нарушенията им са особено
съществени, т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и
недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.
Нищожен ще
бъде само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че
актът изначално, от момента на неговото издаване, не поражда правните
последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстрани от правния мир чрез прогласяването на тази нищожност. Съобразно това и
с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила съответните критерии, възоснова на които да се извърши
преценка кога един порок води до нищожност и кога само до незаконсъобразност. В
този смисъл основание за нищожност би била некомпетентност на органа, издал
съответния акт, какъвто порок в случая не е налице. По отношение на формата
като основание за нищожност на административния акт порокът трябва да е
дотолкова сериозен, че практически да води до липса на форма и съответно в този
случай ще липсва волеизявление. Формата е самостоятелно основание за валидното
действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на
акта, чиято проявна форма се определя от степента на порока. Атакуваната в
настоящото проиводство заповед е в предписаната от закона форма, поради което
няма онование да се приеме на това основание за нищожна.
Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са също основание за нищожност в
случай, че те водят до липса на волеизявление. Приема се, че нарушението на
административно производствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържането на акта и в случай, че без него би могло да
се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
По делото липсват данни, от които да следва извод, че при издаването на
обжалваната заповед са допуснати толкова съществени нарушения на правилата в
административното производство.
Нарушенията
на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт,
който изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на
каквото й да е основание и изобщо възможност да се издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на
посоченото основание. Навежданите в настоящото производство доводи касаят
изцяло законосъобразността на заповедта на Кмета, а не нейната нищожност.
Като краен
извод съдът намира наведените доводи за нищожност за неоснователни.
Оплакванията
за незаконосъобразност, визирани в жалбата, съдът ги намира също за
неоснователни.
Процесната заповед е издадена при спазване на
процедурата по одобряване на ПНИ. Заповедта е издадена от лице с установена
материална компетентност за това, като е и законосъобразна, т.к. съответства на
приетия план на новообразуваните имоти и регистъра към него. В случая е било
изпълнено изискването на разпоредбата на чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ относно
точното съдържание на атакуваната заповед с всички изискуеми индивидуализиращи
имота характеристики, като към нея е била приложена и скица на процесния имот.
Процесната заповед е издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а,
ал.1 от ППЗСПЗЗ, според които разпоредби - възстановяването, съответно
придобиването, на правото на собственост върху новообразуваните имоти се
извършва със заповед на кмета, възоснова на влязъл в сила план на
новообразуваните имоти по чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Така в настоящото
производство предмет на контрол може да бъде само съответствието на издадената
заповед на кмета за конкретния имот с влезлия в сила план на новообразуваните
имоти. Съгласно § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се
одобрява от областния управител. Заповедта се обнародва в "Държавен
вестник", разгласява се чрез средствата за масово осведомяване,
включително чрез два централни ежедневника, и се обявява на подходящи места с
публичен достъп в сградите на общината и кметството. Жалби срещу одобрения план
на новообразуваните имоти могат да се подават пред административния съд в
14-дневен срок от обнародването на заповедта в «Държавен вестник». По делото не
са ангажирани доказателства, че жалбоподателката или друго заинтересовано лице
са оспорили плана на новообразуваните имоти, поради което по отношение на
предвиденото в него той е влязъл в сила. Заповедта, издадена по реда на §4, т.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ, не може да има друго съдържание, освен записванията в плана на
новообразуваните имоти. Съгласно посочените като основание за издаване на
процесната заповед разпоредби на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от
ППЗСПЗЗ, кметът действа при условията на обвързана компетентност, като е длъжен
да издаде заповед за възстановяването, съответно придобиването, на правото на
собственост върху новообразуваните имоти, съответстваща на данните от влезлия в
сила план на новообразуваните имоти. Такова пълно съответствие е налице и в
случая. Всички възражения на жалбоподателката по същество относно посочените в
заповедта собственици на имота, не могат да стоят на разглеждане в настоящото
производство по оспорване на тази заповед. При наличие на спор за материално
право за новообразувания имот същият не може да се разреши в административното
производство, а е предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред.
Разрешаването на спора, съгласно § 4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, може да бъде
основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.
В
гореизложения смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС, в т.ч. по решение №
17039/22.12.2012 г. по адм. д. № 11334/2010 г., решение № 3090/01.03.2012 г. по
адм. д. № 7585/2011 г. и решение № 46/04.01.2008 г. по адм. д. № 9333/2007 г.
Предвид изложените съображения,
жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед на това и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.143, ал.4 и чл.144 от АПК, вр. Тълкувателно
решение № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС, жалбоподателката следва
да бъде осъдена да заплати в полза на ответника деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен от съда по
правилото на чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПрП.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 172, ал.2 пр. посл, вр. ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба с рег.индекс № 94 К-1495-1/26.05.2020г. по регистъра на Община Хасково, подадена
от К.Д.Р., ЕГН **********,*** ***************, против Заповед № 693/14.04.2020г. на Кмета на Община Хасково, неразделна част от
която е Заповед № 1715/29.09.2020г. на кмета на Община Хасково за поправка на
очевидна фактическа грешка в първата заповед.
ОСЪЖДА К.Д.Р., ЕГН **********,***
**********************, да заплати на Община Хасково, пл. «Общински» № 1,
Булстат *********, сумата от 100 лева деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщението и връчването му
на страните.
СЪДИЯ : /п/
не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар: М.
С.