МОТИВИ към
присъда от 18.11.2020г. по НОХД № 3109/ 2020г. по описа на
Варненския Районен Съд, 13 наказателен състав
Производството
пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от Районна
Прокуратура-Варна обвинителен акт против
Т.К.Д. за
престъпление от общ характер по чл.194 ал.1 от НК – затова,
че на 31.07.2019г. в гр. Варна, отнел
чужда движима вещ - лазерна ролетка марка „Бош" модел „PLR 40 40М" на
стойност 199 лева, от владението на С.Б.К., собственост на „Д.Б." АД ***,
без съгласието на владелеца и собственика, с намерение противозаконно да я
присвои.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от
НПК, като по искане на подсъдимата бе проведено съкратено съдебно следствие. Същата, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че направените
самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и вещите лица
и не се събираха доказателства за фактите , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното
против подс.Д. обвинение, счита че
същото е доказано с оглед събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и при приетата процедура на чл.371 т.2 от НПК. Пледира
на подс.Д. за извършеното от него деяние да му бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода” към минимума с подходящ изпитателен срок.
Подс. Д. участва в производството лично и със служебно назначен
процесуален представител. В хода на досъдебното
производство е признал авторството на деянието. Самопризнания
прави и в хода на съкратено съдебно следствие, като признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С последната си дума изразява съжаление, заявява че работи.
Процесуалният представител на подс. Д. - адв. Д., в пледоарията си се присъединява към предложението на
прокурора като вид и размер на наказанието.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят С.Б.К.
бил помощник - управител и МОЛ магазин „Мосю Бриколаж" в гр. Варна, който
е собственост на фирма .Д.Б." АД ***. В магазина били изложени множество
стоки, между които и лазерна ролетка марка „Bosch",
модел „PLR 40 40 М". Съгласно инвентаризационен протокол
на търговското дружество предлагащо за продажба веща тя била с пазарна стойност
199 лева. Лазерната ролетка марка „Bosch", модел „PLR 40 40 М", била изложена на щандовете в магазин
„Мосю Бриколаж" - гр. Варна за продажба.
На 31.07.2019г. подс. Д. около
17:16 часа, влязъл в магазин „Мосю Бриколаж" в гр. Варна,
находящ се на ул. „Вяра" № 3, с идеята да отнеме
вещ на значителна стойност и така да си набави парични средства по неправомерен
начин. Предварително бил видял страничен изход ползван
от персонала, през който можел да напусне магазина без
да бъде забелязан и без да премивана касова зона. В
изпълнение на намисленото подс. Д. се приближил
до рафта, на който били изложени за продажба лазерни ролетки. Взел една от тях марка „Bosch", модел „PLR 40 40 М"и я
поставил в носена от него черна торбичка, която извадил от джоба на бермудите
си. След като отнел веща веднага напуснал магазина, но
не през касовата зона за клиенти, а през един от аварийните изходи.
Един от служителите на магазина забелязъл
напускането на магазина на подс. Д., като го усъмнило
излизането на лице не работещо в търговския обект през аварийния изход и
съобщил за този факт на помощник -управителя - св. К..
Описал извършителя като облечен с червена фланелка и бермуди. Св. К. решил да прегледа записите от охранителните камери и на тях
видял извършената кражба. Камерите били заснели всички
подробности на деянието - вида и облеклото на извършителя и характерните му белези
/татуировка на дясната му ръка/, вещта, която взема и прибирането й в торбичка,
както и напускането на магазина. Св. К. подал жалба за кражбата в Трето
РУ - Варна и предоставил за нуждите на разследването записите от охранителните
камери с протокол за доброволно предаване /л. 37 от ДП/.
По кражбата започнал да работи св. К* - разузнавач в Трето РУ - Варна. След
като снел сведение на тъжителя, св. К* прегледал записите от охранителните
камери в магазин „Мосю Бриколаж" в гр. Варна. На
тях видял извършителя и деянието му. На записа св.
К*
категорично разпознал подс. Д. като автора на
кражбата, тъй като Д. бил криминално проявен и бил познат лично на полицейския
служител. Св. К*
призовал подс. Д. лично по телефона, като след
личното му явяване в РУ му снел сведение. Пред св. Костадинов обвиняемия признал за кражбата като заявил, че ролетката
продал на непознато лице в района на централен пазар в гр. Варна.
В хода на разследването била назначена и
изготвена съдебно оценителна експертиза, чието заключение съдът кредитира
изцяло като дадено обективно, безпристрастно и пълно. От него се установява,
че общата стойност на инкриминираните вещи е 199 лева.
В хода на досъдебното производство е била
изготвена ВИДЕО - ТЕХНИЧЕСКА и ЛИЦЕВО -ИДЕНТИФИКАЦИОННА експертиза № 302. При изследване на
записите от охранителните камери от магазин „Мосю Бриколаж", вещите лица
сочат, че записа е автентичен и с качество, което позволява при предоставен
сравнителен материал, заснет при подходящ ракурс, да се изготви и
лицево-портретна експертиза. Според експерта на записите се вижда как на
31.07.2019г., точно в 17:16 часа, лице от мъжки пол, облечено с червена блуза с
къс ръкав, тъмни къси спортни панталони с бели линии, обуто с черни спортни обувки
и преметната чанта през рамо, влиза в магазина и обикаля стелажите. В 17:17:18 часа застава пред стелаж, взема вещ с правоъгълна форма,
изважда черна торбичка от заден джоб на панталона, поставя вещта в нея и излиза
от полезрението на камерите точно в 17:19:03 часа, носейки торбичката с
открадната вещ в ръка. Заключението на
лицево-портретната експертиза е категорично -лицето от мъжки пол, описано по -
горе, категорично е подс. Т.К.Д., като се описват облеклото,
анатомичните му белези, татуировките и т.н..
Подс. Т.К.Д. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, не работи, осъждан, с ЕГН: **********.
Горната фактическа обстановка, принципно
безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото - самопризнанията на подс. * които
са доказателствено обосновани от писмените доказателства по Досъдебното
производство, докладна записка, протоколи за разпит на свидетели и обвиняем,
разписка, протокол за разпознаване с фотоалбум, съдебно-оценителна експертиза,
справка за съдимост, докладни записки, писма
и други, инкорпорирани по реда на
чл.283 от НПК, чиито съвкупен анализ не
налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Подс. Т.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 194 ал.1от НК – затова, че на 31.07.2019г.,
в гр. Варна, отнел чужда движима вещ - лазерна ролетка марка „Бош" модел
„PLR 40 40М" на стойност 199 лева, от владението на С.Б.К., собственост на
„Д.Б." АД ***, без съгласието на владелеца и
собственика, с намерение противозаконно да я присвои.
Обект на престъплението са обществените
отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално упражняване на
правото на собственост и на имуществените права, свързани с неговото
придобиване, упражняване и запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено от подсъдимия чрез действия – отнемане на ролетката, изнасянето и
от магазина и
последвалото разпореждане с него. С факта на отнемането на вещите
и отдалечаването
от мястото подс. Д. е
установил фактическата власт върху тях. С това е реализирала вредоносния резултат, с който престъплението е
довършено.
От субективна страна при осъществяване на
деянието подс. Д. е действал при форма на вината пряк умисъл. Той добре е
осъзнавал, че инкриминираните вещи са чужда собственост, както и че предприема
действия с цел да лиши собственика им от фактическата власт, като при това е
предвиждал и пряко е целялаустановяването на своето владение върху нея .
При горните констатации, и тъй като прие, че
възведеното против подсъдимия обвинение в тази му част е доказано по несъмнен
начин по см.чл.303 ал.2 от НК със събраните в съдебното производство
доказателства, съдът призна
Д. за виновен в извършването на престъплението по чл. чл. 194 ал. 1 от
НК. .
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази
следното:
Отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът установи предходна съдимост невлияеща на квалификацията. Същевременно, като смекчаващи отговорността на
подс.Д. обстоятелства
съдът възприема поведението му в хода на досъдебното производство, където е
признал авторството на деянието, както и изразеното от него съжаление. Поради това и като взе предвид, невисоката степен на обществена
опасност на подс. Д.
и високата степен на обществена опасност на престъплението с
оглед значителния ръст на посегателствата против собствеността на територията
на Р.България, съдът прие, не са налице основанията да бъде наложено наказание
на подс.Д. по реда на чл. 54 от НК.
Същевременно съдът отчете, че направеното
самопризнание по време на съдебното следствие не следва в конкретния случай да
се приема като смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от
06.04.2009 г. постановено по Тълк. дело № 1 от 2008 г. на ОСНК на ВКС), тъй
като признаването на фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира
допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията,
съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание
е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва
безусловно да води до прекомерно снизхождение.
Поради
това, като взе предвид степента на обществена опасност на подс.Д. изводима и от интензитета на престъпната и дейност, и
високата степен на обществена опасност на престъплението, съдът приложи
задължителната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58 „а” от НК и определи наказание на подс.Д. при условията
на чл.54 от НК при баланс на
отегчаващите и смекчаващите отговорността му обстоятелства от 9 месеца
„лишаване от свобода”, към минималния предвиден в чл.194 ал.1 от НК размер.
След определяне на това наказание като размер, съобразно нормата на чл.58”а”
ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и наложи на подс.Георгиева да
изтърпи наказание от 6 месеца „Лишаване от свобода”.
При преценка на начина на неговото изтърпяване, съдът
съобрази, че не е
налице законова пречка по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, доколкото подсъдимия е
не бил осъждан за извършени престъпления от общ характер. За
неговото поправяне не е наложително да изтърпи наложеното наказание, поради
което и го отложи с изпитателен срок от 3 години.
Съда на осн. чл. 25,
ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът ГРУПИРА наложеното на подсъдимия наказание по
настоящото дело с наложеното наказание по НОХД № 1754/2020г. на РС-ВАРНА
в размер на лишаване от свобода от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което е било отложено с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, като определи подсъдимия да изтърпи по-тежкото
от така определените наказания, а именно наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на осн.чл.66 ал.1 НК
изпълнението на наказанието се ОТЛАГА
за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият да
заплати направените по делото разноски в размер на 344.43 лева, в полза на
бюджета на ОД-МВР-Варна.
Като причини за осъществяване на деянието
съдът възприе незачитане на установения в Р.България правов ред и чуждата
собственост.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
