РЕШЕНИЕ
№ 8231
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110106365 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от С. Г. Д. , ЕГН:**********, и А. Г.
Д., ЕГН:**********, и двамата с адрес: адрес, действащи със съгласието на М. В. Д., с
ЕГН:**********, с адрес: адрес, съдебен адрес: адрес, чрез адв. К. А. С. срещу ЮЛ, с
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от А.С.А., с която се
иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат сумата в
размер на 3559.69 лева - главница за доставена топлинна енергия, сумата в размер на
505.24 лева - мораторна лихва за забава, начислена за периода 31.07.2008г. -
07.12.2010г., както и сумата в размер на 343.25 лева - разноски по делото, за което
вземане е издаден изпълнителен лист от 09.08.2011 г. по гр. д. №179/2011г., по описа на
СРС, 90 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело №*** на ЧСИ С.Я.,
поради обстоятелството, че сумата е погасена по давност.
Твърди се, че спрямо В.Г.Д. е било проведено заповедно производство, което е
завършило с влизане в сила на Заповедта за изпълнение и издаване на изпълнителен лист за
посочените суми. След кончината на В.Г.Д., на негово място като длъжници по
изпълнителното дело са конституирани неговите дъщери Г.В.Д. и М. В. Д.. М. В. Д. се
отказва от наследството на своя баща с отказ от наследство, вписан в специалната книга на
СРС под №1153/01.12.2014г. Г.В.Д. почива на 03.04.2020г., като оставя за свои наследници
З.Д.Д., А.Д.Д., А. Г. Д. и С. Г. Д.. З.Д.Д. и А.Д.Д. са се отказали от наследството от М. В. Д.,
като отказите им са вписани в специалната книга на СРС съответно под №962/15.07.2020г. и
№934/10.07.2020г. С разпореждане на ЧСИ С.Я., като длъжници по изпълнителното
производство са конституирани настоящите ищци А. Г. Д. и С. Г. Д..
Поддържа се, че с молбата за образуване на изпълнително дело въз основа на
процесния изпълнителен лист, на основание чл. 116, б. „В” от ГПК се прекъсва давността, с
която се погасява самото вземане. От този момент започва да тече нова давност, която се
прекъсва с всяко валидно предприето изпълнително действие. Твърди се, че на 16.11.2018г. е
1
наложен запор върху банкова сметка на конституирания длъжник Г.В.Д.; като това е
последното валидно извършено изпълнително действие, годно да прекъсне започната да тече
погасителна давност. След тази дата, в периода от 16.11.2018г. до 16.11.2020г., не са
извършвани изпълнителни действия, които действия да са годни да прекъснат започналата
да тече погасителна давност, а на 16.11.2020год., на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК,
изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона. Сочи се, че погасителната
давност е изтекла на 16.11.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която исковете се
оспорват като неоснователни.
Оспорва се легитимацията на ищците като наследници на длъжника В.Г.Д.. Сочи се, че
за процесните вземания приложение намира разпоредбата на чл. 117 ал. 1 от ЗЗД. Поддържа
се, че в рамките на приложимия петгодишен давностен срок са предприети действия по
принудително изпълнение и давността за вземането е прекъсната за първи път с депозиране
на молбата за образуване на изпълнителното дело (вх. № 31119/19.09.2011г.). Поддържа се,
че с оглед настъпилата в хода на изпълнителното производство смърт на длъжника на
17.11.2014г., делото е било спряно по силата на закона (арг. чл. 432 ал. 1 т. 3 ГПК във вр. чл.
229 ал. 1 т. 2 ГПК), считано от датата на прекратяване правосубектността на лицето до
конституирането на неговите наследници през 2016г. чрез изпращането на нарочни за целта
съобщения. Сочи се и, че към настоящия момент давността отново е спряла да тече, поради
предявяването на настоящия иск, чрез подаването на процесната Искова молба вх. №
35049/05.02.2024г. по деловодния опис на СРС (арг. чл. 115 б. „ж“ ЗЗД. В този смисъл -
Решение № 50017/27.03.2023г. по гр.д. № 720/2022г. по описа на ВКС, IV г.о., според което
законът свързва началото на погасителната давност с изискуемостта, т.е. с възможността
кредиторът да иска изпълнение (чл. 114 ЗЗД), и го санкционира при бездействие - с изтичане
на давностния срок кредиторът губи държавната защита по принудителното изпълнение, а
длъжникът може да изпълни само доброволно (чл. 118 ЗЗД). Поддържа се и, че поради
обявеното извънредно положение на територията на Република България и съгласно Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, изменен с Държавен вестник
бр. 34 от 09.04.2020г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение на
20.05.2020г. спират да тека определени изрично посочени срокове. Един от тези
законоустановени срокове е срокът на погасителната давност. Твърди се, че на дата
05.12.2019г. дружеството отново е инициирало извършването на актуално имуществено
проучване, респ. предприемането на конкретни изпълнителни действия, чрез подаването на
нарочна Молба вх. № 57802/05.12.2019г. На дата 03.11.2021г. отново е подадена молба за
предприемане на действия по обезпечаване и принудително реализиране вземането на
взискателя. Същата е входирана под № 46046/03.11.2021г. по деловодния опис на СИ.
Иска се да бъдат приобщени по делото № *** по описа на ЧСИ С.Я., рег. № *** към
КЧСИ и по ч.гр.д. № 179/2011г. по описа на СРС, 90 с-в.
Претендират се разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа
страна следното:
Наследодателят на ищците В.Г.Д. от една страна и ЮЛ от друга страна са били страни
по ч.гр.д. №179/2011 г. на Софийския районен съд, 90 състав, по което на 12.01.2011 г. е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
На 09.08.2011 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ЮЛ за сумите: 3559.69 лева -
главница за доставена топлинна енергия, сумата в размер на 505.24 лева - мораторна лихва
за забава, начислена за периода 31.07.2008г. - 07.12.2010г., както и сумата в размер на 343.25
2
лева - разноски по делото
По молба на взискателя ЮЛ от 19.09.2011 г. е образувано изп.дело №*** по описа на
ЧСИ С.Я.. С молбата са възложени на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ
да определя начина на изпълнението.
Със запорни съобщение с изх. № № 17327 и 17328 от 17.04.2012 г., отправени до ЮЛ
и ЮЛ са наложени запори върху всички банкови сметки на длъжника В.Г.Д..
На 27.04.2012 г, съдебният изпълнител е наложил възбрана върху собствения на
длъжника недвижим имот. – ап. № ***, находящ се в адрес.
В периода от 15.06.2012 г. до 19.11.2014 г. в следствие на приложените изпълнителни
способи по изпълнителното дело са постъпвали плащания.
На 19.12.2014 г. е изготвено постановление за възлагане след проведена публична
продан на собствен на длъжника недвижим имот.
С молба от 02.10.2014 г. взискателят е поискал да бъдат наложени запори върху
вземания на длъжника.
С разпореждане от 02.09.2016 г. съдебният изпълнител е конституирал като длъжници
на починалия В.Г.Д. -Г.В.Д. и М. В. Д.. Наложен е и запор върху трудовото възнаграждение
на М. В. Д..
С молба от 18.10.2016 г. М. В. Д. е представила на съдебния изпълнител
удостоверение за отказ от наследството на В.Г.Д. и с разпореждане от същата дата
съдебният изпълнител е прекратил производството спрямо нея.
С молба от 28.12.2016 г. взискателят е поискал да бъдат наложени запори върху
вземанията на длъжниците за трудови възнаграждения и пенсии, както и на притежавани от
тях банкови сметки.
С разпореждане от 05.11.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника
Г.В.Д. в ЮЛ.
С молба от 05.12.2019 г. взискателят е поискал да бъдат наложени запори върху
вземанията на длъжниците за трудови възнаграждения, както и да бъде насочено
изпълнение чрез опис и оценка на движими вещи.
С молба от 03.11.2021 г. взискателят е поискал да бъдат наложени запори върху
вземанията на длъжниците за трудови възнаграждения, както и да бъде насочено
изпълнение чрез опис и оценка на движими вещи.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
3
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само
тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че
ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен
срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо,
тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с
правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. №
2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска
по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на
основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във
връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание,
в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК
(отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия
ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна
давност. / в т.см. са определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г.
о., определение №60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение №
6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.
4
За настоящия съдебен състав най-ранната дата, за която може да се приеме, че
заповедта е влязла в сила е 09.08.2011 г.- датата на която е издаден изпълнителен лист. Ето
защо съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 179/2011г. по описа на
Софийски Районен Съд, 90 състав е влязла в сила на 09.08.2011 г.- Също така следва да се
съобрази, че страните не спорят относно обстоятелството, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила в хипотезата на чл.416, предл.1 ГПК. От този момент е започнала да тече
давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която изтича на 09.08.2016 г.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело -
№№*** по описа на ЧСИ С.Я.- 19.09.2011 г. давността не е изтекла. Към този момент е
действало Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС
Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС,
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе
дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност – според касационната
инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С това решение бе обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.
С Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС бе
прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС
На основание нормата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено тълкувание по отношение на погасителната давност
– според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години.
В процесния случай по изпълнителното дело са са извършвани изпълнителни действия
и е поискано извършването на такива през периоди по-кратки от две години и
изпълнителното производство не е перемирало.
За последен път давността е прекъсната на 03.11.2021 г. и след като новата давност за
вземането е започнала да тече от 03.11.2021 г.,то същата би изтекла на 03.11.2026 г.
Така новата 5-годишна давност не е изтекла към датата на депозиране на исковата
молба/05.02.2024 г./
Ето защо позоваването на изтекла погасителна давност по отношение на сумите,
описани в исковата молба- предмет на изп. дело *** по описа на ЧСИ С.Я. не намира опора
в доказателствата по делото и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответната страна се
присъждат деловодни разноски в размер на 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1
5
от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 439 от ГПК на С. Г. Д. ,
ЕГН:**********, и А. Г. Д. , ЕГН:**********, и двамата с адрес: адрес, действащи със
съгласието на М. В. Д., с ЕГН:**********, с адрес: адрес, съдебен адрес: адрес, чрез адв. К.
А. С. срещу ЮЛ, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от
А.С.А., за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не му
дължат сумата в размер на 3559.69 лева - главница за доставена топлинна енергия,
сумата в размер на 505.24 лева - мораторна лихва за забава, начислена за периода
31.07.2008г. - 07.12.2010г., както и сумата в размер на 343.25 лева - разноски по делото,
за което вземане е издаден изпълнителен лист от 09.08.2011 г. по гр. д. №179/2011г., по
описа на СРС, 90 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело №*** на
ЧСИ С.Я., поради обстоятелството, че сумата е погасена по давност.
ОСЪЖДА С. Г. Д. , ЕГН:**********, и А. Г. Д. , ЕГН:**********, и двамата с адрес:
адрес, действащи със съгласието на М. В. Д., с ЕГН:**********, с адрес: адрес, да заплатят
на ЮЛ, с ЕИК:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева-разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6