Р Е
Ш Е Н
И Е
260275/20.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 24.09.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 2434 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Арх. В.С.Б. против НП № В-23-33/20.12.2019
г. на началник РДНСК-Варна, с което на основание чл. 232
ал.1 т.2 от ЗУТ му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева за нарушение на
чл. 148 ал.2 изр.2 от ЗУТ.
С жалбата се оспорва фактическата обстановка, посочена
в НП. Твърди се, че издаденото НП е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди
се, че издаденото от въззивника в качеството му на главен архитект на Община –
Варна Разрешение за строеж е издадено, с оглед цялата събрана
проектна документация. Излага се твърдение, че при извършването на служебна
проверка, контролният орган неправилно е определил категорията на строежа като
шеста, като е приел, че същият следва да се дефинира като втора категория.
Извежда се извод, че съгласно пар.5, т.35 от ДР на ЗУТ и пар.1, т.44 от ДР на
Закон за управлението на отпадъците третирането на отпадъците са дейностите, не
само по оползотворяването и обезвреждането, но включително подготовката преди
оползотворяването или обезвреждането. Поради което и категорията на строежа
следва да бъде не шеста, а втора, като с това предопределя и изискването на
одобрен инвестиционен проект. Твърди се, че за третирането на отпадъци няма да
се осъществява с инсталацията, за която е издадено Разрешението за строеж.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован
се представлява от адв. Р., който поддържа жалбата с наведените в нея
основания. Иска се НП да бъде отменено.
В
съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител
ю.к. Кармине, която оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде
потвърдено. Излага доводи за необоснованост на приетата съдебно-техническа
експертиза.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи
следната фактическа обстановка:
На 09.05.2018 г. св. Р.В.
– Главен инспектор в РДНСК – Варна е извършил служебна проверка на наличните
строителни книжа и законосъобразността на издаденото от главния архитект на
Община – Варна по
реда на чл.156 от ЗУТ на Разрешение за
строеж №42/18.03.2019г.,
издадено от Главен архитект на Община Варна за: „Монтаж на инсталация за
сортиране, балиране и временно съхранение на отпадъци и автокантар",
находящ се в ПИ с идентификатор 72709.516.1021 по КК на гр.Варна, кв.28 по
плана ЗПЗ, землище на с.Тополи, община Варна.
Разрешението
за строеж е издадено на основание чл.148 и чл.153, ал.1 от ЗУТ, във връзка с
чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ, като строежа е квалифициран в шеста категория по чл.137,
ал.1, т.6, от ЗУТ.
Проверяващия
приел, че предвидената инсталацията за сортиране, балиране, временно съхранение
на отпадъци, представлявала инсталация за предварително третиране на отпадъци,
съгласно разпоредбите на Глава трета, раздел II от Наредба №6/2013г. за
условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други
съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.
Разрешение за строеж, съгласно чл.148, ал.4, изр. първо от ЗУТ, за
строежи втора категория се издава въз основа на одобрени инвестиционни проекти.
Разрешение за строеж №42/18.03.2019г. за: „Монтаж на инсталация за
сортиране, балиране и временно съхранение на отпадъци и автокантар",
находящ се в ПИ с идентификатор 72709.516.1021 по КК на гр.Варна, кв.28 по
плана ЗПЗ, землище на с.Тополи, община Варна, е било издадено без одобрени
проекти, в нарушение на чл.148, ал.4, изр. първо от ЗУТ, като строежа е бил
квалифициран в шеста категория по чл.137, ал.1, т.6, от ЗУТ.
АНО приема, че съгласно разпоредбите на чл.137, ал.1, т.2, буква
"г" от ЗУТ и чл.4, ал.4 от Наредба №1/2003г. за номенклатурата на
видовете строежи, съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци са втора
категория.
Третиране на отпадъците, съгласно §5, т.35 от ДР на ЗУТ и §1, т.44 от
ДР на закона за управлението на отпадъците /ЗУО/ са дейностите по
оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди
оползотворяване или обезвреждане. Предвидената инсталацията за сортиране,
балиране, временно съхранение на отпадъци, представлява инсталация за
предварително третиране на отпадъци, съгласно разпоредбите на Глава трета,
раздел II от Наредба №6/2013г. за условията и изискванията за изграждане и
експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и
обезвреждане на отпадъци.
Разрешение за строеж, съгласно чл.148, ал.4, изр. първо от ЗУТ, за
строежи втора категория се издава въз основа на одобрени инвестиционни проекти.
Поради това АНО е приел, че Разрешение за строеж №42/18.03.2019г. за:
„Монтаж на инсталация за сортиране, балиране и временно съхранение на отпадъци
и автокантар", находящ се в ПИ с идентификатор 72709.516.1021 по КК на
гр.Варна, кв.28 по плана ЗПЗ, землище на с.Тополи, община Варна, е издадено без
одобрени проекти, в нарушение на чл.148, ал.4, изр. първо от ЗУТ, като по този
начин са били нарушени изискванията на чл. чл.148, ал.4, изр. първо от ЗУТ. Въз основа
на посочените констатации св. В.
съставил на въззивника АУАН за нарушение на цитираните разпоредби, въз основа
на който на основание чл. 232 ал.1 т.2 от ЗУТ е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника.
В
хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя.
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и заверено
копие на преписка за издаване на разрешение за строеж №42/2019г..
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление, относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установеното фактическа обстановка
направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- от Началника на РДНСК Варна.
Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото
във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Като
разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото НП, относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в
срока за обжалване, от надлежната страна
по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е приета за разглеждане от съда. С нея се
иска отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът
счита, че административно наказателното производство, образувано по отношение
на въззивната страна е проведено правилно и законосъобразно. Наказателното
постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и по
съществото си е основателна, поради следните
съображения:
Производството пред РДНСК Варна е инициирано служебно, за проверка на
законосъобразността на Разрешение за строеж №42/2019 за обект „Монтаж на инсталация за сортиране,
балиране и временно съхранение на отпадъци и автокантар".
Съдът намира, че
административнонаказващият орган правилно е приел, че въззивникът е нарушил
разпоредбите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове, като е съотнесъл фактите
към хипотезата на правната норма.
По настоящото дело следва да се определи дали при изграждането
на строеж на инсталацията за
сортиране, балиране и временно съхраняване на отпадъци и автокантар е
задължително представянето на документите по чл.143 ал.1 т.1 и чл.144 ал.1 т.3
и т.5 от ЗУТ, по чл.143 ал.1 т.2 от ЗУТ и по чл.144 ал.2 от ЗУТ.
Поради така
възникналия правен спор съдът обсъди разпоредбата на чл.49, Раздел ІІ
„Съоръжения и инсталации за предварително третиране на отпадъци“, Глава трета
от Наредба № 6/27.08.2013г. за
условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други
съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци,
съоръженията и инсталациите за предварително третиране на отпадъци (сепариране,
опаковане, балиране, нарязване, раздробяване и др.), според която
те се предвиждат по точка 1 като
спомагателни обекти към основните съоръжения и инсталации за
оползотворяване и обезвреждане на отпадъците или по точка 2 като самостоятелни обекти за третиране на
отпадъци. В
същата наредба в чл.50 ал.1 е посочено, че
съоръженията и инсталациите за предварително третиране на отпадъците
(устройства за сортиране, вибросита, инсталации за раздробяване и сепариране, в
т.ч. дробилки, мелници, магнитни, балистични и други сепаратори, преси,
претоварни съоръжения, инсталации за брикетиране, балиране, опаковане и др.)
трябва да осигуряват защита на околната среда в същата степен както основното съоръжение.
В настоящия
случай следва да се посочи дефиницията изведена в §1 т.35 от ДР на ЗУТ, където е посочено
изрично, че „третиране на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или
обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване
или обезвреждане; идентично определение се съдържа и в §1 т.44 от ДР на Закона
за управление на отпадъците.
Съгл.чл.7 ал.1
от Наредба №6/2013г съгласуването и одобряването на проектите на депата и на
съоръженията и инсталациите за оползотворяване и обезвреждане по Глава трета
„Други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци“
се извършват при условията и по реда на Глава осма, раздел ІІ „Съгласуване и
одобряване на инвестиционните проекти“ от ЗУТ.
Съобразно представената по делото документация може да се изведе
извод, че се касае за самостоятелен обект, в който се извършва третиране на
отпадъци съгл.чл.49 т.2 от Наредба № 6/27.08.2013г.. Съгл.чл.137 ал.1 т.2 б.“г“
от ЗУТ и чл.4 ал.4 от Наредба № 1/2003г за номенклатурата на
видовете строежи, съоръженията и инсталации за третиране на отпадъци са строежи
втора категория. Поради това съдът приема, че неправилно е прието, че се касае
за строеж пета категория по чл.137 ал.1 т.5 б.“б“ от ЗУТ
според удостоверението за въвеждане в експлоатация от Гл. архитект на
Община Варна, приложено към заявлението за издаване на разрешението за строеж.
По въпроса за незаконосъобразността на Разрешение за строеж №42/18.03.2019г.,
издадено от Главен архитект на Община Варна. По делото е установено, че разрешението за строеж
издадено от нарушителя е отменено със Заповед
№ДК-11-ВН-03/04.04.2019г на началника на РО НСК – Варна (с променено
наименование РДНСК-Варна). Същата е била обжалвана пред Административен
съд Варна, като с влязло в сила решение е била и е породила правни последици,
задължителни за неговите адресати. С отмяната на заповедта на главния архитект е осъществен
признака от състава по чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ – издаден акт от посочената категория в нарушение на правната норма на чл.153 от ЗУТ. С оглед на
изложеното, издаденото НП при наличие на влязла в сила заповед за отмяна на
заповедта на нарушителя, съответства на материалния закон.
Нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност по
чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ – санкционна норма, предвиждаща административно наказание
за длъжностно лице, което съгласува, одобри или издаде строителни книжа в
нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането
и строителството, както и на действащите устройствени планове. В случая
изпълнителното деяние е във формата на
издаване на Разрешение за строеж №42/18.03.2019г., осъществено е от въззивника в качеството му на
главен архитект на община Варна, т.е. на длъжностно лице по см. на чл.93, т.1, б.“б“ от НК, в нарушение на
изискванията по чл.148, ал.4 от ЗУТ – РС е издадено за строеж който неправилно
е бил определен като пета категория.
Налице е корелация между санкционната норма и посочените за нарушени
разпоредби на ЗУТ, както и обосноваване с релевантните факти на горния извод за
съставомерно деяние по чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ. Осъществени са елементите от фактическия състав на
административното нарушение, поради което законосъобразно е ангажирана
отговорността на въззивника с издаденото НП, като правилно наложеното адм. наказание
е било определено към минимума предвиден в санкционната норма.
С
оглед на изложеното съдът прие, че правилно е приложен материалния закон, като
е посочен нарушения закон и правното основание за ангажиране на
административно-наказателна отговорност на въззивника, съдът намира, че НП
следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е
благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на
АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от
жалбоподателя на АНО.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № В -23-33/20.12.2019 г. на
Началник РДНСК - Варна, с което на арх. В.С.Б., ЕГН ********** на
длъжност Главен архитект на Община Варна със служебен адрес в гр.Варна,
бул.Осми приморски полк № 43, на основание чл. 232 ал.1 т.2 от ЗУТ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00/хиляда/ лева.
ОСЪЖДА арх. В.С.Б., ЕГН **********, на
длъжност Главен архитект на Община Варна със служебен адрес в гр.Варна,
бул.Осми приморски полк № 43 да заплати на РДНСК - Варна сумата от 100.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
СЪДИЯ
при РС- Варна: