Определение по дело №385/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 879
Дата: 3 април 2023 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20237180700385
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

            РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

879/3.4.2023г.

 

гр. Пловдив,  03 април 2023 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 385 по описа за 2023 год. и взе предвид следното:

Производството по делото образувано по искова молба, предявена от С.Й.С., с ЕГН **********,***, чрез адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”. С исковата молба ищецът е предявил при условия на обективно и субективно съединяване следните искове (съгласно уточнение направено с молба вх. № 7007 от 28.03.2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив):

1. иск заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, психически дискомфорт, душевни болки и страдания с висок интензитет и голяма трайност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на мярка за неотклонение задържане под стража в периода от 25.10.2017 г. до 15.10.2020 г. в Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в назначаването му на работа през същия период без ищецът да е имал влязла в сила присъда;

2. иск за заплащане на обезщетение в размер на 10000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, психически дискомфорт, душевни болки и страдания с висок интензитет и голяма трайност, в резултат на това, че през периода от 25.10.2017 г. до 15.10.2020 г. е „бил задържан без присъда, а с постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража" в затвора Пловдив“.

Настоящият съдебен състав, след като прецени служебно предпоставките във връзка с подсъдността на заявените от ищеца искови  претенции, намира че вторият иск (за заплащане на обезщетение в размер на 10000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, психически дискомфорт, душевни болки и страдания с висок интензитет и голяма трайност, в резултат на това, че през периода от 25.10.2017 г. до 15.10.2020 г. е „бил задържан без присъда, а с постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража" в затвора Пловдив“), не му е подсъден.

С оглед съдържанието на исковата молба и допълнително постъпилото уточнение с молба вх. № 7007 от 28.03.2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в случая така предявеният втори иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ (според който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията"), а в ал. 3 на същия член от закона изрично е указано, че исковете по ал. 1 и ал. 2 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс.

При това положение, настоящият съдебен състав намира, че коментираният иск е подсъден на общия граждански съд и по-конкретно на Районен съд – Пловдив, съобразно правилата възведени в разпоредбите на чл. 103 във връзка с чл. 104, т. 4  от ГПК.

            При това положение образуваното пред Пловдивския административен съд производство по посочената искова молба, в частта относно предявения иск описани в т. 2 от настоящото определение, следва да бъде прекратено поради липса на родова подсъдност като процесуална предпоставка за допустимостта му, а исковата молба следва да бъдат изпратени по компетентност на Районен съд - Пловдив.

 

Така мотивиран, на основание чл. 135, ал. 2 АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 385/2023 год. по описа на Пловдивския административен съд, В ЧАСТТА относно предявения от С.Й.С., с ЕГН **********,***, чрез адвокат В.С., иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, за заплащане на обезщетение в размер на 10000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, психически дискомфорт, душевни болки и страдания с висок интензитет и голяма трайност, в резултат на това, че през периода от 25.10.2017 г. до 15.10.2020 г. е „бил задържан без присъда, а с постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража" в затвора Пловдив“.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Пловдив, в посочената част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: