Р Е Ш Е Н И Е
№ 1739/10.11.2021 година, град Б.,
Административен съд – Б.,
в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм. дело № 2107/2021
година.
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от М.И.Г.
с ЕГН **********, чрез процесуален представител адвокат Л.Л. *** и съдебен
адрес ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ)
№ 21-0320-000166/10.08.2021 година на полицейски инспектор в РУ – П. към ОД – Б.
на МВР.
Със заповедта, на
основание чл. 171 т. 2а б. „б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена мярка
„прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от 190 дни, за автомобил „БМВ 318 И“
с регистрационен номер ******, собственост на Г..
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, защото са налице „съществени нарушения
по ЗАНН“.
Иска се отмяна на
заповедта. Претендират се разноски.
Ответникът представя
административната преписка и писмено становище, с което оспорва жалбата.
След
като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, от фактическа страна съдът установи следното.
На 10.08.2021 година,
около 03:15 часа в град П., на кръстовището на улица „Средна гора“ и улица
„Княз Борис I“, М.Г. е управлявал собствения си лек автомобил и
е спрян за проверка от служители на РУ – П. на МВР. При проверката с техническо
средство „Дрегер 7410“ с фабричен № ARSM-0078 е установено, че Г. управлява автомобила след употреба на алкохол при концентрация 1,52 ‰,
установено по издишания от него въздух. На Г. е издаден талон за медицинско
изследване, но той е отказал извършването му. За резултата от проверката е
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който са
отразени констатираните обстоятелства и изземването на свидетелството за
регистрация – част II на автомобила, ведно с регистрационните табели на
МПС. Като част от преписката е приложен и талона за медицинско изследване с
вписан в него отказ на лицето да даде кръв за анализ (лист 19 - 23).
С процесната заповед за прилагане
на ПАМ полицейски инспектор в РУ – П. към ОД – Б. на МВР, на основание чл. 171
т. 2а б. „а“ от ЗДвП, е заповядал на собственика на автомобила да бъде наложена
мярка „прекратяване на регистрация на ППС“ за срок от 190 дни. В мотивите на заповедта
е посочено, че автомобилът е бил управляван водач употребил алкохол в
цитираната концентрация (лист 4).
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
Подадена е в законоустановения срок и от адресата на акта – засегнат
неблагоприятно от правните му последици, поради което имащ интерес от
оспорването (като собственик на МПС).
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
На основание чл. 168 ал. 1
от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства,
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК.
Нормата
на чл.171 от ЗДвП предвижда, че ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и съгласно
чл. 172 ал. 5 обжалването е по реда на АПК.
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед,
която се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Компетентността на
издателя на заповедта е обоснована със заповед № 251з-209/2017 година на
директора на ОД – Б. на МВР и със заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на министъра
на вътрешните работи. Заповедта на министъра разпределя сред ръководния и
изпълнителския състав на министерството контролните правомощия по ЗДвП, в това
число и на директорите на областни дирекции на МВР, а заповедта на директора на
ОД – Б. на МВР оправомощава определени категории служители в дирекцията, сред
които и полицейски инспектори в РУ, за издават заповеди за прилагане на ПАМ. в
конкретния случай издателят на заповедта е именно полицейски инспектор в РУ –
Несебър към ОД – Б. на МВР.
Обжалваната заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма. Тя съдържа всички реквизити по
чл. 59 ал. 2 от АПК.
При издаването на
заповедта не са допуснати никакви процесуални нарушения. Неоснователно е
твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че заповедта е
необоснована предвид непосочването на мотиви за така определената
продължителност на ПАМ. Текстът на закона продължителност на мярката от шест
месеца до една година. В конкретния случай продължителността на ПАМ е много
близо до определения от закона минимален срок и не е налице каквато и де
необходимост от изрично формулиране на основания за периода, през който се
налага. В обстоятелствената част на заповедта са изложени – макар и лаконично –
всички съществени факти по извършената проверка. Те са квалифицирани юридически
с относимата правна норма. Не е налице каквото и да е разминаване между
фактическите и правните основания за налагане на мярката.
Заповедта е материално
законосъобразна.
В хипотезата на чл. 171 т.
2а б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Нормата съдържа материалноправните
основания за прилагането на ПАМ като в оспорената заповед те се установяват: 1.
управление на МПС от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 ‰ (тук при
концентрация 1,52 ‰) и 2. заповедта да има за адресат собственика на МПС каквото
е изискването на закона (тук именно собственикът е адресат).
Така и двете основни материални предпоставки за
налагане на ПАМ, изискуеми по закон, са налице.
Твърдените в обща форма в жалбата нарушения по
ЗАНН не са допуснати, защото този закон няма приложение в административното производство
по налагане на ПАМ. Приложимият материален закон е ЗДвП.
Предвид неоснователността на жалбата и изложените
мотиви, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалба на М.И.Г. с
ЕГН **********, чрез процесуален представител адвокат Л.Л. *** и съдебен адрес ***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0320-000166/10.08.2021 година на полицейски инспектор в РУ – П. към ОД – Б.
на МВР.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: